Геополитикът Борисов и "ние те обичаме" журналистиката…

Геополитикът Борисов

Борисов се събуди малко преди шест. През отворения прозорец се носеха тихите летни песни на птичките. Магнолията му отдавана бе прецъфтяла и единствената миризма, процеждаща се през комарника, беше цигареният дим на дежурния от НСО. Бойко великодушно им беше разрешил да пушат на смяна. И те са хора. От време на време се изкушаваше да им пусне от онова „домашно“ видео, дето го нима с две камери в кабинета си на „Дондуков“ №1, ама не беше сигурен дали момчетата нямаше да му се подиграват, когато не са на смяна. Все пак, не е първа младост. Може да не спи с баби, ама си е дядо. А и килцата вече са множко…

Стана. Протегна се. Отиде да се изпикае. „Добре че съм само по слипове. Няма къде да ми сложат микрофона, ако решат пак да ме записват…“ — каза си Борисов и се усмихна на продължението на тази мисъл. Застана пред огледалото, почеса се под слиповете, плесна се няколко пъти по корема. „Хубаво, че вкарахме „Тигрите“ в елита. С тези килограми не два пъти, а по пет пъти ще трябва да ми преиграва съдията дузпите…“ – прокрадна се нотка самокритичност в главата му. По-скоро, запълни липсата на други мисли в момента. „Ще трябва да поръчам един гладиатор и лежанка на Дондуков – нахлу в главата му втората мисъл за деня – само да видя кой кабинет могат да освободят, да ми е наблизо…“

„Днес няма да се бръсна! Репортерките по- ме харесват лъмбър сексуален!“ – третата мисъл за деня. Протегна се и пусна плазмата, за да види Ани, Виктор и Хекимян какви са ги забъркали за днес и докато чакаше да минат рекламите се протегна към вестника, дето НСО го бяха оставили под дистанционното. Денят му започваше добре. Някакво момче с козя брадичка – Виктор някой си, беше написал статия за него: „Борисов – геополитикът“. Предпочиташе да  беше писала някоя репортерка. Можеше да я покани за интервю на „Дондуков“…

— Господин премиер, време е да тръгваме. След малко почва трафика… – почука дискретно на вратата бодигардът. Бойко леко се раздразни. Беше се зачел. „Борисов Отмъстителят, който си го връща на всички втръснали политици, докато строи магистрали… Бойко Умиротворителят, който помирява всички, в името на стабилността… Бойко геополитикът… ‘Баси балъците, помисли си Борисов, ако знаеха само к’ва далавера е с асфалта и фракциите…“ Борисов прогони четвъртата мисъл за деня, защото не му се мислеше за февруари 2013 г. „Как само ги изпързалях с оставката онази зима. После балъците сами ме върнаха. Маршируваха, маршируваха… А после реформаторите ‘баси трика им изиграха!“ — отново се усмихна Борисов.

На излизане се заслуша за минутка какво говореха по телевизора. „Хубаво стана! Вече не канят неудобни. Нема кой да ме плюе, а аз после да звъня по редакциите. Да похваля пиарката и оня, от пресслужбата на МС. Само наши хора коментират. Е, не може без хората на Корнелия, ама те са по-кротки. Нали са в парламента, нема да играят срещу интереса си, я! С общи усилия ще закрепим стабилността четири години!… Хахахаха!“ – засмя се в ума си Борисов, а ехото от гръмогласния смях кънтеше в главата му, докато стигна до джипката.

— Момче, я бегай отзад. Аз ще карам!
— Г-н премиер, протоколът не позволя…
— Аз съм протоколът! – смигна му Борисов закачливо. Още си мислеше за геополитиката. Преди време му се беше наложило да им обяснява икономиката. „Днеска ще им обясня и геополитиката!..“

За колана дори не си и помисли. Законите са за говедата – да се блъскат в тях, като в бариера. „Лъвовете прескачаме бариерата!“ – припомни си Бойко, народната мъдрост.

Докато се усети, вече беше стигнал Министерския съвет. Смигна на дежурния, приемайки отдадените почести и се замисли за новините от миналата нощ. Жертвите в Лондон наближаваха 30, а някой му беше споменал, че една от възможните причини може да е ново поставената външна изолация. „Некадърници…“ – помисли си Бойко. „Нито санират като хората, нито противопожарната им служба е като хората“ – ядоса се геополитикът почти на глас.

— Добро утро, г-н премиер! Едно кафенце? – изправи се като струна секретарката пред личния му кабинет. Оня, дето бесепето му бяха изнесли портретите. Въпросът го подразни. Той се сети за кафеварката, дето комунистите му я откраднаха в парламента. Същите, дето убили дедо му, а в неговото досие написали, че е внук на враг на народа…

Гневът му растеше.

— Колко пъти съм ти казвал? При нас е „добър ден!“ – тросна се Борисов и ако знаеше за Луи XIV Слънцето, щеше да се сети за него…

Но не знаеше.

Влезе в кабинета си и засече кой министър ще му звънне пръв.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s