Не само нашата милиция ги пази — разпитът на един руски художник

Пьотр Павленский. Снимка: snob.ru

Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника. Публикувам разговора със съкращения:

Следователят: Разбирам, че това е изкуство и нищо против изкуството нямам. И нашата държава няма против изкуството. Сега не сме през 80-те. Не сме във времето на Съветския съюз. Но трябва да разграничите изкуството от противоправните действия.

Павленский: Всъщност, няма граница. Противоправните действия — това е риторика, в която се опитват да напъхат изкуството.

С: Ами ако после, не дай си Боже, убиете някого?

П: Аз много внимателно се отнасям към чуждия живот, дори месо не ям!

С: А подпалването на гумите на архитектурното съоръжение? Хайде да си признаем, че Малый Конюшенный мост е архитектурно съоръжение. Разбирам, да беше улица…

П: Паважът е направен от гранит. Гранитът е огнеустойчив, не е дърво. Мостът не е дървен. Ако беше в парка, дърветата можеше да се запалят, но това е гранит. Камък.

С: Работата не е в щетите, а в самото оскверняване. Това е, като да седнеш и да се изсереш върху мавзолея…

П: А какво разбираме под „оскверняване“? Да оскверниш е да унищожиш нещо. Унищожават се обществените взаимоотношения между две общества — руското и украинското.

С: Вие твърдите, че се опитвате да помирите обществата, а аз говоря за примитивно подпалване на гуми. Никой не преследва хора заради нравствените им убеждения. Преследват ги заради подпалване на гуми.

П: Вие се опитвате да натикате символическия жест в някаква формулировка. Така може да се опитате да натикате стихотворение. Това не е лист хартия. Тази повърхност е многостранна.

С: Тази плоскост се разследва и се третира от гледна точка на Наказателния кодекс и законодателството.

П: Добре, но точно тази плоскост се явява предмет на изкуството. На политическото…

С: Зарежете изкуството, особено политическото. Дайте по-добре да не смесваме изкуството с лайната…

П: А какво разбирате Вие под изкуство?

С: Изкуството, като част от живота…

П: Изкуството са визуалните кодове. С тях специално работим ние!

С: Този акт като изкуство го оценявате само Вие, но другите хора оценяват този акт не като изкуство, а като вандализъм.

Мостът. Снимка: snob.ru

П: За това трябва да питаме другите хора. Има много хора, с различни мнения…

…По отношение на акта на вандализъм: политическото изкуство е работа с различни инструменти. Например, средствата за масово осведомяване. Някъде те са пропаганда. Влияние върху мисленето на хората. Вандализъм ли е или е произведение на политическото изкуство — за това става дума. Медиите вече се съгласиха, че това е произведение на изкуството. Това е контекстуализация. Пренасяне на контекста в информационното и символическото поле. Мостът, на който бях днес, не е разрушен. Не е увреден. Затова, това вече е дейност в символическото поле.

С: Да дам пример: идвам след пет години някъде, където е „Троицата“, където е Рубльов. Вадя ножа и режа. После казвам, че това е изкуство…

П: Вие постоянно давате пример с конкретно физическо разрушение. А аз говоря за работа в символическото поле…

… Трябва да разбираме контекста на случващото се. Ако Вашият пример е акт на политическо изкуство, той трябва да носи политически контекст…

С: Ние имаме законодателно право. Там са описани конкретните действия, за които човек носи или не носи отговорност. Аз за такова действие щях ли да нося отговорност?

П: Мисля, че някой орган на властта би могъл да наложи наказание, но няма да е ясно дали постъпва правилно този орган на властта, разглеждайки случая фрагментарно, извън контекста на случващото се.

С: В Наказателния кодекс са описани обстоятелствата, изключващи престъпност на деянието: неизбежна самоотбрана, визическа или психическа принуда, обоснован риск, изпълнение на заповед… Всяко действие може да се разглежда през тази глава на Кодекса. Ударил съм дете, счупил съм му крак, за да го спра да не изтича под влака. Прострелял съм го в крака… Боли го, но съм предотвратил смъртта му. А гумите на моста какво са предотвратили?

П: Студената войда между обществата. В дадения случай — руското и украинското. Студената война не е нужна на обществата. Те не трябва да воюват и да се ненавиждат. Ако Наказателния кодекс не предвижда това — той е несъвършен!

Следва… 🙂