Сталин бил готов да стане съюзник на Германия за да получи България и Босфора

Министърът на външните работи на Германия, Рибентроп, пише в спомените си, че през 1940 СССР е бил готов да се присъедини към Тристранния пакт. За дружбата си с Хитлер Сталин поискал в замяна Истанбул, България и Финландия. Хитлер се поколебал и в крайна сметка Англия успяла да привлече СССР на своя страна.

Външният министър на Германия по това време, Рибентроп, утвърждава в спомените си, публикувани през 1953, че Втората световна война е можело да бъде избегната.

Сайтът „Толкователь“, който се самоопределя като „развлекателно-аналитичен, създаден в рамките на миротворческата мисия на ООН, Буркина Фасо и Джибути, но не споделящ гледната точка на „Единна Русия“ и нямащ нищо общо със САЩ, Израел, Британската монархия и Папуа-Нова Гвинея“, публикува цитати от тази книга.

Ще си позволя да преведа част от тях, за четящия…

А чичко Ленин гледа от портрета...

А чичко Ленин гледа от портрета…

„В средата на юни 1940 цяла Литва, в т.ч. и нейната част, влизаща в сферата на германските интереси, без никакво предизвестие за имперското правителство, бе завзета от Съветския съюз.  Скоро след това същото се случи с Латвия и Естония. Накрая, на 3, 5 и 6 август 1940 Естония, Латвия и Литва бяха включени като съюзни републики в състава на СССР с решение на Върховния съвет на Съветския съюз. Икономическите споразумения на тези държави с Германия, които, в съответствие с московските преговори, не трябваше да понесат никакви щети, бяха едностранно ликвидирани от съветското правителство.

В края на френската кампания, на 23 юни 1940, в Берлин пристигна телеграма от посланика ни в Москва: СССР възнамерява в най-близки дни да окупира румънската провинция Бесарабия, а нас възнамерява да само да ни извести за това. Едновременно с това до фюрера дойде молбата на румънския крал за помощ — той го молил за съвет във връзка с предявения му руски ултиматум. Адолф Хитлер бе поразен от бързото руско настъпление, без предварителна консултация с нас.

Изпълнявайки приетите с Москва задължения той препоръча на румънския крал да не се съпротивлява на Окупацията. Румънското правителство прие искането на СССР, молейки само за отсрочка да евакуира тази голяма област.

Тогава Съветския съюз постави нов ултиматум и, без да чака срока за неговото изтичане, започна завземането на Буковина и прилежащата й част от Бесарабия край Дунава.

Фактът, че на окупация подлежеше предимно населената с немци Северна Буковина шокира Хитлер. Той възприе тази стъпка на Сталин като натиск над Запада.

В края на август 1940 ме посети генерал-фелдмаршал Кайтел за разговор по руския въпрос. Фюрерът беше разговарял с него за възможната заплаха от страна на Съветския съюз. Обещах на Кайтел, който имаше опасения за военния характер на конфликта с Русия, че ще предприема всичко възможно спрямо Фюрера, за да съхраним добрите отношения с Русия…“

Рибентроп пише в спомените си, че е уверил фюрера, че по негово убеждение не трябва да се очаква нападение от страна на Сталин. В резултат, започва дипломатическа совалка между двете страни, при която, след неуспешен опит от страна на германския външен министър да уговори среща между Сталин и Хитлер, но със съгласие на Сталин се договаря посещение на Молотов в Германия. Намерението на Рибентроп било да покани СССР в Тристранния пакт.

По-нататък Рибентроп пише:

„Посещението на Молотов в берлин (12-13 ноември 1940) не беше под щастлива звезда, както ми се искаше. Молотов енергично настояваше за свобода на действията на съветското правителство във Финландия. Хитлер не ми описа подробно позицията си по финландския въпрос преди срещата. По този въпрос Молотов беше прав. Но фюрерът не искаше да предава Финландия. При това, той вероятно считаше, че не може да се откаже от финландския никел. Нещата стигнаха до доста напрегнати дискусии, а в заключение, Хитлер помоли Молотов за разбиране по този въпрос.

Молотов повече не настояваше и премина към въпроса за Балканите, изразявайки руското недоволство от дадената от Германия гаранция на Румъния. Молотов попита дали не е насочена срещу Русия. Отговорът на фюрера беше такъв: Тъй като Съветският съюз никога не е имал намерение да напада Румъния, то германската гаранция също никога не е била насочена срещу него.

Молотов повдигна въпроса дали сме съгласни с това, Русия да даде подобни гаранции за България. На въпроса на Хитлер дали България е искала такава гаранция, подобно на случая с Румъния, Молотов отговори уклончиво. Хитлер не поиска да се обвързва със съгласие и заяви, че трябва да обсъди въпроса за България със своя съюзник Мусолини.

Така, разговорът тръгна в не особено удовлетворителна посока и завърши без каквито и да било решения.

След тези разговори с Молотов у Хитлер остана впечатлението за сериозни руски апетити на Запад…“

Рибентроп пише в спомените си, че продължил усилията си по отношение на предложението Русия да встъпи в Тристранния пакт. Молотов поел ангажимент, пише Риментроп, да разговаря със Сталин по въпроса за присъединяването на СССР към Пакта.

В края на статията в „Толкователь“ се цитират спомените на Рибентроп, според които СССР „не иска да изключи напълно възможността за присъединяване към Тристранния пакт“, но като условие поставя „свобода на действие във Финландия“ и „гаранция с определени права в България, и освен това, собствени военни бази на проливите в Турция…“

Статията завършва със следния цитат от мемоарите на Рибентроп:

„…Хитлер стана по-отстъпчив по Финландския въпрос, но считаше руското изискване за България (заради позицията на цар Борис, който никога нямаше да се съгласи на това) за неизпълнимо.

Хитлер заяви, че установяване на руско влияние в България би означавало установяване на руско влияние на Балканите като цяло, особено, над Румъния с нейните нефтени находища…

Заради настойчивостта ми той [фюрерът] не взе абсолютно отрицателна позиция. В резултат на дългата ни беседа, протекла в бомбоубежището на Имперската канцелария, той [Хитлер] каза следните обнадеждаващи думи за компромиса с руснаците: „Рибентроп, вече много сме постигнали, вероятно ще се справим и с този въпрос“…

…За Цар Борис бе съвършено неприемлива идеята за „руските гаранции“, в което се убедих при посещението си в България. Нещата се усложниха и попаднаха в застой. Граф Шуленбург нееднократно съобщи от Москва, че без решителни отстъпки Четворният пакт нямаше да се случи.“

Advertisements

4 comments

  1. Относно заглавието – те така или иначе са си били съюзници от 23 август 1939 до 21 юни 1941 !
    Иначе интересни спомени на Рибетроп.
    А ето и карта на СССР от преди 21 юни 1941 за илюстрация на проблематиката : https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10151441644492021&l=04146b098d

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s