Смисълът на червената точка е да информира зрителя, че предстои съдържание със силно изразен сексуален характер. Затова, в червените точки обикновено пише (18+). Предполага се, че над 18г, зрителят няма да бъде негативно повлиян от съдържанието. А то, в най-общия случай, разговорно бива наречено порно.
При порното, в най-общия случай, двама души получават пари, изкарвани от зрителите, за това, че правят секс пред камера.
Предполага се, че зрителят споделя част от „удоволствието“ на участниците в действието…
Изборите са своеобразен „секс“ между политици и избиратели, пред „перата“, камерите и обективите на медиите — вестници, телевизии, сайтове и пр.
Затова законодателят е решил и вменил задължението на медиите да маркират заснетото или описваното съдържание с „червената точка“, обозначаваща предизборното порно между партии и избиратели.
При „класическото“ порно „далавера“ има и за обикновения „драг зрител“, а пари получават, предполагам, двете страни в действието — активната и пасивната…
При предизборното порно „драгият зрител“ изпитва само разочарование: партиите, през едни черни каси или с кинти, директно събрани от тях (омразните СОПСИДИЙ) плащат на медиите. После, щедро платили на медиите, те получават или затвърждават достъпа си до властта, с което си връщат медийната инвестиция с лихвите. Лихвите, подобно на някои клиенти на една популярна неработеща напоследък банка пък са преференциални (разбирай, далаверата е голяма!), но това е друга тема. Да не се отклоняваме…
При цялата тази схема, избирателят в предизборното порно, за разлика от зрителя при „класическото“, е пряк пасивен участник, ако ме разбирате какво имам предвид. Но, за разлика от пасивния участник или зрителя при „класическото“ — за него няма нищо.
Той хем е „потърпевш“, хем си плаща — през данъците на партиите, от там и на медиите, а купувайки някоя газета си плаща втори път директно на медиите.
Та, като стана дума за вестници, „режисьорът“ на предизборната порно продукция — законодателят, е вменил задължението въпросното съдържание да се маркира с текст: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ и „ПЛАТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ“.
От една страна, склоняването към участие в порно продукции (по закон мисля, че става дума за склоняване към проституция) е престъпление, от друга страна, ако все пак има доброволни участници и от страна на пасивния зрител, и от страна на активните партии, в тази продукция, за останалите трябва да е ясно — това е секс за пари.
Затова, въпреки, че Законът не вменява, подобно на цигарите или билбордовете с политическа реклама, някакъв ясен процент (в случая говорим за 10%), този надпис, особено вторият — ПЛАТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ, трябва да е ясно разграничим и четливо изписан…
За да знаят всички, че става дума за купуване на „любов“, при която партиите правят огромни инвестиции, за да си купят тази „стока“ от избирателите. А те пък не разбират, че става дума за порно, при което си плащат няколко пъти, за да бъдат „пасивната“ страна…
Илюстрация #1. На заем от iped.bg
Ако въпросната маркировка не е ясно разграничима и четлива, което, повтарям, не е незаконно, но изглежда, че е леко неморално, тогава попадаме в друга комична ситуация, при която дадена медия излиза със заглавие: „ГЕРБ без кампания в пострадалите региони„. В самия материал се обяснява как лидерът Борисов занесъл електроуреди за незнам си колко хиляди лева и как нямало да прави кампания в района, пострадал от наводнението, но, видимо от илюстрация #1, щедро излива пари в медийна реклама, която достига до същите тези пострадали региони, през платеното съдържание в медиите…
Но „баба Горка“ от въпросното село най-вероятно има нарушено зрение и не може да разчете текста, маркиращ предизборното порно. Не може да разбере, че е пасивен участник в политическата порно продукция.
Но не само баба Горка не може! Не могат и младите, но това е друга тема. За нея – друг път, ако имаме вдъхновение..
Асен Генов 2.0 