
Ядро на атомен реактор. Снимка: onlyhdwallpapers.com
ВАС окончателно запуши устата на „Зелените алтернативи против АЕЦ„. Отряза ги, въпреки че позволи на „Нашия град“ да внесе липсващите подписи, с което позволи на „Партията на ТИМ“ да участва в изборите през 2011 и да спечели 3 места в общинския съвет на Варна. Според варненската прокуратура, списъците с подписите са фалшифицирани, но последици няма, а изборите не са касирани, нито са обжалвани.
Думата ми е за ВАС. Същият ВАС, който пусна „Нашият град“, но спря „Зелените алтернативи“. Няма логика, според която това решение, противоречащо на собствената му практика, да е правилно и оправдано.
Така или иначе, „Зелените алтернативи“ са със запушена уста.
Дори да бяха допуснати, не е ясно как щяха да участват в дебатите в медиите, защото БНТ и БНР вече точат балтиите и пишат ценоразписите за участие и отразяване на кампаниите.
Така де! Референдум се задава. Ден година храни.
Какво обаче загуби обществото с това противоречиво и несправедливо решение?
Обществото загуби възможността да бъде информирано възможно най-обективно за:
- Рисковете и вредно въздействие ядрената енергетика върху здравето на хората и върху околната среда;
- Неясните перспективи пред яднената енергетика. Например, за предполагаемите бъдещи цени на Урана;
- Пълна неяснота какво ще се случи с високо радиоактивните отпадъци — въпрос, на който депутат от ГЕРБ отговаря с „Това е непосилна за България задача„;
- Реалните цени на „атомния“ ток. (Ако Белене струва 10 милиарда евро, колко би струвал 1 мгв*ч?);
- Реалните и изпълними енергийни алтернативи на ядрената енергия;
- Реалните алтернативни концепции за енергийна стратегия, енергиен пазар и енергийни мрежи…
Вероятно въпросите могат да бъдат дописани, но и тези са достатъчни, да ги обединим в триосновни групи:
ЦЕНА НА „АТОМНИЯ ТОК“, БЪДЕЩЕ НА „АТОМНИЯ ТОК“ и „РИСКОВЕ И ОПАСНОСТИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА „АТОМНИЯ ТОК“
Да се върнем на референдума и инициативните комитети. В момента те са два: на ДСБ и на ЕНП.
Въпреки, че аргументите на ДСБ и ЕНП са икономически и геополитически, не ми е известно политиците от тези партии да отричат необходимостта от серизен дебат и действия за повишаване на сигурността и ограничаване на рисковете при тази опасна и замърсяваща технология.
Аргументите на Зелените алтернативи са аналогични, но много по-остри и категорични: технологията е високо рискова, с нарастваща себестойност и все по-тесен хоризонт и перспективи за развитие в световен мащаб.
Очевидно е, че това са трите допирни точки между трите инициативни комитета:
1. висок риск; 2. висока себестойност; 3. липса на перспектива за развитие.
Тези допирни точки могат да послужат за основа за взаимодействие между политици и граждани, така че резултатът от референдума да е разумен — болшинството да отговори на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова атомна централа?“ с „НЕ“.
Така, плановете на политическия картел за нови комисионни и корупционни практики ще бъдат осуетени поне частично, а разделението по оста „АЕЦ Белене“ може да послужи като обединяващ фактор преди парламентарните избори през 2013.
Въпрос на здрав разум е трите инициативни комитета да намерят общ език. Надявам се, че го притежават!