За „революционерите и контрареволюционерите“ в главата на един ляв журналист

The Procession of the Trojan horse, 1773, Giovanni Domenico Tiepolo

Или ще провери ли някой финансирането и дейността на “платените контрареволюционери” и техните НПО?

Провокира ме статия в Галерия (бр. 9/281 година VII), озаглавена “От какво се страхува “Протестна мрежа”. Писана е, с претенцията за анализ, от Ал. Симов. Един от основните акценти е позицията на Симов “какво щяло да стане, ако Руското посолство било излезнало със загрижена позиция по отношение на течаща резивия на граждански активисти” (Сашо, чети, преди да пишеш. Не е ревизия, а е проверка.)

Излишно е да припомням, че Руското посолство е излизало нееднократно с далеч по-агресивни позиции, но истина е и, че то пази действията си в тайна и отказва категорично достъп на български граждани до нотите си, с които Посолството на Руската федерация оказва пряк натиск над българските МВнР, МВР и община София. За това писах в Дневник.

Понеже Симов е загрижен за (цитирам го) “платените революционери”, за миг забравяйки за цялата история на комунистическите режими, една от основните функции на които е износът на революция чрез терор и тайно финансиране, искам да насоча вниманието на четящия към два факта:

1. Проруска (разбирай, анти-НАТО и анти-ЕС) пропаганда се излива в България директно през официоза на БСП, в-к ДУМА и откровено кремълската партия АТАКА и нейния лидер Сидеров;
2. Голям кръг т.нар. общественици, с влияние върху публичността и леви политици са свързани с широк кръг от неправителствени организации (НПО) и такива, с неясен статут (поради липсата им в Централния регистър на НПО в обществена полза):

По темата за руската пропаганда през партийните органи и членовете на БСП съм писал тук и тук. Да припомня с две-три изречения:

В-к “Дума” излиза с платена от “Российская газета” притурка. “Российская газета” е официалният орган на Руската федерация.

Важно е да припомня и изявлението на Н. Малинов (БСП): “Честитя на всички православни славяни победата в Третата Кримска война, идват Балканите„.

Излишно е да напомням цялостното творчество на воленсидеровата АТАКА, водеща кампанията си в пряка координация и командване от Кремъл. Заиграването му с “Гласът на Русия”, преди сайтът на български да “умре”, е показателно. “Голос России” на български се информира от “колегите си от АТАКА”…

По втората точка: Никой, от критикуващите неправителствените организации, финансирани по проекти, свързвани с, условно казано, западни фондации, не споменава и дума за огромния кръг неправителствени организации, свързани левия политически спектър, обслужващи политическите доктрини на Русия в България. Организации, свързвани със Св. Шаренкова, Валери Жаблянов, Димитър Иванов – Гестапото, Андрей Бунджулов, Ивайло Калфин и др леви политици.

Част от присъстващите в публичното пространство субекти не фигурират Регистъра на НПО към Правосъдното министерство. Това означава, че те може да са търговски дружества, а степента на прозрачност на тези е значително по-малка от прозрачността на НПО в обществена полза. Сред тях са:

Институт по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“ и Форум „България- Русия“, Национално Движение „Русофили“ и др.

Сред вписаните в Регистъра на НПО, които са свързвани с политици и “общественици”, принадлежащи или гравитиращи около БСП и сателитите й (в т.ч. партии, като АТАКА), са:

Фондация „Солидарност и подкрепа”, Фондация “Еврорегиони“, Фондация „Демокрация и сигурност”, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство и др.

Сред лицата, свързвани с тези организации, са Юрий Асланов, Петър-Емил Митев, Мария Пиргова и др. подобни.

В заклчение, ще повторя нещо, което съм повтарял десетки пъти от деня, в който проверката на Националната агенция по приходите (НАП) на четирима от Протестна мрежа се превърна обществен казус:

Въпросът не е дали е законна или не (основание в приложимите закони ще се намерят). Въпросът не е в това, “страхуваме” ли се ние – ние редовно сме попълвали и предавали своите данъчни декларации и, поне за себе си уверено твърдя, че течащата проверка с нищо не ме притеснява.

Въпросът е в друго!

Въпросът е в основанията. Има ли основания в доноса, написан от Недялко Недялков, който “изтече” в Клуб Z. Донос, който не съдържа никакви данни за нарушения, но стана повод прокурор Бецова (спряла проверката срещу “социално слабия” министър Данов, спряла проверката срещу Пеевски, по сигнал на Протестна мрежа и все още не повдигнала обвинение срещу Бисеров) да го препрати на “Криминална полиция”.

Неясен е и въпросът как се е задействала за проверката НАП, но и това, уверен съм, ще разберем скоро.

Ясно е едно: донос, наричан от автора му “молба до прокуратурата да провери граждани, извършващи активна дейност” става основание за действия от страна на прокуратурата, Криминална полиция и НАП. Донос, който не съдържа никакви фактически данни, никакви изразени съмнения за престъпления. Донос, изпълнен с противоречиви и общи приказки.

В това е проблемът, Симов. И това е плашещото. За цялото общество, а не факта, че НАП ще ми прерови отново служебните бележки. От това не ме е страх.

Става дума за открита, продължителна и систематична атака срещу легитимно действащи неправителствени организации. Атака, която се води от медии с неясно финансиране, фондации с неясни капитали (за разлика от атакуваните организации), от политици, социолози и други подобни “общественици”, които ползват въпросните медии, за да прокарват клеветническите си и откровено обидни пропагандни твърдения.

В случая с позицията на Американското посолство говорим за наблюдение на процеси. В цитирания от мен по-горе случай с Руското посолство, говорим за откровено вмешателство в политическия живот на суверенна България.

С подобни целенасочени пропагандни действия се поставя под съмнение дейността на всички легитимни неправителствени организации, сред които е и Фондация „Фридирх Еберт“, например, както и тези НПО-та, които могат да бъдат свързани с лявото, но не са агресивно ситуирани в услуга на бленуваната от Симов и подобни „радикална левица“.

Този текст не си поставя за цел да внесе напрежение по оста „САЩ-Русия“, а дава алтернативен поглед на казуса с принадлежността на дадени обществено популярни личности към неправителствения сектор. Алтернативен поглед, който е необходим именно за да се извади разговора от политическото клише, в което журналисти-кандидат депутати на БСП и подобни на тях го натикват.

Разбра ли, Сашо?..