За популизма в политиката – полиграфът, като публичен инструмент

На заем от Глас народен

С Венци и Светльо сме приятели. Нямам за цел да вредя. Но не мога и да замълча.

Днес във Фейсбук профила ми се развихри дълга и обстоятелствена дискусия заради статусче, в което обявих, че партия Глас народен на моя приятел Венци Мицов и Светльо Витков се професионализират и ползват популистки похвати.

Ще обясня какво имам предвид:

Изгледах внимателно интервюто на втория и третия в евро-листата на партията, в почти мълчаливото присъствие на Светльо, който бе бял, добър и костюмиран. Единствената полу-цинична шега бе автоцензурирана посредата. Похвално! професионализират се… 🙂

Две думи за популизма:

Ами, парадирането, около т.нар. избор на кандидатите за евро-депутати с полиграф си е чист популизъм.

Защо?

Защото полиграфическите изследвания нямат правна сила и стойност. Те са публично-ефектни, но практически неефективни. За тях се говори в медиите, но нямат легална стойност. Имат само медиен ефект и около тях се шуми. Популярни са. Популистки…

Но (почти) нищо повече!

Полиграфическите изследвания нямат стойността и са несравними с писмено, надлежно заверено волеизявление или клетвена декларация, които имат силата и стойността на документ. Може да се ползват и в съда.

В този смисъл, ако аз мина полиграф, че нямам конфликт на интереси, за да страна евро-депутат на Глас народен — това ще е ефектно! Ако партията ми го стриймне в Интернет — ще е зрелищно. Но… Толкоз! Нищо повече в защита на интересите на драгия избирател и зрител.

Ако аз обаче декларирам, писмено и надлежно, заверя декларацията си по изискванията на Закона, че нямам дадени конфликти на интереси, това е друго! Аз дефакто давам инструмент на партията ми да потърси по съдебен път справедливост, ако излъжа доверието й и доверието на избирателите.

Затова казах, че Глас народен се популизъмизира. Не за да се заям с Венци, с когото се надявам да сме все още приятели.

И, за да не съм съвсем голословен, ще ви дам пример с това, как полиграфът опорочава процедурите. При промяна на състава на бившата ГДБОП, всички служители на дирекцията трябваше да преминат през тест. Процедурата се опорочи и провали. Голяма част от полицаите напуснаха посредата, другата просто не се явиха. Няма правна сила и стойност.

Допълнение:

И още нещо за Полиграфа или т.нар. „Детектор на лъжата“ и неговата употреба и правна „сила“ от психолога Пол Екман:

„…Полиграфът, наричан още детектор на лъжата, работи на същия принцип като разпознаването на лъжата по поведенческите знаци и е подвластен на същите проблеми. Полиграфическият тест НЕ регистрира лъжи, а само признаци на еможии.

Заподозреният е свързан с датчици към апарат, който отчита промени в изпотяването, дишането и кръвното налягане. Сами по себе си повишеното кръвно налягане и изобилното потене не са знаци за измама. Тези физиологични реакции са просто знак, че са възбудени емоции.

Преди да започне изследването, полиграфистът обикновено се опитва да убеди заподозрения, че полиграфът открива лъжата безпогрешно, като демонстрира това с така наречения „стимулационен“ или „стим“ тест. Например той подканя изследвания да изтегли карта и го уверява, че полиграфът ще познае коя е. Инструкциите са да върне картата в тестото и на всяка карта, която полиграфистът обръща, да отговаря с „не“, дори когато види тази, която е изтеглил.

Впрочем някои оператори се застраховат, като не разчитат единствено на полиграфа да регестрира лъжата, а използват белязани катри. Те имат две сериозни основания за този вид измама. Ако човекът е невинен, важно е да бъде убеден, че машината не прави грешки – в противен случай той ще покаже признаци на страх от несправедливо обвинение. А ако заподозреният е виновен, важно е да бъде насаден у него страх, че ще бъде заловен. Иначе резултатът няма да е точен.

Принципът е същият като в „Момичето на Унислоу“ – заподозреният трябва да вярва, че изобличителят е в състояние да го залови. Необходимо е да се създаде такава ситуация, че единствено лъжецът да изпитва страх, а искреният – не. Иначе признаците на страх ще са двусмислени.

Полиграфическите изследвания често дават грешен резултат не само зашото невинните се боят, че ще бъдат несправедливо обвинени, но и зашото някои престъпници не вярват в магическите способности на апарата…“

Пол Екман. „Излъжи ме, ако можеш“