Долните гащи на Любо и Ина Килева

Днес се разигра поредната „драма“ пред камерите на НОВА, на тема: „Колко ощетени са родните и международните творци“ от Интернет-„пиратството“. Този път срещу Интернет общността, представлявана в някаква степен от Бого Шопов и Григор Гачев бяха Любо от „ТЕ“ и Ина Килева (бивша зам. министърка на културата).
Разговорът се въртя около досадната вече тема за емпе-тройките (mp3) и авторските права. Стана дума и за Директивата за задържане на данни от телекомуникационните оператори, но тази тема някак се разми между принципните обяснения на Бого за нуждата от стриктно регулиране на режима на съхранение и предоставяне на подобна информация на репресивните органи и разликата между споделяне на информация, кибер-престъпления и тероризъм, от една страна, и нелепите опити на Килева да внуши на зрителите, че Бого Шопов, Григор Гачев и всички радетели за Интернет свобода са, видите ли, поддръжници на педофилията, заради противопоставянето си на безконтролното следене, събиране и ползване на подобна информация. Теза, колкото налудничава, толкова и недостойна за това, да си губим времето да я разглеждаме.

Нека се върнем на основното „послание“ на двете страни. Бого и Григор за пореден път развиха и защитиха тезата, че проблемът на творците не е свободното споделяне на информация в Интернет, а още от времето на грамофонните плочи, това са големите филмови и звукозаписни корпорации, които налагат и държат нелогично високи цени на продуктите, плащайки несравнимо по-малко на самите автори. Сега, във времето на Интернет, този монопол е силно застрашен (на времето бе невъзможно да копираш плоча върху друга, докато сега няма никакви препятствия дори за малки деца да копират музика от дискове) и именно тези корпораци са основните губещи! НЕ АВТОРИТЕ! Бого и Григор за пореден път обясниха пословичната истина, че за всеки електронен носител (за по-просто диск), продаващ се в България, се плаща данък, част от който БИ ТРЯБВАЛО, НО НЕ ДОСТИГА до изпълнителите.
Да не говорим за елементарното и напълно логично разрешение на проблема с Интернет споделянето на информация, което би могло да дойде от узаконяването на торент тракерите и пиър ту пиър споделянето, но облагането му с разумни такси, които да отиват за фондове, свързани с авторското право. Не е ли възможно и напълно логично? Защо, вместо да се опитват за затворят Демоноид, Пиратския залив и други подобни сайтове, съответните държави просто не наложат определени такси за подобна дейност, които да отиват за авторските права на „потърпевшите“? Защо ли? Защото къде ще отидат EMI, VIRGINIA RECORDS и други подобни? НА БУНИЩЕТО! 🙂
Тази логика изглежда неразбираема за госпожа Килева и за иначе приятния изпълнител Любо. Нека разгледаме тяхната гледна точка: Двамата, по горе-долу сходен начин защитаваха тезата, че свободното споделяне на информация в Интернет (т. нар. „пиратство“) е посегателство върху тяхна частна собственост. Няма да дискутираме как точно изкуството, което по подразбиране е насочено КЪМ хората, е „частна“ собственост и как точно един автор, творейки ЗА публиката, запазва творчеството си „скрито“ зад воала на „частната собственост“. Понятието за „частното“ изкуство за мен се обезсмисля, ако защитава автор, който не е в състояние да накара своя „зрител“ да „инвестира“ в „продукта“, който му предлага, купувайки или плащайки по някакъв начин за него. Да дам пример: кои от телевизиите в България биха оцелели, ако трябваше да събират членски внос от зрителите си, вместо да разпръскват сигнала си свободно в ефир, интернет или по кабел? И от какво печелят „творящите“ в тези телевизии? Предполагам, че подобни примери могат да бъдат дадени десетки…
В Интернет има софтуер за 20, 30 или 40 долара. Малки, леки и качествени и, най-важното, работещи добре програми. Знам, че се купуват, дори от личен опит. Нищо обаче не може да даде  логично обяснение на много хиляди доларовите софтуери… Дори и това не е интересно, обаче! По-любопитно е друго!
Интересното, новината в диалога бе сравнението, което Любо и Килева направиха между свободното споделяне на информация и „частната собственост“ на творците. Те сравниха акта на обмен на информация с… кражба на кола или, цитирам Любо, личните гащи!..
Любо, ако това е твоето мнение и подход, предлагайки ми своя продукт, най-искрено ти заявявам, че НЕ ИСКАМ ДА КАРАМ КОЛАТА ТИ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ИСКАМ ГАЩИТЕ ТИ! Запази ги за себе си и ме остави свободно да общувам и обменям информация в Интернет, без да се опитвате да ме изкарате педофил, фетишист или обикновен крадец.
Снимки: Любо от „Те“ – Новинар, Ина Килева – Слушам Ком

2 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s