Ако Исландия беше България…

Снимка: Wikipedia

Не мога да си обясня защо мейнстрийм медиите в България не коментират референдума в Исландия?.. Нима не го смятат за важен, или има друга, скрита причина, поради която политически и корпоративно зависими средства за масова комуникация у нас не искат да коментират един безпрецедентен акт, който съвземащата се от държавен фалит Исландия провежда?..

Какво имам предвид?

Исландците, след пряк избор между 522 кандидата, излъчиха 25, които, от своя страна, формираха Конституционен съвет. Органът, комуникирайки дейността си в социалните мрежи, създаде проект за Конституция.

Вчера, 20 октомври, беше проведен референдум, на който исландците казаха мнението си за проекта за основен Закон на страната си.

Уверен съм, че оценките на това събите ще варират от „изключително демократично действие“ до „крайно популистко решение“.

Ако приемем, че представителната декомрация е добро решение на задачата за управление от името на народа, в негов интерес и според волята на суверена, то, преди да бързаме да определим исландския проимер като исторически демократичен прецедент или откровен популизъм, нека направим експеримент.

Експериментът, който предлагам, е да преизчислим исландския случай в български мащаб. Механично, запазвайки пропорцията, 25 души, избрани между 522, в български вариант би означавало, че евентуален нов Конституционен съвет на България, подобен на исландския, би включил 586 души, пряко избрани между 12234 кандидата.

Изготвеният продукт — проект на Конституция, е предаден за разглеждане от исландското Народно събрание, състоящо се от 63 народни представители. Пропорционално, за България, подобно Велико народно събрание би включило 1476 депутата

Разбирам, че сравнен механично с други държави, българският парламент вероятно би съдържал и много по-малко представители от сегашните 240, но в момента сравняваме един демократичен акт на държава, в която има осъдени политици за банкрута на страната, предприемаща стъпки да излезе от кризата, в която е била въвлечена и благодарение на политическата си класа.

Понеже думата ми е за това, дали подобен политически акт представлява израз на съвременен демократичен подход или пък е чист популизъм, си позволих да направя това механично сравнение, за да можем, пречупвайки събитието през призма и в мащаб, които са близки до нашите, да преценим до колко подобен сценарий би проработил в среда, която познаваме.

Личното ми мнение е, че ако социологията в България ползва 1000 души като достатъчна основа за представителна извадка и ако средно 31250 излъчват 1 депутат, като това се счита за напълно достатъчно за да може представителната демокрация у нас да функционира, то, механично сравнено, 586 души, представляващи всеки по 12798 свои сънародници, е много повече представително и демократично, от колкото съществуващата в момента ситуация

Така че, съдейки, казвам го за пореден път, по чисто механично формирана основа за сравнение, последното нещо, което би ми хрумнало е да определя това политическо действие като популизъм.

Друг въпрос е какъв ще бъде крайният продукт, най-малкото, защото референдумът, проведен на 20 октомври в Исландия няма да приеме или отхвърли самия проект за нова Конституция, а ще бъде ползван от техния парламент. Но това, както казах, е друга тема.

А самият проект за конституция, създаден с дискусии в социалните мрежи, може да прочетете на английски тук (в pdf формат).

Междувременно станаха известни резултатите от отговорите на 6-те въопроса  на исландския референдум (превеждам ги без претенция за прецизен превод):

  1. Искате ли предложенията на Конституционния съвет да формират основата на проекта  за нова Конституция — ДА 66.3%, НЕ 33.7%
  2. Искате ли природните ресурси, които не са частна собственост да бъдат обявени за национална собственост в новата Конституция — ДА 82,5%, НЕ 17.5%
  3. Искате ли да има разпоредба в новата Конституция установяваща национална църква в Исландия — ДА 57.5% НЕ 42.5%
  4. Искате ли в новата Конституция да има разпоредба, която да оторизира преизбирането на индивиди в  парламента повече от колкото се предвижда в момента — ДА 77.9% НЕ 22.1%
  5. Искате ли в новата Конституция да има разпоредба, която да дава еднаква сила на гласовете, подадени във всички части на страната — ДА 63.2% НЕ 26.8%
  6. Искате ли в новата Конституция да има разпоредба, която да дава право на определен брой от електората да изисква дадени пробеми да се решават с референдум — ДА 72.2% НЕ 27.8%
Advertisements

9 comments

  1. това само показва ,че Референдума е доста продуктивен в едно по малко общество , комуна , община и т.н. … там където хората се познават и общо взето ежедневно си споделят общите проблеми ..Освен това всички знаят за качествата на „северните народи“ … та в този ред на мисли да се прехвърля механично и пропорционално подобно събитие в/у нас е твърде рано все още…
    Факта ,че комунистите успяха с лека ръка да опорочат така наречената „Пряка Демокрация“ показва ,че на национално ниво ни е рано….

    1. Т. нар. „Пряка демокрация“ не я опорочават само комунистите, а целият политически картел (сини-червени и ГЕРБ), тъй като всички в НС в момента имат меркантилен интерес референдумът, с подменения въпрос да успее…

  2. Народа сам се е опорочил като е приел някой да нарича живота му с мазната дума „политика“ и го е убедил да се дели на цветове, идеологии и партии. Точно колкото важно е да има истинска партия, също толкова важно е и хората да бъдат солидарни и да се поддържат независимо от всякакви различия. Ако трябва да се приоритизира, без истинска партия може, но без буден и обединен народ не може. Както Костадинка уместно спомена, партийния модел по същество е антагонистичен и хората освен, че се борят на йерархичен принцип вътре, също така се сменят с времето. А пропастта между бедни и богати, сиреч знаещи какво става и незнаещи става все по-огромна. Ето това е истинския проблем в нашето общество… И без той да бъде решен трайно с общи усилия всичко друго е моментно решение.

  3. Ако трябва да бъдем искрени като наблюдатели и участници обединението в София се дължи най-вече на парите отвън захранващи НПО сектора както и на по-високия стандарт като цяло. Това в никакъв случай не обезсмисля или опорочава всичко постигнато, в крайна сметка и в страната няма чисти пари за да бъде всичко идеалистично, но съвсем логично обяснява защо не се наблюдава толкова силно в другите градове.

  4. Не съм използвал подобен епитет, още по-малко ми е забавна действителността в която живеем. Във всеки случай филантропската дейност и фондациите не са от днес и схемата е ясна от както свят светува. В крайна сметка едва ли някой се заблуждава, че фондациите на Форд, Ротшилд, Рокфелер и Сорос ги е грижа за всяка страна в която прокарват идеите си повече от самите хора в нея и го правят ей така за спорта и добрата воля без да очакват нищо в замяна. Тъжен пример е бивша Югославия в която първо им спретнаха гражданска война а после им пуснаха и консултанти които да ги сплотявали и да ги пазели от размирици на етническа основа. В никакъв случай не виня и не насочвам това лично към някого, света е толкова заплетен в омагьосан кръг, че без компромиси нищо не става. Добър пример в тази насока е Виктор Орбан който от галеник и възпитаник на отворено общество се обърна срещу тях в опит да спаси държавата си от глобалното им влияние. Патриотизъм не е мръсна дума, нито е синоним на шовинизъм и краен национализъм. Мир и любов братя ! Подкрепяйте се и се обединявайте !

  5. „В страната няма чисти пари“, в контекста на „антибългарската империалистическа кампания, чрез чужди фондации“… (последното е иронично обобщение от моя страна)… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s