Няколко въпроса, на които всеки защитник на тезата, че от геополитическа гледна точка проучването и добивът на Шистов газ от американската фирма Шеврон ще ни помогне да се освободим от руската енергийна зависимост…
- Вярно ли е, че земите, където ще се проучва и евентуално добива Шистов газ, са собственост на Валентин Златев?
- Вярно ли е, че Шеврон добива Шистов газ на много места по света заедно с Лукойл?
- Как точно Законът за концесиите регламентира и какви права той дава на концесионера върху добитата суровина, в случай, че такава бъде открита?
- Какъв точно процент от евентуално добития Шистов газ ще получи българската държава, при условие, че при добива на злато от Дънди Прешъс Металс по данни, които са публично известни, България получава под 2 процента?
- Ако допуснем, че България получи 5 пъти повече от газа, от колкото от златото на Дънди и достигне примерно до 10 процента, как точно това ще ни помогне да „изнудим“ руснаците да ни продават по-евтино техния газ?
- По какви пазарни цени ще си купуваме собствения газ, добит от Шеврон?
- Ако приемем, че ще това ще са цените от средиземноморския пазар на газ, кое ще принуди Шеврон да ни го продават по-евтино от цените на газа на Лукойл, който доминира и на този пазар?
- Как българската държава ще принуди Шеврон да разкрие всичките няколко стотин химикала, които са включени в течността, която се използва за хидравличното разбиване, ако част от тях са фирмена или търговска тайна?
- Вярно ли е, че регионът, където ще се провежда проучването и евентуалния добив е подземна вододайна зона?
- Смятате ли, че и ние сме идиоти?
–-
Получих няколко бонус-въпроса във Фейсбук, които допълвам към текста:
- От къде ще се взимат хилядите, вероятно милиони литри вода, нужни за добива на шистов газ по технологията „хидравлично разбиване“?
- Къде ще се съхранява вече „обогатената“ с химикали вода, след като тя се извлече обратно от земните недра?
- Как държавата ще контролира дали концесионерът не използва необявени химикали?
Асен Генов 2.0 
Ето няколко простички отговора, точка по точка: 1. По непотвърдена информация, да. Това обаче няма пряка връзка с въпроса за шистовия газ, нито със закона за концесиите, както и с Конституцията на България, където ясно се посочва, че природните богатства са държавна собственост.2. Шеврон има общи проекти със Лукойл. Не са на много места по света, в същност общо активните и плануваните могат да се изброят на пръстите на едната ръка.3. В закона за концесиите е отбелязано изрично кое е държавна собственост, както и в Конституцията. Въпрос на индивидуални договори с концесионерите е това колко и какво ще взимаме. Все пак, концесионерът трябва да избие парите от инвестицията си и да направи печалба.4. Въпрос на договор с държавата.5. При наличие на собствен газ, ние можем да намалим потреблението си от Русия. Когато вече една стока или услуга не ти е така необходима, продавачът е склонен да намали цената. Дори и с малко да е, все е победа.6. Това се урежда в договора за концесията. Все пак ние ще получаваме и такси от тях.7. Договорът за концесията може да предвиди всякакъв вид ценообразуване, таксуване и т.н. 8. Повечето химикали са производни съединения на публично известни изходни вещества. Все пак, има възможност, чрез секретни клаузи в договора, да се уточнят и тези параметри. Това, че са фирмена или търговска тайна, не означава че не подлежат на регулация, в конкретния случай от МОСВ. Съставките на съединенията им е разкрита в САЩ и вече е публична информация.9. Има водни пластове почти навсякъде из Добруджа. Това не е технологичен проблем за проучването, както и за добива.10. Този въпрос демонстрира тенденциозността на публикацията.Отговори и на Фейсбук въпросите:1. Дунав, Черно море, местни източници. Звучи сякаш е много вода, но в същност не е.2. Тя се изпомпва обратно, пречиства се и се връща в природата. Тази технология е част от процеса – за пример виж Полша.3. Като всяка подобна индустриална дейност, подлежи на контрол и проверка от МОСВ.