#ДАНСwithme

За Ментата и Морала… Или защо Йордан Цонев трябва да напусне Комисията #КТБ?

mentata

Данчо Ментата (по статия в Стандарт, 2006)

Преди 3 дни писах до Радан Кънев, a вчера изложих позицията си в БТВ. С две думи, казах, че Йордан Цонев няма място в Парламентарната комисия, която ще разследва източването на КТБ.

Ще се опитам да обясня защо.

Съгласен съм с Кънев, че макар и без доказателствена стойност, тефтерите показват съществуването на „Властови център, около КТБ и шефа й, пред чийто офис политици, надзорници, медийни шефове и прочее, са се редили на опашка…

dan4o_mentata

Снимка от web archive. Статията е свалена от сайта на Стандарт.

Йордан Цонев е описан от журналистката от вестник Стандарт (11 април 2006) Пепа Витанова като „дребен на ръст и дух, наближаващ 50-те, но с инфантилни прояви и отблъскваща парвенющина мъж…“

Цонев обяснил, че се бил срещал с Василев да обсъжда „банковото законодателство“ и не отрече да е имал срещи с издирвания банкер. При това много, вероятно десетки срещи.

В писмото си до Радан Кънев изброявам десетина случая на чужди политици, които подават оставки и си отиват от постовете, защото са нарушили често неписани морално-етични норми в държавите си. Пропуснах неволно германския президент, който подава оставка, защото преди години изтеглил с жена си 500 хиляди Евро кредит при преференциални условия — пример, имащ пряка корелация със случая КТБ.

Признанието на Цонев, че се е виждал с Василев и други банкери във всяка нормална държава, при подобни обстоятелства — продължаващи многохилядни протести, насочени срещу политическите, медийните и икономическите зависимости, произтичащи от „властовия център“ около банката, неминуемо би повдигнал въпроса за мандата на народния представител — бил ли е упълномощен от парламента или правната комисия, за подобни законодателни срещи с обекти на законодателството?

Този въпрос сякаш става още по-важен, на фона на описанието, което някои медии правят на Цонев: „Той започва политическата си кариера в ДПС заедно с Бисеров, след като двамата бяха изключени от СДС заради обвинения в клиентелизъм и корупция през 2001-а. Цонев е известен като ковчежника на ДПС, комуто дава нареждания лично Ахмед Доган…

В медиите може да бъде намерена информация за множество фирми, с многомилионни кредити в КТБ, свързани с ДПС и лично с Делян Пеевски (покрити по-късно от ПИБ).

Самият Цветан Василев твърди, че Делян Пеевски „има набор от фирми, които се обслужат от Корпоративна банка, и техните собственици са номинални, тоест крайният им собственик е скрит…“

Въпреки това, Цонев, който е бил редовен посетител при Цветан Васиев, се кълне, че Пеевски няма кредити в КТБ.

Истината за евентуалното участие на Пеевски в източването на КТБ през контролирани от него фирми трябва да бъде търсена и разкрита от тази комисия, защото има достатъчно журналистически разследвания, от които става ясно, че фирми, свързани с него, са рефинансирали към друга банка, която по същото време получава държавна помощ. Какво направи тази банка? Журналистически разследвания сочат, че получавайки помощта, одобрена от ЕС, тя купува дълговете на тези фирми, свързвани от медии и журналисти с Пеевски. (Виж тук, тук и тук.)

Парламентарната комисията, в която Цонев доминира, отказва да изслуша Цветан Василев. Тя отказва да се занимае с тефтерите, разкриващи „властови център“. Копията от тези тефтери, които изтекоха в медиите, ако бъдат доказани като автентични, ще потвърдят безспорно многократните срещи на Цонев с Василев в т.нар. „властови център“

Истината за начина, по който бе създадена, употребявана в полза и в интерес на политически, медийни и икономически кръгове банка КТБ, трябва да бъде разкрита.

Това не може да стане, без да бъде изслушан или разпитан Цветан Василев. Това също така не може да стане, докато депутатът, провел десетки срещи с Цветан Василев е член на разследващата комисия. Йордан Цонев се среща с банкера по времето, когато гражданите протестират срещу Модела КОЙ и задкулисието, но участва активно и доминира в дейността на разследващата комисия днес. Цонев и много други са участвали в това задкулисие, срещайки се с Василев, в офиса му, оценен от политиците като „властови център“ около банка, част от модела КОЙ, наричана „механизъм на политбюро в управлението на икономиката„. Банка, за която се твърди, че в „дейността й се меси политбюро“ и, че е „банката на мафията„. Банка, свързвана с ДПС чрез партийни фирми…

Йордан Цонев, срещал се десетки пъти с шефа на КТБ, отрича всичко това и се кълне разпалено и убеждава всички ни, че Пеевски и ДПС нямат нищо общо с КТБ…

Комисията, в която Цонев доминира, днес е взела решение, да не разглежда „тефтерите от властовия център“ и да не изслуша журналиста от Бивол Асен Йорданов, който иска да разкрие факти за придобиването и финансирането на медийна групировка; заеми от КТБ, свързани фирми и търговия с обществено влияние.

Колегите от Биволъ пожелаха да представят публично документи, разкриващи схема, при която КТБ, с помощта на английска банка, регистрира като бенефициенти на офшорни фирми видни синдикалисти и отваря фирмени сметки в Швейцария. След това фирма, контролирана от Цветан Василев, превежда стотици хиляди евро на тези сметки. Публикациите на Биволъ, съдържащи конкретни проверими факти за схемата, бяха игнорирани от медиите и въпросната комисия.

Припомням също така, че Протестна мрежа оповести данни за „приятелските медии“, извън групата на Пеевски, получили кредити от КТБ.

Йордан Цонев отрича всичко това, а парламентарната комисия е все по-близо до издаване на индулгенция на лицата, свързани с Модела КОЙ, близки до ДПС или Делян Пеевски.

Затова, Йордан Цонев трябва да напусне комисията, а многократните му посещения в „центъра на властта“, в офиса на собственика на КТБ, са достатъчно и незаобиколимо основание за искането за неговото отстраняване от Комисията, разследваща източването на КТБ.

Тефтерите нямат доказателствена стойност, но имат морална

mentata

Йордан Цонев

Здравей, Радане!

Пиша ти няколко реда като приятел на приятел…

Гласувах за вас и за теб, защото реших, че този път гласът ми трябва да подкрепи нещо с реална перспектива. Гласувах, въпреки, че казах на мнозина, че е добре да подкрепят моите приятели от Зелените, защото има смисъл. За зелените бях гласувал от 2009 до последните избори.

Казвах им, че има смисъл, а те ме разбираха, защото бяха разочаровани от ГЕРБ и първия мандат на Борисов. Защото помнеха десетките хиляди фалирали и все още фалиращи заради ГЕРБ фирми; помнеха корпоративния вот; помнеха репресиите в малките градове и селца, където местният икономически дерибей, сдушил се с местния кариерист от ГЕРБ, „колеха и бесеха“ наред. Решението го вземаха лесно, защото хората, около мен знаят достатъчно добре, че Пеевски го създаде И Борисов. Че банката на Мустака процъфтя при Борисов, защото „при него всичко процъфтяваше“… Защото кадровата му политика — Веждичката, дето щеше да се самоубива заради КТБ; Влади Горанов, дето пи кафе с Пеевски и напусна НС, щото не му стига депутатската заплата, а Бате каза, че „нямало какво да крие, щом пие кафе с Пеевски по кафенетата…“ После си го взе за министър, но това е друга тема. Вземаха решение лесно, защото не ви вярваха достатъчно. Заради част от партньорите ви. На Кунева от самолет й личеше, че й се министерства отново, а Лукарски вече беше почнал с глупостите… Още тогава, към края на кампанията миналата година, вече бяхте загубили достатъчно и едва хванахте минимума, който ви даваха социолоците, въпреки че имахте повече от двоен потенциал…

Не се запитахте защо го пропиляхте, сигурен съм! Дано знаете обаче откъде беше дошъл. Идваше от недоволството на хората, които протестираха активно или подкрепяха протестите повече от 400 дни. Хората, които направиха възможна вашата алтернатива, а тя за сега се оказва „предизборен трик“…

До последния момент, преди да влезна в тъмната стаичка, не бях решил как ще гласувам, но поставих рациото над емоциите си и реших, че няма да си го простя, ако моят глас извади един депутат от НС, без да помогне на никого. Затова не гласувах за Зелените, за да подкрепя беглата възможност във ваше лице нещо реално да се промени.

Напоследък все повече съжалявам и ще ти кажа защо…

Склонен бях да чакам, дори дълго, за да се задейства най-сетне Комисията КОЙ в парламента. Обърни внимание! Не Комисия КТБ, а Комисия КОЙ. ДПС направиха достатъчно да ампутират Маминото от Мустака. Да го преперат… Вие мълчахте!

В нощта на изборите го погледнах в очите над главите на охраната и не го харесах. Беше взаимно. Не ми хареса и пресконференцията на ДПС в НДК. Разбира се, той извика нещо за Прокопиев по наш адрес, след което каза, че един ден „ще трябва да му се извиняваме“… Помниш, нали?

Усетих, че е истина, но като ви гледах колкото бяхте надъхани в нощта на изборите си казах, че може нещо да се промени…

Започнаха мъчителни преговори. Реформаторите бяха аха-аха да се преборят с ГЕРБ Борисов да не е премиер, дори се чуха дамски имена за този пост, но Кунева и Лукарски станаха министри и „триковете“ започнаха…

Няма да ги изброявам, ти ги знаеш по-добре.

Последните два бяха твои:

„Няма да напуснем управлението заради простак…“ Помниш ли? Не трябваше да излизате от управлението. Трябваше да извадите простака…

„Тефтерите нямат доказателствена стойност…“ Каза го оня ден…

Радане, не си в Съда. Там си добър. Печелил си дела, аз го знам. Но ще ти припомня, че си в парламента. В политиката. А там често Моралът се компрометира лесно, а доверието се губи дори по-лесно. Тефтерите не доказват вина. Те доказват липсата на морал в политиката.

Очаквах от теб да поискаш Ментата да бъде отстранен от Комисията КТБ (бях склонен дори да преглътна факта, че не е Комисия КОЙ), но ти настъпи политическата мотика този път дори по-здраво. Не каза нищо в подкрепа на хората, които ви пратиха в парламента именно, защото искат да видят тези хора разследвани. Заради това протестираха 420 дни, да ви припомня.

Повярвай ми, тези хора не искат Ментата да разследва КТБ. Те искат Парламентарната комисията КОЙ да разследва хора, като него.

Да се върнем на Тефтерите… Да, те нямат доказателствена стойност. Въпросите, които тефтерите повдигат, са от морално естество.

И понеже българският политически елит страда от Синдром на остър морален дефицит, ще си позволя да ви припомня на всички вас, 240 души в парламента, няколко от най-лесните за припомняне морални казуси, довели до министерски оставки по света:

През февруари 2014 британският имиграционен министър подава оставка заради чистачката си, която била с неуреден статут в страната, защото не й бил проверил достатъчно добре документите

В началото на 2013 пък немската министърка на образованието си отива, щото преписвала и отиде да доказва морала си в съда…

Японците често са ми любимци! В края на 2014 техният министър на правосъдието си отишъл сам, защото раздавал ветрилца на избирателите, на които имало негова снимка

През септември 2014 пак във Великобритания си отиде сам министър, защото пратил секс снимчици на журналистка…

И американците не са по-назад. През 2011 техният Секретар по отбраната си отива, защото водил свой приятел по срещи, на които вторият се представял за негов съветник…

Ще кажеш, това са сериозни неща… Сигурно…

Има и случаи, при които става дума за пари. При някои, за много по-малко от парите в КТБ… Ще дам само три примера:

В Коста Рика, на 14 май 2014, си замина министърът на комуникациите, защото летял в бизнес класата на самолет, собственост на бизнесмен, заподозрян в пране на пари и трафик на наркотици

Викаш, къде е Коста Рика, къде е България? България е близо до Полша. А там, през октомври 2013 си замина министърът на транспорта, заради часовник (за около 4000 Евро), дето го получил подарък… Там и прокуратурата е друга. Министърът бил с повдигнато обвинение.

Турция пък е съвсем до нас! Там в края на 2014 си отиде министърът по Европейските въпроси. Обърни внимание! Защото получавал шоколади, фланелки и вратовръзки за подарък

Стига съм изброявал, нали?

Дано си ме разбрал… На хората не им пука дали тефтерите са годни ВДС в съда. На хората им пука, че те категорично показват това, че докато те са протестирали, шефове на медии, които плюеха по нас и вас, водещи политици от всички партии (даже Лукарски се появява в записките) и мастити бизнесмени са се редели на опашка пред кабинета на едно от лицата, които станаха нарицателни за Модела КОЙ.

Сред тях е и Ментата. С десетки посещения. Същият, дето сега избелва „Дебелата въшка“ (както го нарече Рашидов), но да не навлизам в тези подробности…

Ти обаче попита: „дори да са живели в офиса на Мустака, какво следвало от това?..“

В нормални държави щяха да последват оставки…

#КОЙ ли диктува на Недялков?..

Screen Shot 2015-01-21 at 11.19.05 AMПиша с огромно чувство за вина и извинение, че ще наруша елементарни хигиенни правила, нещо, като да се здрависаш с човек, който излиза от тоалетна без да си измие ръцете, но ще се наложи в този текст да цитирам ПИК…

От статия в Офнюз разбираме, че са изработвани психопрофили на протестиращи. Сайтът пише за повече от 2000…

Сега вижте тези цитати при Недялко в ПИК. Анализите на “протестърите” в статията започват с:

“…психологическият профил на персонажа-протестър…”

След което следва:

„В типологичен план се сблъскваме с декласирани социални елементи – класическа базова подплата за всевъзможни образования от тоталитарен тип. Това са хора нереализирани професионално и личностно, които търсят обществен реванш посредством деструктивни актове.“

или:

“…Естетстваща дегенерация, пролетарски бунт на полуинтелигенцията от жълтите павета…”

Сега вижте и какво казва мин. Вучков за разследването дали е имало разработка #Червеи:

Не може да се отговори еднозначно на въпроса дали са подслушвани протестиращи…”

Tова може да означава и, че следите са замесени, подобно на онзи, с отверката и твърдия диск с данните от Цецомобила. Тоест, да са изчезнали…

Та, извините отново за споменаването й, ама в цитираната публикация в ПИК е очевиден контрастът между простоватия и с нищо незабележим изказ на Недялков и ползваните от него очевидно професионални (всеки психоаналитик ще потвърди) силно претенциозни конструкции.

Ако до дни се окаже, че следите по разработката са замитани, със сигурност, един от най-важните въпроси ще е дали случайно “експертите” от Института по психология на МВР не са участвали и какво знаят те. А още по-важен въпрос ще е дали някои от тях няма да разпознаят думите си в статиите на Недялков.

И ако ги разпознаят, дори по-важен ще е въпросът преписва ли Недялко, диктува ли му някой и КОЙ?

Защото сам не би се сетил…

Животът и другите жълти неща от него…

coffee

На заем от genius.com

Животът и другите жълти неща от него са последователно предвидими… Вместо да осветят останалите неща от живота, те ги ожълтяват.

Признавам си, преди юнските протести от 2013 не знаех, че са чак толкова усърдни в това си начинание, но за последните близо две години ми просветна. И вместо да виждаме нещата осветени, ние, със старанието на жълтите неща от живота ги виждаме все по-жълти…

Жълтите неща от живота ви атакуват отвсякъде, най-вече, докато си пиете сутрешното уеб кафе, било то пред монитора, или вторачени в „синия екран“. Всъщност, екранът, съдържанието му де, си е жълто и то, за да си отива с другите жълти неща от живота.

Ще ползвам 14 юни 2013 за отправна точка. Жълтите неща от живота се опитаха да се наместят сред останалите нормални неща от живота, които скандираха по улиците срещу червените неща от живота, но не им се получи. Удариха на камък като скиор върху писта на Юлен с тежък и мокър сняг в края на сезона…

Жълтите неща от живота не харесват да не са харесвани. Те все пак са жълти неща с дългогодишен опит. Професионалисти в жълтото, така да го кажем. Защо не ги харесвате?..

Жълтите неща от живота реагираха очаквано и вчера. Нищо ново, те са абсолютно предсказуеми като статия в ПИК или интервю на Юлий Москов, в защита на Банско. Едни жълти неща от живота провидяха комплоти, платени протестъри и други провокатори, други са по-перфидни…

Все пак, те се опитаха да намерят място сред останалите нормални неща от живота. Даже някои ги четяха и гледаха със сутрешното си уеб кафе… Но жълтото е агресивен цвят. Избива на фона на бялото. Не случайно българският език, който иначе никак не е жълт, а си е пъстър и многоцветен, има поговорка за мръсното бельо и кирливите ризи. Жълтото избива. То и със задника било така — всеки си го има, колкото и да се върти, ама това е друга дълга тема и ние няма да я започваме от уважение към четящия…

Та, жълтите неща от живота не ни изненадаха с нищо ново. Стилът им е такъв. Или не подписват текстовете си, или канят „подходящите“ гости, които да хвърлят още малко жълта светлина по някоя и друга щекотлива тема. Или ще направят разследване, или ще прозрат интриги, или ще разкрият някоя и друга подривна дейност с лаптоп. Но никога няма да се свържат с другите нормални неща от живота, за да спазят някой и друг професионален стандарт. Те са жълтите неща от живота, те са над тези неща, не бива да се изненадвате, докато си пиете сутрешното уеб кафе…

А видите ли неподписана статия, която хвърля жълта светлина върху „червеите“, разсъждавайки коя трибуна е по-подходяща — парламентарната или националния ефир, за председателя на комисията по вътрешен ред и обществена сигурност, вместо например да вдигнат телефона и да разговарят по темата я с Цацаров, я с шефа на Националното бюро за контрол на службите и СРС, Бойко Рашков…

Да знаете! Това са жълтите неща от живота. 

Анонимно жълти.

Един от авторите жълто-синия #ПСА: Трябват ни син и червен спрей! Дължим извинение и на Словакия!

psa_ukr_2

Публикувам без редакция интервюто, което успях да получа от единия от авторите на акцията, в подкрепа на Украйна, при която солдатът на Паметника на Съветската армия бе боядисан в цветовете на украинския флаг:

Вие хулигани ли сте?

Естествено, че сме хулигани. Кварталните клубове на БСП наричат така всички, които не им играят по свирката и не си представят София скучна като в 1984. Същевременно си имаме достатъчно смислено ежедневие, за да можем с леко сърце да се подиграваме на такива кварталноклубни етикети. Ние сме баталисти-наивисти с елементи на дадаизъм. Позиционираме продукти на Хуго Бос в нежно сивата гама.

Пещерни антикомунисти ли сте?

Разбира се, тук положението е същото като с хулиганството ни. Ние сме пещерни хулигани и високопланински пънкари. Антикомунист е бил президентът Рейгън, царство му небесно. Ние сме само смирени последователи.

Темата за комунизма стига ли до родените след 1989?

На практика стига до всекиго. Всичко до петдесетина години назад все още не е история, все още е политика – може би за съжаление, но си е така. А политиката не е нещо отвлечено, тя засяга всички, даже и тези, които не вярват, че е така. Така че темата за комунизма се оказва важна дори за двайсетгодишните.

Имаше ли за какво да се извини България на Чехия?

Питаш заради розовия период на нашия любим за разкрасяване паметник. На съвсем официално равнище – да. На българската държава изобщо не й влиза в работата какво ще прави Чехия с държавното си устройство. Не може така да се пращат танкове наляво и надясно, това да не е мандра. Всъщност едно извинение трябва и за Словакия (значи ще ни трябват син и червен спрей). Иначе между нормалните хора тези официалности нямат значение. В Прага или Братислава никой не ни тормози с ИЗВИНИСЕБЕ. Хората питат дали ще искаме по още едни картофки. Обикновено искаме.

Сегашната акция политически акт ли е?

Естествено. Щеше да е обикновена вандалщина, ако бяхме написали нещо гадно примерно против футболен отбор или коментар за Марчето от долния клас. Ние вместо това нарисувахме и написахме хубави неща за цяла Украйна. И наругахме руския президент Капутин. И се подиграхме с ужасния паметник. Това ако не е политически акт, значи нищо не би било политическо.

Обяснете посланието си?

Не вярваме на евразийщини. Евразия – това си е нов Съветски съюз, в който Украйна и България слушкат Путин, получават по някой заем, газ и мас, задлъжняват все повече към Кремъл и ограничават личните и политическите свободи. Управлението се осъществява от номенклатурни наследници и се контролира от мутри. Корупция навсякъде. Реабилитация на стария комунистически режим. Е, украинците показаха, че това няма да стане и натриха носа на Капутин и неговото протеже Янукович. Затова ние изразихме възхищението си пред украинската смелост и пълното си презрение към руските слуги у нас. Паметникът на окупаторската армия е много подходящ за подобен род шарени честитки, които вече си стават традиционни. Кой знае колко още бояджийски приключения ще има преди паметникът най-сетне сам да рухне от свръхдоза унижение.

Как обяснявате розовия ПСА?

България се извини на Чехия и Словакия за нахлуването от 1968 и елегантно повтори цвета на комично розовия съветски танк в Прага. Приятелски жест към чехи и словаци. Още една сполучлива гавра с чугунените соцглави у нас.

А акцията на Позитано 20 с боядисаните комунисти-партизaни и надписа БКП-ПОЗОР?

Сваляме шапки. Много дръзка идея, защото всъщност Народната милиция и ОФ нещо хич не се скъсват да пазят съветския паметник, така че там може да рисува всеки, който реши. Докато да кажеш истината с боички пред самите стени на позитанския Барад-дур – е, това вече си иска доза мускетарство. БСП си е БКП, а БКП е престъпна организация, все едно NSDAP. Разлика няма. Станишев – в Нюрнберг.

Към кого е посланието ви?

Към прекрасните украинци, ако го видят. Дано им хареса. Към Капутин и гаулайтерчетата му у нас. Дано им преседне. Към нормалните хора в България. Дано ги окуражи.

Как коментирате изявленията на руските институции и посолството на Москва, с което извършителите на тези акции са обявени за вандали и осквернители?

Свиркаме си. Раждането на Капутин е било проява на вандализъм спрямо природните закони. Да ходят там опорните радиоточки да си чистят паметничето. Тъкмо освобождават място за нови хрумвания.

Какъв е вашият прочит на историческата истина за 09.09.1944?

Преврат и клане, последвани от съсипване на България.

Какъв е вашият прочит на днешната ситуация в страната?

Лъжи и бедност, бедност и лъжи. И Бареков, с извинение за мръсната дума. У нас е кофти да си родилка, защото в болницата те унижават. Кофти е да си луд, защото в лудниците условията са нечовешки. Кофти е да си мюсюлманин, щото ти викат: „мръсен турчин“. Кофти е да си християнин, щото Местан говори за християнски ценности. Междувременно детето Делянчо облъчва населението с цигари и телешки визии. И ако не си доволен, значи си соросоид, рептил и агент на лошите империалисти. Катарзисът засега се отлага. Нещо до промени не се стигна след мирните протести от 2013, а това ни навежда на мисълта, че може би трябва да си внесем украински инструктори.

Каква трябва да е съдбата на подобни символи на тоталитаризма и комунистическия режим?

Или да ги срутим, или да ги нашарим с графити за ужас на съветоидите. Да местим паметници би било прекалено скъпо, а страната ни е бедна и задлъжняла.

За плъховете и хората

Плъховете са се разцвърчали.

Нещо ги уплаши. Цвърченето им е силно и оглушително. Издали са дори спасителна брошура, в която, с типично за този животински вид старание са се заровили дълбоко в мръсотията на мислите си, опитвайки се да транспонират собствената си битност върху личности, внушавайки зависимости между тях, тъй характерни за техния подземен миши свят…

Щом плъховете цвърчат, значи тече процес. Нещо се случва!

Корабът им потъва, а пронизителните им писъци са отчаян опит и съпротива… Битка за оцеляване…

Корабът им потъва бавно! Вода има за всички тях!

Ще се опитам да им го обясня разбираемо! По социалистически, защото цвърченето им е отчаяна съпротива да се спаси потъващият им кораб…

Защото са социалисти:

Корабът потъва бавно и вода има за всички — в това има сигурност, устойчивост, вяра в бъдещето. Има и шанс за всички тях!

Корабът им потъва бавно — това вдъхва спокойствие, увереност и сигурност – процесът е започнал и се развива устойчиво. Няма хаос, няма суматоха. Бавно и систематично потъва техният кораб. Затова цвърчат, плъховете!

Вода има за всички — това звучи перспективно! И, разбира се, дава равен шанс, потъвайки, да завлече всички плъхове към дъното!

Дъното символизира посоката, към която са се насочили плъховете, заедно с потъващия им кораб. Дъното е далеч е, но е цел! За тях — и ценност…

Потъването е движение, показва развитие! Те не са в застой!..

Имат движение! Имат цел! Имат посока! Имат перспектива! Имат си равен шанс за всички!

А ние, хората?.. Аз нямам нищо против техният кораб да потъне.

А цвърченето на плъховете, които няма накъде да се разбягат, е доказателство, че нещо се случва. За тях, за плъховете случващото се изглежда плашещо! И необратимо. Те губят позициите си сред вонята на ъндърграунда, в който живеят.

Затова цвърчат!

Колкото по-силно цвърчат, толкова повече е водата в потъващия им кораб!

Нека потъне! 

Заедно с всички тях… Колкото по-бързо, толкова по-добре!

За всички нас.

За хората!

#Подмяната #ПСА: Вторичните символи на комунизма или на кого се кланят идиотите…

Sofia-Monument_of_the_Soviet_soldier-02

Костница на Съветския воин

В София има (поне) два паметника на Съветската армия (които са ми известни на мен). Първият, изграден за периода 1953-1956, е много, много известен и популярен. Намира се в Княжеската градина, а най-младите го помнят с преобразяванията „В крак с времето“ и „България се извинява“ — от двете, второто е ясен политически акт, израз на оценка на историческото минало, комунистическия режим и репресивната му система. „Паметник“ без историческа стойност, със спорни естетически качества – символ на диктаторски режим, наложен против волята на българския народ и поддържан от армия-окупатор. Противен, по думите на един от авторите му, професор Далчев, строеж, който е „жалон на робството и жестокостта, утвърждаващи властта на поробителя“. Строеж – „идол на комунизма“…

Вторият е Паметник-костница на Съветския воин. Изграден е за периода 1952-1954. Намира се на бул. Черни връх в София. За него знаят по-малко хора. Според публичните данни той е костница. Този паметник е значително по-малък на размер и се намира в далеч по-незабележима среда, в която той не доминира в градската инфраструктура. Не се извисява на нивото на катедралата „Александър Невски“, не се вижда от всички, влизащи в столицата и изисква специални усилия, за да се поклони човек на мястото, където са положени костите на загинали воини.

Вероятно това е една от причините, наложила изграждането на големия „Паметник на Съветската армия“ на ул. „Цар Освободител“, в Княжеската градина. Този „Паметник“ сам по себе си е едно от най-ярките лица на #Подмяната, която фалшифицира историческата истина по няколко начина, най-ярките от които са изопачаване на ролята на Червената работническо-селска (по-късно Съветска) армия в налагането на комунистическия режим в България и създаването на вторични символи на комунистическия режим, които го налагат в общественото съзнание, подменяйки историческите факти.

За тази подмяна и вторични символи разговарях с Давид Черни и Петер Кулан в Прага. Давид Черни е чешкият художник, боядисал танка-паметник на Съветската армия в Прага розов. Петер Кулан е чешки и чехословашки политик. Той е член на VPN. След Нежната революция Кулан е депутат в чехословашкия парламент. Кулан е един от 11-те депутати и политици, участвали в процеса на оттегляне на Съветската армия от Чехослования. Цялото интервю с Кулан, публикувано в края на този текст, е с български субтитри.

Ето какво казва Петър Кулан:

„…Отношението на чехословашките граждани към съветските паметници, доста изразително се промени след 1968г. Защото до 68г съветите бяха възприемани като освободители, а от 1968г насам, голяма част от обществеността ги възприемаше като окупатори…

…И след това, това което беше особено, че съветите започнаха да създават т.нар. вторични символи. Съветските войници, които реално воюваха за освобождението на Прага, бяха погребани в гробището в Олшани. Но всички, всички възпоменателни акции се провеждаха тук, на Смихов, при съветския танк, което, за да бъде още по–абсурдно, това дори не беше танк Т34, а това беше танк ИС–2, мисля Йосиф Сталин. Това са тези танкове, с които съветите пристигнаха през 68г.

АГ: Това всъщност е след войната?

ПК: Естествено. И можете ли да си представите колко абсурдно беше това. Когато всяка година се полагаха венци при танка Йосиф Сталин, и не се полагаха венци на гробовете на войниците, които … За тези войници никой не се молеше, защото комунистите не се молят.

АГ: Ако ви разбирам правилно, вие казахте, че има някаква подмяна на фактите? Вместо да се отбелязва и да се почита съветския войник, съветските войници в гробището където те са били погребани…?

ПК: Никой не се опитваше да отнеме славата на тези войници. Те си бяха заслужили славата. Те дадоха живота си за освобождаването на Чехословакия. Само че никой не ходеше там, където те лежаха. Те ходеха да се кланят, там на руския танк, който при това беше уцелен от някакво немско оръдие и се намираше в чешката шкода. Получи статус на паметник на културата. Сложиха го и всички като идиоти се кланяха на този танк, вместо да се поклонят на загиналите войници. Това беше това което мисля, че ядоса хората.

АГ: Значи вие казвате, че е важно историята да се третира обективно? Според фактите? Без да се подменят фактите?

ПК: За да е абсурдът наистина пълен, то този танк получи статута на паметник на културата, само че в този статут на паметник на културата се казваше, че става дума за първия танк, Т–34, който влязъл в прага на 9–ти май 1945г. Само че, това не беше този танк. Защото този танк е бил разстрелян от 16–годишен немски новобранец, с панцерфауст, така че на нашите комунисти не им беше приятно да сложат там танк, в който реално са умрели хора, които са освободили прага, така че те просто намериха един танк ИС–2, който всъщност преработиха като паметник, и всички, както и от съветското посолство, така и от окръжните комитети на партията, и националните партийни комитети, всички ходеха да се кланят там като идиоти…

Благодаря на Комитата за всички усилия да добави субтитри към видеото:

В текста неволни пропуснах Братската могила в Борисовата градина…

За корпоративно-търговските интереси, медиите-бухалки, политически пионки и зависимите институции

politika_hateЩе се опитам да обясня какво се случва в публично-медийната среда с голям и горчив корпоратино-търговски привкус. Или какви точно неща се случиха за няколко дни, които за сега остават извън мейнстрийм новините. Случиха се знакови неща, които разкриват дълбоките зависимости на публичната среда (медиите) от олигархични корпоративно търговски интереси, облечени в политическа власт и влияние. Събития, които разкриват дълбоката зависимост и порочната свързаност между олигархия, политическа власт и медийно-публичната среда…

Случи се следното:

1. Германски и български журналисти снимат около имоти на Пеевски. Мутрите, в последствие полицията, се опитват да сплашат журналистите, а обаждане до българския журналист от негов шеф пък разкрива порочната зависимост олигархия-охранители-полиция-медии. Зависимост, без която няма легален начин шефът на един журналист да разбере от полицията по какъв друг проект той работи на различни трудово-правни отношения, извън собствената му медия. Това обаче не проработва в случая с германската медия, която публикува подробен репортаж, а приблизителен превод на случката има в края на този статус. Този факт недвусмислено разкрива зависимостите на охранителните органи (в случая на МВР и полицията) от корпоративните и търговски интереси на олигархичните и политически кръгове, протектиращи Пеевски;

2. Друга очевидна и не по-малко порочна зависимост между олигархия-полиция-прокуратура-медии се разкрива в действията, които текат срещу Антоанета Цонева, които тя описва в статуса си. Поводът е поредица от клеветнически и откровено манипулативни статии, при които бухалката на Пеевски и Кръстева, в-к Политика, в следствие което Антоанета (а и аз по-късно звънях на дамата) се обажда на пишещата във вестника Кристи Петрова с, най-общо казано, искане да спазват професионални и етични стандарти при писането на материали, в които цитират или коментират публични личности. В резултат, Антоанета е привикана не другаде, а в Отдел Убийства, след процесуални действия на прокуратурата и е подведена и принудена да подпише предупредителен протокол, че „няма да напада“ мадам Кристи и „няма да наеме други хора да я нападат“ — факт, който разкрива безспорно това, че има пряка зависимост между полицията, прокуратурата и кръговете, около Пеевски и корпоративните и търговски интереси, които го поддържат и протектират. При това, Тони е принудена е без да й позволят да напише особено мнение, че НИКОГА не е отправяла заплахи към коментираната госпожа… Описанието на Антоанета Цонева е приложено по-долу в този текст.

Случаят с германските репортери: Nikolay Staykov искаше всъщност да ни покаже повече от нейния [на майката на Пеевски], но охраната ни забрани всякакви да правим всякакви снимки. Решихме да изберем друг имот на Пеевски, но тогава полицията прекъсна нашата работа. Заснехме със скрита камера как нашият оператор, който иска да запази анонимност, трябваше да даде документите си за проверка. Много скоро той разбра защо – малко след това получи обаждане и натиск да бъде предотвратено излъчването на този репортаж. Причината – полицията е информирала Пеевски кой е снимал и той не иска репортажи за неговата личност. В негова подкрепа са облечени с тъмни дрехи хора и очевидно също така полицията, която следи за спазването на това правило. Именно срещу такива схеми се събират протестиращите вечер след вечер в центъра на София, защото Пеевски се е превърнал в образ на мафиотските методи и липсата на морал в цялата политика.

Случаят с Антоанета Цонева и вестник ПОЛИТИКА, описан от нея: Във връзка със сигнал, подаден до главния прокурор от г-жа Кристи Петрова – журналист от в-к „Политика“, срещу мен с твърдения, че се чувства застрашена по някакъв начин от моето настояване (в телефонен разговор) да спазва журналистическите стандарти и да обосновава своите твърдения с факти, днес ми се наложи да дам сведения в отдел „Убийства “ в СДВР. Инспекторът, по искане на районния прокурор, настояваше да направя това пред него и писмено, както и да подпиша предупредителен протокол, че по никакъв начин няма да упражня физическо насилие над г-жа Петрова, нито да наема други лица да го направят, поисках да напиша върху протокола, че аз никога не съм отправяла такива закани и никога не съм имала такива намерения, но ми бе категорично отказано; Очаквам протоколът да се появи в пеевските парцали, които не са спрели да ме етикетират и поставят на първа страница; много е дълга ръката на „пеев“, институциите работят за него – не за гражданите, ако този предупредителен протокол „изтече“ от МВР или прокуратурата – ще е категорично ясно как работи машината срещу протестиращите – след като мога да бъда обект на отдел „Убийства“ – значи ние живеем в „1984“ на Оруел; искам да кажа едно, днес отново осъзнах колко те се страхуват от свободните граждани, страхуват се от сянката си – медийните бухалки на маман са включени на режим дискредитация денонощно, но това мен няма да ме впечатли – очаквам с интерес следващата публикация на Кристи Петрова и следващата първа страница на „Политика“ – след като бях определена от нея като „кукловод“ на протестите, член на „хора на омразата“, снежанка на олигарх и т.н., сега мога да се появя като силно опасен фрик :), готов на физическо унищожение – жалки сте, страх ви е знам 🙂

Репортажът на немската АРТЕ: http://videos.arte.tv/de/videos/arte-journal–7753694.html

Отворено писмо — Паметниците, вторичните символи, изкуството и разговора за миналото и подмяната на историята

„Лесното превръщане на символи в сувенири от началото на 90-те днес може да се преобърне в не толкова невинно превръщане на сувенирите в символи – според старата марксистка формула „символ-сувенир-символ прим“. Ето още една причина да не се подценява темата. Най-малкото, винаги съществува опасност вчерашните сувенири (значки, пагони, каски и петолъчки) да станат пак утрешни символи. И моят приятел пак ще трябва да колекционира бутилки от кока-кола, а ние да обясняваме на децата си, че истинската Айфелова кула няма термометър.“

Г. Господинов, „Невидимите кризи“

lenin

Ленин в село Нов град, русенско

Обществото ни се нуждае от осмисляне и оценка на най-близкото си минало – комунистическия режим от 1944 до 1989. Неоспорим факт е, че партийната номенктлатура, сраснала се с агентурата на Държавна сигурност, репресивния си апарат и криминалния контингент на прехода, опорочиха и осуетиха възможността България да се приобщи към страните с функционираща демокрация и работещ свободен пазар, генериращ блага.

През годините, политиците ловко спекулираха с обществената оценка на комунистическото минало и, въпреки че то бе осъдено и обявено със закон за престъпно, дори днес мнозина безкритично се опитват да реабилитират Живков и режима, наложен с цената на репресии и терор.

В средата на контролирана демокрация и шуро-баджанашка икономика разговорът и оценката на пороците на т.нар. преход са от жизнено значение за обществото ни.

Изминалите 6 месеца на ежедневни протести отвориха отново пропастта на разделението. От едната страна на пропастта са тези, които изпитват носталгия или са изградили настоящето си на основата на връзките си от миналото. От другата страна сме всички ние, които гледаме в бъдещето и вярваме, че свободната инициатива и избор, върховенството на правото и свободата на личността са сред основните предпоставки за благоденствие.

Символите и реминисценциите, които съзнателно или подсъзнателно реабилитират годините на духовен, морален и икономически застой, са неприемливи и нетърпими за тези от нас, които гледаме в бъдещето.

Обясними са всички остри реакции. Обясними са протестите и твърдите думи, осъждащи престъпния комунистически режим и тези, които жертваха нас, създавайки лъжата, в която живеехме и живеем все още. Обрекоха настоящето ни, жертваха бъдещето ни, жертваха живота на мнозина, за да запазят режима, в който ни принуждаваха да живеем.

Съпротивата срещу това е мирна. Но цветна. Цветовете на протеста са пъстри и жизнерадостни. Розов, лилав. Цветовете са ярки! За да се видят отдалеч и да оставят следа. Следата на несъгласието. Следата на съпротивата. Следата на моралния бунт срещу подмяната и пропагандата.

Ленин в Сиатъл, САЩ. Източник

Ленин в Сиатъл, САЩ. Източник

Бунтът и протестът са оправдани, обясними и очаквани!

Неуместни обаче са боядисването на скулптурата на атлета пред Националния стадион “В. Левски” и паметника на Асеновци във Велико Търново.

Тези действия дори пораждат съмнения с това, че  реализацията им е трудна, отнема време и е малко вероятно да бъдат осъществени, без да бъдат засечени от правоохранителните органи в София и Велико Търново. Да не говорим, че стадионът е добре охраняван обект, а паметникът в Търново със сигурност е осветен достатъчно добре.

Осъществяването на тези две акции отнема достатъчно дълго време, за да породи съмнения в това, защо не са се намесили органите на реда?

В този смисъл, двата акта, пред стадиона в София и паметника във Велико Търново не са част от дискусията и оценката на миналото. Те профанират темата и със своето очевидно противоречие с дебата за подмяната на историята и дори събуждат подозрение за злонамерена умисъл.

Тяхната очевидна цел е да обезсмислят политическия протест до сега. Те събуждат подозрения за отлична режисура, но и повдигат въпроса КОЙ е режисорът и чии са тези Опорни точки? КОЙ се страхува от оценката на комунистическия режим? КОЙ се опитва да го реабилитира?

Ние се разграничаваме от това. Тези действия не допринасят, а вредят на дискусията за историческата оценка на комунистическото минало на България.

Асен Генов
Давид Станчев
Живко Занков
Марта Георгиева
Никола Спотинов
Цветелина Сърбинска

#pozitano20 #ПСА: Разговор с Давид Черни и Петер Кулан

На 22 и 23 ноември се срещнах с чешкия художник Давид Черни и бившия депутат от Чехословакия Петер Кулан.

Давид Черни е чешки художник и скулптор. Роден в Прага на 15 декември 1967. Става популярен през 1991, когато боядисва съветския танк-паметник на Съветската армия в Прага розов, което води до краткия му арест и обвинения в хулиганство.

Петер Кулан, роден на 20 юни 1962, е бивш словашки и чехословашки политик , член на “Общественост против насилието” (VPN), а след Нежната революция депутат в долната камара на парламента. До 1991 е член на Кулан организира защитата на Черни, след неговия арест. 20-тина депутати боядисват танка розов, в подкрепа на Черни.

Първият филм е представяне на същността на нашите разговори с двамата, а след това следва пълен запис на интервюто ми с Давид Черни за изкуството, графити, протестите, комунизма и свободата на словото. (Субтитри на български има във видеото)

Записът с разговора с Петер Кулан предстои скоро, до дни.