Отворено писмо — Паметниците, вторичните символи, изкуството и разговора за миналото и подмяната на историята

„Лесното превръщане на символи в сувенири от началото на 90-те днес може да се преобърне в не толкова невинно превръщане на сувенирите в символи – според старата марксистка формула „символ-сувенир-символ прим“. Ето още една причина да не се подценява темата. Най-малкото, винаги съществува опасност вчерашните сувенири (значки, пагони, каски и петолъчки) да станат пак утрешни символи. И моят приятел пак ще трябва да колекционира бутилки от кока-кола, а ние да обясняваме на децата си, че истинската Айфелова кула няма термометър.“

Г. Господинов, „Невидимите кризи“

lenin

Ленин в село Нов град, русенско

Обществото ни се нуждае от осмисляне и оценка на най-близкото си минало – комунистическия режим от 1944 до 1989. Неоспорим факт е, че партийната номенктлатура, сраснала се с агентурата на Държавна сигурност, репресивния си апарат и криминалния контингент на прехода, опорочиха и осуетиха възможността България да се приобщи към страните с функционираща демокрация и работещ свободен пазар, генериращ блага.

През годините, политиците ловко спекулираха с обществената оценка на комунистическото минало и, въпреки че то бе осъдено и обявено със закон за престъпно, дори днес мнозина безкритично се опитват да реабилитират Живков и режима, наложен с цената на репресии и терор.

В средата на контролирана демокрация и шуро-баджанашка икономика разговорът и оценката на пороците на т.нар. преход са от жизнено значение за обществото ни.

Изминалите 6 месеца на ежедневни протести отвориха отново пропастта на разделението. От едната страна на пропастта са тези, които изпитват носталгия или са изградили настоящето си на основата на връзките си от миналото. От другата страна сме всички ние, които гледаме в бъдещето и вярваме, че свободната инициатива и избор, върховенството на правото и свободата на личността са сред основните предпоставки за благоденствие.

Символите и реминисценциите, които съзнателно или подсъзнателно реабилитират годините на духовен, морален и икономически застой, са неприемливи и нетърпими за тези от нас, които гледаме в бъдещето.

Обясними са всички остри реакции. Обясними са протестите и твърдите думи, осъждащи престъпния комунистически режим и тези, които жертваха нас, създавайки лъжата, в която живеехме и живеем все още. Обрекоха настоящето ни, жертваха бъдещето ни, жертваха живота на мнозина, за да запазят режима, в който ни принуждаваха да живеем.

Съпротивата срещу това е мирна. Но цветна. Цветовете на протеста са пъстри и жизнерадостни. Розов, лилав. Цветовете са ярки! За да се видят отдалеч и да оставят следа. Следата на несъгласието. Следата на съпротивата. Следата на моралния бунт срещу подмяната и пропагандата.

Ленин в Сиатъл, САЩ. Източник

Ленин в Сиатъл, САЩ. Източник

Бунтът и протестът са оправдани, обясними и очаквани!

Неуместни обаче са боядисването на скулптурата на атлета пред Националния стадион “В. Левски” и паметника на Асеновци във Велико Търново.

Тези действия дори пораждат съмнения с това, че  реализацията им е трудна, отнема време и е малко вероятно да бъдат осъществени, без да бъдат засечени от правоохранителните органи в София и Велико Търново. Да не говорим, че стадионът е добре охраняван обект, а паметникът в Търново със сигурност е осветен достатъчно добре.

Осъществяването на тези две акции отнема достатъчно дълго време, за да породи съмнения в това, защо не са се намесили органите на реда?

В този смисъл, двата акта, пред стадиона в София и паметника във Велико Търново не са част от дискусията и оценката на миналото. Те профанират темата и със своето очевидно противоречие с дебата за подмяната на историята и дори събуждат подозрение за злонамерена умисъл.

Тяхната очевидна цел е да обезсмислят политическия протест до сега. Те събуждат подозрения за отлична режисура, но и повдигат въпроса КОЙ е режисорът и чии са тези Опорни точки? КОЙ се страхува от оценката на комунистическия режим? КОЙ се опитва да го реабилитира?

Ние се разграничаваме от това. Тези действия не допринасят, а вредят на дискусията за историческата оценка на комунистическото минало на България.

Асен Генов
Давид Станчев
Живко Занков
Марта Георгиева
Никола Спотинов
Цветелина Сърбинска

Advertisements

One comment

  1. Сериозна тема,важна не толкова за такива като мен,прехвърлили 70 години,а за младите,които непрекъснато са отравяни с писания за едно „почти човешко минало“.За да не бъда голословен прилагам цитати от по-умни от мен хора:
    КОМУНИЗМЪТ е територия на лъжата. Вацлав Хавел
    КОМУНИЗМЪТ е империя на злото. Роналд Рейгън
    Целта на КОМУНИЗМЪТ е да властва,а не да спасява. Карел Чапек
    Свободното селячество е гибел за КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ. Сталин
    С желязна ръка ще вкараме човечеството в ЩАСТЛИВОТО БЪДЕЩЕ. Сталин
    ПАРТИИНАТА БЮРОКРАЦИЯ е най-гнусната привилегирована класа в историята на човечеството. Троцки
    Търсенето на МОРАЛ в политиката е вредно за държавата. Ахмед Доган
    ДЕМОКРАЦИЯ без МОРАЛ е невъзможна. Джак Кемп

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s