Какво на практика става? Ти си средностатистически перничанин или жител на кое да е друго населено място… Днес, на срещите ми с избиратели от Перник ми намекнаха, че над 50% от гласовете вече са спазарени. Надявам се, че това са поредните градски легенди, но все пак, ако приемем, че има доза истина, то какво става с тези спазарени гласове?
Хипотезите са две: при по-лошата, не получаваш нищо. Шефът гледа ведомостта и сравнява в коя секция колко гласа има за неговата партия. Ако бройките на работниците и гласовете от дадена секция съвпадат – той е доволен и става депутат, а ти си доволен, защото оставаш на работа…
При втората, нещата привидно са по-добри, защото инкасираш 50 лв. за своя Г., но това само на пръв поглед е така. Защо?
Защото, продавайки своя глас, ти пращаш една партия в Парламента. Всяка парламентарно представена партия получава субсидия, ако не ме лъже паметта, 12 лв. за глас на година. Тоест, партиите, които „инвестират“ пари в купуване на гласове, получават обратно 48 лв. за 4 години в Народното събрание. Така, продавайки своя глас, ти взимаш 50 лв., но връщаш, под формата на субсидии, събирани от данъците, на същата тази партия 48 лв. Ако добавим и парите, които идват пак от твоите данъци, за заплати на „твоя“ депутат, тогава далаверата ти, да шитнеш своя Г. не е ялова, ами си е направо на червено.
Помисли, дали не искаш да минеш на ЗЕЛЕНО на тези избори!
* За краткост, замествам „Глас“ и „Гласове“ с Г. Надявам се, че така текстът става по-разбираем…
Асен Генов 2.0 