Несменяема, неизбираема, безконтролна и безотчетна… Четвърта власт

pras-pressВластта, която не минава през избори в България, която е несменяема и над която избирателят, електоратът, гражданите нямат власт и контрол е Четвъртата власт…

Нейни представители неотменно и самоотвержено бранят с перата си всяка власт. Най-ярък пример за тази самоотверженост бяха последните 13-14 месеца.

За този период мнозина свободни и независими граждани заявиха ярко своята позиция срещу криминално-олигархичния политически консенсус в България, който, в резултат от трансформацията на политическата власт на бившия комунистически елит и елита на репресивните органи на режима, в тясно сътрудничество с криминалните среди и агентурния апарат на Държавна сигурност, успя да завладее почти целия икономически, обществен и политически ресурс. Почти без никакви изключения.

Тази медийна група, т.нар. „Четвърта власт“, практически е завладяла в изключително висока степен българския медиен пазар, в т.ч. електронни, печатни медии, разпространение и в момента стъпва в Интернет.

Действията им са характерни с това, че крайно непрофесионално, разбирайте, без да се интересуват от мнението на личностите, за които пишат и без да се интересуват от достоверността и обективността на изнесените от тях „факти“, те, като част от империята на определяния като медиен могул успял млад мъж (тогава) на 33г., безпринципно налагат своите пропагандни клишета. Правят го по начин, характерен за Министерството на пропагандата и информацията — повтори една лъжа 100 пъти и тя става истина.

Това, което казват протестиращите и, напоследък се заговори повече не за тях, а за една от най-активните групи, участвали в протестите от първия им ден – Протестна мрежа, е, че повече така не може.

Как „така“?

След близо 450 дни от началото на протестите няколко неща се наложиха сякаш необратимо в публичната среда в България:

  • Темата за криминалните и олигархичните зависимости на политическия елит;
  • Темата за независимостта и собствеността на медиите;
  • Темата за поръчковата и очерняща журналистика;
  • Темата обществения ресурс и начина, по който той се разходва;
  • Темата за икономическите зависимости на политическия елит…

Темата за… Както я нарекоха всички на площада единодушно: МАФИЯТА.

Това скандираха, срещу това протестираха.

Те окачествиха тази мафия като ЧЕРВЕНА. Именно заради генезиса й: политическият елит на БКП, подпомаган от елита на репресивния й апарат ДС и тогавашното МВР. Разбира се, богато гарнирано с криминални „подправки“ през годините на прехода.

По-късно, след дългите месеци на ежедневни протести по софийските улици, политици и анализатори заговориха за „банката на политбюро“, за „банката и парите на мафията“ и за „банката на властта“.

Това определение бе част от това, което протестиращите наложиха като термин, описващ целия криминално-олигархичен консенсус като Моделът КОЙ.

Накратко, Моделът КОЙ е порочната симбиоза между банка и медии, генерираща политическо влияние, с цел икономическо облагодетелстване. Или, още по-накратко: ОЛИГАРХИЯ.

Протестиращите, а напоследък и действията на Протестна мрежа, осветиха Модела КОЙ. Това раздвижи пластовете, на повърхността изплува утайката, а изложени на светлината и фокуса на общественото внимание главни действащи лица и техните повелители се изнервиха и започнаха прегрупиране. Този процес на преразпределение на влиянието и ресурсите доведе до сътресения, разклатили някои банки, промяна на баланса след евроизборите и дори свали кабинета „Орешарски“ след повече от 400 дни неуморни протести.

Разбира се, изнервени от светлината на прожекторите, задкулисните играчи инвестираха огромен потенциал и ресурс в систематичното излагане на показ на зависимостите им и схемите им, те активираха позабравената теза за „платените протестъри“, за „опорочения протест“, за „зависимостите и задкулисието, дърпащо конците на протеста“…

Връщам се на факта, че хората скандираха „МАФИЯ“.

Вземете предвид признатата дори от социалистите „зависимост на властта от банкерски кръгове и медийна империя („Семейство и приятели“). Добавете криминалния напоследък сюжет с издирвани топ-банкери и изчезнали зам.-председатели на парламента и ще разберете какво имам предвид под „криминално-олигархичен политически консенсус“.

Това са неписаните спогодби и управленски действия поне на последните 4 мандата, които подхранваха Модела КОЙ и доведоха до това, че пирамидата, изградена от зависимостите „Банка-медии-власт“ започна да се руши под собствената си тежест.

България стана малка за Модела КОЙ.

Моделът КОЙ има(ше) пряка обвързаност с руските геополитически интереси. Видимо е от настървението, с което бранят енергийните проекти на Кремъл. Тайни срещи с енергийни босове от Москва. Отказ да оповестят съдържанието на разговорите и спогодбите си…

Компрометирани, губейки влияние и подкрепа, медиите на „Семейството и приятели“, както и политическите им покровители, пуснаха в обръщение антиевропейската риторика и дори лансираха идеи за излизане от ЕС и сближаване с Евразийския му копи-пейст еквивалент.

Предизборната реторика през май бе отчайващо груба и отблъскващо нечистоплътна. Стигна до там, да копира едно към едно руски пропагандни клишета, оправдавайки инвазията на Москва в Украйна и аншлусът на Крим.

Българските националисти , наричащи се цинично патриоти, продадоха всяка родолюбива идеология и се сродиха идейно с руските националисти, станали все по-популярни с термина „рашисти“ (от Русия и фашизъм). Упадъкът им бе съизмерим с продадените патриотични идеали, а кулминацията му сякаш бе началото на една от кампаниите им не другаде, а в Москва. Докато другите се кичиха с оранжево-черни лентички, наричани със сарказъм „колорадски бръмбари“…

Тази брутална девалвация на патриотичните идеали, парадно, но кухо изповядвани от националистите, се изплати „щедро“ в само няколко хиляди (2-3, не повече) гласа на изборите за най-крайните от тях, а Атака прибягна до драстична и отчаяна борба за изпиране и избелване на имиджа, като начало, чрез синеоки и миловидни билборди на „новия Левски“…

Да се върнем на „Семейството и приятели“…

praspress_1В отчаянието на губещия почва криминално-олигархичен политически консенсус, „семейството и приятелите“ активираха последните си, най-верни дългогодишни съратници (по-младите и по-радикалните се изтъркаха и прегоряха в ежедневното си поръчково очерняне). „Ходещите паметници на журналистиката“ в България, тези, които имат своите „книжни паметници“ със обърнат словоред, заеха своята позиция на фронтовата линия.

Включиха се в пропагандната кампания с изфабрикуваните си лъжовно-манипулативни тези, които имат този път за цел да очернят и деморализират не отделни личности и общности, отстояващи конкретни обществени каузи, например, спасяването на Странджа, Рила или Витоша. Те, „живите книжни паметници“ и по-малките им онлайн съратници, бяха активирани да „неутрализират“ с доносите си свободните и независимите.

Именно зaради свободата на независимите им гласове, с които осветиха задкулисието на криминално-олигархичния политически консенсус.

Активираха ги и ги забравиха включени.

Дано им паднат батериите бързо, защото вредата е върху цялото общество.

Advertisements

One comment

  1. Съгласен съм, че медиите наистина са в много критично състояние. Проблема е медийната концентрация, от една страна, а от друга – журналистическата съвест. Хубавото на това време разделно е, че видяхме кой от коя страна на барикадата е 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s