Комунизъм

Звукови и димни гранати „Сделано в СССР“

ussr_2ДАНС спи дълбоко. Репресивните органи са по-скоро заинтересовани от личния живот и придвижването на „протестърите“, но пропускат, погледнато отстрани, да забележат една сериозна тенденция на риск и заплаха по линия на бившия СССР и постсъветското пространство, в което Руската федерация се опитва да доминира.

Очевидно е, че позиционирането на България по оста Русия — Западна Европа и САЩ е точно толкова важно за Кремъл, колкото да не изгуби позиции в страни като Украйна, Беларус и подобни. А е очевидно най-малкото от корумпиращите усилия покрай покойния проект „Южен поток“ и още по-корумпиращия проект „Белене“.

Тайната среща на Орешарски с Миллер от „Газпром“, както и всички явни лобистки усилия на кабинета на коалицията БСП-ДПС-АТАКА в полза на този проект подсказват за трайните геополитически и икономически интереси на Русия, защитавани от енергийното й лоби в България. Същите интереси са защитавани и от БСП и сателитните й политически и неправителствени организации и активисти, пледирайки в полза на АЕЦ „Белене“.

Протестите срещу управлението на доминираното от БСП мнозинство и кабинета „Орешарски“ родиха много забавни родни феномени и повдигната завесата на най-отвратителните политически, икономически и медийни зависимости у нас.

БСП си култивира контра-граждани и контра-гражданско общество, а „огънят“ бе насочен към истински активните граждани, излезли с хиляди по улиците. Конкретните мишени бяха всички изразители на посланията на протестиращите, насочени срещу статуквото и прокремълската политика на кабинета.

„Оръжията“ бяха, а и все още са, добре познатите от години пропагандни клишета, най-общо казано, срещу лошата „Либерална Европа, злия американски империализъм и колониализъм и световния терор на НАТО“. Излишно е да търся цитати в подкрепа на това твърдение, а само бегла разходка из речите и изявленията на най-яркия говорител на Москва, Волен Сидеров, дава пълна и ясна картина на спецификата на политическите кампании на проруските партии.

„Арсеналът“ е несменяем от десетилетия: аргументите са идентични или сходни още от времето, когато Г.М. Димитров бе обвинен в шпионаж, през „Народния съд“, та до днешни дни, когато комунистическата „Държавна сигурност“ пише „опорни точки“ в стилистиката на Недялко Недялков: „ШОК! СЕНЗАЦИЯ! САМО В ДОКЛАДИТЕ НА ДС! Америка плаща! Протестиращите и студентите са пияници! Действа задкулисие и заговор срещу дъжавността…“ Днес по-модерно е да се казва, че тече „подривна дейност“. Все действия срещу KLETA MAJKA BALGARIQ.

Впечатляващо е усърдието, с което редактори и собственици на губещи вестници и сайтове с неясно финансиране, се хващат за ръце и в хор започват да повтарят тези заклинания, призовавайки репресивните органи в страната да действат срещу „метежниците“ и тяхната „подривна дейност с лаптопите…“

Схемата е елементарна — съществена част от нея е пускането на „разследващи материали“, които съдържат „сензационни разкрития“ в някой от десетките напълно анонимни сайтове, след което темата се подема от „мейнстрийм медиите“ и се предъвква в студиата от „спин-докторите“ на статуквото. Зад всички тях могат да бъдат видени както финансови, така и политически връзки и зависимости с това, което днес се определя като Модела КОЙ.

Без да се впускам в пространни обяснения на този модел, ако приемем финансовите зависимости между държава, частен бизнес, политически елит и медийната империя на семейството и приятелите на Пеевски, които КТБ включваше, като част от Модела КОЙ, то зад този сценарий със сигурност може да бъде проследена и руската КГБ връзка през ранния генезис на КТБ, като наследник на Внешекономбанк и връзките с Руската централна банка, та чак до ВТБ Капитал, като притежател на 10% от акциите на банката на Цв. Василев…

„Руската връзка“ може да бъде видяна и през абсолютно идентичните пропагандни клишета по отношение на събитията в Украйна и руското участие и роля в тях. Със сигурност, предателският акт на подписване на договора за Южен поток развърза ръцете на Кремъл за открит шантаж над Украйна, във времето, когато Янукович трябваше да подпише договора за сътрудничество с ЕС. Сред тези клишета най-ярките са обвиненията във фашизъм и европедерастия.

russian_propagandaПлакатът, който прилагам като илюстрация е не по-лош пример за копи-пейст политиката на Кремъл и платения му „агентурен апарат“ в София.

Така, плавно и полека, стигаме до актуалните събития от последните няколко дни. След като лидерът на АТАКА, Волен Сидеров направи неуспешен опит за противоръжавна дейност, въвличайки ни във война с Русия, стана ясно, че хибридната война на Русия с Европа и света тече активно в България. Ще си позволя да припомня чл. 407 от НК, според който, всеки, „който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.“

Характерно в думите и позициите на Сидеров и АТАКА е, че подобно на историческите факти, посочени по-горе, днес те повтарят почти дословно тезите на Москва, изразени, примерно в сайта „Гласът на Русия“ в българската му секция.

Руската връзка може да бъде проследена и в официоза на БСП в-к ДУМА и неговата платена от Русия притурка „Руски дневник“ (като рупор на Кремъл и Российская газета), както и редица Фейсбук страници, свързвани с русофилите и почитателите на кремълския проект за евразийския икономически съюз.

Ще повторя: схемата е елементарна, но ефективна като звукова граната, а ефектът й е информационна мъгла, като след бойна димка — пропагандното клише е хвърлено, след което е възпроизведено в десетки анонимни, но открито проруски сайтове; преповторена е от трол-армията, дислоцирана около политическите доктрини на БСП и АТАКА (факт, за който пръв призна Антон Кутев и бе потвърден нееднократно в редица журналистически разследвания и репортажи); а в заключителната фаза на хибридните военни действия на Кремъл в България, тези лъжливи тези придобиват политическа легитимност през устата на Сидеров.

Описвам всичко това, за да стане ясно как Русия осъществява идеологическа и информационна диверсия в България и какви са механизмите, с които се създава едва преодолим шум в информационната среда, а истината потъва в мъглата.

Да стане ясно как точно Русия хвърля звукови и димни информационни гранати и кой дърпа предпазителите им на родна земя.

Помним!

IMG_4793-0.JPGНе сте забравили, че комунистическият елит, подпомогнат от елита на репресивните си органи ДС и милицията, в сговор с престъпниците на ранния “преход”, създадоха добре смазана машина за възпроизводство, включваща почти цялостна монополизация на обществения ресурс в ръцете им, почти пълен контрол над публичността и почти никаква политическа алтернатива?

Разбирате, че системата, която си създадоха, е „стерилна“ и не допуска промяна нито отвътре, нито с разумни и рационални средства отвън?

Разбирате, че Криминално-олигархичният и полит-икономическият елит са постигнали устойчив порочен, корумпиращ обществото ни консенсус?

Разбирате, че проблемът се корени и в това, че “дисидентите” на т.нар. преход не искаха промяна, а реформа в БКП, за да оцелее в условията на пазарната икономика и демократичното общество?

Помните, че дори оставката на Живков бе поискана от Москва, през посланика на Кремъл у нас, тогава генерал от КГБ?

Помните престъплението с валутния резерв и „назначените за капиталисти и милионери“, след обявения от Луканов мораториум по плащанията на дълга?

Разбирате, че БКП си избра „опозиция“ за Кръглата маса и си написа Конституция, която да уреди безпроблемно и без лустрация и декомунизация прехода към контролираната от тях пазарна икономика и политически псевдо-плурализъм?

Помните и ви се повръща от всичко това?

Разкажете на децата си, припомнете на познатите и приятелите си.

Кажете: „ПОМНИМ!”, поднесете цвете или просто се разходете до парчето Стена до НДК, до която стотици намериха смъртта си, претичвайки, прескайки я или пропълзявайки под нея.

Бягайки към свободата.

Не забравяйте…

Защото мнозина вече забравиха…

Два въпроса #КОЙ, единият е излишен и спекулативен

pozitano20

Въпросът КОЙ открадна 4.2 милиарда лева е много актуален.

Най-малкото, защото, ако се приемат идеите за “оздравяване” на КТБ с държавни (на данъкоплатеца) пари, това би означавало, както е в оня виц, като си купите кафе, да ви вземат два лева: единият за КТБ, другият ще Ви го върнат, защото кафе няма да има…

Затова, въпросът КОЙ създаде Модела КОЙ, КОЙ поддържаше модела КОЙ и в крайна сметка КОЙ се облагодетелстваше от Модела КОЙ в икономиката, политиката и медиите е важен и все още актуален.

Но това е друга тема. Важна, но различна от това, което ме провокира да напиша няколко реда днес и ви благодаря за търпението да ги прочетете.

Днес отново ми зададоха въпроса КОЙ, за оцветяването на фигурите пред централата на БСП на „Позитано“ 20…

Съдът отговори на този въпрос, най-общо казано, с НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото деянието е извън сферата на репресивните норми на българския Закон.

Съдът потвърди очевидният факт, че темата за тоталитарното минало и произтичащите от него полит-икономически, криминални и на основата на бившата Държавна сигурност порочни обществени зависимости е все още актуална, изострена и травматична за обществото.

Съдът реши, че акцията на Позитано 20, при която фигурите от композицията пред Дома на борците против фашизма и капитализма, днес щаб на БСП, бяха оцветени в розово и лилаво и обозначени с надписа “БКП ПОЗОР” и емблематичния въпрос “КОЙ” не е хулиганство, а израз на политически убеждения с образ и слово.

От там нататък, опитът да се профанизира темата до обвиняваща персонификация е спекулативно сравнение между двата въпроса “КОЙ”…

При първия въпрос КОЙ се търси отговорност, най-вероятно дори криминална.

При втория въпрос КОЙ се прави отчаян опит да се вмени вина за нещо, което, по силата на международно-правните документи и българското законодателство, е израз на свобода на словото и убежденията.

Вторият въпрос КОЙ има за цел да вмени вина за политическо изявление и протест, осъждащ морално тоталитарното минало и комунистическия режим.

Затова, съдът казва, че този въпрос НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото акцията на Позитано 20 насочва отново вниманието към истинския КОЙ, без претенция за авторство. Без претенция за артистичност. Но с твърдост и категоричност.

Някой се оказа по-находчив от #КОЙ…

И КОЙ не може да го преглътне.

ТТИП: За световното империалистическо Зло и новата пропагандна война

hyarik_1

Предната корица на книгата на Ярик.

Патрик Льо Ярик.  Пръв „позна“ Злото. Патрик е един от най-ярките лидери на червения Ляв фронт на Франция. Левият фронт е коалиция между Френската комунистичесна партия (PCF) и френската Лява партия (PG).

Патрик Льо Ярик е депутат в Европейския парламент. Член на Конфедеративната група на Европейската обединена Левица — Северна зелена левица.

Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица се определя като социалистическа и комунистическа група в ЕП, включваща две основни организации – Европейската обединена левица и Северната зелена левица.

Групата се обявява за икономически растеж и заетост, солидарност и високи социални стандарти, откритост и демокрация, честност в отношенията с развиващите се страни и уважение към околната среда.

Както казах, едно от лицата на групата на комунистите в ЕП е депутатът от Франция Патрик Льо Ярик.

Той, освен политик, е и писател, автор на есето „Дракула срещу народите„.

В анонса на книгата пише: „Заглавието звучи страшно, но то изразява истинския характер на проекта за голям трансатлантически пазар, по който северноамериканските  и европейските работят в пълна непрозрачност…“

Проектът за Трансатлантическо Търговско и Инвестиционно Партньорство (ТТИП), описва кгината, е плод на конспирацията в ЕС и „самоопълномощилата се“ Европейска комисия, работеща по проекта ТТИП в анонимност и непрозрачност.

hyarik_2

Задна корица на книгата на Ярик. Издател: ДУМА

Текстът, на този етап, предназначен за „ограничено разпространение в ЕС“, попада в ръцете на Ярик, който го превежда и коментира (без нито едно факсимиле, показващо конкретното му съдържание) в книгата си „Дракула“.

Есето му е насочено срещу „хегемонията на Запада„.

Тук ще си позволя да припомня едно съвсем ново интервю, в което един от основните идеолози на Кремъл и режима на Путин, Александър Дугин твърди, че Русия се намира в епистемологична окупация, поставена в концептуална и интелектуална зависимост от световния еднополюсен хегемон САЩ. Русия, Дугин твърди, че Русия в момента е условията на либерална диктатура, бунтуваща се и защитаваща свободата и суверинитета си. В тези условия, твърди Дугин, Украйна е риск и предизвикателство, Новоросия руски е национален интерес, а самата Русия се опитва да интегрира постсъветското пространство.

Руският национализъм и неокомунистическата идеология са сред основните идейни двигатели на новите радикални леви движения в Европа и по света, но да се върнем на Ярик и книгата му „Дракула“.

Есето на автора, описващо споразумението ТТИП, е сред основните, да не кажа основната движеща сила на пропагандната кампания срещу проекта за партньорство, с което, признавам си, в детайл се сблъсках напоследък, през последните 2-3 дни, когато бях атакуван с въпроси защо не се включвам активно в акциите, завършили с вчерашния световен протест срещу проекта за партньорство.

Признавам си, че по някакъв начин, за разлика от кампаниите срещу ACTA например, кампанията срещу ТТИП не беше стигнала до мен и не беше привлякла интереса ми, въпреки фрагментарната информация, която достигаше до мен, следейки информационния поток.

През 2012г. политическият профил на кампанията срещу търговското споразумение ACTA по-скоро имаше универсален и политически неутрален характер. Кампанията беше ясно насочена в защита на модерното, съвременното и актуално състояние на информационните технологии и в защита на цифровите права в цифровата епоха, в която живеем.

По тази причина, протестите срещу ACTA успяха да ангажират десетки хиляди в България, а само в един ден, на 11 февруари 2012г., при близо минус 30 градусов студ, над 10-12 хиляди излязоха на протестно шествие.

Но да се върнем на темата „Дракула“ и ТТИП.

Както казах, един от идейните бащи на кампанията, кулминирала на този етап с вчерашните протести, състояли се вкл. и в София, пред сградата на Европейската комисия в София, на ул. „Раковски“, е евро-депутатът от семейството на комунистическите партии, Патрик Льо Ярик.

ttip_eu_flag_burnt

Снимката е с неполитическа и некомерсиална употреба, взета от фейсбук.

Книгата, в която описва световното империалистическо корпоративно зло, е издадена не от друг, а от ДУМА, видимо на корицата й, е сред основните идеологически инструменти на кампанията.

Вчерашният ден за протести бе срещу ТТИП.

За съжаление, яркото политизиране на вчерашния протест го маргинализира, въпреки подкрепата от някои модерни политически формации. Обременяването на протеста срещу ТТИП с

комунистическа идеология, завършил с изгаряне на знамето на ЕС вчера в София,

обрече кампанията в моите очи и със сигурност попречи на обективното представяне на фактите, около проекта за партньорство (ТТИП).

Провеждана по този начин, кампанията срещу ТТИП е обречена на необективност, силна политизация и идеологическо обременяване, а всички партии, изповядващи демократичните ценности, би следвало да се разграничат от крайните послания и действия, сред които бе и изгарянето на знамето на ЕС вчера.

Несменяема, неизбираема, безконтролна и безотчетна… Четвърта власт

pras-pressВластта, която не минава през избори в България, която е несменяема и над която избирателят, електоратът, гражданите нямат власт и контрол е Четвъртата власт…

Нейни представители неотменно и самоотвержено бранят с перата си всяка власт. Най-ярък пример за тази самоотверженост бяха последните 13-14 месеца.

За този период мнозина свободни и независими граждани заявиха ярко своята позиция срещу криминално-олигархичния политически консенсус в България, който, в резултат от трансформацията на политическата власт на бившия комунистически елит и елита на репресивните органи на режима, в тясно сътрудничество с криминалните среди и агентурния апарат на Държавна сигурност, успя да завладее почти целия икономически, обществен и политически ресурс. Почти без никакви изключения.

Тази медийна група, т.нар. „Четвърта власт“, практически е завладяла в изключително висока степен българския медиен пазар, в т.ч. електронни, печатни медии, разпространение и в момента стъпва в Интернет.

Действията им са характерни с това, че крайно непрофесионално, разбирайте, без да се интересуват от мнението на личностите, за които пишат и без да се интересуват от достоверността и обективността на изнесените от тях „факти“, те, като част от империята на определяния като медиен могул успял млад мъж (тогава) на 33г., безпринципно налагат своите пропагандни клишета. Правят го по начин, характерен за Министерството на пропагандата и информацията — повтори една лъжа 100 пъти и тя става истина.

Това, което казват протестиращите и, напоследък се заговори повече не за тях, а за една от най-активните групи, участвали в протестите от първия им ден – Протестна мрежа, е, че повече така не може.

Как „така“?

След близо 450 дни от началото на протестите няколко неща се наложиха сякаш необратимо в публичната среда в България:

  • Темата за криминалните и олигархичните зависимости на политическия елит;
  • Темата за независимостта и собствеността на медиите;
  • Темата за поръчковата и очерняща журналистика;
  • Темата обществения ресурс и начина, по който той се разходва;
  • Темата за икономическите зависимости на политическия елит…

Темата за… Както я нарекоха всички на площада единодушно: МАФИЯТА.

Това скандираха, срещу това протестираха.

Те окачествиха тази мафия като ЧЕРВЕНА. Именно заради генезиса й: политическият елит на БКП, подпомаган от елита на репресивния й апарат ДС и тогавашното МВР. Разбира се, богато гарнирано с криминални „подправки“ през годините на прехода.

По-късно, след дългите месеци на ежедневни протести по софийските улици, политици и анализатори заговориха за „банката на политбюро“, за „банката и парите на мафията“ и за „банката на властта“.

Това определение бе част от това, което протестиращите наложиха като термин, описващ целия криминално-олигархичен консенсус като Моделът КОЙ.

Накратко, Моделът КОЙ е порочната симбиоза между банка и медии, генерираща политическо влияние, с цел икономическо облагодетелстване. Или, още по-накратко: ОЛИГАРХИЯ.

Протестиращите, а напоследък и действията на Протестна мрежа, осветиха Модела КОЙ. Това раздвижи пластовете, на повърхността изплува утайката, а изложени на светлината и фокуса на общественото внимание главни действащи лица и техните повелители се изнервиха и започнаха прегрупиране. Този процес на преразпределение на влиянието и ресурсите доведе до сътресения, разклатили някои банки, промяна на баланса след евроизборите и дори свали кабинета „Орешарски“ след повече от 400 дни неуморни протести.

Разбира се, изнервени от светлината на прожекторите, задкулисните играчи инвестираха огромен потенциал и ресурс в систематичното излагане на показ на зависимостите им и схемите им, те активираха позабравената теза за „платените протестъри“, за „опорочения протест“, за „зависимостите и задкулисието, дърпащо конците на протеста“…

Връщам се на факта, че хората скандираха „МАФИЯ“.

Вземете предвид признатата дори от социалистите „зависимост на властта от банкерски кръгове и медийна империя („Семейство и приятели“). Добавете криминалния напоследък сюжет с издирвани топ-банкери и изчезнали зам.-председатели на парламента и ще разберете какво имам предвид под „криминално-олигархичен политически консенсус“.

Това са неписаните спогодби и управленски действия поне на последните 4 мандата, които подхранваха Модела КОЙ и доведоха до това, че пирамидата, изградена от зависимостите „Банка-медии-власт“ започна да се руши под собствената си тежест.

България стана малка за Модела КОЙ.

Моделът КОЙ има(ше) пряка обвързаност с руските геополитически интереси. Видимо е от настървението, с което бранят енергийните проекти на Кремъл. Тайни срещи с енергийни босове от Москва. Отказ да оповестят съдържанието на разговорите и спогодбите си…

Компрометирани, губейки влияние и подкрепа, медиите на „Семейството и приятели“, както и политическите им покровители, пуснаха в обръщение антиевропейската риторика и дори лансираха идеи за излизане от ЕС и сближаване с Евразийския му копи-пейст еквивалент.

Предизборната реторика през май бе отчайващо груба и отблъскващо нечистоплътна. Стигна до там, да копира едно към едно руски пропагандни клишета, оправдавайки инвазията на Москва в Украйна и аншлусът на Крим.

Българските националисти , наричащи се цинично патриоти, продадоха всяка родолюбива идеология и се сродиха идейно с руските националисти, станали все по-популярни с термина „рашисти“ (от Русия и фашизъм). Упадъкът им бе съизмерим с продадените патриотични идеали, а кулминацията му сякаш бе началото на една от кампаниите им не другаде, а в Москва. Докато другите се кичиха с оранжево-черни лентички, наричани със сарказъм „колорадски бръмбари“…

Тази брутална девалвация на патриотичните идеали, парадно, но кухо изповядвани от националистите, се изплати „щедро“ в само няколко хиляди (2-3, не повече) гласа на изборите за най-крайните от тях, а Атака прибягна до драстична и отчаяна борба за изпиране и избелване на имиджа, като начало, чрез синеоки и миловидни билборди на „новия Левски“…

Да се върнем на „Семейството и приятели“…

praspress_1В отчаянието на губещия почва криминално-олигархичен политически консенсус, „семейството и приятелите“ активираха последните си, най-верни дългогодишни съратници (по-младите и по-радикалните се изтъркаха и прегоряха в ежедневното си поръчково очерняне). „Ходещите паметници на журналистиката“ в България, тези, които имат своите „книжни паметници“ със обърнат словоред, заеха своята позиция на фронтовата линия.

Включиха се в пропагандната кампания с изфабрикуваните си лъжовно-манипулативни тези, които имат този път за цел да очернят и деморализират не отделни личности и общности, отстояващи конкретни обществени каузи, например, спасяването на Странджа, Рила или Витоша. Те, „живите книжни паметници“ и по-малките им онлайн съратници, бяха активирани да „неутрализират“ с доносите си свободните и независимите.

Именно зaради свободата на независимите им гласове, с които осветиха задкулисието на криминално-олигархичния политически консенсус.

Активираха ги и ги забравиха включени.

Дано им паднат батериите бързо, защото вредата е върху цялото общество.

За лумпените и знамената

zname_bsp_ksns_clubz

Палене на знамето на БСП. Снимка: clubz.bg

В Twitter ми зададоха въпроса: „Нали таксува подпалилите знамето на ЕС като „лумпени“? А тези интелекти що са?“, адресирайки тези, които подпалиха знамето на БСП преди дни, по време на заседанието на КСНС при президента.

140 символа са малко да дам ясен отговор за моето мнение. Ще се опитам с малко повече думички.

Първо и важно условие е, че аз не паля знамена. Нито одобрявам такива актове.

Знамената са символи. На идеологии, на държави. На режими. Дори във време на война, знамената, като израз на войнска чест и сила, са били пленявани. Горенето на знамена е акт, който аз не одобрявам. 

Да се върнем на въпроса — провокират ме да сравня двата акта: изгарянето на знамето на партията-наследник на комунистическия режим и изгарянето на знамето на Европейския съюз, случило се по време на чествания на 9-ти май, проведени под патронажа на БСП и руското посолство.

Изгарянето на партийно знаме е запалянковщина. Ако изгарянето на шалче на ЦСКА или Левски, или това, да набиеш някой, защото не е от твоя отбор, е лумпенски акт, ще приема това определение. Ако надписите „ЦСКА УМРЕТЕ“ или „ЛЕВСКИ УМРЕТЕ“ са лумпенски — бих приел и това определение.

Тогава, запалването на знамето на дадена партия е не по-малко неадекватен акт, който трябва да бъде осъден морално.

Добрата новина е, че от 1990 насам знамената на която и да било партия не са символи на цялата държава.

Подпавлането...

Палене на знамето на ЕС

Лошата новина е, че знамето на ЕС е част от символите на съвременна България. То символизира обществения консенсус, постигнат и изработен през годините на т.нар. „Преход“, след падането на комунистическия режим и се изразява в това, че България приема демокрацията като ценност, а развитите демокрации — като естествени партньори и гаранти за развитие и сигурност.

Разликата между двата акта, на идейно ниво е в това, че първите, изгорилите знамето на ЕС в центъра на София, правят това пред строежа, наречен „Паметник на съветската армия“ — символ, налагащ престъпната комунистическа идеология и лъжата, прикриваща дългогодишната съветска окупация на България.

С акта на изгаряне на знамето на ЕС, съветофилите в България, предвождани от лицата Станишев, Ерменков, Н. Малинов и прочее, направиха опит да компрометират публично проевропейската позиция и ориентация на България.

Направиха опит да ни натикат още по-силно и силово в орбитата путинова Русия, имперските и експанзионистичните апетити на Кремъл, подхранвани от руска православна фашистка идеология. Вторият акт, макар и радикален и неприемлив за мен, има в основата си неодобрение към партията, гордо обявила се за наследник на БКП и комунистическия режим, без да се разграничи от престъпленията им.

Това е акт на неодобрение към политическия и исторически цинизъм на гордите наследници и преки виновници за тоталитарния режим и десетките хиляди негови жертви само в България.

Макар и неадекватен, това е неговата същност. Вторият акт, еднакво неприемлив за мен, е породен от съпротивата срещу една партия, формирала се и наложила се в България заради „курса на въоръжена класова борба“, който тя е поела преди стотина години. Път, по който комунистическият режим буквално физически ликвидира своите опоненти, вярващи в демокрацията и изборите като единствена възможност за прокарване на алтернативни политики. 

Това е акт на неодобрение към партия, израснала с идеологията на „Интернационала“:

Потиснати и унизени, ставайте срещу  врага! Нека без милост, без пощада, да сринем старий, гнилий строй! Светът на нас се днес надява, напред в решителния бой! Бой последен е този, дружно вси да вървим…

Еднакво неприемливи, двата акта имат своята идеологическа и емоционална основа и преди да ги осъдим или премерим, трябва да се опитаме да разберем същността им.

А в личен план аз не паля знамена, нито одобрявам подпалването им. 

Предпочитам думичките, като средство за изразяване.

Цветовете на победата и лентичките (Още по темата с Георгиевската лента)

Превод от блога на Ал. Навални

Слушайте, нека по-младите ни съграждани, които крещят “Дедите ни са воювали!..” (въпреки, че дедите им, чисто времево не биха могли да са воювали), са уверени в това, че Георгиевската лентичка е символ на победата във Великата Отечествена Война.

Но ние, тези, чиито деди наистина са воювали и които помним, сме длъжни някак да се придържаме към историческата истина. Иначе, както “Единна Росия” обича да казва, произтича някаква фалшификация на историята.

Ето, аз съвсем нормално се отнасям към Георгиевската лентичка, въпреки, че по смисъла на това, че я завързват навсякъде, по-уместно е да я наречем “ГВардейска лента, но тя по никакъв начин не се явява символ на Победата на 9-ти май.

Спомняте ли си как с баба си или дядо си сте ходили на военен парад по времето на СССР? Имаше ли там Георгиевски ленти?

Аз редовно ходех с баба ми в парка “Горки”, където тя се виждаше с хората, от своя полк. По-голямата част от живота си съм преживял по военните градчета, където, както сами разбирате, Денят на победата е особен празник. Никакви Георгиевски ленти там нямаше.

И Гвардейски нямаше всъщност. Въпреки че например Таманската дизивия, където служеше баща ми, е гвардейска. Знакът “Гвардия” си го спомням отлично.  Той беше дефицитен. Войниците пред уволнение биха дали за него всичко.

gvardiya

Гвардейски знак. От блога на Навални.

Вероятно е да е имало някакви ленти, приличащи на Георгиевските, върху знамената. Не си спомням. Но НИКОГА “Георгиевската лентичка” не е била значим символ на 9-ти май.

Вляво: ген. Краснов; вдясно: боец от Казашка СС дивизия

Вляво: ген. Краснов; вдясно: боец от Казашка СС дивизия

Бих казал, че този символ се асоциира с царската армия, а съпоставено с 9-ти май ясно е какво означава това.

Всеки млад “неуловим отмъстител” или играч на “зарница” трябваше веднага да удари с дървената сабя всеки, който носи такава лента.

Ето, чуйте Невзоров (само 4 мин). Точно той измисли нарицателното “Колорадска лента”. Именно Невзоров е интересно да бъде чут, защото той е реалният баща и изобретател на цялата естетика, присвоена от Путин.

Ще се съглася с него: Георгиевската лента като символ на 9 май – това е елцинско-путински ребрандинг срещу комунистите, които в онези времена застрашаваха “Единна Русия”. Просто са искали да махнат червения цвят. Това е всичко.

Не разбирам от какво се притесняват: Цветът на победата е червен. Знамето на победата — червен.

Георгиевската лента от 1917 не се използва в нито една съветска държавна награда до възстановяване на ордена Свети Георги и Георгиевския кръст през 1992г.

Това е важно тема. Реални исторически събития, в които са участвали нашите роднини. Хора са се борили, загивали и побеждавали с конкретни думи, под конкретни символи и знамена с конкретен цвят.

Даже ако решим, че е важно да бъде решена задачата с червения цвят като цвят на победата (което само по себе си е оскърбително), то може да вземем конкретен символ — характерна звездичка, златния цвят или нещо от този род. Но по никакъв начин не и Георгиевската лента.

Връщайки се при нашите баби и дядовци, уверен съм, че тогава, когато фронтоваците можеха да бъдат видени със стотици или хиляди, ако някой дойдеше на парада с Георгиевска лента, то те биха му казали очевидното за онова време: “Защо си вързал тази есесовска лента върху себе си?” Никой в СССР не се е отнасял към тази лента. Това е разбираемо! Съветска идеологическа демонизация на героите от предишните войни на Русия.

Все пак, ако някой е забравил, Великата Отечествена Война а водеше СССР и ветераните от войната са живели в СССР. Няма как да изхвърлиш думи от песента.

И пак: Сама по себе си раираната лента е хубав символ. Акцията по популяризиране на лентата е много сполучливо копие на известната англо-американска кампания с червените макове. Наистина сполучливо.

Георгиевската (Гвардейска) лента може да се използва като символ на армията. Като символ на Първата световна война. Като символ на някаква имперска приемственост. Кой, както му харесва. Като един от обединяващите символи на страната. Но дайте да не я прилепваме към 9 май…

Това не е добре по отношение на тези, които се сражаваха под знамето със съвсем друг цвят.

PS: Не ми пишете за Ордена на Славата и медала „За победа над Германия“. Ето ви снимка не от Гугъл, а реална фотография на медала на баба ми. Мнозина имат такива вкъщи. Аз пиша за друго! За подмяната на символа. Цветът на Победата на 9 май е червен.

От блога на Навални

От блога на Навални

navalny_2

От блога на Навални

Ал. Навални, личен блог

Георгиевската лента – лента на раздора: защо символът на победата раздели хората

„…Нито висшият род, нито предишните заслуги, нито получените в боя рани се вземат предвид при връчването на Ордена “Свети Георги”; Връчва се той само на този, който изпълнява своите задължения според клетвата си, с чест и чувство за дълг, но освен това се е отличил в полза и прослава на руското оръжие с особено отличие, преодолявайки очевидна опасност и давайки доблестен пример на неустрашимост, присъствие на духа и самоотверженост, извършвайки воински подвиг, увенчан с пълен успех и доставил явна полза…”

Из статуса на Ордена “Свети Георги”

Image

Снимка: Ройтерс/BBC

През 2005г, по време на честванията на 60-годишнината от победата, в Русия възникна обичай да се демонстрират патриотични чувства чрез очакане върху дрехите, чантите или автомобилите черно-оранжеви Георгиевски ленти.

Царският и съветски символ получи второ раждане.

Трудно можем да си представим по-обединяваща за Русия идея от победата във Великата Отечествена война. Но защо Георгиевската лента днес предизвиква спорове?

Георгиевската лента се ражда на 26 ноемврви (7 декември) 1769г в качеството си на знак на учредения на този ден Военен орден на Светия Великомъченик и Победоносец Георги. Статът на ордена от 1769 съдържал следното описание: “Копринена лента с три черни и две жълти ленти”. Традиционното тълкувание на цветовете на Георгиевската лента е, че жълтото символизира огъня, а черното – дима.

“Безсмъртната законодателка [Екатерина II], учредила този орден, твърди, че неговата лента съединява цвета на барута и огъня” — пише през 1833г обер-камергерът Граф Литта.

ermenkov_lenta

Таско Ерменков, депутат, БСП. От екрана на БТВ

Съвременният експерт по руска фалеристика Сергей Андоленко указва, че лентата също така възпроизвежда цветовете на държавния герб – черният двуглав орел на златен фон.

В йерархията на ордените на Руската империя “Свети Георги” е четвърти, след ордените на Андрей Първозвани, света Екатерина и Александър Невски (фактически, това означава трети, защото орденът на Света Екатерина е единственият в историята, предназначен изключително за жени и отразява не заслуги, а статуса на “Кавалерствени дами”) и се явява висша военна награда.

За разлика от останалите ордени, които често се връчват за многогодишна безспорна служба и цялостни заслуги, “Свети Георги” изисква личен подвиг на бойното поле или ръководство на армии в победно сражение.

За цялата история е направено едни-единствено изключение: началникът на канцеларията на военния министър, генерал-лейтенант Лукомски е награден за успешната мобилизация през 1914г е награден с орден “Свети Владимир” на Георгиевска лента. От една страна, заслугите му имат пряко отношение към войната, а от друга, връчване на “Свети Георги” за тиловашка дейност е немислимо. Заради това, колегите на Александър Сергеевич Лукомски започват да го наричат “Владимир Георгиевич”.

Орденът “Свети Георги” I-ва степен е най-редкият в Русия — само 23 души са удостоени с този орден, докато най-висшият орден “Андрей Първозвани” е връчен на около 300 души.

Орденът “Свети Георги”, всичките 4 степени е връчен само на четирима: фелдмаршалите Миаил Кутузов, Михаил Барклай де Толли, княз Иван Паскевич и граф ИВан Дибич (Йохан Карл фон Дибич).

С. Константинов, от екрана на ТВ7

Симеон Костадинов, Националистическа партия на България. От екрана на ТВ7

Освен ордена, съществувало е и Златно Георгиевско оръжие – шпаги или шашки с Георгиевски темляк (въжена ръкохватка) и полкови Георгиевски знамена.

НА 13 (25) февруари Александър I учредява Знак за отличие на ордена “Свети Георги” за низшите чинове, който през 1856г. става с 4 степени, а през 1913 получава името Георгиески кръст.

До 1914 година тази награда е връчена на 205,336 души, а през цялата Първа световна война – на около 1.2 милиона души. Пълни Георгиевски кавалери до Първата световна война са били около 2000 войници и унтер-офицери, а за периода 1914-1917 – 33 хиляди.

Георгиевските кавалери са считани за елитна войска. Те са получавали 1/3, а пълните кавалери 1/2 увеличение на заплатата и са били освободени от телесни наказания.

След революцията царските награди се превръщат в огромен минус, но “Войнишкият Георги” е приет и от болшевиките за почетно звание.

Георгиевски кавалери са били съветските маршали и унтер-офицери от Първата световна война: Георги Жуков, Константин Рокосовски, Андрей Еременко и Родион Малиновски. Бившият кавалерийски вахтмистър Семьон Будьони – пълен Георгиевски кавалер. Това задължително се е упоменавало в биографиите им.

През април 1944 е подготвен проект на постановление на Совнаркома: “Да се приравнят бившите Георгиевски кавалери, получили Георгиевски кръстове за военни подвизи, извършени в битките против немците във войната 1914-1917 към кавалерите на ордена на Славата с всички произтичащи от това ползи.”

Решението е отхвърлено, но фотографиите от фронта свидетелстват, че много от кавалерите на тази награда са ги носили заедно със съветските наградни кръстове и официално отхвърлените през 1917.

Шестима пълни Георгиевски кавалери са станали Герои на Съветския съюз.

georgieska_lenta_ukraina

снимка от Internet 🙂

Гвардейска лента

На 8 ноември 1943г в СССР е учреден Орденът на Славата, с който са награждавани войници, матроси сержанти и старшини (а във ВВС и младши лейтенанти), който е почти пълен аналог на “Войнишкия Георги”. Кръстът е подменен със звезда, а степените са намалени от 4 на 3. Цветът на жълтата лента е малко по-наситен, до оранжево.

С Ордена на Славата в годините на войната са наградени около 1 милион души, пълни кавалери са 2674.

Лентата на Ордена на Славата става също така и символ на Съветската гвардия, откъдето носи името “Гвардейска лента”.

След войната нейното изображение е широко тиражирано на плакатите и пощенските картички, посветени на Деня на победата. В общественото съзнание тя е асоциирана с празника така, както новогодишна елха с Нова година.

Роберт Рождественски в своята песен “Балада за цветовете” прави явна препратка към гвардейската лента с думите “Довелось в бою изведать молодым рыжий бешеный огонь и черный дым“.

Символиката, използвана в съвременна Русия копира именно съветските гвардейски ленти. Да ги наричаме “Георгиевски” от хералдическа гледна точка е невярно.

Артьом Кречьотников
BBC, Москва
Оригиналната статия на руски е тук
Преводът е мой, за което се извинявам… 🙂

Моят коментар: Символиката в днешна Русия, актуална днес, покрай събитията в Украйна показва, че наименованието „Георгиевска лента“ е невярно от историческа гледна точка. Лентата, която носят сепаратистите и поддръжниците на Путин и руската експанзионистична политика по „Южния път от Крим към Балканите“ е по-скоро „Съветска гвардейска лента“, която се различава както стилово и цветово, така и идеологически и хералдически.

 

Южният път на Москва: от Крим до Балканите

putinКой и как финансира т.нар. русофилски организации в България е тема-табу. Червените пиари и полит-шамани акцентират върху омразния Запад, но всячески избягват въпроса за руското финансиране в България.

Избягва го и партийният официоз ДУМА, вероятно, защото нейният издател, депутат от БСП, направи фамозно изказване, „честитейки на русофилите победата в третата Кримска война” и вещаейки развитие на войната по “Южния път към Балканите”…

Не случайно и сайтът “Русофили БГ” обяви: “…Оттук нататък няма връщане назад! И нека знаем – войната, която започва от Украйна, не е гражданска война. Това е Отечествена война!..”

Събитията в Украйна са удобен повод за засилване на пропагандата в полза на “Цивилизация Русия”, а безредиците се профанизират до елементарни рашистки клишета. Използват се дори от депутати от БСП, да заявят, че “правителството в Украйна е нелегитимно”, че “фашизмът броди из Европа, [защото] 10г. управлява ЕНП”. Дори са “обидени на Европа, защото България имала много икономически жертви заради членството си”… Затова, смятат те, „членството на България в ЕС трябва да се промени“ (все още не ни казват обаче как).

Кремълската пропаганда полага огромни усилия, доста успешни при това, да прикрие факта, че се осъществява продължаващ опит за анексия на територии от суверенна държава, въпреки подписания от самата Русия меморандум за териториалната цялост на Украйна. Усилия в посока да се изкара целият процес на съпротива на украинците срещу русизацията на страната, активизирала се след отказа на Янукович да подпише указа за интеграция с ЕС.

ТОВА е фактическото начало на събитията в Украйна, наречени “Евромайдан”. А натискът на Русия и отказът на Янукович се случиха само три седмици след като про-руското правителство на България, начело с Орешарски, направиха първата заварка на Южен поток, въпреки цялото несъгласие на ЕС и ЕП с него.

Самият проект “Южен поток” е енергиен байпас, който отслаби позицията на Украйна, а “поевропейчването” й и отдалечаването й от “Цивилизация Русия” и евразийските амбиции на Путин са неприемливи за възпитаника на КГБ.

Няма да съм неточен или некоректен в обобщението си, че силно повлиян от идеологията на Дугин, Путин действа с разбирането, че индивидът и неговите индивидуални права все пак са подчинени и зависими идеологически на “народа” и на държавата, а самият индивид принадлежи на държавата. Това разбиране сякаш оправдава арестите над граждани, които индивидуално, дори без да са организирани в групи, развяват украинско знаме на Червения площад, солидаризирайки се с Майдана и в израз на лично, индивидуално несъгласие с войната там.

Друг важен аспект на идеологията на Путин е разбирането, че той, по думите на Дугин, той е превърнал Русия от „Колония Русия“ в „Корпорация Русия“. Приел е да играе по правилата на САЩ, в еднополюсния модел, но наложи Русия като сила. Битката ни за Крим, казва Дугин, вече показва това, което Путин нарича „Цивилизация Русия“. Цивилизацията Русия се разпростира върху ЦЯЛОТО ПОСТ-СЪВЕТСКО ПРОСТРАНСТВО, твърди Дугин, един от съветник и идеолозите на Путинова Русия и руския национализъм.

Друга основна характеристика е консерватизмът, основан на религиозни ценности. Тези и други “традиционни консервативни ценности” са отхвърлени от комунизма и либерализма, смята Дугин, а двете идеологии са приравнени като “диктатури”, виновни за сегашното състояние на Русия.

Това състояние е плод на отказа на Русия от двуполюсния модел. Приемайки еднополюсния свят, в който САЩ са водеща сила, Русия се превръща в “Колония Русия”. Във всяко отношение. Путин, смята идеологът, предизвиква САЩ и света, хвърля им ръкавица и повежда Русия към състоянието “Корпорация Русия”. Това означава признаване на правилата на либералния свят и въвеждане на Русия в групата на “управителите на света”, без да подлага на съмнение либерализма, свободния пазар, демократичните процедури, правата на човека и други модерни концепции. От началото на мандата си, до Крим, Путин води Русия по модела на “мега-корпорацията” – чужди правила, които не се диктуват от Русия. 

Тук идва Крим.

До сега, Русия се налага като конкурент, но това, което “правят САЩ в Украйна, в Киев, осъществявайки преврат и довеждайки нео-нацистката хунта на власт е, че те изхвърлят “Корпорация Русия”, твърди Дугин. Западът “приключва с Корпорацията Русия” и се опитва да я върне в руслото на “Колония Русия”.

Крим е отговорът на Путин.

Този отговор е: “Ние не сме “Колония Русия”. Ние не сме “Корпорация Русия”. Ние сме Цивилизация Русия”. 

Крим е стъпката към осъществяване на концепцията на Путин за развитието на държавата-цивилизация Русия.

Тези действия трябва да бъдат обяснени. Дори повече – оправдани. Вероятно няма по-лесен начин да се обяснят имперските амбиции и идеологията “Цивилизация Русия” в пост-съветското и пост-комунистическо пространство от обвиненията във фашизъм.

Самата идеология на “Цивилизация Русия” обаче носи всичките характеристики на фашизма.

Акцентите са върху различните – неправославни, неславяни, сексуално различни, политически непослушни. Към тези различия се подхранва нетърпимост до агресия. Нашата власт в момента толерира точно тези характеристики и сякаш с бездействието си дори ги засилва и оправдава. Най-яркият пример е “айнзац групата” на Симеон Костадинов в Троянския манастир.

rus_nazi2013Фашизъм не може да се пребори с повече фашизъм, дори и с рашизъм (руски национализъм).

Това, което може да помогне, е силна правова държава, ръководена по Принципа на правото и законовия ред. А правовата държава еднакво не толерира маскирани снайперисти; силоваци с военни униформи, без опознавателни знаци, също маскирани; маскирани подпалвачи; маскирани “защитници на езикови малцинства”; маскирани стрелци с Калашници и маскирани “освободители” на задържани в милицията.

Но правовата държава не търпи и “айнзац групи”, готови да употребят и “по-силови методи за борба с педерастията” и “патрули”, които респектират емигрантите – изчадия”, „сган”, „масови убийци”, „канибали” и „диваци

Правовата държава обаче не търпи и премиер, който отказва да публикува стенограмата си от среща с шеф на частна корпорация, бил той и шефът на Газпром.

А, както си спомняме, всичко в Украйна започна след първата заварка на Южен поток в България.

Останалото е историята на Евромайдан и… отвратителна проипаганда и политическо лешоядство.

25г след закуската с Митеран – Преход, Промяна или подмяна?

diskusia_miteran

Откривайки днешната среща, организирана от Френското посолство в София,  в памет на срещата на български дисиденти и студенти с френския президент Митеран, г-н Гълъбов описа Прехода като състоящ се най-малкото от три фази, т.е. Преминаваме през три Прехода:

  • Перестройката;
  • Пазарна икономика и демокрация;
  • Интеграция с ЕС.

foskoloПубликуваният текст е на базата на „опорните точки“, които си подготвих за моето участие в дискусията, в раздела „Къде е мястото на гражданите? Ролята на новите форми на демокрация за гражданското общество в политическия преход след 1989 година.“

Един от първите оратори, г-н А. Фосколо, говори за конфискуваната промяна, към която се стремяхме всички. Той започна с това, че „Перестройката имаше за цел да се спаси съветския елит – номенклатурен и репресивен, при неизбежната катастрофа.“

Изказването на г-н Фосколо завърши с описание на механизма на конфискацията със следния думи: “Промяната бе конфискувана от бившия елит и техните наследници, както и мрежите на силовите министерства от това време, които сега, като олигарси, управляват страната…”

Срещу това, по мое скромно мнение, се обявява и продължаващият 219 дни протест. Това е ефективният протест на десетки хиляди, подкрепян от минимум 60% от гражданите.

С други думи, говорим за милиони граждани, които искат промяната и се противопоставят на ПОДМЯНАТА.

Подмяната може да бъде видяна в различни сфери, но най-вече тя се долавя в подмяната на историческата истина, демократичните ценности и свободния дух, в т.ч. и духът като сила, чрез която управляваме живота си и вземаме решения. Както и правото да имаме достойно възнаграждение за усилията и труда, които полагаме в обществото.

Подмяната се осъществява и чрез средствата за масово осведомяване (умишлено използвам този русизъм, където медиите са СМИ). Няколко неща са характерни за медийната среда, която, най-общо казано е концентрирана, да не кажа монополизирана, от една полит-икономическа върхушка.

Пеевски, като символ на тази върхушка, олицетворява този картел и мобилизира десетки хиляди да протестират повече от седем месеца в София, а в цялата страна подкрепата стига до 60-80%.

Тези медии, на които иначе Пеевски не е собственик, допринесоха за това, да бъде разрушен демократичният диалог. Публичността бе фалшифицирана. Подменена. Конфискувана.

Тези медии имат няколко функции:

  • Изфабрикуват „факти“ и новини (контра протест, контра граждани и други лъжи…);
  • Създават паралелна реалност, под предлог, че отразяват “всички гледни точки” те отразяват изфабрикуваните новини;
  • Служат за бухалки за саморазправа с политически и обществени опоненти.

Подмяната е и в историческия контекст — най-малкото, в контекста на оценката ни за историческото минало, за зверствата на един нехуманен диктаторски режим, който мнозина евфемистично обявяват за нереализирана идеалистична утопия

Отварям една скоба – превръщането на символите на този режим в мърчъндайз икони, визирам да речем, Че Гевара, ни излага на риска, описан от писателя Г. Господинов в неговата книга “Невидимите кризи”:

„Лесното превръщане на символи в сувенири от началото на 90-те днес може да се преобърне в не толкова невинно превръщане на сувенирите в символи – според старата марксистка формула „символ-сувенир-символ прим“. Ето още една причина да не се подценява темата. Най-малкото, винаги съществува опасност вчерашните сувенири (значки, пагони, каски и петолъчки) да станат пак утрешни символи. И моят приятел пак ще трябва да колекционира бутилки от кока-кола, а ние да обясняваме на децата си, че истинската Айфелова кула няма термометър.“

Казвам само, че пренебрегвайки тези обезпокоителни тенденции и опити за реабилитация на режима (в България се издигат паметници на Живков), ние рискуваме да оправдаем и реабилитираме диктаторския режим, превръщайки безобидните му на пръв поглед сувенири в нова символика. В символика-прим. Нищо повече не казвам.

В резултат на подмяната, изместила промяната, гражданите не разбират какво реално се случва. Това е така, защото живеем в манипулирана среда.

Високата концентрация на собственост води до почти тотална дезинформация, от която сериозно пострада демократичният избор. Избор, който уж трябва да е свободен и информиран

“Преходът“ успя за едни, но не успя за други.

Ако вземем за основа рамката, която г-н Фосколо очерта в началото на дискусията – целта на перестройката да спаси политическата власт на елита на ком-партията, то тази цел днес изглежда изпълнена.

Камарилата на бившата БКП и мрежата от зависимости на репресивните си органи на диктаторския режим успяха да “конфискуват” прехода и наложиха подмяна, вместо промяна.

Новите икономически правила, стандартите и ресурсите на ЕС бяха употребени през подмяната. Промяната, която българското общество очакваше да се случи — да се развиваме като модерна, западна демокрация — тази промяна не успя. Конфискацията бе основният инструмент!

Ако се върнем на протестите – моралните победители са протестиращите – те първи попитаха „КОЙ?“ и не се отказаха. Те упорито питат „КОЙ?“ вече 219 дни.

Въпросът „КОЙ?“ е в основата на разделението в БСП.

Гоце задава същия въпрос, атакувайки опонентите си и политическия началник на Оланд в ПЕС.

Какво се случва обаче в партията? Тя се тресе от скандал не заради това, че е поставена в услуга на частен интерес – това сякаш не е драма за социалистите и червената журналистическа групичка, бранеща кабинета на всяка цена. Социалистите имат проблем с това, че техният другар Първанов питайки КОЙ, разцепва патията-майка. „Ти си предател“, заклеймяват го неговите другари, ползвайки същите аргументи, които ползват и срещу протестиращите – “служиш на олигархията”…

„КОЙ“ е забраненият от мафията на прехода въпрос.

„КОЙ“ е омерта.

Защото „КОЙ“ е този, който “конфискува” прехода и подмени промяната…