ГЕРБ+АБВ=БСП или предателският сценарий за България

„За „Белене” той [Борисов] ме увери, че ако има чуждестранен инвеститор, който поема всички разходи по изграждането, групата на ГЕРБ ще го подкрепи. Гордея се с този разговор. Това стана преди няколко месеца” – Румен Петков за срещата си с Борисов…

източник

Ако предположим, че Станишев наистина се вижда евро-комисар, след всичките си провали в България, но иска да остане и шеф на социалистите, логично е да допуснем, че това поражда напрежение между него и Първанов. Първанов беше президент, Борисов беше премиер. Не е нелогично двамата да поискат да си разменят ролите в един прекрасен ден…

В този филм Плевнелиев и Цветанов са излишни. 

За да стане премиер, ако приемем, че това му е цел, Първанов трябва да се пребори за БСП.

Премиерът, виждаме от случая „Орешарски“, е удобен и послушен инструмент на олигархията. Това обяснява и интереса на лобито „Белене“ да залага на все още „неокуцелия политически кон“ Първанов. За разлика от Станишев.

БСП в момента изглежда завладяно поне от три енергийни лобита. Про-Белене, про-Уестингхаус (7-ми блок на Козлодуй) и лобито на Газпром (и Южен поток). Ясно е, че става дума за огромни финансови потоци, които не е зле да са във владение и под контрола на проверени партийни другари.

Само средствата по изграждането на инфраструктурата на Южен поток вероятно може да бъде сравнена с всички евро-средства, влезли в България до сега. Любопитно е кои ли фирми се гласят да се ангажират с евентуалната реализация на този проект и инфраструктурата му?..

Да се съсредоточим върху флашките, но не в светлината, в която ги интерпретират анализаторите и коментаторите. Все още не знаем тяхното съдържание, но имаме признанията на евентуалните участници в записите. От думите можем да научим достатъчно!..

Разбираме, че Румен Петков и Борисов най-вероятно са се срещали „преди няколко месеца“. Разбираме, че пазарлъкът на Петков е бил за Белене, защото той „лъжел избирателите, обещавайки им да се строи централата“…

Най-вероятно няма как и „Големият шлем“ на Първанов да е останал извън контекста на тези срещи. По един или друг начин.

Другото лоби в БСП е про-Уестингхаус и, естествено, про-Южен поток.

Срещата на Петков и Борисов „преди няколко месеца“ подозрително може да съвпадне с времето, в което на гости ни беше Ал. Милер, шефът на Газпром.

Милер е провел няколко часова среща с премиера, за която Орешарски заяви, че „никога няма да каже какво са си говорили“… И скри стенограмите от срещата, но прокуратурата си има по-важни занимания. Брои телефонни разговори и чете тефтерчета…

В този контекст, признатата от двамата среща между Борисов и Петков най-вероятно засяга и Южен поток. Кой какво и колко, дай ми – на ти… 

За Белене все още няма инвеститори. За седми блок се твърди, че има. При всички нарушения, които бяха извършени, около преговорите с Уестингхаус, това изглежда консенсусна тема за тройката БСП, ГЕРБ, АБВ.

Но Газпром (Южен поток) и Белене изглеждат препъникамъчетата, които изхвърлят Станишев извън играта, ако приемем, че пазарлъкът между ГЕРБ и АБВ (Борисов и Петков) е приключил с успех.

Поне, докато Станишев не извади инвеститори за Белене на „масата за преговори“. А такива за сега няма. Няма и да има…

Серго изгаря.

Бягството в Брюксел май е единствената възможна и достойна алтернатива за Станишев. Бързите избори и нов кабинет могат да осуетят евро-комисарския им блян с Моника. Затова и предсрочни избори две в едно за него са неудобни. Не се знае кой ще е новият премиер, за да го предложи, а евро-комисията се разпуска чак в края на годината. Серго не иска да сдава властта сега. Не и преди да избяга в Брюксел, в офиса на Моника…

А интересът на Първанов и Борисов е да се разберат за трите — Белене, Южен поток и Седми блок. От там и необходимостта от тайни срещи. Разберат ли се, може и да се стигне до избори за 43 НС още през май.

А флашките? Те са застраховка „Бизнес“…

Сигурно е обаче, че ако се случи, съюзът между ГЕРБ и АБВ е в полза на… БСП.

А слабото място на БСП е именно разколът. Губят всички! АБВ трудно ще реализира евро-мандат, а БСП ще загуби изборите през май.

Ако искате оставка, удряйте в този „дамар“. Така се пропуква фундаментът на полит-икономическия картел.

И не купувайте от LAFKA…

За какво (не) ни информираха цял месец?

Много ще внимавам какво пиша, да не излезе, че агитирам, пък то да се окаже незаконно…

Цял месец слушаме какви ли не пропагандни клишета от всички, които принципно са на едно мнение, само се разминават в един-единствен детайл — къде и с какъв произход да бъде новата ядрена мощност в България.

Наслушахме се на депутати, като Курумбашев и Червенкондев. От една страна, Курумбашев ни обясняваше как „народът ще гласува Вот на недоверие на Борисов, който си сменил мнението за Белене 30 и няколко пъти“.

От друга страна, след дълго колебание, Борисов отсече: „Не, не, не!..“

От своя страна, министър Добрев само няколко дена преди утрешния референдум ни обясни как немският инвеститор не искал да плаща, преди да има гаранции, че България ще изпълни своите ангажименти по финансирането и размаха секретни документи по въпроса. Или нещо такова.

Самият инвеститор, стана ясно от документите, оценявал проекта на 10 милиарда евро. Не само той, ами и една банка, възложила на подизпълнител финансовия анализ на проекта…

Защо обаче премиер и министър оповестяват засекретени документи е друга тема, която щеше да е актуална, ако главен прокурор не беше Цацаров, а някой американски екшън герой.

Червенкондев допълнително ни заля с информация за процедурните нарушения по проекта Белене, естествено, на БСП и/или Тройната коалиция, не запомних точно чии…

Политическата пропаганда протече с пълна сила, като по български предизборен учебник, подправена от зле скалъпени, кичозно-хумористични клипчета, с които комитетът „ДА“ ни облъчи в най-скъпото време поне по една от телевизиите.

Нон-стоп и ежедневно ни се наложи да гледаме халтурата на иначе популярен и вероятно дори добър комик, която той изпълнява, продал таланта си за някой лев и за кауза, в която не е ясно дали вярва. Самата реклама бе профанна и обидна за всички, които имат повече от една милимка здрав разум в главите си. Обаче СЕМ си има друга работа…

Разбрахме всичко! Ще сме на свещи, ако я няма Белене и гласуваме с „НЕ“… Някой ще облажи от корупционната схема, ако гласуваме с „ДА“, но пък „Белене“ няма да го строим, каквото и да каже референдумът, защото „нямаме пари“…

Не разбрахме само едно — каква е истината за ядрената енергетика, за себестойността на „ядрения“ ток, за рисковете и застраховането на ядрените централи, за перспективите, за тенденциите в развитите страни в света, за алтернативните енергийни източници, за ядрените отпадъци, за съхранението им, за авариите, щетите от тях и цената на отстраняването им…

Не разбрахме НИЩО смислено за технологията, за позитивните и негативните страни на тази индустрия…

Но разбрахме, че гласуваме, защото БеСеПето ни е казало, че това е „вот на недоверие“ на Борисов или, че „няма да строим Белене, каквото и да покаже вотът“ и, че самият „Станишев не е искал да го строи…“

Нищо друго не разбрахме, защото всички партии на статуквото искат АЕЦ. Защото модерната политическа алтернатива не беше допусната в публичното пространство заради решение на съда, който, при аналогичен случай допусна партия до избори след фалшифицирани подписи. Не само, че я допусна, ами тя дори спечели няколко места в един общински съвет, а после се „вля“ в ГЕРБ…

Дори и да бяха пуснати, пак реалните и разумни тези за отговор „НЕ“ нямаше да бъдат чути, заради скъпо платената „агитация“ в стил Китодар Тодоров остроумничи за ползата от ядрена енергетика.

Реалните аргументи за отговор „НЕ“ потънаха в многомилионната „информационна“ кампания в медиите, която те приветстваха по логиката „ден година храни“, изразена от Тошо Тошев пред еврокомисар Крус (обобщавам казаното): „Моят вестник не печели, но няма да е дълго така. Идат избори, лошо няма да се припечели…“

Информираният избор се удави в решението на съда, запушил устата на алтернативите за отговор „НЕ“.

Това, което ни информираха цял месец комитетите „НЕ“ е всъщност „подусловно ДА“…

Все пак, мисля си, струва си да се гласува утре. Как — преценете сами.

Аз ще цитирам една шега, която прочетох във Facebook: Общината, събрала най-много „ДА“ трябва да бъде задължена да приеме ядрените отпадъци от Белене на своя територия. Понеже пък процедурата за нови мощности на Козлодуй вече тече, общината, събрала най-много „НЕ“ май ще трябва да приеме ядрените отпадъци от Козлодуй на своя територия.

Това следва от утрешния въпрос. Защото „НЕ“ е „подусловно ДА“. Но, все пак, струва си да се гласува. Ако нещо остане неясно – да ни питат пак! Но при други правила и с друг въпрос…

Допирните точки за референдума

Ядро на атомен реактор. Снимка: onlyhdwallpapers.com

ВАС окончателно запуши устата на „Зелените алтернативи против АЕЦ„. Отряза ги, въпреки че позволи на „Нашия град“ да внесе липсващите подписи, с което позволи на „Партията на ТИМ“ да участва в изборите през 2011 и да спечели 3 места в общинския съвет на Варна. Според варненската прокуратура, списъците с подписите са фалшифицирани, но последици няма, а изборите не са касирани, нито са обжалвани.

Думата ми е за ВАС. Същият ВАС, който пусна „Нашият град“, но спря „Зелените алтернативи“. Няма логика, според която това решение, противоречащо на собствената му практика, да е правилно и оправдано.

Така или иначе, „Зелените алтернативи“ са със запушена уста.

Дори да бяха допуснати, не е ясно как щяха да участват в дебатите в медиите, защото БНТ и БНР вече точат балтиите и пишат ценоразписите за участие и отразяване на кампаниите.

Така де! Референдум се задава. Ден година храни.

Какво обаче загуби обществото с това противоречиво и несправедливо решение?

Обществото загуби възможността да бъде информирано възможно най-обективно за:

1. Рисковете и вредно въздействие ядрената енергетика върху здравето на хората и върху околната среда;
2. Неясните перспективи пред яднената енергетика. Например, за предполагаемите бъдещи цени на Урана;
3. Пълна неяснота какво ще се случи с високо радиоактивните отпадъци — въпрос, на който депутат от ГЕРБ отговаря с „Това е непосилна за България задача„;
4. Реалните цени на „атомния“ ток. (Ако Белене струва 10 милиарда евро, колко би струвал 1 мгв*ч?);
5. Реалните и изпълними енергийни алтернативи на ядрената енергия;
6. Реалните алтернативни концепции за енергийна стратегия, енергиен пазар и енергийни мрежи…

Вероятно въпросите могат да бъдат дописани, но и тези са достатъчни, да ги обединим в триосновни групи:

ЦЕНА НА „АТОМНИЯ ТОК“, БЪДЕЩЕ НА „АТОМНИЯ ТОК“ и „РИСКОВЕ И ОПАСНОСТИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА „АТОМНИЯ ТОК“

Да се върнем на референдума и инициативните комитети. В момента те са два: на ДСБ и на ЕНП.

Въпреки, че аргументите на ДСБ и ЕНП са икономически и геополитически, не ми е известно политиците от тези партии да отричат необходимостта от серизен дебат и действия за повишаване на сигурността и ограничаване на рисковете при тази опасна и замърсяваща технология.

Аргументите на Зелените алтернативи са аналогични, но много по-остри и категорични: технологията е високо рискова, с нарастваща себестойност и все по-тесен хоризонт и перспективи за развитие в световен мащаб.

Очевидно е, че това са трите допирни точки между трите инициативни комитета:

1. висок риск; 2. висока себестойност; 3. липса на перспектива за развитие.

Тези допирни точки могат да послужат за основа за взаимодействие между политици и граждани, така че резултатът от референдума да е разумен — болшинството да отговори на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова атомна централа?“ с „НЕ“.

Така, плановете на политическия картел за нови комисионни и корупционни практики ще бъдат осуетени поне частично, а разделението по оста „АЕЦ Белене“ може да послужи като обединяващ фактор преди парламентарните избори през 2013.

Въпрос на здрав разум е трите инициативни комитета да намерят общ език. Надявам се, че го притежават!

АЕЦ Блеене…

© Таня Харизанова, източник

Започвам този текст с важната забележка, че българското общество не е минало през дебат за вредите, стойността, рисковете, замърсяването и перспективите пред ядрената енергетика, но, въпреки това, меркантилни политически амбиции вкараха обществото ни в дебат по въпрос, чийто отговор не трябва да бъде даван преди да сме наясно по цитираните проблеми.

Времето, в което живеем ражда нови думички. Една от тях е Шийпъл. Комбинация между анклийските думички за овца (sheep) и народ (people). Овцете блеят. Блеят и приемат безкритично всичко, което управляващите правят. Не искат или не могат да анализират фактите около себе си и така постепенно ограничават собствените си права, сред които е и правото да бъдат информирани.

Блеене се чува и по темата „Белене“…

Блеят, докато политическият ни елит се готви да изиграе едно от най-грандиозните, но безвкусни и посредствени „представления“.

Въпреки че твърди, че Белене е „лъжа“ и „компрометиран проект от самото начало“, за който „никой не може да намери инвеститор“, Борисов вкара себе си и българските граждани в блудкав, но много скъп филм. Филм, от който печелят тези, които обявява за свои основни политически опоненти — БСП. Печелят временно. До самия референдум, ако изобщо бъде проведен.

В типичен стил, след като смени няколко пъти мнението си, премиерът сътвори грандиозен политически абсурд, от който никой няма да спечели.

Белене е инвестиционен проект. Без да се замисли и да отговори на въпроса дали решението за или против строежа на АЕЦ Белене е от компетенциите на Народното събрание, Борисов прехвърли на парламента горещия картоф, а те, раболепно взеха решението, от което очевидно Борисов се страхува и „прекратиха строежа„.

С това си угодническо действие ГЕРБ вдигнаха топката за чудно волле на своите уж основни опоненти — БСП. Те пък, от своя страна, се възползваха светкавично, но глупашки от ситуацията и събраха нужните 500,000 подписа, с което задвижиха процедурата по свикване на референдум.

С две думи, Борисов поднесе чудна възможност на БСП да развият мащабна политическа агитация, месеци, преди предизборната кампания за 42-то НС да е започнала…

С началото на диспута около референдума блеенето се засилва… Засилва се, защото, както казах по-горе, не е съвсем сигурно дали подобен въпрос е от компетенциите на парламента, или просто е въпрос на категорично управленско решение на изпълнителната власт. Но тези, които поддържат управлението, избирателите на ГЕРБ, няма да се запитат „къде сгреши(хме)?“ и ще продължат да вярват сляпо на премиера, който с това си действие предизвика поредица от нелепици в политическия ни живот, ако приемем, че нарушаването на Конституцията е само нелепица…

Казвам нарушаване и имам предвид най-малко това, че не е спазен принципът на разделение на властите…

Така или иначе, процедурата по свикване на референдум за Белене сякаш вече тече.

Премиерът сътвори и друг абсурд, с който остави ГЕРБ  за втори път без полезен ход — доведе измисления инвеститор в парламента. Така, той отряза възможността ГЕРБ да се конфронтира с БСП срещу Белене, защото явно интересът на ГЕРБ е във въпросния „американски“ инвеститор.

Борисов не само, че не може да припознае БСП като основен опонент, но и трябва да намери начин да се разграничи (ако това го интересува) от Атака и Сидеров, за когото „отказът да се строи Белене е национално предателство„…

И на трето място, но не и по важност, довеждайки обявения от мнозина за мним инвеститор в парламента, Борисов повдигна удобно топката на остатъците от Синята коалиция за критика и ясно позициониране против референдума и Белене.

За съжаление, сините също подхождат неадекватно към проблема и, водени от съображения за политическа целесъобразност, не искат да повдигнат въпроса за рисковете, опасностите и перспективите пред зависимата от изчерпаеми източници ядрена енергетика…

Партия Зелените изглежда са единствените, които имат ясна позиция по въпроса с опасностите, но те, по чисто финансови причини няма да бъдат допуснати до евентуалните дебати ЗА и ПРОТИВ Белене…

Преди да говорим за дебатите, трябва да намерим отговор на друг въпрос. Според Закона за прякото участие в държавната власт и местното самоуправление (ще го наричам Закон за референдумите), с пряко допитване до народа се решават въпроси от компетенцията на Народното събрание, а по-горе обсъдихме дали парламентът има такива правомощия по въпроси, засягащи инвестиционни проекти на изпълнителната власт…

Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.

Евентуалните дебати обаче също са поставени пред сериозна въпросителна… При какви условия ще бъдат организирани те, ако Законът за референдумите вменява правото да организира дискусиите на инициаторите на референдума. В нашия случай това са… БСП.

Чл. 50. Инициативният комитет организира информационна кампания и обществени дискусии във връзка с предложението, по което се провежда подписката.

Да приемем, че БСП са най-честните, почтени и безпристрастни организатори на информационната кампания за Белене… Имаме друг проблем!  Според Закона за референдумите, при Информационната кампания се прилагат принципите на Изборния кодекс. Това най-вероятно означава, че медиите от сега потриват доволно ръце, предвкусвайки огромни печалби от кампанията. Помните ли какво каза издателят на Преса Тошо Тошев при срещата на медии с комисар Крус? Обяснявайки, че Преса е на загуба, на подмятане от залата Тошев каза, че няма нищо лошо в това, медиите да поспечелят по време на избори. А идат 5 поредни години на избори.

Чл. 16. (1) За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага съответно Изборният кодекс, като се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума.

Ако не е ясно, ще се опитам да поясня — кой би могъл безпроблемно да излее стотици хиляди, а вероятно дори милиони левове в кампания ЗА Белене, ако не тези, които имат интерес от това? Ще имат ли пари и достъп до публичност тези, които са против Белене? А тези, които са против ядрената енергетика като рискова, скъпа и безперспективна?..

Последният немаловажен въпрос е с легитимността на референдума и последиците от евентуалния му провал. По закон, не по-малко от  4,3454,504 души ще направят референдума легитимен. Това най-вероятно няма да се случи, защото референдумът технологично трябва да се случи през студените месеци в началото на 2013 г.

БСП нямат интерес да се провали референдума. ГЕРБ нямат полезен ход. Гласоподавателите, които отидат да гласуват, ще гласуват по синьо-червената ос, най-вероятно, без да са се опитали в голямата си част да вникнат в проблемната тема за ядрената енергетика и нейното бъдеще.

Референдумът, като най-силен инструмент за упражняване на пряка демокрация, когато представителната не може да отговори на въпросите и потребностите на народа, ще бъде компрометиран още при първата му на пръв поглед честна употреба, след референдумите през 1946 и 1971…

С това и доверието в Народното събрание ще ерозира още повече.

Единствената възможност, която изглежда разумна и ще извади всички от нелепата ситуация е президентът да сезира Конституционния съд с искане съдът да се произнесе дали референдумът е конституционосъобразен. Какво ще бъде решението на съда никак не е ясно и сигурно, но си струва да се опита.

Като казвам блеене, имам предвид, че всеки е свободен в своя избор да приеме безкритично и сляпо всичко, което се случва и да мълчи, като агне или не.

Не си мълчахме за горите и промените в закона паднаха. Струва ми се, че сега моментът е подобен…