#Подмяната #ПСА: Вторичните символи на комунизма или на кого се кланят идиотите…

Sofia-Monument_of_the_Soviet_soldier-02

Костница на Съветския воин

В София има (поне) два паметника на Съветската армия (които са ми известни на мен). Първият, изграден за периода 1953-1956, е много, много известен и популярен. Намира се в Княжеската градина, а най-младите го помнят с преобразяванията „В крак с времето“ и „България се извинява“ — от двете, второто е ясен политически акт, израз на оценка на историческото минало, комунистическия режим и репресивната му система. „Паметник“ без историческа стойност, със спорни естетически качества – символ на диктаторски режим, наложен против волята на българския народ и поддържан от армия-окупатор. Противен, по думите на един от авторите му, професор Далчев, строеж, който е „жалон на робството и жестокостта, утвърждаващи властта на поробителя“. Строеж – „идол на комунизма“…

Вторият е Паметник-костница на Съветския воин. Изграден е за периода 1952-1954. Намира се на бул. Черни връх в София. За него знаят по-малко хора. Според публичните данни той е костница. Този паметник е значително по-малък на размер и се намира в далеч по-незабележима среда, в която той не доминира в градската инфраструктура. Не се извисява на нивото на катедралата „Александър Невски“, не се вижда от всички, влизащи в столицата и изисква специални усилия, за да се поклони човек на мястото, където са положени костите на загинали воини.

Вероятно това е една от причините, наложила изграждането на големия „Паметник на Съветската армия“ на ул. „Цар Освободител“, в Княжеската градина. Този „Паметник“ сам по себе си е едно от най-ярките лица на #Подмяната, която фалшифицира историческата истина по няколко начина, най-ярките от които са изопачаване на ролята на Червената работническо-селска (по-късно Съветска) армия в налагането на комунистическия режим в България и създаването на вторични символи на комунистическия режим, които го налагат в общественото съзнание, подменяйки историческите факти.

За тази подмяна и вторични символи разговарях с Давид Черни и Петер Кулан в Прага. Давид Черни е чешкият художник, боядисал танка-паметник на Съветската армия в Прага розов. Петер Кулан е чешки и чехословашки политик. Той е член на VPN. След Нежната революция Кулан е депутат в чехословашкия парламент. Кулан е един от 11-те депутати и политици, участвали в процеса на оттегляне на Съветската армия от Чехослования. Цялото интервю с Кулан, публикувано в края на този текст, е с български субтитри.

Ето какво казва Петър Кулан:

„…Отношението на чехословашките граждани към съветските паметници, доста изразително се промени след 1968г. Защото до 68г съветите бяха възприемани като освободители, а от 1968г насам, голяма част от обществеността ги възприемаше като окупатори…

…И след това, това което беше особено, че съветите започнаха да създават т.нар. вторични символи. Съветските войници, които реално воюваха за освобождението на Прага, бяха погребани в гробището в Олшани. Но всички, всички възпоменателни акции се провеждаха тук, на Смихов, при съветския танк, което, за да бъде още по–абсурдно, това дори не беше танк Т34, а това беше танк ИС–2, мисля Йосиф Сталин. Това са тези танкове, с които съветите пристигнаха през 68г.

АГ: Това всъщност е след войната?

ПК: Естествено. И можете ли да си представите колко абсурдно беше това. Когато всяка година се полагаха венци при танка Йосиф Сталин, и не се полагаха венци на гробовете на войниците, които … За тези войници никой не се молеше, защото комунистите не се молят.

АГ: Ако ви разбирам правилно, вие казахте, че има някаква подмяна на фактите? Вместо да се отбелязва и да се почита съветския войник, съветските войници в гробището където те са били погребани…?

ПК: Никой не се опитваше да отнеме славата на тези войници. Те си бяха заслужили славата. Те дадоха живота си за освобождаването на Чехословакия. Само че никой не ходеше там, където те лежаха. Те ходеха да се кланят, там на руския танк, който при това беше уцелен от някакво немско оръдие и се намираше в чешката шкода. Получи статус на паметник на културата. Сложиха го и всички като идиоти се кланяха на този танк, вместо да се поклонят на загиналите войници. Това беше това което мисля, че ядоса хората.

АГ: Значи вие казвате, че е важно историята да се третира обективно? Според фактите? Без да се подменят фактите?

ПК: За да е абсурдът наистина пълен, то този танк получи статута на паметник на културата, само че в този статут на паметник на културата се казваше, че става дума за първия танк, Т–34, който влязъл в прага на 9–ти май 1945г. Само че, това не беше този танк. Защото този танк е бил разстрелян от 16–годишен немски новобранец, с панцерфауст, така че на нашите комунисти не им беше приятно да сложат там танк, в който реално са умрели хора, които са освободили прага, така че те просто намериха един танк ИС–2, който всъщност преработиха като паметник, и всички, както и от съветското посолство, така и от окръжните комитети на партията, и националните партийни комитети, всички ходеха да се кланят там като идиоти…

Благодаря на Комитата за всички усилия да добави субтитри към видеото:

В текста неволни пропуснах Братската могила в Борисовата градина…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s