Богът, като източник на права в Модерния свят

Веселин Тончев публикува препратка в свой коментар към моя бележка (във фейсбук), в която Ф. Фукояма коментира три източника на права: Бог, Човек и Природа. Авторът отхвърля Бог и Човек, като актуални източници на права и утвърждава „Природата“, като съвременен източник на права, по следния начин:

„..Последният източник на права е природата. Всъщност, езикът на естествените права – развит най-категорично в Америка от 18 век – продължава да оформя нашия морален дискурс и днес. Когато например ние казваме, че расата, етносът, богатството и полът са несъществени характеристики, то това очевидно предпоставя, че ние вярваме в съществуването на една основа за „човешкото“, която ни дава право на еднаква защита срещу определени видове поведение от страна на други групи или държави. Тази вяра е причината за отхвърлянето на културни аргументи, които биха поставили някои хора – жените например – в една подчинена позиция вътре в обществото. Нещо повече, разпространението на демократичните институции в неевропейските контексти през последните десетилетия на 20 век предполага, че ние на Запад не сме сами в тази си вяра…“

Съгласен съм с това твърдение, но за мен има и друг поглед към въпроса за Бога, като източник на права. Свещената книга за индусите е „Бхагавад гита“. Два от стиховете описват Бога и святата личност по следния начин:

Мъдреците, които Ме познават като крайна цел на всички жертви и отречения, Върховен Бог на всички планети и полубогове, доброжелател на всички живи същества – те постигат покой от болките на материалните страдания.

Този, който е трансцедентално установен веднага разбира Върховния брахман [Дух, Бог]. Той никога не скърби, нито пък желае да притежава нещо. Той е еднакво разположен към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто служене на Мен.

Първият стих от „Бхагавад гита“ описва Бога като краен бенефициент на всички религиозни дейности, покровителя и доброжелателя на всички живи същества. Вторият стих показва характеристиките на вярващия, който възприема Бога по предложения по-горе начин. Като следствие от това разбиране, така вярващият е равнопоставен към всички, като това състояние се описва като служене на Бога.

Очевидно е, че Богът може да бъде източник на права, стига религиозната доктрина да е универсално приложима, да предполага и да гарантира правата на всички – вярващи, невярващи и иноверци.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s