Украйна и референдумът за Крим — между законността и пропагандата

Ракетна установка "Буратино"

Руска ракетна установка „Буратино“, ползвана от сепаратистите

Русия блокира резолюция на ООН, с която т.нар. Референдум за отделянето на Крим и присъединяването му към Руската федерация щеше да бъде обявен за незаконен.

Русия не призна Косово като независима държава, въпреки че проруските защитници на анексията на Крим дават Косово за пример, оправдаващ действията на Кремъл в Украйна. Аргументите, с които Русия се противопоставя и подема кампания срещу акта на независимост на Косово са „нарушаване на суверенитета на република Сърбия“ и редица международни документи.

Запомнете тези два факта. Важни са.

Конституцията на Украйна залага ясна рамка в своите членове 73, 133, 134 и 135, според която Автономна република Крим и Севастопол са административно-териториална част от Украйна. Конституцията е категорична: промяната на държавната граница става след всенароден референдум.

Фактологически, ето какво се случи в Украйна по дати, което има пряко отношение към казуса с анексията на Крим:

21 февруари 2014: Парламентът на Украйна възстановява Конституцията от 2004г. Говорим за три основни редакции на Конституцията на Украйна — тази, от 1996, редакцията от 2004 и промените от 2014. Трите редакции не засягат и не променят въпроса със статута на Крим като автономна република и особения статут на град Севастопол. При трите редакции те остават административно-териториална част от Украйна. Промените от 2004 и 2014 засягат правомощията на Върховната рада на Украйна и изпълнителната власт;

23 февруари 2014: Александър Турчинов, председател на Върховната рада, подписва Закона за възстановяване на редакцията от 2004г. Предният ден Радата възприема, че тогавашният президент Янукович, който не е в Киев, се е самоотлъчил от изпълнение на задълженията си;

23 февуари 2014: Върховната рада на Украйна отменя Закона за основите на държавната езикова политика (доста демократичен, според мен, закон, в тази му част, която дава статута на „регионален език“ в 13 региони в Украйна, в които над 10% от населението говорят на руски). Законът е спорен и до ден днешен не е подписан от президента. В същото време не е наложено вето и законът фактически е в режим на изчакване.

11 март 2014: Кримският парламент и градският съвет на Севастопол приемат Декларация за независимост;

15 март 2014: Русия блокира резолюция на ООН, с която предстоящият на следващия ден „референдум“ за отделяне на Крим щеше да бъде обявен за незаконен;

16 март 2014: В Крим се провежда „референдум“, при който алтернативните въпроси са дали Крим да се присъедини към Руската федерация, или да се възстанови Конституцията на Крим от 1992 и за статута на Крим като част от Украйна. Не съществува опция да се запази сегашният статут на полуострова;

21 март 2014: Президентът на Руската федерация, Вл. Путин, подписва Указ за присъединяване на Крим и Севастопол към Руската федерация. Формално, Путин се допитва до Конституционния съд на Русия дали този акт е конституционносъобразен и отговорът на КС е положителен.

Това е фактологическата обстановка на събитията, около анексът на Крим от страна на официална Москва.

В усилията си да оправдаят и придадат законов вид на действията на Кремъл, поддръжниците на Путин правят несъстоятелни сравнения с провъзгласената през 2008 от Косово независимост. Дори повече, те се позовават на консултативно решение за Косово на международния съд по справедливостта, основен юридически орган на ООН.

Важно е да се отбележи, че Съдът по справедливостта взема два вида решения: консултативни (искане за консултативен съвет) и решения при спорни случаи. Консултативните решения нямат задължителен характер. При спорните случаи страни по делото могат да бъдат само държави, при изрично изразено приемане на решенията на Съда.

Искането на Сърбия е за консултативно решение по случая с Косово. Решение по съдебен спор би било обвързващо.

Въпреки консултативното решение, с което Съдът на ООН признава независимостта на Косово, Руската федерация не признава независимостта на Косово до днес.

Това обаче не пречи на защитниците на присъединяването на Крим и Севастопол към състава на РФ да дават Косово за пример.

Сравнението на Крим с Косово е некоректно. Защо?

Има най-малкото 5 причини, поради които сравняването на Крим и Севастопол с Косово е манипулативно и лъжовно. Те са:

  1. В Косово имаше „систематичен терор, убийства, изнасилвания, палежи и тежко малтретиране“ на етнически албанци. За мнозина, тези действия на режима на Милошевич съставляват геноцид над албанския етнос. Съдът на ООН не признава тези действия за геноцид, но ги приема за „насилствено изселване от Косово“;
  2. В Косово, като част от Сърбия, при режима на Милошевич, етническите и културните права на етническите албанци бяха почти изцяло ограничени;
  3. Косоварите се бореха за независимостта си почти без чужда военна помощ, за разлика от многохилядните руски военни части, съсредоточени в Севастопол преди референдума, които фактически участват във войната на територията на Украйна;
  4. При провъзгласяването на независимостта на Косово Русия пое международна кампания срещу този акт;
  5. За разлика от Косово, ООН бе на крачка от това, да не признае „референдума“ за законен и самата Русия блокира това решение.

Руската Конституция (чл. 65 ал.1) формално позволява на президента на РФ да подпише Указа за присъединяване на Крим и Севастопол, препращайки към Федералния закон за реда за приемане на нови субекти в състава на Руската федерация (глава 2, чл. 6). Според разпоредбите на този закон, това може да стане само по инициатива на правителството на другата държава, желаеща това да се случи.

В заключение, става ясно, че:

  1. Обстановката в Украйна с нищо не застрашава рускоезичното население на Крим и Севастопол. Нищо не предпоставя подобни крайни, неконституционни действия от страна на управата на Автономната република и града със „специален статут“ Севастопол;
  2. Проведеният референдум е в нарушение на Конституцията на Украйна, което го прави незаконен и невалиден;
  3. Референдумът е проведен фактически в състояние на окупация от страна на руски военни части;
  4. Решението на Радата на Крим е взето под военен натиск, както признава един от сепаратистите, Игорь Стрелков;
  5. Указът, подписан от Путин, макар и формално, според решение на КС на РФ, в съответствие с Конституцията на федерацията, фактически суспендира Конституцията на Украйна и нарушава нейния суверенитет и легитимира нелегитимно решение на Радата на Крим и градския съвет на Севастопол;
  6. Практически, ООН счита референдума за незаконен, но Русия сама блокира това решение, налагайки вето.
ukraine_russians

Без коментар

Характерът на военните действия в Украйна показва, че те се водят с участието на професионални военни на страната на сепаратистите. Руското военно присъствие и логистична помощ от страна на Русия за сепаратистите е несъмнена, а засилването на руското присъствие там е признато и от Путин. При това, признава го (поне) два пъти, вкл. и във връзка с провеждането на референдума. Това е отделна дълга тема, за която може да пиша друг път.

Безспорно за мен е, че всичко това говори еднозначно за военна интервенция, окупация и анексия на Крим и Севастопол чрез военна сила от страна на Русия.

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s