Бунтът срещу корумпирана и порочна система не е безсмислен, а задължителен

На заем от lostbulgaria.com (id 4931)

…Особено, ако говорим за България и за управялващите. Без значение към кое днешно мнозинство принадлежат, те винаги, от самото начало на т. нар. промени, са били повече или по-малко част от добре интегриран, организиран и безкомпромисен престъпен план на полит-икономическия картел, който систематично разграбва и унищожава всеки общестен ресурс, до който меркантилният му интерес го отведе.

Вчерашната вечер обаче показа, че малкият човек има значение и може да спре или временно да осуети поредния безкомпромисен план за бетониране на част от столицата.

Не мога да бъда изцяло сигурен във всички факти и детайли, но, според информацията, която е достъпна във Фейсбук, тази сутрин е трябвало да бъде изсечен 200 годишен Чинар (Platanus orientalis), заедно с няколко други дървета, на място, на което се предвижда поредното жилищно строителство в София.

Социалната мрежа реагира светкавично. Създадена бе група и събитие, публикувани се снимки на дървото, решението на СОС за промяната на УПИ… Всичко.

Изключително бързо информацията се разпространи, докато, в крайна сметка някой не публикува в мрежата телефоните на кмета на район Витоша, г-н Стойчо Дуков, както и шефката на „Зелени системи“, г-жа Ралица Маджарова.

Естествено, малко след 22:00, аз също изпратих два СМС-а и споделих телефоните в профила си в социалната мрежа, с призив към моите приятели да изпратят съобщения на двамцата в защита на двувековното дърво. Десетки откликнаха само при мен, а вярвам, че и другаде са били не по-малко!

В резултат, мнозина се похвалиха с отговор от Маджарова: „Утре чинарът няма да бъде докоснат. Разпоредена е проверка“…

Разказвам ви всичко това, защото си спомням едно телевизионно участие на главния архитект на София, на което му зададоха въпроса кога най-сетне ще спре мутро-барокът в столицата, на което Петър Диков нагло отговори, че красотата е „естетическа категория“ и, че „няма как да бъде спрян със закон“… Подразни ме наглият отговор на общинския служител. Подразни ме с това, че го каза със самочувтсвието, че говори пред хора, които не са пътували по света и не са виждали градове, в които автентичният дух, приветливата, просторната най-вече, красивата архитектура е запазена, въпреки урбанизацията и процесите по пренаселване на мегаполисите.

Затова по-горе ползвам илюстрацията от www.lostbulgaria.com, за се види, че и София е била просторен град, в който е можело да се диша. Като такъв го помня и аз дори, малко, преди да започне бясното му презастровяване.

Подобни печати се слагат при сеч

Вчера обаче бунтът на малките даде резултат.

Може да е временен, но е резултат. Разпоредена била проверка по казус, който вероятно е безинтересен и незначителен за водещите национални медии. Или пък е дори цивилизационен за някои — строи се! Изгражда се нещо ново. Я, магазин, я сграда…

И точно в това е положителното! Отделните личности, обединени около малка цел — да спасят едно дърво на 200 години, макар и временно, победиха една „несправедлива и незаконна система, съпротивлявайки се срещу нея от дълг  (парафразирам Томас Джеферсън)„…

А София може(ше) да бъде по-красив, зелен и просторен град, ако не бяха лица, като цитираното по-рано от мен, които обслужват порочната и корумпирана система повече от две десетилетия, извинявайки се с „естетически“ аргументи срещу безвкусното, просташко и често противозаконно унищожаване на града.