Какво писах в колонката си в Актуално: 20.01 – 20.03

Последният път описах последните си публикации за нуждата от лустрация – реална ли е, възможна ли е, закъсняла ли е и как може да се осъществи.

От края на януари до днес, не малко важни теми бяха повдигнати в обществото ни. На някои от тях, които считам за важни, се спрях и аз:

Най-старата публикация за периода е едно участие на социалиста Антон Кутев, който не крия, че се радвам, че е извън парламента. По телевизора, коментирайки предложение на народни представители от РБ за инкриминиране на пропагандата на комунистическия режим, се опита да внуши, че гербът на Австрия е едва ли не комунистически. Мисля, че изложих достатъчно силни и валидни аргументи в опровержение на тази лъжа.

След това продължих да коментирам темата, този път по повод на думи на лидера на БСП – Миков, според когото не било минало достатъчно дълго време, за да се въведе изучаване на престъпленията на комунизма в училищата. Усилията му бяха насочени към това, темата за престъпния режим била маловажна и едва ли не разединяваща. Трябва да я забравим, да отмине… Моето разбиране е, че това е част от митологията на БКП от ранните дни на прехода. Още тогава те лансираха заклинанието за нуждата от “помирение и съгласие”, с което много успешно тушираха темата за нуждата от справедливо възмездие за мракобесието след 09.09.1944.

На първи февруари – денят, в който са екзекутирани „осъдените“ от т.нар. Народен съд публикувах текст, в който описвам въпросната „институция“ като инструмент на червения терор, отговорна за десетки хиляди животи и съдби. В тази връзка горещо препоръчвам книгата на Поля Мешкова и Диню Шарланов “Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд”. Има я в Читанка, прочетете я!

Вдъхнови ме (за пореден път) премиерът, който живее в свой паралелен, приказен свят.

Случката с българския премиер в Лондон доказва това. Той обитава стая с меки стени, без остри ръбове. Единственото, с което разполага, за да добие представа за себе си и за участието си в общественополитическия живот, са “огледалата” на пеевските медии.

boko_marinero

Това писах по повод въпроса за Шпигел и Пеевски в огледалото. Този инцидент сякаш превърна премиерската лимузина в тиква, а охраната – в тиквени семки. Разбира се, както казва доктор Тони Филипов, с когото няма как да не се съглася – поставен до хамелеон, Борисов променя цвета си по-бързо… Бойко пак намери начин да обясни ситуацията на екзалтирания милион българи, които най-безотговорно и упорито го връщат периодически на кормилото на българския кораб…

 

Не подминах без коментар и номинацията на Ирина Бокова за българската кандидатура за Генерален секретар на ООН. В своя текст цитирах думите на журналиста Христо Христов – изследовател на архивите на Държавна сигурност, който разказва, че в края на 1990 година, много след Кръглата маса, КГБ хвали ДС, че продължава да вербува агенти, за разлика от Чехословакия и Полша, защото „комунизмът е болен, но ние ще се върнем силни“

В кандидатурата на Бокова един от основните проблеми, освен скандалите около възможните шуробаджанашки назначения в Юнеско и завидното ѝ имотно състояние, което вероятно надвишава приходите на госпожата — реставрацията и реабилитацията на комунистическите престъпления и режим, без да има покаяние и изкупление. А без това прошката е невъзможна…

След това писах за адверториалите. Съдейки адв. Денев за квалификации, които определям като обидни и клеветнически (за съжаление, загубихме делото), ние постигнахме сериозен успех – признанието на главния редактор на „24 часа“ за това, как работят медиите у нас по щекотливи теми – с адверториали – платени публикации, често изпълнени с лъжи, които са маскирани като редакционни материали и пред неинформираните читатели минават като професионални журналистически текстове. Тъжно и невярно…

На реформаторите посветих текст със заглавие „Аз нали ви казах“:

Много може да се говори и пише за триковете на реформаторите, с които предизборно се разграничаваха от ГЕРБ, готвейки се да ги подкрепят незабавно след вота. По-впечатляващ е инатът, с което голямата част от формацията им съучаства в случващото се днес. Почти три години след като гражданите с невиждано упорство демонстрираха своето несъгласие с консенсуса, постигнат между криминалните икономически и олигархични интереси и политическите елити, изцяло във вреда на обществения и индивидуален интерес на бългагските граждани, заявилата се като реформаторска коалиция бездейства и дори подкрепя властта, опитвайки се да получи все по-голям дял от нея…

…Твърдението, че тази нелегитимна власт може да бъде променена през правни и други инициативи – граждански спасителни “сламки”, е грешно и дори опасно. То ще бъде опровергано така, както бяха опровергани очакванията, че новото правителство, доминирано от политическа сила – част от консенсуса, ще реформира политическата система и ще разбие модела КОЙ.

Само след година-две отново ще чуем фразата: “Аз нали ви казах…”

Много важно според мен беше изслужването на юристите на Apple и шефа на ФБР в правната комисия на на Долната камара на Конгреса на САЩ. В своя текст по въпроса се опитвам да обясня, че този казус е част от глобалната тема за защита на цифровите права и личната неприкосновеност на гражданите в условията на глобалното влияние и присъствие на Интернет…

Междувременно се роди и нов революционен документ — Манифест за републиката… Най, ама най-общо казано, в своя текст „Няма ляво, няма дясно… Не! Има!“ се опитвам да обясня моето разбиране, че подобно разбиране е контрапродуктивно за България. В годините на т.нар. преход се случи точно това – размиха се контурите в нормалната политическа палитра. избирателите се загубиха, с което загубиха и реалната си преценка за виновниците за политическата, икономическата и обществена криза на обществото ни… Има и ляво, има и дясно. Има и наследство от левия режим у нас, които влияят върху обществото ни. Призивите за възстановяване на републиката според мен биха имали смисъл ако говорим за Трета българска република с чисто нова Конституция

И последния текст за периода е посветен на екипа на Ирина Бокова, в който почти половината са ченгета от ДС, а шефът пък, Райко Райчев според публикации в медиите,дълго “очаквал момента”, в който ще бъде вербуван в ДС. В архивите на Държавна сигурност той е описван като “много добре идеологически подготвен” да служи на комунистическия режим. Тогава Райчев е млад дипломат, на път за САЩ. Заглавието му е: „Държавна сигиурност: завръщането“ и за мен няма съмнение, че това е реставрация и реабилитация на комунистическия режим…

После ще опиша и текстовете до 20 април.

 

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s