КТБ

За Ментата и Морала… Или защо Йордан Цонев трябва да напусне Комисията #КТБ?

mentata

Данчо Ментата (по статия в Стандарт, 2006)

Преди 3 дни писах до Радан Кънев, a вчера изложих позицията си в БТВ. С две думи, казах, че Йордан Цонев няма място в Парламентарната комисия, която ще разследва източването на КТБ.

Ще се опитам да обясня защо.

Съгласен съм с Кънев, че макар и без доказателствена стойност, тефтерите показват съществуването на „Властови център, около КТБ и шефа й, пред чийто офис политици, надзорници, медийни шефове и прочее, са се редили на опашка…

dan4o_mentata

Снимка от web archive. Статията е свалена от сайта на Стандарт.

Йордан Цонев е описан от журналистката от вестник Стандарт (11 април 2006) Пепа Витанова като „дребен на ръст и дух, наближаващ 50-те, но с инфантилни прояви и отблъскваща парвенющина мъж…“

Цонев обяснил, че се бил срещал с Василев да обсъжда „банковото законодателство“ и не отрече да е имал срещи с издирвания банкер. При това много, вероятно десетки срещи.

В писмото си до Радан Кънев изброявам десетина случая на чужди политици, които подават оставки и си отиват от постовете, защото са нарушили често неписани морално-етични норми в държавите си. Пропуснах неволно германския президент, който подава оставка, защото преди години изтеглил с жена си 500 хиляди Евро кредит при преференциални условия — пример, имащ пряка корелация със случая КТБ.

Признанието на Цонев, че се е виждал с Василев и други банкери във всяка нормална държава, при подобни обстоятелства — продължаващи многохилядни протести, насочени срещу политическите, медийните и икономическите зависимости, произтичащи от „властовия център“ около банката, неминуемо би повдигнал въпроса за мандата на народния представител — бил ли е упълномощен от парламента или правната комисия, за подобни законодателни срещи с обекти на законодателството?

Този въпрос сякаш става още по-важен, на фона на описанието, което някои медии правят на Цонев: „Той започва политическата си кариера в ДПС заедно с Бисеров, след като двамата бяха изключени от СДС заради обвинения в клиентелизъм и корупция през 2001-а. Цонев е известен като ковчежника на ДПС, комуто дава нареждания лично Ахмед Доган…

В медиите може да бъде намерена информация за множество фирми, с многомилионни кредити в КТБ, свързани с ДПС и лично с Делян Пеевски (покрити по-късно от ПИБ).

Самият Цветан Василев твърди, че Делян Пеевски „има набор от фирми, които се обслужат от Корпоративна банка, и техните собственици са номинални, тоест крайният им собственик е скрит…“

Въпреки това, Цонев, който е бил редовен посетител при Цветан Васиев, се кълне, че Пеевски няма кредити в КТБ.

Истината за евентуалното участие на Пеевски в източването на КТБ през контролирани от него фирми трябва да бъде търсена и разкрита от тази комисия, защото има достатъчно журналистически разследвания, от които става ясно, че фирми, свързани с него, са рефинансирали към друга банка, която по същото време получава държавна помощ. Какво направи тази банка? Журналистически разследвания сочат, че получавайки помощта, одобрена от ЕС, тя купува дълговете на тези фирми, свързвани от медии и журналисти с Пеевски. (Виж тук, тук и тук.)

Парламентарната комисията, в която Цонев доминира, отказва да изслуша Цветан Василев. Тя отказва да се занимае с тефтерите, разкриващи „властови център“. Копията от тези тефтери, които изтекоха в медиите, ако бъдат доказани като автентични, ще потвърдят безспорно многократните срещи на Цонев с Василев в т.нар. „властови център“

Истината за начина, по който бе създадена, употребявана в полза и в интерес на политически, медийни и икономически кръгове банка КТБ, трябва да бъде разкрита.

Това не може да стане, без да бъде изслушан или разпитан Цветан Василев. Това също така не може да стане, докато депутатът, провел десетки срещи с Цветан Василев е член на разследващата комисия. Йордан Цонев се среща с банкера по времето, когато гражданите протестират срещу Модела КОЙ и задкулисието, но участва активно и доминира в дейността на разследващата комисия днес. Цонев и много други са участвали в това задкулисие, срещайки се с Василев, в офиса му, оценен от политиците като „властови център“ около банка, част от модела КОЙ, наричана „механизъм на политбюро в управлението на икономиката„. Банка, за която се твърди, че в „дейността й се меси политбюро“ и, че е „банката на мафията„. Банка, свързвана с ДПС чрез партийни фирми…

Йордан Цонев, срещал се десетки пъти с шефа на КТБ, отрича всичко това и се кълне разпалено и убеждава всички ни, че Пеевски и ДПС нямат нищо общо с КТБ…

Комисията, в която Цонев доминира, днес е взела решение, да не разглежда „тефтерите от властовия център“ и да не изслуша журналиста от Бивол Асен Йорданов, който иска да разкрие факти за придобиването и финансирането на медийна групировка; заеми от КТБ, свързани фирми и търговия с обществено влияние.

Колегите от Биволъ пожелаха да представят публично документи, разкриващи схема, при която КТБ, с помощта на английска банка, регистрира като бенефициенти на офшорни фирми видни синдикалисти и отваря фирмени сметки в Швейцария. След това фирма, контролирана от Цветан Василев, превежда стотици хиляди евро на тези сметки. Публикациите на Биволъ, съдържащи конкретни проверими факти за схемата, бяха игнорирани от медиите и въпросната комисия.

Припомням също така, че Протестна мрежа оповести данни за „приятелските медии“, извън групата на Пеевски, получили кредити от КТБ.

Йордан Цонев отрича всичко това, а парламентарната комисия е все по-близо до издаване на индулгенция на лицата, свързани с Модела КОЙ, близки до ДПС или Делян Пеевски.

Затова, Йордан Цонев трябва да напусне комисията, а многократните му посещения в „центъра на властта“, в офиса на собственика на КТБ, са достатъчно и незаобиколимо основание за искането за неговото отстраняване от Комисията, разследваща източването на КТБ.

Тефтерите нямат доказателствена стойност, но имат морална

mentata

Йордан Цонев

Здравей, Радане!

Пиша ти няколко реда като приятел на приятел…

Гласувах за вас и за теб, защото реших, че този път гласът ми трябва да подкрепи нещо с реална перспектива. Гласувах, въпреки, че казах на мнозина, че е добре да подкрепят моите приятели от Зелените, защото има смисъл. За зелените бях гласувал от 2009 до последните избори.

Казвах им, че има смисъл, а те ме разбираха, защото бяха разочаровани от ГЕРБ и първия мандат на Борисов. Защото помнеха десетките хиляди фалирали и все още фалиращи заради ГЕРБ фирми; помнеха корпоративния вот; помнеха репресиите в малките градове и селца, където местният икономически дерибей, сдушил се с местния кариерист от ГЕРБ, „колеха и бесеха“ наред. Решението го вземаха лесно, защото хората, около мен знаят достатъчно добре, че Пеевски го създаде И Борисов. Че банката на Мустака процъфтя при Борисов, защото „при него всичко процъфтяваше“… Защото кадровата му политика — Веждичката, дето щеше да се самоубива заради КТБ; Влади Горанов, дето пи кафе с Пеевски и напусна НС, щото не му стига депутатската заплата, а Бате каза, че „нямало какво да крие, щом пие кафе с Пеевски по кафенетата…“ После си го взе за министър, но това е друга тема. Вземаха решение лесно, защото не ви вярваха достатъчно. Заради част от партньорите ви. На Кунева от самолет й личеше, че й се министерства отново, а Лукарски вече беше почнал с глупостите… Още тогава, към края на кампанията миналата година, вече бяхте загубили достатъчно и едва хванахте минимума, който ви даваха социолоците, въпреки че имахте повече от двоен потенциал…

Не се запитахте защо го пропиляхте, сигурен съм! Дано знаете обаче откъде беше дошъл. Идваше от недоволството на хората, които протестираха активно или подкрепяха протестите повече от 400 дни. Хората, които направиха възможна вашата алтернатива, а тя за сега се оказва „предизборен трик“…

До последния момент, преди да влезна в тъмната стаичка, не бях решил как ще гласувам, но поставих рациото над емоциите си и реших, че няма да си го простя, ако моят глас извади един депутат от НС, без да помогне на никого. Затова не гласувах за Зелените, за да подкрепя беглата възможност във ваше лице нещо реално да се промени.

Напоследък все повече съжалявам и ще ти кажа защо…

Склонен бях да чакам, дори дълго, за да се задейства най-сетне Комисията КОЙ в парламента. Обърни внимание! Не Комисия КТБ, а Комисия КОЙ. ДПС направиха достатъчно да ампутират Маминото от Мустака. Да го преперат… Вие мълчахте!

В нощта на изборите го погледнах в очите над главите на охраната и не го харесах. Беше взаимно. Не ми хареса и пресконференцията на ДПС в НДК. Разбира се, той извика нещо за Прокопиев по наш адрес, след което каза, че един ден „ще трябва да му се извиняваме“… Помниш, нали?

Усетих, че е истина, но като ви гледах колкото бяхте надъхани в нощта на изборите си казах, че може нещо да се промени…

Започнаха мъчителни преговори. Реформаторите бяха аха-аха да се преборят с ГЕРБ Борисов да не е премиер, дори се чуха дамски имена за този пост, но Кунева и Лукарски станаха министри и „триковете“ започнаха…

Няма да ги изброявам, ти ги знаеш по-добре.

Последните два бяха твои:

„Няма да напуснем управлението заради простак…“ Помниш ли? Не трябваше да излизате от управлението. Трябваше да извадите простака…

„Тефтерите нямат доказателствена стойност…“ Каза го оня ден…

Радане, не си в Съда. Там си добър. Печелил си дела, аз го знам. Но ще ти припомня, че си в парламента. В политиката. А там често Моралът се компрометира лесно, а доверието се губи дори по-лесно. Тефтерите не доказват вина. Те доказват липсата на морал в политиката.

Очаквах от теб да поискаш Ментата да бъде отстранен от Комисията КТБ (бях склонен дори да преглътна факта, че не е Комисия КОЙ), но ти настъпи политическата мотика този път дори по-здраво. Не каза нищо в подкрепа на хората, които ви пратиха в парламента именно, защото искат да видят тези хора разследвани. Заради това протестираха 420 дни, да ви припомня.

Повярвай ми, тези хора не искат Ментата да разследва КТБ. Те искат Парламентарната комисията КОЙ да разследва хора, като него.

Да се върнем на Тефтерите… Да, те нямат доказателствена стойност. Въпросите, които тефтерите повдигат, са от морално естество.

И понеже българският политически елит страда от Синдром на остър морален дефицит, ще си позволя да ви припомня на всички вас, 240 души в парламента, няколко от най-лесните за припомняне морални казуси, довели до министерски оставки по света:

През февруари 2014 британският имиграционен министър подава оставка заради чистачката си, която била с неуреден статут в страната, защото не й бил проверил достатъчно добре документите

В началото на 2013 пък немската министърка на образованието си отива, щото преписвала и отиде да доказва морала си в съда…

Японците често са ми любимци! В края на 2014 техният министър на правосъдието си отишъл сам, защото раздавал ветрилца на избирателите, на които имало негова снимка

През септември 2014 пак във Великобритания си отиде сам министър, защото пратил секс снимчици на журналистка…

И американците не са по-назад. През 2011 техният Секретар по отбраната си отива, защото водил свой приятел по срещи, на които вторият се представял за негов съветник…

Ще кажеш, това са сериозни неща… Сигурно…

Има и случаи, при които става дума за пари. При някои, за много по-малко от парите в КТБ… Ще дам само три примера:

В Коста Рика, на 14 май 2014, си замина министърът на комуникациите, защото летял в бизнес класата на самолет, собственост на бизнесмен, заподозрян в пране на пари и трафик на наркотици

Викаш, къде е Коста Рика, къде е България? България е близо до Полша. А там, през октомври 2013 си замина министърът на транспорта, заради часовник (за около 4000 Евро), дето го получил подарък… Там и прокуратурата е друга. Министърът бил с повдигнато обвинение.

Турция пък е съвсем до нас! Там в края на 2014 си отиде министърът по Европейските въпроси. Обърни внимание! Защото получавал шоколади, фланелки и вратовръзки за подарък

Стига съм изброявал, нали?

Дано си ме разбрал… На хората не им пука дали тефтерите са годни ВДС в съда. На хората им пука, че те категорично показват това, че докато те са протестирали, шефове на медии, които плюеха по нас и вас, водещи политици от всички партии (даже Лукарски се появява в записките) и мастити бизнесмени са се редели на опашка пред кабинета на едно от лицата, които станаха нарицателни за Модела КОЙ.

Сред тях е и Ментата. С десетки посещения. Същият, дето сега избелва „Дебелата въшка“ (както го нарече Рашидов), но да не навлизам в тези подробности…

Ти обаче попита: „дори да са живели в офиса на Мустака, какво следвало от това?..“

В нормални държави щяха да последват оставки…

Два въпроса #КОЙ, единият е излишен и спекулативен

pozitano20

Въпросът КОЙ открадна 4.2 милиарда лева е много актуален.

Най-малкото, защото, ако се приемат идеите за “оздравяване” на КТБ с държавни (на данъкоплатеца) пари, това би означавало, както е в оня виц, като си купите кафе, да ви вземат два лева: единият за КТБ, другият ще Ви го върнат, защото кафе няма да има…

Затова, въпросът КОЙ създаде Модела КОЙ, КОЙ поддържаше модела КОЙ и в крайна сметка КОЙ се облагодетелстваше от Модела КОЙ в икономиката, политиката и медиите е важен и все още актуален.

Но това е друга тема. Важна, но различна от това, което ме провокира да напиша няколко реда днес и ви благодаря за търпението да ги прочетете.

Днес отново ми зададоха въпроса КОЙ, за оцветяването на фигурите пред централата на БСП на „Позитано“ 20…

Съдът отговори на този въпрос, най-общо казано, с НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото деянието е извън сферата на репресивните норми на българския Закон.

Съдът потвърди очевидният факт, че темата за тоталитарното минало и произтичащите от него полит-икономически, криминални и на основата на бившата Държавна сигурност порочни обществени зависимости е все още актуална, изострена и травматична за обществото.

Съдът реши, че акцията на Позитано 20, при която фигурите от композицията пред Дома на борците против фашизма и капитализма, днес щаб на БСП, бяха оцветени в розово и лилаво и обозначени с надписа “БКП ПОЗОР” и емблематичния въпрос “КОЙ” не е хулиганство, а израз на политически убеждения с образ и слово.

От там нататък, опитът да се профанизира темата до обвиняваща персонификация е спекулативно сравнение между двата въпроса “КОЙ”…

При първия въпрос КОЙ се търси отговорност, най-вероятно дори криминална.

При втория въпрос КОЙ се прави отчаян опит да се вмени вина за нещо, което, по силата на международно-правните документи и българското законодателство, е израз на свобода на словото и убежденията.

Вторият въпрос КОЙ има за цел да вмени вина за политическо изявление и протест, осъждащ морално тоталитарното минало и комунистическия режим.

Затова, съдът казва, че този въпрос НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото акцията на Позитано 20 насочва отново вниманието към истинския КОЙ, без претенция за авторство. Без претенция за артистичност. Но с твърдост и категоричност.

Някой се оказа по-находчив от #КОЙ…

И КОЙ не може да го преглътне.

Съгласие, Обединение, Спасение… Не стига ли толкова?

Нужна ни е Обединена България! Оптимизъм — само, ако имаме стабилна държава! Изборите на 5 октомври трябва да поставят началото на национално съгласие! България се нуждае от успокоение и национално съгласие…

Има ли значение КОЙ казва тези думи?

IMG_4912.JPG
Не. Всеки един от тримата „водещи“ политици, представители на три, от четирите, спрягани за сигурни парламентарни сили, би могъл да произнесе произволно изречение или комбинация от думички, изписани в горния цитат…

Всъщност, има значение! Именно, защото говорим за три от четирите партии, които най-вероятно ще са представени в парламента. Три, от четирите!

Димитър Попов бе премиер на Правителството на националното съгласие, Тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) дойде със заявка за просперитет и национално помирение, а доскоро управлявалата Тройна коалиция II имаше сходни амбиции за национално съгласие, възход и икономическо развитие.

Попов идва след Лукановата зима. По негово време се въвежда либерализация на цените, а премиерът произнася култовата фраза „За Бога, братя, не купувайте!..“ Разбира се, Правителството на Националното съгласие идва след фактическия фалит на държавата, при което Луканов едностранно отказва да плаща задълженията по близо 10 милиардния външен дълг.

Основният “движещ“ фактор на събитията, довели до нуждата от „Национално съгласие“ е БСП — спечелила и управлявала с 211 от 400 гласа и отишла си от власт след протести, окупация на СУ, национална стачка и манифестация, в подкрепа на БСП, на която Луканов нарича протестиращите „погромаджии“, „антидемократи“, „сини щурмоваци“ и, обърнете внимание, „неофашисти“.

Другите две правителства, които идват със заявката да обединяват, помиряват и успокояват обществото (не, че само те си струват да бъдат разглеждани, но ги намирам за знакови) са, разбира се, двете познати ни тройни коалиции.

Свързващата нишка отново е БСП, а коалиционните и управленски решения и взаимоотношения се подкрепят и задвижват от ДПС.

Мимансът е различен, но винаги обвързан и зависим като минимум с Държавна сигурност и/или Русия (като случаят с АТАКА през последните години сякаш е най-силно илюстративен).

Това е съществена част от предисторията на „нуждата от национално съгласие, помирение и успокоение“…

Сега отново сме в ситуация, в която претендентите за власт отказват да дискутират по същество значимите обществени проблеми, сред които и „банката на мафията и политбюро“ и вероятно най-обвързвания ни геополитически проект на Кремъл – Южен поток.

Отново, зад гръмките фрази за успокоение и помирение, се опитват да прикрият далаверата, довела до сегашния предвещаван от мнозина пореден държавен фалит.

Зад кухите фрази за помирение и стабилност се крие съглашателството, което за пореден път ще спаси политическия картел и икономическия елит, продуциран и поддържан от Модела КОЙ.

Ще оцелее криминално-олигархичният, медиен и политически консенсус, този път, около КТБ.

Ще оцелее Моделът КОЙ!

Затова не е без значение КОЙ произнася думите, които цитираме в началото.

Произнасят ги: Борисов (ГЕРБ), Местан (ДПС) и Стойнев (зам. председател на БСП) — новото НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ.

Успокоихте ли се?..

Несменяема, неизбираема, безконтролна и безотчетна… Четвърта власт

pras-pressВластта, която не минава през избори в България, която е несменяема и над която избирателят, електоратът, гражданите нямат власт и контрол е Четвъртата власт…

Нейни представители неотменно и самоотвержено бранят с перата си всяка власт. Най-ярък пример за тази самоотверженост бяха последните 13-14 месеца.

За този период мнозина свободни и независими граждани заявиха ярко своята позиция срещу криминално-олигархичния политически консенсус в България, който, в резултат от трансформацията на политическата власт на бившия комунистически елит и елита на репресивните органи на режима, в тясно сътрудничество с криминалните среди и агентурния апарат на Държавна сигурност, успя да завладее почти целия икономически, обществен и политически ресурс. Почти без никакви изключения.

Тази медийна група, т.нар. „Четвърта власт“, практически е завладяла в изключително висока степен българския медиен пазар, в т.ч. електронни, печатни медии, разпространение и в момента стъпва в Интернет.

Действията им са характерни с това, че крайно непрофесионално, разбирайте, без да се интересуват от мнението на личностите, за които пишат и без да се интересуват от достоверността и обективността на изнесените от тях „факти“, те, като част от империята на определяния като медиен могул успял млад мъж (тогава) на 33г., безпринципно налагат своите пропагандни клишета. Правят го по начин, характерен за Министерството на пропагандата и информацията — повтори една лъжа 100 пъти и тя става истина.

Това, което казват протестиращите и, напоследък се заговори повече не за тях, а за една от най-активните групи, участвали в протестите от първия им ден – Протестна мрежа, е, че повече така не може.

Как „така“?

След близо 450 дни от началото на протестите няколко неща се наложиха сякаш необратимо в публичната среда в България:

  • Темата за криминалните и олигархичните зависимости на политическия елит;
  • Темата за независимостта и собствеността на медиите;
  • Темата за поръчковата и очерняща журналистика;
  • Темата обществения ресурс и начина, по който той се разходва;
  • Темата за икономическите зависимости на политическия елит…

Темата за… Както я нарекоха всички на площада единодушно: МАФИЯТА.

Това скандираха, срещу това протестираха.

Те окачествиха тази мафия като ЧЕРВЕНА. Именно заради генезиса й: политическият елит на БКП, подпомаган от елита на репресивния й апарат ДС и тогавашното МВР. Разбира се, богато гарнирано с криминални „подправки“ през годините на прехода.

По-късно, след дългите месеци на ежедневни протести по софийските улици, политици и анализатори заговориха за „банката на политбюро“, за „банката и парите на мафията“ и за „банката на властта“.

Това определение бе част от това, което протестиращите наложиха като термин, описващ целия криминално-олигархичен консенсус като Моделът КОЙ.

Накратко, Моделът КОЙ е порочната симбиоза между банка и медии, генерираща политическо влияние, с цел икономическо облагодетелстване. Или, още по-накратко: ОЛИГАРХИЯ.

Протестиращите, а напоследък и действията на Протестна мрежа, осветиха Модела КОЙ. Това раздвижи пластовете, на повърхността изплува утайката, а изложени на светлината и фокуса на общественото внимание главни действащи лица и техните повелители се изнервиха и започнаха прегрупиране. Този процес на преразпределение на влиянието и ресурсите доведе до сътресения, разклатили някои банки, промяна на баланса след евроизборите и дори свали кабинета „Орешарски“ след повече от 400 дни неуморни протести.

Разбира се, изнервени от светлината на прожекторите, задкулисните играчи инвестираха огромен потенциал и ресурс в систематичното излагане на показ на зависимостите им и схемите им, те активираха позабравената теза за „платените протестъри“, за „опорочения протест“, за „зависимостите и задкулисието, дърпащо конците на протеста“…

Връщам се на факта, че хората скандираха „МАФИЯ“.

Вземете предвид признатата дори от социалистите „зависимост на властта от банкерски кръгове и медийна империя („Семейство и приятели“). Добавете криминалния напоследък сюжет с издирвани топ-банкери и изчезнали зам.-председатели на парламента и ще разберете какво имам предвид под „криминално-олигархичен политически консенсус“.

Това са неписаните спогодби и управленски действия поне на последните 4 мандата, които подхранваха Модела КОЙ и доведоха до това, че пирамидата, изградена от зависимостите „Банка-медии-власт“ започна да се руши под собствената си тежест.

България стана малка за Модела КОЙ.

Моделът КОЙ има(ше) пряка обвързаност с руските геополитически интереси. Видимо е от настървението, с което бранят енергийните проекти на Кремъл. Тайни срещи с енергийни босове от Москва. Отказ да оповестят съдържанието на разговорите и спогодбите си…

Компрометирани, губейки влияние и подкрепа, медиите на „Семейството и приятели“, както и политическите им покровители, пуснаха в обръщение антиевропейската риторика и дори лансираха идеи за излизане от ЕС и сближаване с Евразийския му копи-пейст еквивалент.

Предизборната реторика през май бе отчайващо груба и отблъскващо нечистоплътна. Стигна до там, да копира едно към едно руски пропагандни клишета, оправдавайки инвазията на Москва в Украйна и аншлусът на Крим.

Българските националисти , наричащи се цинично патриоти, продадоха всяка родолюбива идеология и се сродиха идейно с руските националисти, станали все по-популярни с термина „рашисти“ (от Русия и фашизъм). Упадъкът им бе съизмерим с продадените патриотични идеали, а кулминацията му сякаш бе началото на една от кампаниите им не другаде, а в Москва. Докато другите се кичиха с оранжево-черни лентички, наричани със сарказъм „колорадски бръмбари“…

Тази брутална девалвация на патриотичните идеали, парадно, но кухо изповядвани от националистите, се изплати „щедро“ в само няколко хиляди (2-3, не повече) гласа на изборите за най-крайните от тях, а Атака прибягна до драстична и отчаяна борба за изпиране и избелване на имиджа, като начало, чрез синеоки и миловидни билборди на „новия Левски“…

Да се върнем на „Семейството и приятели“…

praspress_1В отчаянието на губещия почва криминално-олигархичен политически консенсус, „семейството и приятелите“ активираха последните си, най-верни дългогодишни съратници (по-младите и по-радикалните се изтъркаха и прегоряха в ежедневното си поръчково очерняне). „Ходещите паметници на журналистиката“ в България, тези, които имат своите „книжни паметници“ със обърнат словоред, заеха своята позиция на фронтовата линия.

Включиха се в пропагандната кампания с изфабрикуваните си лъжовно-манипулативни тези, които имат този път за цел да очернят и деморализират не отделни личности и общности, отстояващи конкретни обществени каузи, например, спасяването на Странджа, Рила или Витоша. Те, „живите книжни паметници“ и по-малките им онлайн съратници, бяха активирани да „неутрализират“ с доносите си свободните и независимите.

Именно зaради свободата на независимите им гласове, с които осветиха задкулисието на криминално-олигархичния политически консенсус.

Активираха ги и ги забравиха включени.

Дано им паднат батериите бързо, защото вредата е върху цялото общество.

#ДАНСwithme #occupy272: Декларация на окупиралите студенти

occupy272 copy

Снимка: Тихича

ДЕКЛАРАЦИЯ 272

Ние сме студенти, всеки със своите учебни и работни задължения. Имаме опасния навик да казваме, каквото мислим. Свикнали сме да обичаме истината, доблестта и да съдим според делата, а не според думите.

Живеем във фасадна демокрация, под лапите на политическия цинизъм и партийната недалновидност. Тънем в мизерия, апатия и бездушие. За 23 години три милиона българи напуснаха страната. Ние решихме да не бъдем следващите.

Ние решихме да си върнем правото на бъдеще в България.

Считано от днес (23.10.2013 г.), ние окупираме най-голямата аудитория (272) в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – институцията, която винаги е била коректив на всяка една власт. Като активни и мислещи студенти смятаме за свое право и отговорност да изразим несъгласието си с наглостта на самозадоволяващия се български политически елит през последните години.

Време е да получим отговори. Време е да заживеем в истинска демокрация и в общество, в което знанието се цени.

Търсим морална отговорност своите преподаватели начело с проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, отговорност за връщането на олицетворението на българската олигархия Делян Пеевски като депутат в Народното събрание. Питаме се докога законите ще се тълкуват спрямо силните на деня и изразяваме възмущението си за взетото от съда решение. Решение, което твърдо отхвърляме, защото нарушава обществените норми и нашите критерии за морал.

Това ли е примерът, който преподавателите на Софийския университет, които имат морална отговорност не само пред цялото общество, но и в частност пред стотиците студенти, които обучават всяка година, искат да дадат на своите студенти? На това ли се учат бъдещите съдии, адвокати, прокурори, а може би и политици? Че независимият орган зависи от силния на деня?

Бихме искали да изразявам възмущението си за взетото от Конституционния съд решение и заявяваме, че очакваме отговор!

Вече четири месеца значителна част от българското общество задава един прост въпрос. Вече четири месеца тези, които дължат отговора, твърдят, че такъв не ни се следва. Тъй като нито медиите, нито възмутеното общество, нито дори уличният натиск успяха да получат отговора, решихме, че е наш личен дълг за зададем въпроса отново.

Питаме – Кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС?

occupy272

От Фейсбук

Търсим отговора, чрез който ще разберем кой управлява държавата. Наше разбиране е, че избирателят има право да получи какъвто поиска отговор от избраника. Считаме отказа да се даде отговор на един елементарен въпрос, задаван вече повече от 130 дни, задаван от хиляди българи, за незачитане на обществения договор и за абсолютно неуважение към изначалния носител на суверенитета – народа.

И понеже този въпрос бе задаван безброй пъти и безброй пъти отговорни лица избягаха от него по всевъзможни начини, ние настояваме за следното:

  • Министър-председателят на Република България да заяви публично и под клетва, кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС!
  • Настояваме също министър-председателят да заяви публично кои бяха критериите, които изпълнителната власт счете за меродавни, при преценката за това кой да бъде предложен за председател на ДАНС?

Отговор на въпросите:

  • Кои от личностните и професионалните качества на избрания отговарят на поставените критерии?
  • Кои бяха другите кандидати, които Делян Пеевски надмина по личностни и професионални качества?
  • Защо, ако изпълнителната власт в лицето на министър-председателя е била убедена в наличието на тези качества и в адекватността на кандидатурата за поста председател на ДАНС, тя бе гласувана без никакво обществено обсъждане?
  • Защо обществото научи за кандидатурата post factum?

Настояваме на всички тези въпроси да бъде даден отговор!

Настояваме Делян Пеевски да подаде оставка като народен представител в 42-рото Народно събрание.

За нас е неприемливо човек, станал повод за масови протести, продължаващи вече четири месеца, да се завърне в Народното събрание. Властта на никой политик не трябва да бъде самоцел. Той трябва да получава властта си само и единствено ако народът желае неговото представителство. В случая с Делян Пеевски, считаме, че достатъчно голяма част от обществото показа в последните четири месеци, че сваля кредита си на доверие от народния представител Пеевски. В такъв случай – той трябва да си подаде оставката пред 42-рото Народно събрание.

Твърдо сме убедени, че сегашните управляващи са изчерпали ниския и без това кредит на доверие, който получиха от последните избори. Настояваме всяка следваща власт да бъде само в интерес на хората и да работи за бъдещето на страната, а не за облагородяването на поредните олигарси. Работа за високо образование и наука, чрез които да постигнем развитие.

Разбрахме, че на повечето „народни представители” наистина „не им пука” за мнението на българските граждани или за това, че българската младеж иска да живее в едно по- съвременно, по- добро общество. С пълното съзнание сме, че борбата ни ще бъде трудна, защото не е борба за материалното, а за духовното, борба за принципа, а не за поредните два лева увеличение.

Колкото и да се опитват да ни манипулират, ние не вярваме на новоизлюпени спасители. Наясно сме, че политическата арена ще привлича винаги недостойни авантюристи, обслужващи всякакъв друг интерес, но не и интереса на хората. Но това може да се промени, ако ние, гражданите, имаме активна гражданска позиция и я отстояваме. Ние, студентите, избрахме да се борим.

Не е ясно дали ще успеем поне в една битка, но знаем, че това за което си струва да се борим, е това, за което си струва да се живее.

Студентите, окупирали ауд. 272 в Софийски университет.

(Прочетено във Фейсбук)

Иван Костов за концентрацията на държавни пари в КТБ

Screen Shot 2013-10-15 at 11.14.30 AMОткъс от интервю на премиера Иван Костов за http://www.politikat.net. 09 май 2013.

Асен Генов: Вашият коментар върху действията на премиера Райков за изваждане на парите на държавата от КТБ?

Иван Костов: А какви действия е предприел премиерът?

АГ: Имаше там една програма…

ИК: Аз понеже пък съм отсъствал непрекъснато, не мога да коментирам такива действия, защото…

АГ: Добре, ще опростя въпроса…

ИК: Наистина не знам точно за какво става дума…

АГ: Нормално ли е 50% от парите, около 54% мисля, че беше числото, което напоследък излезе, да са в една банка. Една частна структура. Парите на  държавата…

ИК: Ако тя дава най-добрите условия за съхраняване на депозитите е обяснимо, но аз не знам каква е структурата на депозитите и какво получават фирмите срещу това, че са си оставили…

АГ: Тоест, Вашето разбиране е, че евентуален бъдещ премиер трябва да…

ИК: …И знаете ли, има и нещо друго. Отношенията между фирмата и банката винаги са много по-сложни, от колкото изглежда на повърхността. Много често, не много често, а винаги банката, която отпуска кредит за оперативна дейност, или която е отпшуснала инвестиционен кредит, задължава клиента, на който е отпуснала кредита, всичките си пари да ги държи при нея, за да има строг контрол върху парите, които му е дала. Тоест, условието да… Идваш при мен, аз ти давам кредит, но ти всичките си сметки ги държиш при мен, за да мога да бъда сигурен. И аз не знам в коя от хипотезите в случая се намираме. Защото тия съждения са много общи. Като вчера, една журналистка ме попита в Благоевград, понеже те излязоха на протест срещу банките, ако си спомняте, какво ще кажете за монопола на банките?… И аз като треснат реагирах. Казвам: „БНБ е единственият орган, който, по силата на закона, който регулира банките да не се картелират. Да не злоупотребяват с господстващо положение. Едновременно с това, тя им налага… Тя може да им налага такива колосални санкции в условия на борд, които Вие не можете да си представите. И тази банка никога не е казала, че има монопол на банките. Аз как да отговоря на журналист, който казва: „Какво ще правите с монопола на банките?…“ Ами, да се обърне към БНБ. Да пита има ли монопол. В този случай, компетентният, който може да направи изявление, е надзорът или… Има асоциация на Търговските банки… Асоциацията на търговските банки трябва да се занимава с лоялността в отношенията, между банките…

АГ: Ако правилно разбирам Вашия отговор, той включва възможността един евентуален бъдещ кабинет и нов премиер да провери дали тези условия, за които Вие говорите, са наистина… отговарят на… Са конкурентни и изгодни за държавата?..

ИК: Казах друго! Казах, че това е интересът. Премиерът няма роля в българската банкова система. Той е отстранен силово от тази… Той е ампутиран…

АГ: Махаме думичката „премиер“ от въпроса… Трябва ли държавата по някакъв начин…

ИК: БНБ е тази, която може тези неща да ги провери и Асоциацията на търговските банки, чиито интерес е да има лоялна конкуренция помежду им. Те са тези, които са заинтересовани. Аз нямам банка…

АГ: Необходима ли е такава проверка при 54% от държавните пари в една частна банка?

ИК: Те трябва да си решат… Аз мисля, че би трябвало да го решат на базата на това, което имат пред себе си, но това го знаят всички, а мълчат. Защо мълчи Асоциацията…

АГ: Не, но това се коментира от много време…

ИК: Да де, но защо Асоциацията на търговските банки мълчи? Какво знае тя за това? То е техният интерес! Не е моят и вашият… Те при нас депозити не държат…

АГ: Да де, но аз разговарям с политик…

ИК: Ние, политиците сме абсолютно отстранени от банковата система. Нека да е ясно това. Политикът спира пред вратата на БНБ. Цялата функция за регулация на парично обръщение, за печатане на пари, за функциониране на банките, за тяхната сигурност… Изцяло е предадена на БНБ…

АГ: Много ми е трудно да се съглася, че изпълнителната власт няма никакъв ресурс да провери дали е изгодно за държавата, дали това отговаря на всички интереси на държавата… 60% от парите да бъдат само в една частна финансова структура…

ИК: Може само през фирмите, които имат държавно участие. Преобладаващо държавно участие… Само от там може…

АГ: Добре. Аз Ви благодаря за този разговор…

Видео, 1ч. 11мин. 30сек: