Предната корица на книгата на Ярик.
Патрик Льо Ярик. Пръв „позна“ Злото. Патрик е един от най-ярките лидери на червения Ляв фронт на Франция. Левият фронт е коалиция между Френската комунистичесна партия (PCF) и френската Лява партия (PG).
Патрик Льо Ярик е депутат в Европейския парламент. Член на Конфедеративната група на Европейската обединена Левица — Северна зелена левица.
Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица се определя като социалистическа и комунистическа група в ЕП, включваща две основни организации – Европейската обединена левица и Северната зелена левица.
Групата се обявява за икономически растеж и заетост, солидарност и високи социални стандарти, откритост и демокрация, честност в отношенията с развиващите се страни и уважение към околната среда.
Както казах, едно от лицата на групата на комунистите в ЕП е депутатът от Франция Патрик Льо Ярик.
Той, освен политик, е и писател, автор на есето „Дракула срещу народите„.
В анонса на книгата пише: „Заглавието звучи страшно, но то изразява истинския характер на проекта за голям трансатлантически пазар, по който северноамериканските и европейските работят в пълна непрозрачност…“
Проектът за Трансатлантическо Търговско и Инвестиционно Партньорство (ТТИП), описва кгината, е плод на конспирацията в ЕС и „самоопълномощилата се“ Европейска комисия, работеща по проекта ТТИП в анонимност и непрозрачност.
Задна корица на книгата на Ярик. Издател: ДУМА
Текстът, на този етап, предназначен за „ограничено разпространение в ЕС“, попада в ръцете на Ярик, който го превежда и коментира (без нито едно факсимиле, показващо конкретното му съдържание) в книгата си „Дракула“.
Есето му е насочено срещу „хегемонията на Запада„.
Тук ще си позволя да припомня едно съвсем ново интервю, в което един от основните идеолози на Кремъл и режима на Путин, Александър Дугин твърди, че Русия се намира в епистемологична окупация, поставена в концептуална и интелектуална зависимост от световния еднополюсен хегемон САЩ. Русия, Дугин твърди, че Русия в момента е условията на либерална диктатура, бунтуваща се и защитаваща свободата и суверинитета си. В тези условия, твърди Дугин, Украйна е риск и предизвикателство, Новоросия руски е национален интерес, а самата Русия се опитва да интегрира постсъветското пространство.
Руският национализъм и неокомунистическата идеология са сред основните идейни двигатели на новите радикални леви движения в Европа и по света, но да се върнем на Ярик и книгата му „Дракула“.
Есето на автора, описващо споразумението ТТИП, е сред основните, да не кажа основната движеща сила на пропагандната кампания срещу проекта за партньорство, с което, признавам си, в детайл се сблъсках напоследък, през последните 2-3 дни, когато бях атакуван с въпроси защо не се включвам активно в акциите, завършили с вчерашния световен протест срещу проекта за партньорство.
Признавам си, че по някакъв начин, за разлика от кампаниите срещу ACTA например, кампанията срещу ТТИП не беше стигнала до мен и не беше привлякла интереса ми, въпреки фрагментарната информация, която достигаше до мен, следейки информационния поток.
През 2012г. политическият профил на кампанията срещу търговското споразумение ACTA по-скоро имаше универсален и политически неутрален характер. Кампанията беше ясно насочена в защита на модерното, съвременното и актуално състояние на информационните технологии и в защита на цифровите права в цифровата епоха, в която живеем.
По тази причина, протестите срещу ACTA успяха да ангажират десетки хиляди в България, а само в един ден, на 11 февруари 2012г., при близо минус 30 градусов студ, над 10-12 хиляди излязоха на протестно шествие.
Но да се върнем на темата „Дракула“ и ТТИП.
Както казах, един от идейните бащи на кампанията, кулминирала на този етап с вчерашните протести, състояли се вкл. и в София, пред сградата на Европейската комисия в София, на ул. „Раковски“, е евро-депутатът от семейството на комунистическите партии, Патрик Льо Ярик.
Снимката е с неполитическа и некомерсиална употреба, взета от фейсбук.
Книгата, в която описва световното империалистическо корпоративно зло, е издадена не от друг, а от ДУМА, видимо на корицата й, е сред основните идеологически инструменти на кампанията.
Вчерашният ден за протести бе срещу ТТИП.
За съжаление, яркото политизиране на вчерашния протест го маргинализира, въпреки подкрепата от някои модерни политически формации. Обременяването на протеста срещу ТТИП с
комунистическа идеология, завършил с изгаряне на знамето на ЕС вчера в София,
обрече кампанията в моите очи и със сигурност попречи на обективното представяне на фактите, около проекта за партньорство (ТТИП).
Провеждана по този начин, кампанията срещу ТТИП е обречена на необективност, силна политизация и идеологическо обременяване, а всички партии, изповядващи демократичните ценности, би следвало да се разграничат от крайните послания и действия, сред които бе и изгарянето на знамето на ЕС вчера.
Асен Генов 2.0 
Явно на Запад от Одер е пълно с комунисти, путинисти и прочее, както личи от картата на протестите: https://www.opendemocracy.net/files/imagecache/wysiwyg_imageupload_lightbox_preset/wysiwyg_imageupload/548777/map_0.png Мотивите авторът на горния текст и себеподобните му да се правят на ударени, или да се опитват да маргинализират съпротивата срещу безумието ТТИП са напълно прозрачни. Цинизмът обаче трябва да има някакви граници, въпреки личните финансови интереси. Регулации, подобни на АКТА са само една малка част от ТТИП, и то далеч не най-страшната. Наистина ли искате да сте интелектуален съучастник в погазването на европейската демокрация, господин Генов?
Има ли къде да бъде прочетен целият текст, който коментирате тъй отдадено и компетентно? Защото аз коментирам само и единствено „бащата“ на кампанията и нейния финансист — Патрик Льо Ярик и товарищ Вова Путин. 🙂
Внушенията, че това е проблем, измислен от автора на наскоро преведена у нас книга са доста ялов опит за манипулация. Ако вместо да си смучете от пръстите такива „компромати“, се бяхте поинтересували от въпроса, щяхте да знаете, че информация за мандатите, с които се преговаря изтекоха още през февруари през европейски „зелени“, а съвсем наскоро бяха потвърдени официално. Кой и как преговаря от наше име по толкова важни теми обаче остава загадка. Организациите и групите, които стоят в сновата на кампанията не са по-различни от тези, организирали протестите против АКТА. Крайно е странно, че от вниманието на човек с вашите претенции е убягнал толкова съществен процес. Явно евроаталантическият цивилизационен избор не включва интерес към такива маловажни въпроси като например потенциалното отнемане на икономически суверенитет, и свързаните с това екологични, социални, финансови и прочее ефекти. Фактът, че в текстът ви няма и една дума за същността на проблема е показателен за приоритетите на вашата обществена дейност. Щом от корабът-майка искат да се мълчи, ще мълчим. Ако все пак стане твърде щумно, ще внушаваме, че това е работа на маргинали. Например с долнопробни лъжи, че изгаренето на знамето било завършек и едва ли не кулминация на протеста. За неразбралите – случи се в средата на събитието, беше инициатива на двама души, а голямата част от останалите 300 дори не разбраха какво става. Организаторите пък веднага се разграничиха. Освен това, точно вие да говорите за „ярно политизиране на протест“ – хайде имайте малко срам. Впрочем, пак вие се опитвате да прокарате воюването срещу символи като адекватен начин за изразяване на политическа позиция. На мен ми се вижда като израз на идейна импотентност, но щом е ваше изконно право да мацате паметници, няма как да отричате правото на някой да гори знамена. Поне знамената са си техни, докато паметците трябва да се чистят с обществени средства.