Изкуство

Паметниците в САЩ — креативност или расизъм

zappa_cleevland_com

назаем от cleevland.com

19 септември е Денят на Франк Запа в Балтимор. Великият музикант е роден в града и 17 години след смъртта му, през 2010, в тук се провежда възпоменателна церемония. Синът на Франк прави с групата си концерт, озаглавен „Запа свири Запа“, а градската библиотека организира изложба „Блалтимор на Запа: бунтари и иконокласти в Земята на свободните и дома на храбрите“…

В негова чест една от улиците е кръстена „Frank Zappa Way“, а пред безплатната библиотека Enoch Pratt е издигнат негов бюст, подарен от фенове на Запа от Литва, където в столицата Вилнюс също има статуя на музиканта…

Тази година неизвестни автори маскират бюста като Дядо Коледа. Коментарите са, че Запа би харесат шегата. Самият бюст, с плетена шапка и брада, е издигнат на висок пиедестал, а „украсата“ престоява така доста дълго време.

Другата история, която искам да Ви разкажа е за статуята на Джеймс Мередит в Мисисипи.

През 1962 губернаторът на Мисисипи и заместникът му са осъдени да платят по 10,000 долара за всеки ден, в който Джеймс Мередит е бил възпрепятстван да се запише в университета. На 30 септември същата година представители на федералната служба за прилагане на Закона (United States Marshals Service) придружават Джеймс Мередит, влизайки с него в университетския кампус.

Най-общо казано щатът Мисисипи има богата история в Гражданската война, когато през 1861 всички студенти от университета се записват доброволци на страната на Конфедеративните сили. По-късно Мисисипи е един от щатите с ярко участие в борбата за граждански права, срещу сегрегацията и расизма в САЩ.

Случаят със записването на Джеймс Мередит в мисисипския университет е един от знаковите за движението за човешки права през 60-те години на 20 век.

Назаем от NBC

Назаем от NBC

Статуя-паметник на Джеймс Мередит е издигната пред университета в Мисисипи.

На 27 март, тази година, Филип Харис, бивш студент от университета, е обвинен в две престъпления срещу човешките права: за това, че е поставил примка на статуята на Джеймс Мередит и за това, че е поставил Конфердеративното знаме на статуята.

Актът на Ф. Харис предизвиква вълна от недоволство, вкл. и студентски протести, с участието на полицията, на които са издигнати плакати „черните животи имат значение!“ (Blak lives matter)

Третата история, която вече съм разказвал, е за паметника на Ленин в Сиатъл. За неговите преображения може да се прочете много в интернет, а снимки от разнообразните превъплъщения на скулптурата има достатъчно.

Това са три истории, които показват значението на обществено-политическия контекст при оценката на дадени действия. Три разказа, които илюстрират значението на историческия контекст при оценката на дадени действия като креативност, свобода на словото или престъпления срещу човешките права.

Три истории, илюстриращи нуждата от историческа и обществено-политическа оценка на артефактите от миналото и личностите и процесите, които те представляват.

Два въпроса #КОЙ, единият е излишен и спекулативен

pozitano20

Въпросът КОЙ открадна 4.2 милиарда лева е много актуален.

Най-малкото, защото, ако се приемат идеите за “оздравяване” на КТБ с държавни (на данъкоплатеца) пари, това би означавало, както е в оня виц, като си купите кафе, да ви вземат два лева: единият за КТБ, другият ще Ви го върнат, защото кафе няма да има…

Затова, въпросът КОЙ създаде Модела КОЙ, КОЙ поддържаше модела КОЙ и в крайна сметка КОЙ се облагодетелстваше от Модела КОЙ в икономиката, политиката и медиите е важен и все още актуален.

Но това е друга тема. Важна, но различна от това, което ме провокира да напиша няколко реда днес и ви благодаря за търпението да ги прочетете.

Днес отново ми зададоха въпроса КОЙ, за оцветяването на фигурите пред централата на БСП на „Позитано“ 20…

Съдът отговори на този въпрос, най-общо казано, с НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото деянието е извън сферата на репресивните норми на българския Закон.

Съдът потвърди очевидният факт, че темата за тоталитарното минало и произтичащите от него полит-икономически, криминални и на основата на бившата Държавна сигурност порочни обществени зависимости е все още актуална, изострена и травматична за обществото.

Съдът реши, че акцията на Позитано 20, при която фигурите от композицията пред Дома на борците против фашизма и капитализма, днес щаб на БСП, бяха оцветени в розово и лилаво и обозначени с надписа “БКП ПОЗОР” и емблематичния въпрос “КОЙ” не е хулиганство, а израз на политически убеждения с образ и слово.

От там нататък, опитът да се профанизира темата до обвиняваща персонификация е спекулативно сравнение между двата въпроса “КОЙ”…

При първия въпрос КОЙ се търси отговорност, най-вероятно дори криминална.

При втория въпрос КОЙ се прави отчаян опит да се вмени вина за нещо, което, по силата на международно-правните документи и българското законодателство, е израз на свобода на словото и убежденията.

Вторият въпрос КОЙ има за цел да вмени вина за политическо изявление и протест, осъждащ морално тоталитарното минало и комунистическия режим.

Затова, съдът казва, че този въпрос НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото акцията на Позитано 20 насочва отново вниманието към истинския КОЙ, без претенция за авторство. Без претенция за артистичност. Но с твърдост и категоричност.

Някой се оказа по-находчив от #КОЙ…

И КОЙ не може да го преглътне.

Пьотр Павленский: Да вкараш Символичното поле в полето на Наказателния кодекс е сложна задача

pavlenskiy_4

Източник: nnm.me

Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника.

Публикувам втора част на разговора със съкращения (първа част е тук):

Следовател: Пьотр Андреевич, скъпи, ние много ми е приятно да си говоря с Вас, но днес дълго ли ще продължи? Аз всеки ден идвам тук в 07…

Павленский: Аз искам да намерим някакви общи точки. да разбера как мислят двете страни. Да изместим нещата от Символичното поле в полето на Наказателния кодекс е сложна задача…

С: Хайде да си говорим на руски?..

П: На руски?.. Има Символично поле. Символи и знаци. Значения и обозначения. Изкуството работи в това поле. И в същото време, в реалността. За нас истината трябва да пред искреността. Тоест, длъжни сме да започнем да гледаме на дадена акция, на акта на изкуство от различни гледни точки. Тогава ще стигнем до някаква истина. Каква е била целта на даденото действие? Да бъде унизени обществените нрави или обратното? Да бъдат укрепени?

С: Никого не го преследват заради някаква си акция. Наказателното преследване е срещу „неизвестна група“, подпалила автомобилни гуми.

П: Заради огъня?!

С: Заради подпалване на автомобилни гуми!

П: Подпалването на автомобилни гуми, в следствие на което възниква огъня — това е определен символ. В конкретния случай е символ на освобождението. Огънят не бива да се сравнява с нечистотиите. Да речем, ако на моста беше дошъл асенизаторен камион…

С: Лайнарка?..

За какво изкуство говорите? Престъплението трябва да се разследва! Престъпление!.. Разбирате ли?!…

П: Точно в това е и работата: Не може всяко действие да се „натика“ в рамките на думата „престъпление“. Просто не може…

С: Никой не разследва акцията „Свобода“. Разследва се подпалването на гумите като престъпление. То е било съставна част от акция „Свобода“.

П: По този начин се поставят под общ знаменател акцията „Свобода“ и нещо, което е възможно да е престъпление…

С: Ако пов реме на акцията се беше случило още някое престъпление, то, според разпоредбите на Наказателния кодекс, то също щеше да бъде квалифицирано… Ама го казах, а?.. Току виж, някое друго престъпление? Взрив? Или огънят да се беше прехвърлил върху жилищни сгради…

П: Въпреки това, ако говорим за историческия контекст, ще видим, че самият факт на влошените отношения между две общества

С: (прекъсва го): Пьотр Андреевич, на Вас ви говоря: Не мислете така глобално!..

П: Аз гледам нещата в цялост.

С: Вие по-тясно, по-тясно!…

П: Мога да стесня, но тогава се получава ситуация, при която Наказателният кодекс сам се превръща в обяснение на акция „свобода“, затова, защото моята свобода е застрашена. Така възниква парадокс. Заради акция „Свобода“, нечия свобода се оказва застрашена. Наказателният кодекс застрашава свободата. И затова аз искам да установим истината. Това искам…

pavlenskiy_3

Източник: nnm.me

С: Вие искате да Ви заключат ли?

П: Друго искам. Искам да не се стига до там, след време, някое друго поколение да не се връща отново към същото. Ние се движим в кръг…

Вие може да допринесете към културата. Такова трябва да е взаимодействието ни…

С: Мостът Малый Конюшенный има историческо значение. Социално и културно. На него някой е подпалил автомобилни гуми. Това трябва да се разследва.

П: Но не бива да забравяме, че акция „Свобода“ се осъществява в интерес на обществото. Тя е обогатила културното наследство. Ако говорим с такива думи: Не може да разглеждаме подпалването на гумите извън културния контекст.

С: Без съмнение, даденият състав е формален.

П: Тогава ще се опитам да говоря за вандализма от юридическа гледна точка. Като за някакво оскверняване. Какво значи оскверняване? Това е унищожение. Да опикаеш или осереш нещо, да го строшиш — това може да се разглежда като оскверняване. Някакви действия, от гледна точка на натрупания опит, са унищожителни. Те са се наложили като символи на унищожението. Но огънят не е символ на унищожението.

С: Ние разследваме не акцията. Разследваме действието подпалване на автомобилни гуми. На моста Малый Конюшенный.

П: Което няма отношение към акцията „Свобода“?

С: Никакво…

П: Излиза, че това са отделни действия?

С: Това е действие в някакво друго завършено действие. Но другото действие никой няма да разследва. Няма да излиза извън рамките на този отрязък. Разбирате ли?

П. Така излиза, че имаме някакво хипер-действие. Не бих си позволил да кастрираме акцията „Свобода“ по този начин. Това би било предателство. Ще предам себе си, като художник, и като човек. Тогава всичко, с което се занимавам, би се превърнало в престъпление…

Сещате ли се, че това е акция „Свобода“ — първата, в която говоря за свободата, не за затвора?

С: Така… Лично аз указанията съм длъжен да спазя. Получих указание и следва тихо и спокойно да го изпълня. За Бога, нека не коментираме повече…

Павленски: В това е злото на тези апарати… Те Ви принуждават да правите нещо, което не искате! Те вземат едни хора, които са възприемчиви към изкуството, към създаването на изкуство, а после принуждават хората да нападат другите хора. Правят ги обвинители…

Не само нашата милиция ги пази — разпитът на един руски художник

Пьотр Павленский. Снимка: snob.ru

Пьотр Павленский. Снимка: snob.ru

Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника. Публикувам разговора със съкращения:

Следователят: Разбирам, че това е изкуство и нищо против изкуството нямам. И нашата държава няма против изкуството. Сега не сме през 80-те. Не сме във времето на Съветския съюз. Но трябва да разграничите изкуството от противоправните действия.

Павленский: Всъщност, няма граница. Противоправните действия — това е риторика, в която се опитват да напъхат изкуството.

С: Ами ако после, не дай си Боже, убиете някого?

П: Аз много внимателно се отнасям към чуждия живот, дори месо не ям!

С: А подпалването на гумите на архитектурното съоръжение? Хайде да си признаем, че Малый Конюшенный мост е архитектурно съоръжение. Разбирам, да беше улица…

П: Паважът е направен от гранит. Гранитът е огнеустойчив, не е дърво. Мостът не е дървен. Ако беше в парка, дърветата можеше да се запалят, но това е гранит. Камък.

С: Работата не е в щетите, а в самото оскверняване. Това е, като да седнеш и да се изсереш върху мавзолея…

П: А какво разбираме под „оскверняване“? Да оскверниш е да унищожиш нещо. Унищожават се обществените взаимоотношения между две общества — руското и украинското.

С: Вие твърдите, че се опитвате да помирите обществата, а аз говоря за примитивно подпалване на гуми. Никой не преследва хора заради нравствените им убеждения. Преследват ги заради подпалване на гуми.

П: Вие се опитвате да натикате символическия жест в някаква формулировка. Така може да се опитате да натикате стихотворение. Това не е лист хартия. Тази повърхност е многостранна.

С: Тази плоскост се разследва и се третира от гледна точка на Наказателния кодекс и законодателството.

П: Добре, но точно тази плоскост се явява предмет на изкуството. На политическото…

С: Зарежете изкуството, особено политическото. Дайте по-добре да не смесваме изкуството с лайната…

П: А какво разбирате Вие под изкуство?

С: Изкуството, като част от живота…

П: Изкуството са визуалните кодове. С тях специално работим ние!

С: Този акт като изкуство го оценявате само Вие, но другите хора оценяват този акт не като изкуство, а като вандализъм.

Мостът. Снимка: snob.ru

Мостът. Снимка: snob.ru

П: За това трябва да питаме другите хора. Има много хора, с различни мнения…

…По отношение на акта на вандализъм: политическото изкуство е работа с различни инструменти. Например, средствата за масово осведомяване. Някъде те са пропаганда. Влияние върху мисленето на хората. Вандализъм ли е или е произведение на политическото изкуство — за това става дума. Медиите вече се съгласиха, че това е произведение на изкуството. Това е контекстуализация. Пренасяне на контекста в информационното и символическото поле. Мостът, на който бях днес, не е разрушен. Не е увреден. Затова, това вече е дейност в символическото поле.

С: Да дам пример: идвам след пет години някъде, където е „Троицата“, където е Рубльов. Вадя ножа и режа. После казвам, че това е изкуство…

П: Вие постоянно давате пример с конкретно физическо разрушение. А аз говоря за работа в символическото поле…

… Трябва да разбираме контекста на случващото се. Ако Вашият пример е акт на политическо изкуство, той трябва да носи политически контекст…

С: Ние имаме законодателно право. Там са описани конкретните действия, за които човек носи или не носи отговорност. Аз за такова действие щях ли да нося отговорност?

П: Мисля, че някой орган на властта би могъл да наложи наказание, но няма да е ясно дали постъпва правилно този орган на властта, разглеждайки случая фрагментарно, извън контекста на случващото се.

С: В Наказателния кодекс са описани обстоятелствата, изключващи престъпност на деянието: неизбежна самоотбрана, визическа или психическа принуда, обоснован риск, изпълнение на заповед… Всяко действие може да се разглежда през тази глава на Кодекса. Ударил съм дете, счупил съм му крак, за да го спра да не изтича под влака. Прострелял съм го в крака… Боли го, но съм предотвратил смъртта му. А гумите на моста какво са предотвратили?

П: Студената войда между обществата. В дадения случай — руското и украинското. Студената война не е нужна на обществата. Те не трябва да воюват и да се ненавиждат. Ако Наказателния кодекс не предвижда това — той е несъвършен!

Следва… 🙂