 |
| Подпаленият кран за демонтажа на Петох*йника |
Хайде малко предистория. В края на 70-те, с решение на ЦК на БКП, започва изграждането на паметника „Създатели на българската държава“, известен също като „1300 години България“ в Шумен. За целта се свиква конкурс и, както е известно, той е спечелен от скулптура Крум Дамянов…
Сега се пренасяме в София.
По това време Людмила Живкова вече е тотално превъртяла. Увлича се по някакъв странен модернизиран, приспособен за Запада мистицизъм. Влиянието му може да бъде видяно в странните ѝ идеи и най-вече във визуалните знаци на всичките проекти, инспирирани или одобрени от принцеса Людмила…
В тази среда твори родната „худежествено-творческа интелигенция“, към която принадлежи и авторът на Петох*йника – Старчев… Самият той вероятно е бил много, ама много недоволен от това, че Крум Дамянов – любимецът на Пенчо Кубадински – печели ко̀нкурса в Шумен.
Стигаме до Недоразумението „681-1944-1981“ пред НДК. То е възложено на Старчев без конкурс. Цената му е няколко – ако моите сведения са коректни – пет милиона лева, осигурени от профсъюзите. Издигнат е за няколко месеца и е абсолютна бутафория.
Това недоразумение е приписвано към брутализма, но не е! Брутализмът (от френски „суров бетон“) не предполага авторът му да го „облепи“ с гранитни плочи, за да „блести“ и наподобява „Планински кристал“. Ако беше брутализъм, щеше най-малкото да е оставен на „суров бетон“, както стилът изисква…
Извън всички възможни сравнения с комунистическата символика (на мен лично петох*йникът най-много ми прилича на стилизиран, излизащ от земята „Сърп и чук“, но това е друга тема), спиралата, с която защитниците му се заиграват, е отново странност, свързвана с „визиите“ на Людмила Живкова.
Авторът, а и защитниците на Недоразумението пред НДК държат отговор и на този въпрос – чия всъщност е идеята за Петох*йника? На Старчев или на Живкова? Защо е възложен без конкурс и изпълнен мърляшки, за 8 месеца?…
Дължат го и по причина, че за „онова време“ се знаеше, че и Живков, Кубадински и принцеса Людмила имаха своите любими придворни автори. Някои от тях са все още сред живите и все така свързани с окултизма и „модернизирания, приспособен за Запада мистицизъм“…
Та, за да може да оценим Петох*йника пред НДК, художниците, а и архитектите, свидетели на „онова време“, трябва най-сетне да си извадят сливите на комфорта от устите и бананите от ушите и да проговорят. Да разкажат всичко за „Онова време“. За комисиите, за ролите на придворните художници, за това, как се раздаваха поръчките, как се организираха конкурси, кой какви хонорари получаваше и т.н. и т.п…
Иначе ще палим и гасим кранове в шизофренно опиянение…
P.S. И не съм забравил за Войнишкия паметник, сринат от комунистите. Кощунството им е друга историческа несправедливост, която все още не е получила заслужено възмездие.
Асен Генов 2.0 