Как реформата (ще) се изпари като пара през свирката на политическите игри…

От екрана на www.bgonair.bg

От екрана на www.bgonair.bg

Безспорният успех на протестиращите граждани в осветяването на Модела #КОЙ е изложен на риск, ако се откажем от елементарните действия, характерни за мислещо същество — анализ и преценка на факти и обстоятелства в перспектива, основана на елементарни логически действия, с хоризонт поне два-три хода напред.

Като в партия шах с Лошите…

Дискусията, стартирана от Инициатива “Правосъдие за всеки”, почерпила енергия от визитата на Моника Маковей в София, прерастна в силна застъпническа кампания в подкрепа на широко коментираните, но лошо обяснените законодателни промени, добили популярност с названието “Съдебна реформа”.

Безспорно, визитата на Маковей даде много силен начален тласък на събитията, но основното й послание:Намерете човек, който да поема рискове и да не се страхува…” и това, че “съдиите и прокурорите трябва да се заемат [с борбата с корупцията]…” не бе чуто.

Фокусът на думите й бе изместен в посока подкрепа за внесеното от ГЕРБ предложение за конституционни промени.

Кампанията “Търсят се #160от240” е прекрасна застъпническа кампания. Дори бих казал, че е реализирана като по учебник. Но основният проблем на застъпничеството е, че бе адресирано към тези, които осъзнават, че с промените ще гласуват и срещу собствената си недосегаемост пред реформираната в бъдеще съдебна система. Макар и прекалено късно реформата може да им създаде (не)известен правен дискомфорт…

Казано просто, те трябва да гласуват срещу себе си.

Това доведе до реализирането на мащабен сценарий, при който големите и единствени губещи са гражданите и тази малка част от Реформаторския блок, която подхожда с чисти намерения към участието си във властта и наистина иска да промени нещата в България към по-добро. Уверен съм, че такава част съществува, но това е друга тема.

В какво се изразява подмяната?

Предлаганите промени са в две основни категории: структурни и функционални. Конституцията на България говори за “държавно устройство” и това е много важно!

Правомощията за промени в устройството на държавата са от правомощията само на Велико народно събрание. Структура и устройство в много голяма степен са синоними, когато говорим за сложните свързаности в държавата. Каквото и да си говорим, разделянето на ВСС на две камари например, или седем годишният мандат на Главния прокурор са структурни елементи, заложени в Конституцията.

Функцнионални промени са предложенията за явно гласуване във ВСС или възможността Парламентът да осъществява форма на контрол над Главния прокурор, изслушвайки го.

Докато гражданската енергия бе ангажирана в “плакатната война”, политическите елити разиграха оскаров сценарий, при който Големите губещи, както казах, ще са гражданите и шепата политици, вярващи в това, че реформата е Мисия възможна.

Защо?

Последната новина, след която сякаш няма развитие е, че Реформаторският блок, ГЕРБ и ДПС (?!) са се обединили около “исторически компромис” за съдебна реформа, за която дори са събрани подписите на ¾ от народните представители, нужни за изменения в Конституцията. Бленуваните 180 депутата.

Къде е препъникамъчето?

В процеса на преговорите Реформаторският блок пропусна или му бе попречено да излезе на политическата писта за самостоятелно бягане, сваляйки доверието си от кабинета и оттегляйки лоялните си министри.

Никой играч няма интерес да остави реформаторския блок да влезе с летящ старт в изборната надпревара. Затова празнуваният Консенсус 180 беше неизбежен. И точно толкова нечистоплътен – ГЕРБ и ДПС, заедно с РБ — странно и абсолютно нелогично.

Поредният трик, след като допуснаха Борисов за втопри мандат, но и това е друга тема.

Преговаряйки помежду си, политическите елити изключиха от пакета с реформите вероятно всички организационни промени и оставиха структурните — тези, които са силно уязвими от… Конституционния съд. Същият Конституционен съд, който направи не една услуга на Модела КОЙ, най-значимата, от които напоследък е оставянето на Пеевски за депутат, след като беше спрял да е такъв, нанасяйки се за ден в шефския кабинет на ДАНС…

Същият Конституционен съд, който е председателстван от одиозната (за мнозина) фигура на Димитър Токушев, оправдал Народния съд… Но това също е друга тема.

Да обобщим:

Организационните промени отпадат, създава се удобен “исторически консенсус”, който запушва устата на Реформаторския блок задълго, след което, дори и да бъдат приети структурните промени, рискът те да паднат в Конституционния съд е огромен.

Устите на мнозина за подобен вид промени ще бъде запушена задълго, ако този мрачен сценарий се разиграе най-малкото заради създаденото усещане, че е протекла огромна по обем и качество парламентарна, политическа и законодателна дейност в тази посока. Усилия, които могат да бъдат обезсмислени от едно напълно възможно негативно решение на Коснтитуционния съд.

Съмнявате ли се, че могат да се намерят 48 народни представители, които да сезират Конституционния съд? Не мисля…

А най-големият губещ и излъган ще бъде гражданското общество, притаило дъх в очакване на истинска реформа и ефективно правораздаване за политическата и икономическата мафия.

Излъгани ще бъдат само протестиращите граждани! И всички, които ни подкрепяха…

Advertisements

3 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s