Детският ГУЛАГ — откъс от книгата на Ал. Яковлев „Здрач“

kids_gulag

Беше специален, детски ГУЛАГ*.

Няма по-голяма подлост от войната на властта с дечицата, използвайки цялата мощ на репресивния апарат. Позовавайки се на указанията на Политбюро на ЦК, лично на Ленин и Сталин, болшевиките създадоха особена система „наказателно детство“. Тази система разполагаше с детски концлагери и колонии, мобилни приемно-разпределителни пунктове и специални детски домове и ясли.

Децата трябваше да забравят кои са, откъде са родом и къде са родителите им.

Това беше специален, детски ГУЛАГ…

Ако се обърнем към най-първите имена и фамилии в детския регистър с разстрелите, то трябва да започнем с царската фамилия, с разстрела на Николай II и семейството му в Екатеринбург. Този разстрел бе организиран от правителството на Ленин. След това то организира милиони други разстрели.

През 1919 в Петроград разстреляха роднини на офицерите от 86-ти пехотен полк, преминал на страната на Белите. Сред тях и деца.

През май 1920 вестниците писаха за разстрела на четири момичета на 3 до 7 годинки в Елисаветград, заедно със една старица, майката на един от офицерите.

Град Архангелск, в който чекистите разстрелвали 12-16 годишни деца, бил наречен „Градът на мъртвите“…

Не може да има прошка за това, което е запечатано в оперативната заповед на Ежов с №00486 от 15 август 1937, относно „Операция за репресиране на жени и деца, изменници на Родината“.

Прилагам някои от разпоредбите на този чудовищен документ (запазвайки стилистиката му):

Подготовка на операцията. Тя започва с щателна проверка на всяко семейство, небелязано за репресия. Събират се допълнителни компрометиращи материали. След това, на тяхно основание се съставя: А) Обща справка за семейството… Б) Отделна кратка справка на социално опасните и способни за антисъветска дейност деца над 15г възраст; В) поименни списъци на деца до 15г отделно предучилищна и училищна възраст.

Справките се разглеждат от Наркомите по вътрешните работи в републиките и от началниците на НКВД** в районите и областите. Последните: А) дават санкции за арест и обиск на жените изменници на родината; Б) определят мероприятията по отношение на децата на арестуваните.

Извършване на арести и обиски. На арест подлежат жените, намиращи се в юридически или фактически брак с осъдения към момента на неговия арест. На арест подлежат също така и жени, намиращи се в състояние на развод към момента на неговия арест, но съпричастни към контрареволюционната дейност, но не съобщили за това на органите на властта. След извършване на ареста и обиска арестуваните жени на осъдените се конвоират до затвора. Едновременно, в порядък, описан по-долу, се извозват и децата.

Ред за оформяне на делата. На всяка арестувана и на всяко социално опасно дете над 15 годишна възраст се завежда следствено дело. Те се насочват за разгреждане на Специално съвещание на НКВД на СССР.

Разглеждане на делата и наказателни мерки. Специалното съвещание разглежда делата на жените изменници на родината и техните деца, по-големи от 15 годишна възраст, които се явяват социално опасни и способни на антисъветски действия. Социално опасните деца на осъдените, в зависимост от възрастта, степента на опасност и възможността за изправяне, подлежат на заключване в лагери или трудово-изправителни колонии към НКВД, или въдворяване в детски домове с особен режим на Наркомпросовете*** на републиките.

Ред за привеждане на присъдите в изпълнение. Осъдените социално опасни деца се насочват в лагери, изправително-трудови колонии на НКВД или в домове с особен режим на Наркомпросовете на републиките.

(б. пр. По-конкретно, част от децата (1-ва и 2-ра група) са били пращани в ГУЛАГ на НКВД, а друга част (3 група) са пращани в Административно-стопанските управления на НДВД на СССР.)

Настаняване на децата на осъдените. Всички деца, останали сираци след осъждането, да се разместват: А) деца във възраст 1-1.5 до 3 навършени години в детски домове и ясни на Наркомздравовете**** на републиките в пунктове за живеене на осъдените; Б) децата, на възраст от 3 до 15 години — в детски домове на Наркомпросовете на другите републики, райони и области (според установената дислокация) и извън Москва, Ленинград, Киев, Тбилиси, Минск, приморските и граничните градове. За децата над 15г въпросът да се решава индивидуално.

Кърмачетата, заедно с осъдените майки да се пращат в лагери, откъдето, след навършване на 1-1.5г да се предават в детски домове и ясли на Наркомздравовете на републиките. В такива случаи, ако роднините (не репресируеми) пожелаят да вземат сираците на пълна своя издръжка, това да не се възпрепятства.

Подготовка за прием и разпределение на деца. Във всеки град, в който се провежда операцията, специално се оборудват приемо-разпределителни пунктове, в които да се доставят децата веднага след ареста на майките им и откъдето децата ще бъдат направлявани след това по детските домове…

За кой ли път препрочитам тази заповед и всеки път изпадам в недоумение: не е ли фалшификат всичко това? Уви, така е било. За периода до 4 август 1938 от репресирани родители са били иззети 17,355 деца и са били планирани за изземане още 5000. На 21 март 1939 Берия съобщава на Молотов, че в изправително-трудовите лагери с майките се намират 4500 деца на възраст за ясли, които предлага да бъдат отнети от майките и занапред да се придържат към подобна практика. Тогава започват да приписват нови имена и фамилии на децата.

Един от поводите за поредното ожесточаване на криминалното законодателство спрямо деца става писмото на Ворошилов от 19 март 1935, адресирано до Сталин, Молотов и Калинин. Девет годишно дете напада с нож сина на заместника на градския прокурор на Москва, Кобленц. Ворошилов изразява недоумение защо „такива мерзавци“ да не бъдат разстрелвани?..

Откликвайки на молбата за разстрел на „подобни мерзавци“, на 7 април 1935, Централният изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари на СССР издават постановление „За мерките за борба с престъпността сред непълнолетните“. В него се казва: „…непълнолетните, започвайки от 12 годишна възраст, да се изправят пред наказателен съд, прилагайки всички мерки на углавното наказание“. Във връзка с това, по места възниква въпроса за възможността, да се прилага спрямо деца висши форми на наказания. Разяснение на Политбюро от 20 април 1935 потвърждава, че към групата на мерките на криминалните наказания се отнася и висшата мярка (разстрел).

През май 1941 НКВД издава разпореждане за създаване на агентурно-осведомителена мрежа в трудовите колонии с подрастващи. Резиденти трябва да са членове на Всеросийската компартия (болшевики) ВКП(б).

Ярък пример за фалшификация на обвинения срещу непълнолетни е делото на 16 годишния Юрий Каменев, разстрелян с присъда на Военната колегия от 30 януари 1938. Без каквито и да било доказателства за вина Военната колегия в присъдата указва:

„Каменев, намирайки се под идейното влияние на своя баща — врагът на народа Л. Б. Каменев, усвоява терористичните идеи на антисъветските, троцкистки организации; бидейки озлобен от репресиите, приложени спрямо баща му, като към враг на народа, Юрий Каменев изразява сред съученици терористични намерения по отношение на ръководители на ВКП(б) и Съветската власт“…

В годините на отечествената война хитлеристите са гонили децата в една страна — в Германия, а сталинистите в друга — с Средна Азия, Казахстан, на Изток. В далечните краища са заминавали децата на германци, чеченци, калмики, ингуши, карачевци, естонци, латиши и литовци. През април 1945 в Казахстан, Киргизия и Узбекистан са се озовали 34,700 деца-карачаевци, по-млади от 16г. В Узбекистан са закарани 46,000 деца от Грузия. За първите години на живот в новите места смъртността сред преселниците е достигала до 27% годишно. Основно, това са били деца…

Преминах прага — деца. Огромно количество деца под 6г. В малки грейчици, в малки ватени панталонки. И номерца. На гърба и на гърдите. Като при затворниците. Това бяха номерата на техните майки. Те бяха свикнали да виждат само жени около себе си, но бяха чували, че има бащи, мъже. И ето ги, дотичаха при мен, вдигат глъчка: „Тате, татенце…“ Най-страшно е, когато децата са с номера. А на бараките пише: „Благодарим на другаря Сталин за щастливото детство“…

Из спомените на поета Давид Кугултинов.

Из книгата на Ал. Яковлев „Здрач“. Източник: тук и тук. Попадайки на този текст в Интернет, реших, че е важно да го има преведен на български. Контекстът на събитията в Европа, по света и в частност, в България са подходящи да си припомним още един път за една от най-съществените причини обществото ни да се намира в сегашното състояние — липсата на ясна историческа оценка за комунистическото минало и последиците върху днешна България от това, че не премина през ефективна декомунизация (лустрация). Текстът е красноречив аргумент срещу това, че „красивият комунистически идеал“ е бил опорочен. Не. Идеологически режимът не се различава от тези, които го наложиха с терор, кръв и убийства. Масови и безмилостни. Видимо от текста, дори над деца. Затова реших, че е важно да преведа тези редове.

* ГУЛАГ – Главное управление лагерей – Главно управление на лагерите
** НКВД – Народный комиссариат внутренних дел – народен комисариат на вътрешните работи
*** Наркомпрос – народен комисариат по просветата
**** Наркомздрав – Народен комисариат по здравеопазването

Advertisements

3 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s