Започвам този текст с важната забележка, че българското общество не е минало през дебат за вредите, стойността, рисковете, замърсяването и перспективите пред ядрената енергетика, но, въпреки това, меркантилни политически амбиции вкараха обществото ни в дебат по въпрос, чийто отговор не трябва да бъде даван преди да сме наясно по цитираните проблеми.
Времето, в което живеем ражда нови думички. Една от тях е Шийпъл. Комбинация между анклийските думички за овца (sheep) и народ (people). Овцете блеят. Блеят и приемат безкритично всичко, което управляващите правят. Не искат или не могат да анализират фактите около себе си и така постепенно ограничават собствените си права, сред които е и правото да бъдат информирани.
Блеене се чува и по темата „Белене“…
Блеят, докато политическият ни елит се готви да изиграе едно от най-грандиозните, но безвкусни и посредствени „представления“.
Въпреки че твърди, че Белене е „лъжа“ и „компрометиран проект от самото начало“, за който „никой не може да намери инвеститор“, Борисов вкара себе си и българските граждани в блудкав, но много скъп филм. Филм, от който печелят тези, които обявява за свои основни политически опоненти — БСП. Печелят временно. До самия референдум, ако изобщо бъде проведен.
В типичен стил, след като смени няколко пъти мнението си, премиерът сътвори грандиозен политически абсурд, от който никой няма да спечели.
Белене е инвестиционен проект. Без да се замисли и да отговори на въпроса дали решението за или против строежа на АЕЦ Белене е от компетенциите на Народното събрание, Борисов прехвърли на парламента горещия картоф, а те, раболепно взеха решението, от което очевидно Борисов се страхува и „прекратиха строежа„.
С това си угодническо действие ГЕРБ вдигнаха топката за чудно волле на своите уж основни опоненти — БСП. Те пък, от своя страна, се възползваха светкавично, но глупашки от ситуацията и събраха нужните 500,000 подписа, с което задвижиха процедурата по свикване на референдум.
С две думи, Борисов поднесе чудна възможност на БСП да развият мащабна политическа агитация, месеци, преди предизборната кампания за 42-то НС да е започнала…
С началото на диспута около референдума блеенето се засилва… Засилва се, защото, както казах по-горе, не е съвсем сигурно дали подобен въпрос е от компетенциите на парламента, или просто е въпрос на категорично управленско решение на изпълнителната власт. Но тези, които поддържат управлението, избирателите на ГЕРБ, няма да се запитат „къде сгреши(хме)?“ и ще продължат да вярват сляпо на премиера, който с това си действие предизвика поредица от нелепици в политическия ни живот, ако приемем, че нарушаването на Конституцията е само нелепица…
Казвам нарушаване и имам предвид най-малко това, че не е спазен принципът на разделение на властите…
Така или иначе, процедурата по свикване на референдум за Белене сякаш вече тече.
Премиерът сътвори и друг абсурд, с който остави ГЕРБ за втори път без полезен ход — доведе измисления инвеститор в парламента. Така, той отряза възможността ГЕРБ да се конфронтира с БСП срещу Белене, защото явно интересът на ГЕРБ е във въпросния „американски“ инвеститор.
Борисов не само, че не може да припознае БСП като основен опонент, но и трябва да намери начин да се разграничи (ако това го интересува) от Атака и Сидеров, за когото „отказът да се строи Белене е национално предателство„…
И на трето място, но не и по важност, довеждайки обявения от мнозина за мним инвеститор в парламента, Борисов повдигна удобно топката на остатъците от Синята коалиция за критика и ясно позициониране против референдума и Белене.
За съжаление, сините също подхождат неадекватно към проблема и, водени от съображения за политическа целесъобразност, не искат да повдигнат въпроса за рисковете, опасностите и перспективите пред зависимата от изчерпаеми източници ядрена енергетика…
Партия Зелените изглежда са единствените, които имат ясна позиция по въпроса с опасностите, но те, по чисто финансови причини няма да бъдат допуснати до евентуалните дебати ЗА и ПРОТИВ Белене…
Преди да говорим за дебатите, трябва да намерим отговор на друг въпрос. Според Закона за прякото участие в държавната власт и местното самоуправление (ще го наричам Закон за референдумите), с пряко допитване до народа се решават въпроси от компетенцията на Народното събрание, а по-горе обсъдихме дали парламентът има такива правомощия по въпроси, засягащи инвестиционни проекти на изпълнителната власт…
Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
Евентуалните дебати обаче също са поставени пред сериозна въпросителна… При какви условия ще бъдат организирани те, ако Законът за референдумите вменява правото да организира дискусиите на инициаторите на референдума. В нашия случай това са… БСП.
Чл. 50. Инициативният комитет организира информационна кампания и обществени дискусии във връзка с предложението, по което се провежда подписката.
Да приемем, че БСП са най-честните, почтени и безпристрастни организатори на информационната кампания за Белене… Имаме друг проблем! Според Закона за референдумите, при Информационната кампания се прилагат принципите на Изборния кодекс. Това най-вероятно означава, че медиите от сега потриват доволно ръце, предвкусвайки огромни печалби от кампанията. Помните ли какво каза издателят на Преса Тошо Тошев при срещата на медии с комисар Крус? Обяснявайки, че Преса е на загуба, на подмятане от залата Тошев каза, че няма нищо лошо в това, медиите да поспечелят по време на избори. А идат 5 поредни години на избори.
Чл. 16. (1) За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага съответно Изборният кодекс, като се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума.
Ако не е ясно, ще се опитам да поясня — кой би могъл безпроблемно да излее стотици хиляди, а вероятно дори милиони левове в кампания ЗА Белене, ако не тези, които имат интерес от това? Ще имат ли пари и достъп до публичност тези, които са против Белене? А тези, които са против ядрената енергетика като рискова, скъпа и безперспективна?..
Последният немаловажен въпрос е с легитимността на референдума и последиците от евентуалния му провал. По закон, не по-малко от 4,3454,504 души ще направят референдума легитимен. Това най-вероятно няма да се случи, защото референдумът технологично трябва да се случи през студените месеци в началото на 2013 г.
БСП нямат интерес да се провали референдума. ГЕРБ нямат полезен ход. Гласоподавателите, които отидат да гласуват, ще гласуват по синьо-червената ос, най-вероятно, без да са се опитали в голямата си част да вникнат в проблемната тема за ядрената енергетика и нейното бъдеще.
Референдумът, като най-силен инструмент за упражняване на пряка демокрация, когато представителната не може да отговори на въпросите и потребностите на народа, ще бъде компрометиран още при първата му на пръв поглед честна употреба, след референдумите през 1946 и 1971…
С това и доверието в Народното събрание ще ерозира още повече.
Единствената възможност, която изглежда разумна и ще извади всички от нелепата ситуация е президентът да сезира Конституционния съд с искане съдът да се произнесе дали референдумът е конституционосъобразен. Какво ще бъде решението на съда никак не е ясно и сигурно, но си струва да се опита.
Като казвам блеене, имам предвид, че всеки е свободен в своя избор да приеме безкритично и сляпо всичко, което се случва и да мълчи, като агне или не.
Не си мълчахме за горите и промените в закона паднаха. Струва ми се, че сега моментът е подобен…
Асен Генов 2.0 