Медии

Новините, каквито са…

Вчера писах за доверието и истината като пряко свързани с тиражите на хартиените издания. Вярвам, че никой няма да оспори, че не само цената или девойката по монокини на 3-та страница са определящи, но и т.нар. “качество на съдържанието”. Както се казва, „възможно е един човек да бъде лъган непрекъснато, всички хора могат да бъдат излъгани един път, но не е възможно всички да бъдат лъгани постоянно…“

Истината и качеството са не по-маловажни за доверието и интереса към дадена медия, не само жълтия елемент в притурката или на последна страница. Обърнатият слововред в заглавията може да е атрактивен и да продава, но доверието в дадена медия се гради основно на съдържанието в статията, под заглавието. А съдържанието трябва да е достоверно и качествено поднесено.

“Труд” и “24 часа”, както писах вчера, са определени от издателската им група “България” като “най-влиятелните всекидневници”. Пак там разпространението на “24 часа” е посочено така: “Тираж: 52,220 бр. през седмицата; 97,820 бр. събота…” — не става ясно дали дневно или за всеки пет или двудневен период.

Данните, с които разполагам обаче описват малко по-различна картина. Средните стойности за първите 16 седмици на 2015 г. варират между 12,408 и 15,190 броя за всеки работен ден от понеделник до петък. Долната стойност е ако вземем предвид първата седмица на годината, която е непълна. Тиражът през уикенда (събота и неделя) варира между 28,434 и 53,486 броя дневно, ако изчислим средната двудневна стойност на най-слабите и най-силните дни.

Ще повторя отново, че доверието в медиите зависи от качеството и истинността на информацията, която поднасят на зрителите, слушателите или читателите си, а тиражите са отражение на това доверие.

Данни за тиража на „24 часа“ за първите 16 седмици на 2015г:

Screen Shot 2015-06-23 at 10.27.51

Реклами

Тази марка, която взимаме, струва милиарди…

„…Тази марка, която взимаме, струва милиарди“ П. Блъсков

Тиражите на вестниците са съществен критерий за тяхната ефективност и доверието на хората в тях. Извън чисто комерсиалната страна на взаимоотношенията между издателя и рекламодателите, тиражите на печатните издания имат пряко отношение и зависят от качеството на предлаганото съдържание.

На сайта на Вестникарска група България се казва, че вестник ТРУД излиза в тираж: „49,800 бр. през седмицата (понеделник – петък) и 77,100 бр. събота.

Вестникарска група България се определя сама като “най-голямата издателска група за периодични печатни издания в България, която издава най-влиятелните всекидневници „24 часа” и „Труд”.

Данните, с които разполагам, показват малко по-различна картина. Средното дневно разпространение на ТРУД за първите 16 седмици на 2015 г., ако вземем най-високата и най-ниската им седмична стойност, е 9,743 броя дневно в работен ден и средно 37,372 броя за всеки ден от уикенда (събота и неделя).

Данните за в-к ТРУД на сайта на групата биха били коректни ако изрично е посочено, че става дума не за дневен тираж, а за 5 дневен период, но дори тогава биха били леко завишени спрямо средно статистическите.

Доверието в журналистическата професия и информацията, която дадена медия поднася на обществото зависи и от истинността на фактите. Нямам основание да се съмнявам в източника на информацията, с която разполагам, но от съображения за неговата сигурност ще премълча името му. Ето данните:

Screen Shot 2015-06-22 at 19.55.06

Онлайн анкетите: Осанна или Разпни го, според импресиите…

Screen Shot 2015-06-12 at 17.02.20След текста, който написах за анкетата в сайта Офнюз, в който описах начина, по който лице, представило се като графичен дизайнер, за няколко часа преобръща анкетата дали читателите на сайта харесват паметника на Цар Самуил. От моя текст и от отговорите на дизайнера става ясно, че този вид анкети имат единствената функция на генерират импресии в поляризираните медии. Освен това, те нямат никакви други реални стонойсти и смисъл, защото са абсолютно непредставителни и почти изцяло уязвими.

Бях критикуван, че съм хакнал сайта, а дизайнерът, който се свърза с мен и ми даде интервю, след като бе гласувал 24,000 пъти в анкетата, бе обявен за “враг на Цар Самуил”.

Реших да припомня следната патриотичен епизод от историята на Клета майка България:

На 6 май 2004 г Наказателният съд в Бенгази осъжда пет български граждани на смърт по делото срещу българските медици в Либия. По същото време телевизия Ал Джазира е все още млада, наскоро проходила медия. Няколко дена след това на сайта на телевизията се появява анкета, за чието съществуване научаваме от журналиста Милен Цветков. Въпросът е ясен:

„Подкрепяте ли намаляването на смъртните присъди с по-леки срещу тези, които заразиха либийски деца с вируса на СПИН чрез заразена кръв?“

Анкетата, адресирана само за арабския свят, разбира се се разива негативно за българските граждани. Някъде, около 14, 15 май обаче се случва нещо много интересно — българските медии съобщават за чудо, случило се с анкетата на Ал Джазира:

Над 400 000 гласа в анкетата на ‘Ал Джазира’ – рекорд!

При което 85% от гласувалите в анкетата на арабски подкрепят смекчаването на присъдата. Интересно е, че обратът настъпва рязко, за часове, а първоначално близо 80% са били за смъртните присъди.

Резултатът е, че Ал Джазира първо спира гласуването, после скрива анкетата, а накрая не произвежда новина, в стил: “99% подкрепят смъртните присъди на детеубийците от България!”

Това, което се случва е, че група български “графични дизайнери”, да ги наречем условно “бели хакери”, намира пробив във сигурността на анкетата на Ал Джазира и с няколко скрипта, разположени на различни сайтове, генерира по 5000 гласа в час, в полза на българските медици.

Дори повече, въпреки очевидната “манипулация”, групичката е безрезервно подкрепена от сайта СЕГА, с думите:

“Наш дълг е да дадем думата на един от нашите редовни форумци, който изказа чувства, общи за всички ни – вестник, форум, България…

Мнението е леко редактирано по понятни за всички ни причини!

От името на целия християнски и цивилизован свят и в частност от името на българския народ и Интернет-обществото на Форума на „Сега”:

Изказвам служебна благодарност, поради липса на други подходящи атрибути като ордени, медали и прочие на държавната и народна признателност, на другарите:

БГТОПИДИОТ, Крез МАКДЪК, Х ТЕЕН, ГанТРЕЕ* и всички останали знайни и незнайни герои на Интернет-фронта, които върнаха усещането ни от Американско лято’94 и Пиянството на един народ.

НАШАТА ЦЕЛ Е ПОСТИГНАТА! ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНА!

Каква е равносметката:

1. Цяла нощ Интернет Б-я будува – хвърчаха бележки, постинги, линкове, писаха се указания, предотвратяваха се кракерски атаки, кефихме се на резултата, разпращахме навред съобщения, беше „Грабвайте телата!“ – това всичко го направихме за нас. Почувствахме се българи. Полезни хора, овладени от духа на нещо, което е направило тази държава!

2. На другия ден стана топновина за вс. наши медии – обръщането на резултата и неговия коментар в полза на ПРАВДАТА. Депутатите ни не пропуснаха да се присламчат.. Каква политическа класа имаме! Защо се присъединиха на следващия ден вечерта! Ами ако никой не беше обърнал внимание на призива на Милен? Ами ако не беше вече обърнат резултатът в оная паметна за българския дух нощ?

Борислав Цеков си навлече вечен позор – е, това е лицето на оядените, случайно овластени малки тарикатчета… Като на местните ни футболни величия от по-ново време..

3. Консулът в Либия я коментира – казали и на сестрите – ужасно се изкефили – това ни стига!

4. „Ал Джазира“ я четат и гледат всички в мюсюлманския свят-тя е като ходжата от минарето за тях… Показахме, че така анкета не се прави, не може да се правят манипулативни, некоректни и гаднярски допитвания, с които да се манипулира ислямския свят, за сметка на съдбата на нашите нещастни, отвлечени сънародници… Ха бакалъм!…

Това малко ли е!!!

Р.S Виртуалната и морална награда може да има само течен еквивалент! Да даде Бог и това да стане!“

Припомням всичко това, защото светещоокият паметник на Цар Самул разпали страстите български до степен, подобни анкети, в защита на кичозната скулптура, да се нароят на множество сайтове, борейки лошите последователи на Василий II Българоубиец.

Извън шегата, хора, доказали експериментално пълната несъстоятелност на такива анкети и липсата на каквато и да е стойност у тях, за врагове на Цар Самуил.

А едно от общите неща е, че и анкетата на Ал Джазира тогава, и нашите анкети днес имат еднаква активност — 4000-5000 гласа средно. Всички анкети — арабската и българските нямат никаква стойност, заради тотално ненадеждните и неавторитетни данни, които предоставят. Но в либийския случай новина нямаше, докато в нашия — данните се ползват от политиците и медиите.

А засегнатите викат „Осанна“ или „Разпни го“, според конкретния рейтингов интерес…

Онлайн анкетите, сигурността и истината

Screen Shot 2015-06-11 at 13.38.21С Владо Йончев се познаваме. Позволявам си да кажа, че дори сме в приятелски отношения. Именно по тази причина си позволих да проведа един експеримент със сайта Офнюз. Провокира ме статията “73% харесват паметника на цар Самуил”.

Базисните ми познания в сферата на интернет и IT технологиите ми подсказват, че не съществува 100% сигурна онлайн анкета. Също така, ако не бъдат предприети елементарни мерки за повишаване на сигурността на въпросните анкети, с които изобилстват българските сайтове, те се превръщат в инструмент за манипулация на аудиторията на силно поляризираните онлайн медии. При това, този инструмент сам по себе си е лесен за манипулация от злонамерени лица или зловреден софтуер.

Виждайки анкетата, реших да проверя доколко тя е надеждна и установих, че единствената защита, която е предвидена са т.нар. “бисквитки” (cookies). Всеки средно информиран потребител знае как да чисти бисквитките от браузера си, с което си създава възможност за практически неограничено гласуване в подобни анкети онлайн.

Важно е да декларирам, че този експеримент в никакъв случай не означва, че всички анкети на сайта са компрометирани, нито означава, че информацията на сайта е некачествена или съмнителна. Проблемът, който описвам, е универсален и касае всички български онлайн медии, а някои са изключително уязвими.

Днес с мен се свърза лице, чието име ще запазя в тайна, което работи в сферата на IT технологиите и ми сподели, че съществуват много начини подобни анкети да бъдат манипулирани. Въпросното лице ми каза, че е гласувало в анкетата със същата цел — да покаже тяхната непригодност от социологическа и информационна гледна точка, ако не съществуват що-годе прилични механизми, затрудняващи многократното гласуване.

Помолих го да ми отговори на няколко въпроса, които публикувам без намеса, а аз самият се извинявам за неудобството, което експериментът може да е предизвикал. Интернет играе все по-сериозна роля в обществено-политическия ни живот и въпросите със сигурността на подобни данни са все по-актуални.

Трябва да поясня, че анкетата може да бъде възстановена със старите данни, преди моя експеримент и гласуването на лицето, което се свърза с мен, изтривайки повтарящите се IP адреси.

— Защо участва в гласуването по този начин?

Във Facebook забелязах заглавието на статията в Офнюз, цитиращо резлутати от тяхна анкета. Заглавието предполагаше представителност на общественото мнение, базирано на анкета проведена в сайта. За това и реших да проверя до колко може да се разчита на анкетата им. Както се оказа скоро след това – нивото на предпазване от манипулации е минимално.

—  Какво ще кажеш за сигурността и надеждността на подобни анкети?

Има определен спектър от медии, които дори не отварям и чета – тях не мога да коментирам. Бих казал, че Икономедия предлагат прилично ниво на сигурност за резултатите от анкети. Множеството анкети обаче са лесно манипулируеми и уви, това не изисква особени познания.

— Смяташ ли, че “информация”, събрана по този начин, трябва да служи за основа на новинарски публикации?

И да и не. Зависи от усилията, които е положил анкетиращият при подготовката на анкета, която да е максимално защитена от манипулации. При положени усилия, голяма част от “зловредните” гласуващи ще загубят интерес да опитват.

— Искаш ли да споделиш с няколко думи как точно гласува, т.е. какви методи ползва? Защото аз гласувах нееднократно, просто изтривайки кукитата, но това отнема повече време и усилия…

Първоначално направих гласуване по следния начин, за да проверя до каква степен анкетата ограничава повторно гласуване: итерирах няколко пъти и с кратки клавишни комбинации с посочения по-горе метод, което значително ускорява процеса.

В последствие опитах гласуване чрез прилагане на макроси в Windows, с което ускорих в пъти процеса.

Накрая изпробвах и софтуер(безплатен) за следене и записване на трафика. Там буквално само с натискане на бутон от клавиатурата осъществявах гласуване. Не продължих с автоматизирането на тази процедура, защото дори и към момента резулатът вече беше абсурден.

— И последно, смяташ ли, че подобни техники, като ползваната от теб, може да бъдат лесно усвоени от тролове с политическа или друга цел, но със злонамерени мотиви?

Въпросът не е дали може, а как да се противодейства съзнателно на подобни “практики”. Тези техники са отдавна усвоени и лесно достъпни. Да не говорим за възможностие на средно способен програмист, с достъп до интернет.
Една анкета може да има смислен резултат само при добра аутентификация, което обаче до голяма степен би ограничила анкетираните, поради по-дългата процедура за гласуване. Друга силно препоръчителна практика е преглеждане и филтриране на резултатите по множество възможни събрани показатели, за да се сведат до минимум фалшивите записи.

И не на последно място искам да се извиня за причиненото изкривяване на резултатите от анкетата. Това беше демонстрация на сериозен пропуск в сигурността на метода за анкетиране. Моля, още веднъж за извинение, като читател на Офнюз, и се надявам ангажираните с това колеги от медията да вземат мерки за подсигуряване на максимално честно и обективно гласуване. Утре може да питат за нещо наистина важно.

— Благодаря ти! Искаш ли да кажеш съвсем принципно, без да разкриваш излишни детайли, какво работиш?

Графичен дизайнер.

Деветомайската битка на Кремъл

ataka_russia

Да върнем България на Русия…

Кремъл спечели една битка в България, 70 години, след като Сталинският комунизъм победи Хитлеровия националсоциализъм. 

Москва се подготвяше дълго за деветомайския си карнавал, на който искаше да подрънка оръжие пред целия свят. 

Не се получи. 

Значителна част от лидерите на демократичните държави пратиха своите посланици на путиновия военен прайд, изразявайки протест срещу московската агресия в Крим.

Българската левица се “отсрами” с недоразуменията си Бокова (подкрепена от ГЕРБ за генсек на ООН) и Сидеров, който в комплекса си на политическо джудже и продажник, търси компенсация, снимайки се приклекнал, с пезевенкска усмивчица до червения второразреден актьор Сегал. В идиличната многозвездна хотелска атмосфера липсваше само пиянската физиономия на въздебелия френски руснак Депардьо… Но това е друга тема.

А очите му топли, човечни...

А очите му топли, човечни…

Какво се случи в България?

У нас Кремъл спечели своята Деветомайска битка във войната, която вече губи. Войната за Истината, срещу Лъжата, поддържана от Следвоенния консенсус 70 години. 

След страните от Балтия — Литва, Латвия и Естония, след Полша, дори след Чехия, постсъветското пространство, руският империализъм и откровен фашизъм претърпяха сериозни териториални и политически загуби, отстоявайки лъжата за Добрия СССР и любящия закрилник от Злото, Бащата на народите, другаря Сталин. 

Фашизмът е зло, съмнения няма! Пропагандата на Следвоенния консенсус обаче твърди, че комунизмът и СССР са добрите победители в големия цивилизационен сблъсък. Това не е истина. 

След „Великата отечествена война“ на Сталин Злото остана непобедено. Единият агресор капитулира през 1945, с края на Втората световна война, а другият се съпротивляваше до 1989, поддържайки империята си, основана на терор, насилие и сто милиона жертви

Но дори и това не е акцентът на този текст. Акцентът е България вчера, на 9 май, 2015. 

Победа будет за нами!..

Победа будет за нами!..

Кремъл спечели своята малка периферна Деветомайска битка. Напазарува си телевизия ТВ7, през която излъчи директно своя военен хайтек парад, прикривайки падащия космически кораб “Прогрес” и неподвижния танк “Армата”…

Спечели я през продажническия политически възторг на едно от лицата си — доскорошният издателят на ДУМА, социалистът Николай Малинов, възкликнал радостно за руската победа в Третата кримска война. Той влезе в управлението на ТВ7. Същият, който начерта „пътя на Москва на юг, към Балканите“, влезе в управлението на телевизията, за която се говори, че е напазарувана на едро от руския олигарх Малофеев, близък до Путин

Кремъл спечели Деветомайската си битка в малка България през това, че успя да удави почти всякакъв дебат за истинското лице на СССР и Сталинизма, както и за реалните измерения на комунистическото зло, което тази империя наложи върху покрития от Желязната му завеса свят.

Вместо това имаше руски пляски пред бетона и чугуна, маркирали червената окупация на България през 1945. Цял ден „патриоти“ вееха руски знамена, искайки си България незнайно от кого, в тъмната сянка на разветия над София Шпагин.

Деветомайската битка на Москва бе спечелена и с това, че в медиите липсваха или бяха свалени планирани дебати по темата за злото, което сполетя Европа след 9 май 1945.

Спечели я и с това, че извън познатите ни сайтове, подобни дискусии липсваха.

Добрата новина е, че загубената битка е малка. Но войната на Москва с демократичния свят за запазване на лъжата на Следвоенния консенсус все още тече. Информационната ера не позволява на никой да монополизира или дори да узурпира Истината. Архивите вече говорят, а все някога ще проговорят и руските.

На 9 май догодина Кремъл ще загуби още в пропагандната си война със света, дори да успее да привлече част от политическия елит, който отказа да посети Москва вчера.

Лъжата винаги губи войната с Истината. Част от истината е, че Германия капитулира на 7 май, а Втората световна война свършва на 2 септември 1945.

KUED 7 — обществената телевизия на Юта

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

KUED 7

Юта е западен щат с територия почти колкото две Българии, но с около 1/3 от населението й. Обществената телевизия в щата се казва KUED 7. Имат си и радио KUER FM. Последните две букви (ED) идват от Education — обучение.

Лицензът е даден на Университета в Юта, а самата телевизия се управлява от борд.

Като обществена телевизия (PBS – Public Broadcast Station) KUED 7 се финансира от три относително равни източника — федералния бюджет, щатския бюджет и сравнително най-големия дял от парите на телевизията идват от частни лица и корпорации.

Не съществува схема, при която губернаторът на щата или друг високопоставен политик звъни в нюзрума да се кара за някое предаване.

Рецепцията на KUED 7

Рецепцията на KUED 7

Основният проблем със свободата на словото в обществената KUAD 7 е т.нар. автоцензура, а единственото съображение са спонсорите. Затова пък, източниците на пари са три, както споменах по-горе.

Телевизията има News Hour за водещите новини, тъй като няма възможност да поддържа непрекъснати новинарски емисии. Основните предавания са образователни и документални филми.

В Щатите има обединение на обществените телевизии, а предаванията, които те заснемат, са два вида: Hard Feed — излъчват се задължително по всички обществени телевизии и Soft Feed — „свободно избираеми“.

Губернаторът ползва периодично телевизията за публични обръщения и пресконференции, като в студиото се събират всички заинтересовани медии — на „неутрална територия“.

Телевизията е малка, с две студиа, но покрива, сравнено с останалите PBS, най-голяма територия в САЩ, разпростираща се и извън пределите на щата Юта. И както казах, основна част от дейността й са образователните и документалните филми, а това е единият от тях, който ще изгледам с интерес:

20150327_221315_Cesar E. Chavez Blvd-1~2

Звукови и димни гранати „Сделано в СССР“

ussr_2ДАНС спи дълбоко. Репресивните органи са по-скоро заинтересовани от личния живот и придвижването на „протестърите“, но пропускат, погледнато отстрани, да забележат една сериозна тенденция на риск и заплаха по линия на бившия СССР и постсъветското пространство, в което Руската федерация се опитва да доминира.

Очевидно е, че позиционирането на България по оста Русия — Западна Европа и САЩ е точно толкова важно за Кремъл, колкото да не изгуби позиции в страни като Украйна, Беларус и подобни. А е очевидно най-малкото от корумпиращите усилия покрай покойния проект „Южен поток“ и още по-корумпиращия проект „Белене“.

Тайната среща на Орешарски с Миллер от „Газпром“, както и всички явни лобистки усилия на кабинета на коалицията БСП-ДПС-АТАКА в полза на този проект подсказват за трайните геополитически и икономически интереси на Русия, защитавани от енергийното й лоби в България. Същите интереси са защитавани и от БСП и сателитните й политически и неправителствени организации и активисти, пледирайки в полза на АЕЦ „Белене“.

Протестите срещу управлението на доминираното от БСП мнозинство и кабинета „Орешарски“ родиха много забавни родни феномени и повдигната завесата на най-отвратителните политически, икономически и медийни зависимости у нас.

БСП си култивира контра-граждани и контра-гражданско общество, а „огънят“ бе насочен към истински активните граждани, излезли с хиляди по улиците. Конкретните мишени бяха всички изразители на посланията на протестиращите, насочени срещу статуквото и прокремълската политика на кабинета.

„Оръжията“ бяха, а и все още са, добре познатите от години пропагандни клишета, най-общо казано, срещу лошата „Либерална Европа, злия американски империализъм и колониализъм и световния терор на НАТО“. Излишно е да търся цитати в подкрепа на това твърдение, а само бегла разходка из речите и изявленията на най-яркия говорител на Москва, Волен Сидеров, дава пълна и ясна картина на спецификата на политическите кампании на проруските партии.

„Арсеналът“ е несменяем от десетилетия: аргументите са идентични или сходни още от времето, когато Г.М. Димитров бе обвинен в шпионаж, през „Народния съд“, та до днешни дни, когато комунистическата „Държавна сигурност“ пише „опорни точки“ в стилистиката на Недялко Недялков: „ШОК! СЕНЗАЦИЯ! САМО В ДОКЛАДИТЕ НА ДС! Америка плаща! Протестиращите и студентите са пияници! Действа задкулисие и заговор срещу дъжавността…“ Днес по-модерно е да се казва, че тече „подривна дейност“. Все действия срещу KLETA MAJKA BALGARIQ.

Впечатляващо е усърдието, с което редактори и собственици на губещи вестници и сайтове с неясно финансиране, се хващат за ръце и в хор започват да повтарят тези заклинания, призовавайки репресивните органи в страната да действат срещу „метежниците“ и тяхната „подривна дейност с лаптопите…“

Схемата е елементарна — съществена част от нея е пускането на „разследващи материали“, които съдържат „сензационни разкрития“ в някой от десетките напълно анонимни сайтове, след което темата се подема от „мейнстрийм медиите“ и се предъвква в студиата от „спин-докторите“ на статуквото. Зад всички тях могат да бъдат видени както финансови, така и политически връзки и зависимости с това, което днес се определя като Модела КОЙ.

Без да се впускам в пространни обяснения на този модел, ако приемем финансовите зависимости между държава, частен бизнес, политически елит и медийната империя на семейството и приятелите на Пеевски, които КТБ включваше, като част от Модела КОЙ, то зад този сценарий със сигурност може да бъде проследена и руската КГБ връзка през ранния генезис на КТБ, като наследник на Внешекономбанк и връзките с Руската централна банка, та чак до ВТБ Капитал, като притежател на 10% от акциите на банката на Цв. Василев…

„Руската връзка“ може да бъде видяна и през абсолютно идентичните пропагандни клишета по отношение на събитията в Украйна и руското участие и роля в тях. Със сигурност, предателският акт на подписване на договора за Южен поток развърза ръцете на Кремъл за открит шантаж над Украйна, във времето, когато Янукович трябваше да подпише договора за сътрудничество с ЕС. Сред тези клишета най-ярките са обвиненията във фашизъм и европедерастия.

russian_propagandaПлакатът, който прилагам като илюстрация е не по-лош пример за копи-пейст политиката на Кремъл и платения му „агентурен апарат“ в София.

Така, плавно и полека, стигаме до актуалните събития от последните няколко дни. След като лидерът на АТАКА, Волен Сидеров направи неуспешен опит за противоръжавна дейност, въвличайки ни във война с Русия, стана ясно, че хибридната война на Русия с Европа и света тече активно в България. Ще си позволя да припомня чл. 407 от НК, според който, всеки, „който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.“

Характерно в думите и позициите на Сидеров и АТАКА е, че подобно на историческите факти, посочени по-горе, днес те повтарят почти дословно тезите на Москва, изразени, примерно в сайта „Гласът на Русия“ в българската му секция.

Руската връзка може да бъде проследена и в официоза на БСП в-к ДУМА и неговата платена от Русия притурка „Руски дневник“ (като рупор на Кремъл и Российская газета), както и редица Фейсбук страници, свързвани с русофилите и почитателите на кремълския проект за евразийския икономически съюз.

Ще повторя: схемата е елементарна, но ефективна като звукова граната, а ефектът й е информационна мъгла, като след бойна димка — пропагандното клише е хвърлено, след което е възпроизведено в десетки анонимни, но открито проруски сайтове; преповторена е от трол-армията, дислоцирана около политическите доктрини на БСП и АТАКА (факт, за който пръв призна Антон Кутев и бе потвърден нееднократно в редица журналистически разследвания и репортажи); а в заключителната фаза на хибридните военни действия на Кремъл в България, тези лъжливи тези придобиват политическа легитимност през устата на Сидеров.

Описвам всичко това, за да стане ясно как Русия осъществява идеологическа и информационна диверсия в България и какви са механизмите, с които се създава едва преодолим шум в информационната среда, а истината потъва в мъглата.

Да стане ясно как точно Русия хвърля звукови и димни информационни гранати и кой дърпа предпазителите им на родна земя.

Евтината постановка на Недялко

Screen Shot 2015-01-21 at 11.19.05 AMПапагалко Папагалков. Това, струва ми се, може да бъде творческият псевдоним на видния журналист и общественик, на рождения ден на чийто набеден за медия сайт се изсипа половината политически елит, предвождан от Главния прокурор. Същият, който ръководи институцията, препрала и избелила Пеевски без накисване на първа инстанция.

Тази сутрин Недялко Недялков имаше театрален дебют по БТВ. Там той се опита драматично да пресъздаде и изиграе Защитната (пледо)ария на шефа на КФН, Стоян Мавродиев, преповтаряйки наизустените от него оправдателни фрази.

Всичко звучеше като в евтин турски сериал или второразреден холивудски екшън с много убийства, стрелба и пушилка, но без капка кръв.

Или като в германско страстно кино от времето на зрелия соц, в който иначе почти натуралното “Я, я!…”, вероятно преведено на български с “Да, дааа…”, би звучало по-естествено от аматьорската игра на Недялко тази сутрин.

Не става само с наизустяване. Това го могат и папагалите.

Трябва малко талант…

Ако Недялко Недялков беше карикатурист…

Автор: Ивайло Цветков

Автор: Ивайло Цветков

Ако Недялко Недялков беше карикатурист… Някой карикатурист щеше да издава „Пеевски Има да Каже“…

„Красиво“ — наред с „хубаво“ или „възвишено“, „чудесно“, „величествено“ и други такива изрази, — е прилагателно, което често използваме, за да означим нещо, което ни харесва… В различни исторически епохи между Красиво и Добро е имало тясна връзка… Безброй са нещата, които определяме като добри — една споделена любов, едно честно спечелено богатство, едно изтънчено лакомство, и във всички тези случаи ще поискаме да притежаваме това благо. Благо е това, което стимулира нашето желание. Дори когато определяме една доблестна постъпка като добра, желаем да сме я извършили ние, или си обещаваме да извършим нещо също толкова достойно, поощрени от примера на онова, което смятаме за добро…“  Умберто Еко, „История на красотата“ (със съкращения).

Ние си знаем, че не сме нито Брад Пит, нито Шон Пен или Джони Деп, а за Джордж Клуни, Дензъл Уошингтън или Антонио Бандерас дори не смеем да си помислим, че сме… Далеч сме от самоилюзията, че сме красив, но сме категоричен, че не притежаваме носа на Депардийо, а и други корпулетно изразени негови телесни характеристики. Опазил ни Бог от идеята, някога да пристанем на Путин за руско гражданство.

Но не за това ми е думата.

Красивото, както прочитаме от Еко, възпитава Добродетели. Скромното ми разбиране е, че артистът, в частност художникът, се стреми към красивото. Дори когато изобразява Грозотата, Красотата се долавя в нейното отсъствие.

Гоя. Снимка от Интернет

Гоя. Снимка от Интернет

Без претенция за дълбок анализ, Красивото се подразбира по неговото отсъствие и в картините на Гоя, изобразяващи „Ужасите на войната“.

Изяществото, с което е изобразено Злото, подсказва Доброто.

Ужасите на войната, изобразени прецизно от великия художник, говорят за Благото, в нейното отсъствие и поне у мен стимулират желание към Доброто на мира.

Към Красивото.

Разбира се, далеч съм от мисълта да сравня карикатуриста на ПОЛИТИКА — издание, за което се говори, че е номинална собственост на Ирена Кръстева — майка на Делян Пеевски, с великия Гоя. Опазил Господ!

Ще си позволя да сравня Ивайло Цветков с друг карикатурист, с когото често сме разменяли реплики в социалната мрежа, понякога дори изразяващи несъгласието ни един с друг. Та, като адресат на творчеството на двамата,  чета и СЕГА, и много рядко ПОЛИТИКА, аз мисля, че имам право да съм критичен към продукта, който ми предлагат двамата автори.

Христо Комарницки… За мен, той е най-големият ни карикатурист в момента. В рисунките си Христо успява да е уникално критичен, но съхранява Красотата, защото не губи уважение към човека, когато рисува. Комарницки запазва собственото си достойнство.

Осмива, но не унижава и не обижда. Запазва Доброто, създавайки Благо, което стимулира желание у всеки, разбрал карикатурата му, да притежава част от Красотата, пресъздадена със средствата на карикатурата. Дори когато тя се подразбира само в отсъствието си.

Христо е талант, когото уважавам.

Толкоз за него. Споменах го, за да имам реална, съпоставима (извинявай, Христо) с Ивайло Цветков точка за сравнение.

Ивайло Цветков…

Разбира се, няма да коментирам своя образ в шаржа му. Суетата не е водещият ми недостатък. Успял е, макар и пресилено, да долови основни мои характерни черти. Поне дотолкова има „очи“ авторът.

Другите трима, които познавам, повече или по-малко лично, съм виждал достатъчно и в неформална среда, но и от телевизионния екран. Виждам, че Ивайло се е опитал да „долови“ основни техни черти, да ги засили до Грозота, воден явно от силното си желание да ни изобрази по начин, подходящ да илюстрира статията, чието основно внушение е, че ние сме продажни лъжци, обслужващи юдеофашистки, жидомасонски сговор срещу KLETA MAJKA BALGARIQ.

Водещите тези, които авторът е трябвало илюстрира, са внушенията, че Протестна мрежа са „лъжци, терористи, опасни конспиратори и провокатори, дестабилизиращи България чрез връзките си с кръга „Капитал“ и Сорос…“

Това му е поръчано, това е нарисувал „творецът“. Колкото можал, толкоз. Пито — платено!

Да не бъдем взискателни. А и думата ми е за друго.

Излишно е да припомням, че Протестна мрежа систематично и упорито, къде успешно, къде не дотам, но с постоянство се опитва да свали маските на Модела КОЙ. Характерно за модела е, че притежава медии. Огромният икономическият ресурс, който доскоро бе съсредоточен в една банка, поддържа(ше) медийна империя, генерираща политическа сила, чрез безскрупулни манипулации на общественото мнение. Моделът КОЙ притежава медийна власт и мощ, която и до днес се стоварва върху всеки, дръзнал да се опълчи срещу криминално-олигархичния консенсус на огромната част от полит-икономическия елит на България.

Без да влизам в досадно повторение, всеки, който следи както политическия, така и медийния или обществения дискурс, знае отлично къде се позиционира газетата ПОЛИТИКА по оста „КОЙ“. Ще припомня само част от заглавията за последната година, свързани с протестите, започнали след назначаването на сина на Ирена Кръстева за шеф на ДАНС: „Коледата невъзможна“; „Хорът на омразата“, „Кукловодите“ — като на всички първи страници присъстват част от изобразените в шаржа на Ивайло Цветков личности, а аз дори имам честта да съм на всяка една от тях…

Думата ми е за карикатуриста Ивайло Цветков. И за творческата цена, която един художник трябва да плати, за да обслужи модела, станал олицетворение на общественото Зло за стотици хиляди български граждани. Да го изобрази така, че да не остави нищо красиво, което евентуално да провокира „опасни“ въпроси у читателя: „Дали пък няма нещо вярно в думите на тези четиримата?“

Дали карикатуристът не е имал такава поръчка. Дали не му е платено за това?

Приятелите ми от протестна мрежа, а и хората, които познавам лично, или от телевизионния екран, с които сме заставали често на сходни позиции. Критикували сме неща, пряко или косвено свързвани с Пеевски, майка му, политическия и икономически консенсус, заради който съществуването на Модела КОЙ е възможно.

Поръчано или не, изобразени сме така, че да не будим никакви симпатии, провокиращи усещането за вероятно Добро, което хората и общността, за която пише в статията може да са сторили.

Казано просто, Ивайло Цветков продал ли е таланта си?

Рисунката му илюстрира текст и внушения, под които собственикът на друг сайт от кръга „Семейство и приятели“ вероятно би се подписал с две ръце, без да се двоуми.

С други думи, ако Недялко Недялков беше карикатурист, Ивайло Цветков, нямаше да рисува за ПОЛИТИКА, а щеше да пише за ПИК…

За изборите и порното и червената точка…

Смисълът на червената точка е да информира зрителя, че предстои съдържание със силно изразен сексуален характер. Затова, в червените точки обикновено пише (18+). Предполага се, че над 18г, зрителят няма да бъде негативно повлиян от съдържанието. А то, в най-общия случай, разговорно бива наречено порно.

При порното, в най-общия случай, двама души получават пари, изкарвани от зрителите, за това, че правят секс пред камера.

Предполага се, че зрителят споделя част от „удоволствието“ на участниците в действието…

Изборите са своеобразен „секс“ между политици и избиратели, пред „перата“, камерите и обективите на медиите — вестници, телевизии, сайтове и пр.

Затова законодателят е решил и вменил задължението на медиите да маркират заснетото или описваното съдържание с „червената точка“, обозначаваща предизборното порно между партии и избиратели.

При „класическото“ порно „далавера“ има и за обикновения „драг зрител“,  а пари получават, предполагам, двете страни в действието — активната и пасивната…

При предизборното порно „драгият зрител“ изпитва само разочарование: партиите, през едни черни каси или с кинти, директно събрани от тях (омразните СОПСИДИЙ) плащат на медиите. После, щедро платили на медиите, те получават или затвърждават достъпа си до властта, с което си връщат медийната инвестиция с лихвите. Лихвите, подобно на някои клиенти на една популярна неработеща напоследък банка пък са преференциални (разбирай, далаверата е голяма!), но това е друга тема. Да не се отклоняваме…

При цялата тази схема, избирателят в предизборното порно, за разлика от зрителя при „класическото“, е пряк пасивен участник, ако ме разбирате какво имам предвид. Но, за разлика от пасивния участник или зрителя при „класическото“ — за него няма нищо.

Той хем е „потърпевш“, хем си плаща — през данъците на партиите, от там и на медиите, а купувайки някоя газета си плаща втори път директно на медиите.

Та, като стана дума за вестници, „режисьорът“ на предизборната порно продукция — законодателят, е вменил задължението въпросното съдържание да се маркира с текст: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ и „ПЛАТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ“.

От една страна, склоняването към участие в порно продукции (по закон мисля, че става дума за склоняване към проституция) е престъпление, от друга страна, ако все пак има доброволни участници и от страна на пасивния зрител, и от страна на активните партии, в тази продукция, за останалите трябва да е ясно — това е секс за пари.

Затова, въпреки, че Законът не вменява, подобно на цигарите или билбордовете с политическа реклама, някакъв ясен процент (в случая говорим за 10%), този надпис, особено вторият — ПЛАТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ, трябва да е ясно разграничим и четливо изписан…

За да знаят всички, че става дума за купуване на „любов“, при която партиите правят огромни инвестиции, за да си купят тази „стока“ от избирателите. А те пък не разбират, че става дума за порно, при което си плащат няколко пъти, за да бъдат „пасивната“ страна…

porno_partii_medii

Илюстрация #1. На заем от iped.bg

Ако въпросната маркировка не е ясно разграничима и четлива, което, повтарям, не е незаконно, но изглежда, че е леко неморално, тогава попадаме в друга комична ситуация, при която дадена медия излиза със заглавие: „ГЕРБ без кампания в пострадалите региони„. В самия материал се обяснява как лидерът Борисов занесъл електроуреди за незнам си колко хиляди лева и как нямало да прави кампания в района, пострадал от наводнението, но, видимо от илюстрация #1, щедро излива пари в медийна реклама, която достига до същите тези пострадали региони, през платеното съдържание в медиите

Но „баба Горка“ от въпросното село най-вероятно има нарушено зрение и не може да разчете текста, маркиращ предизборното порно. Не може да разбере, че е пасивен участник в политическата порно продукция.

Но не само баба Горка не може! Не могат и младите, но това е друга тема. За нея – друг път, ако имаме вдъхновение..

porno_medii_izbori