Ден на траур, ден за гняв, ден за размисъл и ден за гласуване…

На заем от Дневник

Ще обобщя последните две-три неща, които ми се въртят в главата през последните 24 часа. Днес прочетох дописка в червения Поглед Инфо колко лош е Близнашки. С доста от критиките към него се съгласявам безрезервно, вкл. и с това, че „целият народ го чакал на стадиона“, догато 15 души намериха смъртта си в с. Горни Лом или онази глупост за „комунизма — красив идеал“, но заглавието и контекстът  на публикацията в сайта ме „разтърсиха“:

Трябвало ни не ден на траур, а ден на гняв!

Гръмко, борбено и бойко! Патриотично и достойно за KLETA MAYKA BALGARIQ!..

Съгласен съм изцяло с констатацията на авторката (ако ви се чете, ползвайте Гугъл за статията, аз трафик няма да им генерирам), че ни трябва гняв и понеже днес е ден за размисъл, ще я подсетя за две неща, дето, ако не ги помни, е добре да не ги пропуска…

Та, нещата, дето ще припомня на Поглед Инфо, авторката на текста и червените пишещи другари, които искат да обърнат Деня на траур в ден на гнева, са:

1. Собственикът на фабриката е свързан с и е бил, ако все още не е, член на БСП – покрай него има дори едни скандали за “ разпад и продажба“ партийната организация на БСП в Чипровци, а по линия на бизнеса сигурност със сигурност се е радвал на бездействието на последните 3 кабинета (Станишев, Борисов и Орешарски)…
2. Второто нещо, което искам да припомня, е, че по линия на минно-геоложките му занимания е обвързан най-вероятно и с ДПС — обосновано предположение, което се засилва от факта, че на последните евроизбори победител в Горни Лом е ДПС, втори са БСП, а другите резултати са незначителни… Да ви намирисва на корпоративен вот за по 240 лв на месец? Точно толкова струваше всеки от 15-те човешки живота…

Днес е ден за размисъл, след вчерашния ден за траур, последвал деня, в който 15 души бяха изпепелени до неоткриваемост.

Четейки Поглед Инфо, виждам, че статията в този червен сайт ни зове да се  разгневим. Заради експлозията, убила 15 души, работещи за 250 лв…

Провокират ни да обърнем на деня на траур в ден на гнева.

Става, добра идея! Но към кого да насочим гнева си? Поглед мълчи!

Предлагам утрешният ден за избор да стане ден на гнева…

Защо и към кого? Взривът в Горни Лом има потенциала да взриви и червената олигархична мафия, нищо, че може би ни изглежда без връзка с криминалната им верига.

Освен нещата, които изброих по-горе, не бива да омаловажаваме факта, че собственикът на фабриката за утилизация, очевидно недосегаема за органите за контрол на опасните средства (КОС към МВР), е част от оръжейната клика. Той е кадър, подготвен в СССР, очевидно свързан с БСП, предполагаемо с Гоце, а по линия на минно-геоложкия  университет и дейност връзката с ДПС сякаш е очевидна.

Добавете и факта, който споменахме, че вотът в Горни Лом на евроизборите е очевидно корпоративен — победители са ДПС и БСП, без почти никакви значими резултати за останалите.

Разбира се, без да може да потвърдим с конкретни данни (за сега), трябва да отчетем и вече коментираната многомилионната поръчка за утилизация на мините, както и жалката 240 левова заплата на рискувалите и загубилите живота си работници в цеховете. При това, принудени да работят под огромно напрежение от едва изпълнимите дневни норми.

За финал, нека си припомним „чисти ръце“ в Италия (Mani pulite) започва след разследване на корупционни схеми в публичната сфера, довела до крупни разкрития и арести, в т.ч. и до обвинения на повече от половината членове на тогавашния парламент в Италия, както и до разпускането на над 400 общински съвети.

Освен десетина смели мъже — прокурори, съдии и полицаи, част от които да жертват живота си, за да се знае истината е нужна и журналистическа смелост.

А публикацията в Поглед Инфо, освен с патос, не блести с конкретика, която да „размъти тинята“ по дъното на политическата и икономическата мафия у нас…

За начало, гневът може да бъде насочен към тези, които можеха, но не направиха нищо да предотвратят смъртоносната авария. И това са последните три управления, с участието на БСП, ДПС, АТАКА и ГЕРБ.

Денят на гнева към тях е утре.

За да не е късно вдругиден, след поредния взрив, избити и ден на траур.

Съгласие, Обединение, Спасение… Не стига ли толкова?

Нужна ни е Обединена България! Оптимизъм — само, ако имаме стабилна държава! Изборите на 5 октомври трябва да поставят началото на национално съгласие! България се нуждае от успокоение и национално съгласие…

Има ли значение КОЙ казва тези думи?

Не. Всеки един от тримата „водещи“ политици, представители на три, от четирите, спрягани за сигурни парламентарни сили, би могъл да произнесе произволно изречение или комбинация от думички, изписани в горния цитат…

Всъщност, има значение! Именно, защото говорим за три от четирите партии, които най-вероятно ще са представени в парламента. Три, от четирите!

Димитър Попов бе премиер на Правителството на националното съгласие, Тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) дойде със заявка за просперитет и национално помирение, а доскоро управлявалата Тройна коалиция II имаше сходни амбиции за национално съгласие, възход и икономическо развитие.

Попов идва след Лукановата зима. По негово време се въвежда либерализация на цените, а премиерът произнася култовата фраза „За Бога, братя, не купувайте!..“ Разбира се, Правителството на Националното съгласие идва след фактическия фалит на държавата, при което Луканов едностранно отказва да плаща задълженията по близо 10 милиардния външен дълг.

Основният “движещ“ фактор на събитията, довели до нуждата от „Национално съгласие“ е БСП — спечелила и управлявала с 211 от 400 гласа и отишла си от власт след протести, окупация на СУ, национална стачка и манифестация, в подкрепа на БСП, на която Луканов нарича протестиращите „погромаджии“, „антидемократи“, „сини щурмоваци“ и, обърнете внимание, „неофашисти“.

Другите две правителства, които идват със заявката да обединяват, помиряват и успокояват обществото (не, че само те си струват да бъдат разглеждани, но ги намирам за знакови) са, разбира се, двете познати ни тройни коалиции.

Свързващата нишка отново е БСП, а коалиционните и управленски решения и взаимоотношения се подкрепят и задвижват от ДПС.

Мимансът е различен, но винаги обвързан и зависим като минимум с Държавна сигурност и/или Русия (като случаят с АТАКА през последните години сякаш е най-силно илюстративен).

Това е съществена част от предисторията на „нуждата от национално съгласие, помирение и успокоение“…

Сега отново сме в ситуация, в която претендентите за власт отказват да дискутират по същество значимите обществени проблеми, сред които и „банката на мафията и политбюро“ и вероятно най-обвързвания ни геополитически проект на Кремъл – Южен поток.

Отново, зад гръмките фрази за успокоение и помирение, се опитват да прикрият далаверата, довела до сегашния предвещаван от мнозина пореден държавен фалит.

Зад кухите фрази за помирение и стабилност се крие съглашателството, което за пореден път ще спаси политическия картел и икономическия елит, продуциран и поддържан от Модела КОЙ.

Ще оцелее криминално-олигархичният, медиен и политически консенсус, този път, около КТБ.

Ще оцелее Моделът КОЙ!

Затова не е без значение КОЙ произнася думите, които цитираме в началото.

Произнасят ги: Борисов (ГЕРБ), Местан (ДПС) и Стойнев (зам. председател на БСП) — новото НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ.

Успокоихте ли се?..

За изборите и порното и червената точка…

Смисълът на червената точка е да информира зрителя, че предстои съдържание със силно изразен сексуален характер. Затова, в червените точки обикновено пише (18+). Предполага се, че над 18г, зрителят няма да бъде негативно повлиян от съдържанието. А то, в най-общия случай, разговорно бива наречено порно.

При порното, в най-общия случай, двама души получават пари, изкарвани от зрителите, за това, че правят секс пред камера.

Предполага се, че зрителят споделя част от „удоволствието“ на участниците в действието…

Изборите са своеобразен „секс“ между политици и избиратели, пред „перата“, камерите и обективите на медиите — вестници, телевизии, сайтове и пр.

Затова законодателят е решил и вменил задължението на медиите да маркират заснетото или описваното съдържание с „червената точка“, обозначаваща предизборното порно между партии и избиратели.

При „класическото“ порно „далавера“ има и за обикновения „драг зрител“,  а пари получават, предполагам, двете страни в действието — активната и пасивната…

При предизборното порно „драгият зрител“ изпитва само разочарование: партиите, през едни черни каси или с кинти, директно събрани от тях (омразните СОПСИДИЙ) плащат на медиите. После, щедро платили на медиите, те получават или затвърждават достъпа си до властта, с което си връщат медийната инвестиция с лихвите. Лихвите, подобно на някои клиенти на една популярна неработеща напоследък банка пък са преференциални (разбирай, далаверата е голяма!), но това е друга тема. Да не се отклоняваме…

При цялата тази схема, избирателят в предизборното порно, за разлика от зрителя при „класическото“, е пряк пасивен участник, ако ме разбирате какво имам предвид. Но, за разлика от пасивния участник или зрителя при „класическото“ — за него няма нищо.

Той хем е „потърпевш“, хем си плаща — през данъците на партиите, от там и на медиите, а купувайки някоя газета си плаща втори път директно на медиите.

Та, като стана дума за вестници, „режисьорът“ на предизборната порно продукция — законодателят, е вменил задължението въпросното съдържание да се маркира с текст: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ и „ПЛАТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ“.

От една страна, склоняването към участие в порно продукции (по закон мисля, че става дума за склоняване към проституция) е престъпление, от друга страна, ако все пак има доброволни участници и от страна на пасивния зрител, и от страна на активните партии, в тази продукция, за останалите трябва да е ясно — това е секс за пари.

Затова, въпреки, че Законът не вменява, подобно на цигарите или билбордовете с политическа реклама, някакъв ясен процент (в случая говорим за 10%), този надпис, особено вторият — ПЛАТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ, трябва да е ясно разграничим и четливо изписан…

За да знаят всички, че става дума за купуване на „любов“, при която партиите правят огромни инвестиции, за да си купят тази „стока“ от избирателите. А те пък не разбират, че става дума за порно, при което си плащат няколко пъти, за да бъдат „пасивната“ страна…

Илюстрация #1. На заем от iped.bg

Ако въпросната маркировка не е ясно разграничима и четлива, което, повтарям, не е незаконно, но изглежда, че е леко неморално, тогава попадаме в друга комична ситуация, при която дадена медия излиза със заглавие: „ГЕРБ без кампания в пострадалите региони„. В самия материал се обяснява как лидерът Борисов занесъл електроуреди за незнам си колко хиляди лева и как нямало да прави кампания в района, пострадал от наводнението, но, видимо от илюстрация #1, щедро излива пари в медийна реклама, която достига до същите тези пострадали региони, през платеното съдържание в медиите…

Но „баба Горка“ от въпросното село най-вероятно има нарушено зрение и не може да разчете текста, маркиращ предизборното порно. Не може да разбере, че е пасивен участник в политическата порно продукция.

Но не само баба Горка не може! Не могат и младите, но това е друга тема. За нея – друг път, ако имаме вдъхновение..

#ИЗБОРИ2014 – От днес: гражданите Пеевски и Станишев…

Да обясним, макар и с ходене по тънкия лед, над дълбоките юридически води:

Централна Избирателна Комисия не можа да вземе решение (няма 2/3 от гласовете), с което да „извади“ Пеевски и Станишев от списъка на избраните евродепутати. Днес, в 19:00ч. ЦИК ще трябва да обяви имената на депутатите. Най-вероятно, изхождайки от липсата на мнозинство за решение, че Пеевски и Станишев не са избрани, заради отказите им, ЦИК ще трябва да ги обяви и тях. След това, влизаме в много интересна хипотеза.

През 2009г. М. Кунева ПОДАВА ‪ОСТАВКА‬ като (новоизбран) член на ЕП. Обърнете внимание! ОСТАВКА.  Не се отказва, а подава оставка.

Т.е. с обявяването им за легитимно избрани, Пеевски и Станишев стават евродепутати. Европейския парламент трябва да ги освободи. След като ги освободи , загубват правото си да бъдат български депутати. Местата им заемат следващите в листата в българското Народно събрание. Това се случва и по силата на Изборния кодекс (чл. 389), според който „член на Европейския парламент не може да бъде член на националния парламент“.

Тоест, ако се придържаме стриктно към буквата, а и духа на Закона, ако Пеевски и Станишев се откажат, подавайки оставки, да са евродепутати, те няма да са и български депутати.

Предстои ЦИК или да вземе съдбоносно решение, което, в най-добрия случай, ще превърне Пеевски и Станишев в обикновени граждани, или ще ги запрати в ЕП… 

Казусът е интересен, а от справедливо и законно решение интерес (правен) имат и Реформаторски блок, и ‪ГЕРБ‬, а вероятно и всички партии, участвали в изборите… 

Възможно е и ВАС и КС да си имат скоро работа с гражданите Пеевски и Станишев… 

А най-забавно е и, че най-вероятно ВКС също няма да може да им помогне, защото казусът излиза от рамките на българското законодателство и става европейски. 🙂

Купувайте си пуканки!..

#Избори2014: Драмата 15:15

Момчил Неков преди…

Сериозно за никому неизвестния Номер 15 в листата на БСП:

34 хиляди създадоха поредната политическа трагикомедия.

Каква политическа драма!..

Още едно публично доказателство за това, че минимум 2 партии в България са създали електорални интелектуални гета. Майката на единия кандидат за евродепутат, Пиргова, го потвърди почти дословно. Да се върнем на „драмата 15:15″… Голяма част от тези 34 хиляди души най-вероятно са гласували по команда: „Задрасквате 15!“

И… Те са изпълнили поръката. За по-сигурно — изпълнили са я ДВА ПЪТИ!

Не, другари, не Ран, не Ът!

ВИЕ проведохте интелектуален геноцид над народа си. И сега, ВАШИЯТ „Франкенщайн“ си го връща. Без агресия, без злоба. Спокойно! По един ироничен начин!

Лидерът на БСП, Сергей Станишев, който е и лидер на Партията на Европейските социалисти, бе изместен нелепо от първото място. От някакво момче, което до днес бе напълно неизвестно. С неясни заслуги към партията си, без разпознаваемо присъствие в обществото.

Измести лидера на ПЕС и БСП, който с почти блестящия си британски английски, ще трябва да обясни защо момчето се отказва от евро депутатското си място (ако бъде принудено от партийната камарила). Ще трябва да го обясни на своите евро другари…

Тоталната сегрегация на цели райони (сигурен съм, че анализ на географията и демографията на преференцията 15:15 ще е много интересен!), феодализация, почти до състояние на робско подчинение (Бобов дол и обяснението на Пиргова), са преките причини за „драмата 15:15“.

Не крия, след всичките изписани и изговорени червени глупости за вредното западно влияние, за лошия капитализъм и за колонизирането на България, няма как да не се насладя на тази драма.

Оказа се, че не-БСП и не-ДПС избирателят няма такива проблеми. Дори успя да употреби преференцията цивилизовано, за да реши (надявам се) вътрешно-коалиционни напрежения (Св. Малинов и М. Кунева).

Момчил Неков сега…

Грешки стават, но „Драмата 15:15“ е бедствие в особено голям размер! Това са близо 10% от гласувалите вчера за левицата…

Но аз се забавлявам! И в същото време отчитам, че голяма част от вота на управляващите, от вота на БСП е тотално неподготвен за мотивиран, осмислен и демократичен избор.

А нормалният, според Пиргова, корпоративен (разбирай: купен и контролиран) вот, съчетан с 34 хиляди създали феномена 15:15, създава доста неоптимистична картина за начина на излъчване на политическия елит днес. Особено този, на БСП и ДПС (защото едва ли някой информиран вярва, че профилите на електоралните гета, ползвани от двете партии, са съществено различни)…

Накратко за експерименталното машинно гласуване

На пръв поглед и набързо: удобно, чисто и ефективно.

Машината е сложена зад параван, на нивото на гърдите. Дисплеят е голям.

Гласуването започва след като председателят на секционната избирателна комисия „отключи“ машината за гласуване. Тъчскрийн, по който, с докосване можем да разлистваме „страниците“ на бюлетината, търсейки и избирайки своята партия.

Кликането на някоя партия активира определения брой „кръгчета“ с преференции за листата й. Технически, няма как да направиш бюлетината невалидна.

 

Имаш възможност да избереш САМО ЕДНА партия и САМО ЕДНА преференция.

След като си кликнал на партия и евентуално на преференция, има последно потвърждение на вота, с въпрос, в стил: „Вие гласувате за …. с преференция за ….“ — не го запомних точно и, признавам си, забравих да го снимам.

След като потвърдите избора си, кликайки върху бутона „ГЛАСУВАНЕ“, получавате бележка с QR код, която, сгъната, се поставя в „урна“ и впоследствие, при необходимост, може да се сравни и извърши проверка.

След това пускате сгънатата бюлетина в „урната“, гласуването ви приключва.

Бързо, чисто и опростено, като процедура.

Струва си да се въведе!

Отчитам факта, че не познавам и не мога да кажа нищо за софтуерното решение на този казус, но чисто механично, експерименталното машинно гласуване беше атрактивно и далеч по-лесно за изпълнение от „хартиеното“.

Хората в София, които наблюдавах да гласуват, а с някои обмених по няколко думи, приемаха технологията и бяха доволни от експеримента.

Личното ми мнение е, че това трябва да се задълбочи и един ден, скоро, дори да се въведе на територията на цялата страна.

При сигурно изпълнение и на технологията, и на софтера на гласуване, това може да подобри изборния процес, да върне доверието в него в някаква степен и да попречи значително на някои практики за купен и корпоративен вот.

Уверен съм в това!

Толкова много причини да гласуваш, избери си поне една срещу Картела и Корпорацията.

Неизвестен за мен автор

Гласувай! 

Не само ти.

Уговори двама свои приятели да гласуват.

• От тези, които твърдят, че няма за кого;
• Че всички са маскари;
• Че изборите не променят нищо…

Уговори поне един свой приятел да гласува. От негласуващите…

Да гласува за който реши, извън Картела и Корпорацията.

Да гласува за малка партия, за която агенциите умишлено мълчат.

Но чиста. И истински ангажирана с каузите, които харесваш. За да има къде да си почиваш лятото.

За листа, чийто водач може и да не харесваш, но знаеш, че не прокарва интересите на Газпром и Путин в България. Защото знаеш, че тези политици водеха България към ЕС и НАТО.

Защо да ги уговаряш?

Защото така ще объркаш много сметки.

Защото така ще направиш „инвестицията“ им в купуване на гласове лоша и невъзвръщаема.

Защото 10% (един от десет твои негласуващи приятели) повишение на активността оскъпява евродепутатския мандат!

Защото гласът за малките партии не се преразпределя, но повишава цената на мандата и вкарва твоята партия в играта!

Защото ти и твоят приятел, когото ще уговориш да гласува, ще сложите точка на политическите ГМО-та като Сидеров и Бареков. Ще ги закриете като милиционерски или корпоративни проекти. Защото 200-300 хиляди гласа за депутат са непосилна цена за тях, колкото и пари да изхарчат по медиите или пазарувайки избиратели…

Защото така ще оставиш само двама депутати за ДПС. Жалко, че вторият е Пеевски, но младежкото ДПС може да успее да се пребори с преференциите за своя лидер.

#КОЙ знае?

Защото така ще накажеш Столетницата.

• За лъжата!
• За подмяната!
• За откраднатия преход!
• За неосъществената демокрация!
• За плюещата журналистика, приютила се в листата й!
• За ширещия се (интер)национал-социализъм!
• За Путин и Милер!
• За Евразия и Кремъл, който е „като слънцето и водата за всяко живо същество“…
• За проваления Референдум…

А ако уговориш един свой приятел от онези десет, които няма да гласуват, ще направиш промяната!

Партийните ядра на Картела и Корпорацията вече са мобилизирани.

Електоралните гета са подчинени.

Почти изцяло, почти „на 100%“.

Но купуването на гласове и контролираният вот имат предел.

Видяхте как БСП феодализира миньорите в Бобовдол. Виждали сте как всички партии от Картела и Корпорацията купуват гласове. Но не могат да купят повече отколкото са на пазара. Купуването на гласове и контролираният вот има предел! Все пак е скъпо упражнение. Рискова инвестиция. Ако качиш активността – инвестицията е невъзвръщаема.

Затова — уговори един или двама свои приятели да гласуват!

Има смисъл!

Със сигурност ще объркаш плановете на Картела и Корпорацията.

• Ще объркаш плановете на кафеджиите, които се срещат пред камери, но се уговарят на четири очи;
• На комисионерите;
• На мустакатите;
• На дебелите;
• На „успелите“ на 33;
• На мамините синчета и на татко момчетата;
• На „новите политици“, но стари журналистически дудуци;
• На рубладжиите…

Ще объркаш плановете на всички, но ще помогнеш на партията си, която е извън Картела и Корпорацията.

Гласувай!

• За природата, за морето, за Карадере или за Пирин;
• За арестуваните на Орлов мост;
• За да си „В крак с времето“;
• За да се извиниш за съветската агресия, когато политиците ни не смеят да си отворят устите;
• За наглеците, скрили се зад чугунени шмайзери и гранати;
• За тези, които водят България към Европа;
• За тези, които я спасиха няколко пъти след комунистите;
• За да няма нови луканови и виденови зими…

Гласувай!

• Срещу банкерите-политици;
• Срещу мутрите;
• Срещу медийните монополи;
• Срещу телефонни назначения;
• Срещу тези, които чадъросват бирени босове;
• Срещу ченгетата;
• Срещу „нашите момчета“ на Държавна сигурност!..

Срещу обикновени продажници! Срещу безпринципните кариеристи…

Гласувай с преференция, за своя кандидат, защото не искаш друг да води твоята листа…

Гласувай някак.

Заради 350 дни протест.

Уговори само един или двама свои приятели да гласуват.

Има смисъл!

Как Централната избирателна комисия чете Изборния кодекс

Снимка: club Z

Предвид големия обем на дискусията, в този текст съм си позволил редакторска намеса (съкращения и обобщения) върху думите на членовете на ЦИК, но с претенцията, че НЕ променям смисъла на казаното от тях, нито променям конкретното съдържание. Просто си позволих съкращения и обобщения на дискусията, относно сигнал на Протестна мрежа за нерегламентирана и скрита реклама на партия АТАКА чрез билбордове на телевизия АЛФА:

Цветозар Томов: случаят с билбордовете не е изяснен! Има поставени знаци и е безспорно, че е агитация. Ако няма надпис – редно е да се намесим. Нямаме доказателства, че е така или не е така. Ако оставим без последици, ще се окаже, че бягаме от ролята да проверяваме и ще си измиваме ръцете всеки път, когато не може да се докаже убедително. Трябва да има принципно решение, в което категорично да се казва, че при подобни случаи ЦИК ще тълкува като агитация нанасянето на елементи, които дават възможност за асоциация с изборите, дори и косвено!

Росица Матева: отправих запитване на имейла, помолих за допълнително обяснение къде се намира билбордът. Снимката е взета от Клуб Z. Получих втори имейл: Снимката е от магистрала Тракия, Всички билбордове на ПП Атака са такива. Не получихме конкретни доказателства в коя част на магистралата са билбордовете. Информацията е много обща и не показва нищо конкретно. Не може да се установи по безспорен начин. Не знам дали да вземем решение на основата на предположение.

Томов: Съгласен съм, че нямаме безспорни доказателства. Имаме сигнал и казус обаче. Не бива да го подминаваме. Има медии, в които въпросът се коментира. Това е обществен факт. Необходима е задълбочена проверка, за да излезем с позиция по сигнала. Предлагам решение по принцип. Да вземем принципно решение, с което да покажем, че при подобни сигнали ще възприемем определен стил. Не може да оставим жалбата без движение.

Мария Бойкинова: Г-н Томов е прав! Ние не можем да задължим вносителя или да гадаем дали е фотошоп. Ние трябва да извършим служебна проверка. Има институции, кат и други и ние трябва да установим категорично и по безспорен начин фактите по жалбата. Това е сигнал. Жалбоподателят казва: “пътвам с кола, видях!” Ние трябва да проверим…  Г-н Томов е прав! Какво да направи човекът? Да откъсне парче от Билборда? България е малка, може да се установи. Всички ще ни се смеят.

Таня Цанева: Ние ли да тръгнем да търсим билборда?

Ерхан Чаушев: Добре е, че във виртуалната сфера, медии и така нататък, Протесни мрежи битуват някъде си във виртуалното пространство, но все пак има и реалност… Уважаеми колеги, тия проблеми губят най-много времето на ЦИК. Виртуалната реалност ни губи времето. Една седмица ще мерим с линийки, с дълги реторични фрази, с безкрайни приказки мерихме с линийки, произнасяхме се. Плакати ни се водеха и т.н. В миналата ЦИК мерихме с линийки и си губехме времето. Една седмица време изгубихме с такива нещица. ЦИК не може да тръгва по магистралите да мери с линийки на кой километър имало билборд… Няма как да стане това. Ние толкова време ли ще губим за това?..

Ивайло Ивков: Считам, че проектът за решение е добре мотивиран, съгласно буквата на закона. Считам, че трябва да вземем решение дали всичките плакати, които са ни ноторно известни, защото сме местно пребиваващи, са агитационни материали или не са. Ако са агитационни материали, но не нарушават предизборната кампания, те биха били нарушение по друг член, извън предизборните правила.

Да обърнем внимание на два абзаца от отговора на представители на ПП Атака: Там се казва, че: 

“…Самото стилизирано изображение на профила на лидера на Атака представлява управленската програма на ПП Атака. Това е признание, че не е реклама на телевизия.

Някой е решил да ни злепостави и е залепил номер 20. След наше посещение вече не съществува…”

Т.е. ние имаме признание и от Атака, че има такъв билборд с номер 20. Дали има нарушение е въпрос на вътрешно убеждение и преценка на всеки един от нас. Фактът, че има такъв билборд не се нуждае от доказване. Той е признат от ПП Атака. Моето убеждение е, че става дума за агитационни материали на партия. Ако не са предизборни – има си друг текст в Изборния кодекс. Сигналът, според мен, е основателен.

Маргарита Златарева: Колеги, не мога да си представя, че ЦИК ще приеме, че това е симулация, само, защото тези, срещу които е сигнала са казали, че е монтаж и ние веднага ще се съгласим. Това е обидно за самата ЦИК…

Георги Баханов: Имаме ли отговор дали телевизията се казва АЛФА или АЛФА АТАКА? Надписът е АЛФА АТАКА…

Докладчик: Не знам как се казва телевизията… От търсачката в Интернет видях на живо телевизията и в студиото седи същото лого: АЛФА АТАКА… 

Баханов: Това е важно! Дали телевизията е АЛФА или АЛФА АТАКА, защото това ще отговори дали билбордовете рекламират Телевизията или телевизията и партията…

Докладчик: Влезте и вие в Интернет и ще видите същия надпис в телевизията. Аз не знам как точно се казва телевизията…

Баханов: Ако е реклама и на партия, трябва да вземем такова решение, с което да укажем, че трябва да постави надпис: “Купуването и продаването на гласове е престъпление” за да се спази решение. Така ще укажем на всички партии, че трябва да спазват закона.

Цачев: Трябва да вървим в посоката: комисията не е разследващ орган. Подаващият сигнала, негова тежест е да докаже твърдението си. 

–

Тук спрях да слушам. Предстои решение, което вече знаете…

Дали ЦИК се обиждат сами себе си и дали стават за смях с подобно решение, аргументи и поведение – оставям това на Вашата преценка (на ум, или в коментар под този текст)…

Само се питам дали ЦИК не искат наистина гражданите да им носят парчета от агитационни материали на различни партии, които, според тях, са в нарушение на Изборния кодекс?..

Не вярвам!

ЦИК не са чак такива идиоти, нали?..

(Пълният запис на дискусията може да бъде гледан на сайта на ЦИК. Последният запис от 08 май 2014)