Кои библиотеки са библиотеки и кои не са?..

Вчера говорихме с Комитата и Спас за разни неща по нашия проект. В течение на разговора те ме наведоха на следните размисли, които никой не съм чул да коментира в публичното пространство. ГДБОП демонстрира твърда решителност да се пребори с организираната четяща престъпност. Браво! Очаквам да се пребори и с организираната нарко, цигарена, алкохолна, строителна, еврофондова, корумпирана и прочее престъпност. Нали така? За да има баланс, не за друго…

Интересното за мен обаче е следното: Направих си труда да прочета Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Ако се абстрахираме от скандалния за мен факт, че акцията на ГДБОП е провокирана от частни бизнес интереси и, пак според мен, в голяма степен суспендира ролята на правосъдието, няма как да не си зададем въпроса за правните основания за подобно, ако беше в реалното, а не във виртуалното пространство, вандалско действие! Представете си, нахлуват ченгетата в едно градско читалище и изземат всички книги…

Та, моят непрофесионален и напълно добронамерен прочит на ЗАПСП ми показа, че Законът дава определени свободи за възпроизвеждане на произведения, които са обект на авторското право и сродните му права, като задължението за възнаграждение отпада при „общодостъпни библиотеки“…

Не казвам, че ченгетата и сервилните коментатори са съвсем оглупели. По тази причина те съвсем съзнателно пуснаха в обръщение в публичното пространство не съобщението, че е „разбита организирана престъпна група, поддържаща виртуална БИБЛИОТЕКА“, а употребиха думата КНИЖАРНИЦА!

Ако набедените за виновни за всички икономически беди в България момчета си намерят добър адвокат, палачинката, както се казва, може да се обърне, защото екщън-героите ще трябва да обяснят, че Читанка НЕ Е библиотека, че Читанка НЕ Е общодостъпна, че Читанка е комерсиална инициатива, която носи печалба за собствениците, че Читанка всъщност е книжарница, развиваща стопанска дейност…

Успех, другари милиционери! 🙂

Колаж: Свилен Милев