Как СССР толерираше Неонацизма или защо КГБ не преследваше нацистите през 80-те?

Неонацизмът в Русия

Неонацизмът в Русия

В началото на 80-те през СССР премина вълна на неонацистки прояви. Срез най-известните са сборището на фашисти в Москва на 20 април 1982 и Нацисткият марш в Ленинград през 1987-ма.

По това време дисидентите твърдяха, че КГБ сам си отглежда нацисти, за да може народът и властта да се обединят, забравяйки за трудностите.

Предлагам на читателя превод на статия в блога „Толкователь“, озаглавена „Защо КГБ не преследваше нацистите в началото на 80-те“.

Историята на Русия е циклична и се върти в кръг. През 20-ти век властите нееднократно прибягваха до изкуствено конструиране [б.пр. ние си имаме политическо генно инженерство] на крайно десни групи, с чиято помощ да сплашват нехранимайковците (сплотявайки се с тази цел около властта) и разпавяйки се с инакомислещите със собствени ръце.

При Николай II тази роля се играеше от Черносотниците, през 1980-90 от неголеми групи „руски патриоти“ и нацисти. Днес това е крайно десният фланг на т.нар. „Русский Мир“, управстващ в Новоросия и Москва.

Блогът „Толквоатель“ предлага кратък исторически обзор какво представляват неонацистките групи в Москва и Ленинград във времето на късния СССР .

През 1950-70 нацистите предпочитаха да действат подмолно, но в началото на 80-те техните „наследници“ неочаквано предпочетоха публичността.

През април 1980 седемнадесет годишният нацист, ученик в 10 клас, Виктор Якушев, в компанията на свои съученици, устройва нещо, като патрул, посещавайки московска синагога. Патрулиращите ползват само част от нацистките атрибути: ботуши и тъмни ризи. Якушев заявява, че той и около дузината негови приятели „просто разглеждат“ и въобще, това е просто „израз на интереса на руските хора към еврейството“.  Акцията остава практически незабелязана.

За сметка на това, много широка публичност в пресата получава друга акция, две години по-късно — демонстрацията на неонацистите на Пушкинския площад. Първата информация за събитието се появява в бюлетина „Новини от СССР“, печатан в Мюнхен от дисидента Кронид Любарски. Според тази публикация, група гимназисти, около 10-15 души, облечени в черни ризи със свастика се появяват два пъти на площада — в 17:00 и в 19:00ч. Според различни сведния, 2 или 6 участници в демонстрацията са задържани от милицията. По по-късни сведения, по време на демонстрацията в киносалона „Русия“ са разхвърляни неофашистки листовки, а ръководителите на акцията са седели в отсрещното кафе „Лира“, намиращо се на ул. „Горки“ и от там са направлявали действията на своите подопечни, влизащи в бързи сбивания с публиката.

Ето как излизащия в Париж вестник „Руска мисъл“ описва демонстрацията:

„На 20 април, на рождения ден на Хитлер, група младежи в Москва се опита да проведе фашистка демонстрация. Тази вечер на пл. „Пушкин“ се събра доста голяма група млади хора — от едната страна фашисти, късо подстригани, в черни ризи, някои със значки със свастики, а от другата страна група запалянковци на различни футболни и хокейни отбори. За очакваната фашистка демонстрация се знаеше по-рано. В училищата учителите предупреждаваха учениците да не се появяват на Пушкинския площад на 20 апри. Това разбира се предизвика обратен ефект. По данни на очевидци демонстрацията не е успяла да се състои, защото между фашистите и запалянковците започнал бой, привлякъл вниманието на пешеходците. Милицията дълго не се намесва, наблюдавайки случващото се отстрани. В крайна сметка милицията задържа неколцина от двете групи.

В СССР съществуваха няколко малобройни фашистки младежки групи, които естествено не са се ползвали с популярност в страната, в която войната е оставила толкова дълбоки рани. Тези групи основно се състоят от издънки на фамилиите на високопоставени партийни чиновници. Тази „златната младеж“ не толкова изпитва симпатии към Хитлер, колкото съжалява за отсъствието на истински вожд с железна дисциплина и силна власт в страната.

От тази акция силно намирисва на провокация и последиците могат да бъдат сериозно. Както вече писахме, демонстрацията бе широко известна, властите можеха да използват информацията за съществуването на „фашистите“, която самите те разпространяваха, за да дискредитират правозащитното движение.“

Ако обобщим няколкото описания, ще получим, че неонацистката демонстрация е била доста жалко зрелище, почти от самото си начало прераснало в сбиване между различни младежки групи, което е било прекратено от милицията само след като са се появили първите тежко ранени. Имало е арести, но имало ли е осъдени не е известно.

Семьон Чарни пише в списанието „Неприкосновен резерв“ (№5 от 2004), че самият факт на подобна манифестация е произвел огромно впечатление както на столичната интелигенция, така и в западните средства за масово осведомяване. Светкавично бе извадена от забравата акцията на Якушев в синагогата през 1980г.

В „Новини от СССР“ започна да се появява информация за процес срещу 18 участници в неонацистка организация в Можайск през 1980; за това, че на 1 ноември 1981 е имало фашистка демонстрация в Курган, вклучваща повече от 100 младежи, облечени в ризи, носещи превръзки на ръцете с изображения на свастики, които носили лозунг „Фашизмът ще спаси Русия!“. Появяват се и съобщения за неофашистки демонстарции в градовете Южно-Уралск, Свердловск, ленинград (край Казанския събор) и „на други места“.

Западните „гласове“ разнасяха информацията за тези демонстрации и за съдебните процеси из СССР вече ошпод формата на достоверна информация, пораждайки слухове за могъща, военизирана фашистка организация.

През януари 1983 хората вече питаха лекторите от Обществото „Знание“ дали е истина, че в Нижний Тагил, Свердловск и неясно защо в Киев е имало събирания на младежи, скандиращи нацистки лозунги.

Какво ли е накарало съветските поклонници на Хитлер да излезнат на площада, въпреки че 1982 далеч не беше най-доброто време за подобни демонстрации и защо те не се повториха в бъдеще?

Западните съветолози определят демонстрацията като симптом на започващата фашизация на съветската система, считайки, че зад непълнолетните нацита стоят мощни групировки от партийния апарат и КГБ. По-нататъшните събития доказват несъстоятелността на тази гледна точка. Подобна групировка не е установена, независимо от старанието на изследователите. В мемоарите на тогавашните управници също няма нищо такова.

Като две капки вода...

Като две капки вода…

Може обаче да се предположи, съдейки по наглата показност на неонацистите и странната пасивност на силовите структури, че към тези манифестации наистина има отношение КГБ. Още повече, че според информация, получена от хора, влизали в съприкосновение през тези години с органите на вътрешните работи, представителите на държавната сигурност още от края на 1970-те директно са забранявали на МВД (МВР, б.пр.) да предприемат мерки по отношение на съществуващите фашистки групи.  Целта на тази демонстрация е била друга — нацистите просто бяха използвани като плашило за населението, изразяващо недоволство от влошаващите се условия на живот.

Интересно е, че властите всячески се стараеха да замълчат за неонацистките демонстрации. Например, когато на 26 април 1982, по време на политинформацията, провеждана в подготвителния клас на Московския полиграфически институт слушателят П. Маслов започнал да разказва как самият той участвал в разгонване на неофашистка демонстрация, преподавателката по история на КПСС незабавно вика сътрудника на КГБ Грачьов. Той заявява на Маслов и приятелите му, че „не е работа на студентите да бият фашистите — за това си има компетентни органи“. Маслов едва се спасява от това, да бъде изключен от института.

Успоредно с това се допуска теч на информация от официални източници, които служат като основа за публикации в чуждестранния печат. Старото поколение, помнещо зверствата на нацистите, предпочита да застане на страната на властите, забравяйки за „трудностите“…

Демонстрациите изиграха своята роля на плашила. Нацистките изпълнения станаха предлог за всеобщо ожесточаване на контрола над неправителствените младежки организации. На първо място позволиха да се „въведе ред“ в спорта, най-вече, в източните бойни изкуства.

Още преди самите демонстрации учителите предупреждаваха родителите, че под прикритието на спортните клубове се създават пронацистки групи. През 1984 излиза указ, забраняващ обучението по Карате, с което слухът, че спортните клубове са „ковачница на кадри“ за фашистите се превърна в необорим аргумент.

След това, партийните идеолози и спецслужбите удариха неудобната музика, с което редица групи бяха обявени за фашистки.

В средата на 80-те нацистите станаха устойчива част от градската митология в Москва и Ленинград. Дори плашеха децата с истории за страшните фашисти.

През 1987 нацистите сами се показаха на повърхността. На 20 април 1987, на рождения ден на Хитлер, две колони млади хора (17-22г), облечени в черни ризи, носещи свастики на ръкавите си, маршируваха по Невски проспект и околностите на метростанцията „Площад на въстанието“. На същия ден имаше манифестация в Петергоф.

Неонацистите отбелязаха „изплуването си на повърхността“ с масови осквернявания на еврейските гробища. За периода 17-20 април бяха разрушени и осквернени около 140 гроба.

На 25 април група юноши, скандиращи „Бий чифутите, спасявай Русия!“ се опита да разгроми Ленинградската синагога. Водач на ленинградските нацисти бе някой си РОман Бойцов.

Успоредно с това практически приключва и преследването на неонацистите. Последното дело за пропагандиране на нацизъм е заведено в Талин, при което е арестуван С. Жолдин. делото е прекратено заради „променилата се обстановка“…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s