#ПСА: Конкурс на СО за Княжеската градина

12_bigДнес присъствах на дискусия, организирана от Асоциация за развитие на София, по препоръка на Столична община. Темата на дискусията е провеждане на конкурс „Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”

Моят коментар*, в рамките на 3-4 минути, бе:

Обществото ни живее в подмяна. Във фалш. В лъжа и лицемерие. Защо започвам с тези думи? Ще се опитам да обясня в рамките на няколко минути.

Започвам с това, което Иван Бакалов (един от модераторите на диускусията) прочете като част от заданието. То включва следните цели: ЗАПАЗВАНЕ и ДОРАЗВИВАНЕ. Като обикновен човек, с отношение към изкуството, аз не разчитам в тези думи на заданието експлицитно декларирана възможност за пълно “обновяване” или “реорганизация” на пространството. Нито виждам възможност за пълна промяна. Виждам мимикрия, виждам козметична промяна, но не и ясно артикулирана опция за цялостна промяна.

По отношение на думите на арх. Диков, който призова „да не чоплим в националната чувствителност“… Няма как да НЕ чоплим националната чувствителност.

Защо?

Разговорът за обновяване на „пространството, за новите култури и за новата динамика“ и прочее, минава през оценка на миналото. Обществото ни, през своя представителен орган – Народното събрание, се е произнесло през 2000г. – комунистическият режим е обявен за престъпен. Това със сигурност включва и символите му.

Говорим за “нов смисъл” и “субкултурите”, свързани с младежта. Говорим за оценка на това пространство. Оценката му няма как да бъде отделена от историческата и морална оценка на миналото. Претворяването на пространството задължително трябва да се обсъжда и с оглед на идеологическата обремененост на това място. А волята и оценката на един от най-значимите автори, проф. Л. Далчев, на този комплекс не може да бъде игнорирана. Няма да е морално. Дискусията, ако представлява скрит опит за „запазване на историческите пластове” на мястото, би била подмяна на истинската необходимост на обществен дебат.

Професорът подлага под съмнение моралното основание за съществуването на тези „идоли на комунизма“. Нарича ги „жалони на робството и жестокостта“. Определя ги и като „противни строежи“, а за самите комунисти казва, че „не са нито българи, нито български поданици”.

Проф. Далчев предсказва, че „народната омраза ще помете тези паметници на измамата и идолите“ на комунизма.

Тези „паметници“, пише той, са „идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат“. Те са символи на „неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима“…

А самата съветска армия, според него, е „узурпаторска“, която „влиза безнаказано и налага гнет”..

Та, отчитайки всичко това, смятам, че много по-уместна би била инициатива на СО за местен референдум за паметника, като част от комунистическата символика…

Това ще е добре и за “двата крайни лагера”, както някой от дискутиращите определи двете групи мнения…

*бележките са редактирани и публикувани цялостно. Не успях да кажа всичко, заради фактора време

Advertisements

6 comments

  1. МОЧА трябва да бъде демонтиран и пренесен в музей,този монумент не трябва да стои в центъра на една Европейска столица,за да вървим напред трябва да премахнем призраците от миналото.

  2. Да си взимат скъпоценният соц паметник и да си го сложат в скъпоценният музей на соц „изкуството“ като толкова искат да си го запазят. Не желая да го гледам, не желая да съществува на такова място!

  3. Питах веднъж един приятел грък, имат ли паметници на английските войници били се заедно с тяхната армия срещу германците. Отговори ми, че нямат, защото Англия е гонила свои цели и нейната помощ не е била безкористна. Даде ми за пример монумента в Атина, където са изброени имената на хората, включително българи, борили се безкористно за освобождението на Гърция от Османската империя. А ние какво правим? Точно обратното. И не, не върви да се дават за пример монументите в Австрия и Германия. Всички те са построени по настояване на СССР. В Германия има и погребани войници на местата на монументите, което ги прави автоматично войнишки гробища. В Австрия има написани имената на загиналите в боевете. Въпреки това, местните са наричали паметника „Монумент на незнайният изнасилвач“ и „Монумент на незнайният плячкаджия“. И какво излиза, страната, която все още не е погребала войниците си на собствената си територия, която не знае колко са загиналите, където всяка година доброволни отряди откриват нови и нови масови гробове и скелети из блата, гори и полета е набучкала паметници из Европа в чест на същите тези нещастници, които тя не уважава, но очаква уважение от другите! Отвратително е!

  4. Кво трите ей комплексари? Тъпи българи срамуващи се от миналото си. Какво мислите, че ще постигнете така? 100 години няма да ви стигнат да си избиете комплексите.

  5. Прекалено много руски слуги има в България. Прекалено много са и комунистите.
    Нямаме добри шансове срещу тях. Мисля, че си устроиха държава, каквато съвременните българи няма да могат да променят, дори когоато силно го искат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s