Мафия

Наш дълг да се съмняваме в почтеността на властта, когато виждаме компромисни сделки

Пътищата бяха най-малко два. Единият бе да се пристъпи към ефективно правораздаване и борба с политическата и икономическата мафия и корупция…

С тази прокуратура и този главен прокурор явно и очевидно е, че това е невъзможно. Разбира се и със следовател, като Пеевски, когото прокуратурата пази и не иска да съобщи, че няма нито едно обвинително заключение; нито една проверка. Нищо. Нула! Но за сметка на това, проверката срещу него, от същата тази прокуратура, установи и отказа да проверява “житейски възможни хипотези” и “абстрактни понятия”…

Житейски възможно се оказа да не си платил 300 хиляди лева данъци и да не попаднеш автоматично под ударите на Закона или поне данъчна проверка за “избягване на плащането на данъци в особено големи размери”, за което се лежи от 3 до 8 години, а имуществото подлежи на конфискация… Нещо такова се случи с фирмите на майката на “Успелия млад мъж”…

Вторият път:

Житейски възможно се оказа и същият този Успял младеж да подпише и подкрепи предложения за съдебна реформа, която има за цел да намали зависимостта и обвързаностите в съдебната система и да пребори корупцията…

Лично на мен нещо не ми се възрва в този сценарий.

И не съм само аз. Мнозина са. Достатъчно са. Няма да броя колко са, защото историята е минала през болшевишко-меншевишките противостояния, довели до лениновата “Програма максимум” за унищожаване на буржоазията, частната собственост и идейните врагове… У нас бяха тесни и широки социалисти, но всичко това е друга дълга тема.

Казвам, че сценарият не ми се вързва и нееднократно изразих мнението си публично. То не е критично към предложенията на съдебния министър. По-скоро, в негова защита е, защото и на него ми се струва, че му вързват кънките, разговорно казано.

И заради това ми мнение, трябваше да отговарям на въпроса дали не съм “станал антагонист”… Този въпрос истински ме развесели…

В античната драма, антагонистът се противопоставя на главния герой — протагониста. В старогръцкия театър, протагонистът е положителен герой, което хвърля първата сянка на съмнение КОЙ в съвременния политически театър в България е про- и кой е антагонист (кой е положителен и кой е отрицателен герой)…

Никак не е задължително при политическата употреба на термина оценката по оста положително-отрицателно да е коректна.

Ако гражданите са антагонисти, логично е, властта да е протагонистът. След 400 дни на протести срещу Модела КОЙ, единствено логичното действие на гражданското общество е да се противопоставя на “Главния герой” — на протагониста.

Трудно може да бъде дадено кратко определение на Модела #КОЙ. В Българската политическа драматургия този модел включва поне още двама “актьори”: контролираните от Успелия младеж медии могат успешно да играят ролята на Деутерагониста, който, според сценария ту се противопоставя, ту поддържа протагониста — в нашия случай, правителството. Третият, разбира се, е източникът на финансиране на цялата порочна политическа екосистема — тритагонистът. Той е “инициаторът” на всичко. Наричан е и подбудител.

Възможна ли е реализацията на цялата тази схема без източник на финансиране? Възможно ли е Моделът КОЙ да функционира, без да е иницииран от нечии мощни финансови интереси и възможности? От банка, която бе наречена от главния прокурор “скъпо украшение под красив стъклен похлупак”?

Не наричаше ли един банкер кабинета Орешарски “моето правителство”? Кой беше той?

Ако триумвиратът ВЛАСТ-МЕДИИ-ПАРИ са протагонистът, деутерагонистът и тритагонистът в българското политическо общество, то гражданското естествено трябва да изиграе ролята на антагониста. Колективно и индивидуално.

В личен план, приемам да съм “лошия” антагонист, противопоставящ се на Модела КОЙ и отказвам да играя второстепенна поддържаща роля и смятам, че 400 дни на протести показаха, че не съм сам.

Гражданското общество има задължението и дълга да се бунтува при всяко господстващо беззаконие.

Властта (правителството) и държавата, като функция на организираното политическо общество, упражняващо авторитета си върху дадена територия, трябва да е обект на постоянно критично отношение от страна на гражданското общество.

Гражданите не трябва да играят поддържаща второстепенна роля в политическия живот, защото тогава се превръщат в контракражданско общество — контрареалност, на която се нагледахме за последните повече от две години.

Гражданите имат пълното право и задължение да изискват властта (и правителството) да работи само и единствено в техен интерес до степен дори да свалят правителството от власт, когато техният общ граждански интерес не е защитен.

Властта няма самостоятелен суверенитет, защото произлиза от гражданите.

Дълг на гражданите е да се съмняват в почтеността на властта, когато виждат компромисни сделки и това не е Антагонизъм, а е здрав граждански (и политически) разум…

За Ментата и Морала… Или защо Йордан Цонев трябва да напусне Комисията #КТБ?

mentata

Данчо Ментата (по статия в Стандарт, 2006)

Преди 3 дни писах до Радан Кънев, a вчера изложих позицията си в БТВ. С две думи, казах, че Йордан Цонев няма място в Парламентарната комисия, която ще разследва източването на КТБ.

Ще се опитам да обясня защо.

Съгласен съм с Кънев, че макар и без доказателствена стойност, тефтерите показват съществуването на „Властови център, около КТБ и шефа й, пред чийто офис политици, надзорници, медийни шефове и прочее, са се редили на опашка…

dan4o_mentata

Снимка от web archive. Статията е свалена от сайта на Стандарт.

Йордан Цонев е описан от журналистката от вестник Стандарт (11 април 2006) Пепа Витанова като „дребен на ръст и дух, наближаващ 50-те, но с инфантилни прояви и отблъскваща парвенющина мъж…“

Цонев обяснил, че се бил срещал с Василев да обсъжда „банковото законодателство“ и не отрече да е имал срещи с издирвания банкер. При това много, вероятно десетки срещи.

В писмото си до Радан Кънев изброявам десетина случая на чужди политици, които подават оставки и си отиват от постовете, защото са нарушили често неписани морално-етични норми в държавите си. Пропуснах неволно германския президент, който подава оставка, защото преди години изтеглил с жена си 500 хиляди Евро кредит при преференциални условия — пример, имащ пряка корелация със случая КТБ.

Признанието на Цонев, че се е виждал с Василев и други банкери във всяка нормална държава, при подобни обстоятелства — продължаващи многохилядни протести, насочени срещу политическите, медийните и икономическите зависимости, произтичащи от „властовия център“ около банката, неминуемо би повдигнал въпроса за мандата на народния представител — бил ли е упълномощен от парламента или правната комисия, за подобни законодателни срещи с обекти на законодателството?

Този въпрос сякаш става още по-важен, на фона на описанието, което някои медии правят на Цонев: „Той започва политическата си кариера в ДПС заедно с Бисеров, след като двамата бяха изключени от СДС заради обвинения в клиентелизъм и корупция през 2001-а. Цонев е известен като ковчежника на ДПС, комуто дава нареждания лично Ахмед Доган…

В медиите може да бъде намерена информация за множество фирми, с многомилионни кредити в КТБ, свързани с ДПС и лично с Делян Пеевски (покрити по-късно от ПИБ).

Самият Цветан Василев твърди, че Делян Пеевски „има набор от фирми, които се обслужат от Корпоративна банка, и техните собственици са номинални, тоест крайният им собственик е скрит…“

Въпреки това, Цонев, който е бил редовен посетител при Цветан Васиев, се кълне, че Пеевски няма кредити в КТБ.

Истината за евентуалното участие на Пеевски в източването на КТБ през контролирани от него фирми трябва да бъде търсена и разкрита от тази комисия, защото има достатъчно журналистически разследвания, от които става ясно, че фирми, свързани с него, са рефинансирали към друга банка, която по същото време получава държавна помощ. Какво направи тази банка? Журналистически разследвания сочат, че получавайки помощта, одобрена от ЕС, тя купува дълговете на тези фирми, свързвани от медии и журналисти с Пеевски. (Виж тук, тук и тук.)

Парламентарната комисията, в която Цонев доминира, отказва да изслуша Цветан Василев. Тя отказва да се занимае с тефтерите, разкриващи „властови център“. Копията от тези тефтери, които изтекоха в медиите, ако бъдат доказани като автентични, ще потвърдят безспорно многократните срещи на Цонев с Василев в т.нар. „властови център“

Истината за начина, по който бе създадена, употребявана в полза и в интерес на политически, медийни и икономически кръгове банка КТБ, трябва да бъде разкрита.

Това не може да стане, без да бъде изслушан или разпитан Цветан Василев. Това също така не може да стане, докато депутатът, провел десетки срещи с Цветан Василев е член на разследващата комисия. Йордан Цонев се среща с банкера по времето, когато гражданите протестират срещу Модела КОЙ и задкулисието, но участва активно и доминира в дейността на разследващата комисия днес. Цонев и много други са участвали в това задкулисие, срещайки се с Василев, в офиса му, оценен от политиците като „властови център“ около банка, част от модела КОЙ, наричана „механизъм на политбюро в управлението на икономиката„. Банка, за която се твърди, че в „дейността й се меси политбюро“ и, че е „банката на мафията„. Банка, свързвана с ДПС чрез партийни фирми…

Йордан Цонев, срещал се десетки пъти с шефа на КТБ, отрича всичко това и се кълне разпалено и убеждава всички ни, че Пеевски и ДПС нямат нищо общо с КТБ…

Комисията, в която Цонев доминира, днес е взела решение, да не разглежда „тефтерите от властовия център“ и да не изслуша журналиста от Бивол Асен Йорданов, който иска да разкрие факти за придобиването и финансирането на медийна групировка; заеми от КТБ, свързани фирми и търговия с обществено влияние.

Колегите от Биволъ пожелаха да представят публично документи, разкриващи схема, при която КТБ, с помощта на английска банка, регистрира като бенефициенти на офшорни фирми видни синдикалисти и отваря фирмени сметки в Швейцария. След това фирма, контролирана от Цветан Василев, превежда стотици хиляди евро на тези сметки. Публикациите на Биволъ, съдържащи конкретни проверими факти за схемата, бяха игнорирани от медиите и въпросната комисия.

Припомням също така, че Протестна мрежа оповести данни за „приятелските медии“, извън групата на Пеевски, получили кредити от КТБ.

Йордан Цонев отрича всичко това, а парламентарната комисия е все по-близо до издаване на индулгенция на лицата, свързани с Модела КОЙ, близки до ДПС или Делян Пеевски.

Затова, Йордан Цонев трябва да напусне комисията, а многократните му посещения в „центъра на властта“, в офиса на собственика на КТБ, са достатъчно и незаобиколимо основание за искането за неговото отстраняване от Комисията, разследваща източването на КТБ.