Зеленото узряване – както аз го разбирам.

Елементарно! Да вземем две от „амбициозните“ цели на Зелените: двукамарен парламент и Президент, избиран от парламента. Нека видим и декларацията на Зелените в Платформата за евро-парламента, която започва така: „Зелените представители в Европейския парламент ще защитават интересите на България, като работят за...“ Без да коментираме евентуалните ползи или вреди от подобни вътрешно-политически промени или самото съдържание на платформата ни за евро-изборите, на мен лично ми е интересна „технологията“, която може да бъде използвана, за постигането на тези цели.

В единия случай (промените на политическата система на България) са необходими следните неща:

1. Свикване на Велико народно събрание (ако ще променяме Конституцията);
2. Мнозинство от 2/3 (или поне 50%+1) за осъществяване на промените.

В другия случай (работа по платформата на Зелените за Евро-парламента) ни е необходим поне един евро-депутат…

Никога не съм бил силен по математика. Ползвам калкулатор. 🙂 С негова помощ пресметнах, че при 6 729 372 български граждани, имащи право на глас, при избирателна активност от около 40% ще даде 2 691 748 гласоподаватели. От тях, за вътрешно-политическите промени ще са ни необходими 66% или 1 776 554 гласа (или 1 372 791 гласа за 51% изборна победа), а за един евро-депутат 158 338 гласа. При активност от около 35% числата малко падат.

Това са изборните реалности: 1 милион и 780 хиляди гласа за квалифицирано мнозинство в Народното събрание (или 1 милион и 380 хиляди гласа за 51%), необходими за промяна на политическата система и 160 хиляди гласа за ЕДИН евро-депутат (да не говорим за „…[повече от един] зелени представители в европейския парламент“, които да работят по европейската платформа на Зелените…).

Такава подкрепа ни е нужна, за да осъществим целите си сами. Без политическа подкрепа, без коалиции и всички останали недолюбвани от нас партии и политици.

Ако се върнем на темата за зреенето на Зелените, смятам, че нашето узряване е свързано с това да успеем да запазим своята идентичност („активна част от гражданското общество“, която си поставя за цел: „да върнем държавата на гражданите – на които тя принадлежи по право, в която те трябва да са суверен. Да бъдем фактор и коректив при взимането на важните решения“), но в същото време да намерим реалните механизми и партньори, с които да осъществим целите си.

Всяко политическо послание, особено по време на избори, трябва да е съпроводено с конкретна визия и програма за неговото осъществяване. Само говорене и обещания сме чували много и към тях хората се отнасят с недоверие. Подобна реторика има само едно име, определящо я като послание, насочено към масата от хора, стимулиращо и използващо недоверието към държавните институции и политическата система, отправяща внушения за „реално“ решение на наболели проблеми, но без особено голяма възможност за реализация.

Политическото ни узряване като партия Зелените минава и през отказ от подобна реторика, методи и послания и намиране на приемливи, а ако е необходимо и компромисни решения и възможности за осъществяване на целите на Зелените.