Медии

Несменяема, неизбираема, безконтролна и безотчетна… Четвърта власт

pras-pressВластта, която не минава през избори в България, която е несменяема и над която избирателят, електоратът, гражданите нямат власт и контрол е Четвъртата власт…

Нейни представители неотменно и самоотвержено бранят с перата си всяка власт. Най-ярък пример за тази самоотверженост бяха последните 13-14 месеца.

За този период мнозина свободни и независими граждани заявиха ярко своята позиция срещу криминално-олигархичния политически консенсус в България, който, в резултат от трансформацията на политическата власт на бившия комунистически елит и елита на репресивните органи на режима, в тясно сътрудничество с криминалните среди и агентурния апарат на Държавна сигурност, успя да завладее почти целия икономически, обществен и политически ресурс. Почти без никакви изключения.

Тази медийна група, т.нар. „Четвърта власт“, практически е завладяла в изключително висока степен българския медиен пазар, в т.ч. електронни, печатни медии, разпространение и в момента стъпва в Интернет.

Действията им са характерни с това, че крайно непрофесионално, разбирайте, без да се интересуват от мнението на личностите, за които пишат и без да се интересуват от достоверността и обективността на изнесените от тях „факти“, те, като част от империята на определяния като медиен могул успял млад мъж (тогава) на 33г., безпринципно налагат своите пропагандни клишета. Правят го по начин, характерен за Министерството на пропагандата и информацията — повтори една лъжа 100 пъти и тя става истина.

Това, което казват протестиращите и, напоследък се заговори повече не за тях, а за една от най-активните групи, участвали в протестите от първия им ден – Протестна мрежа, е, че повече така не може.

Как „така“?

След близо 450 дни от началото на протестите няколко неща се наложиха сякаш необратимо в публичната среда в България:

  • Темата за криминалните и олигархичните зависимости на политическия елит;
  • Темата за независимостта и собствеността на медиите;
  • Темата за поръчковата и очерняща журналистика;
  • Темата обществения ресурс и начина, по който той се разходва;
  • Темата за икономическите зависимости на политическия елит…

Темата за… Както я нарекоха всички на площада единодушно: МАФИЯТА.

Това скандираха, срещу това протестираха.

Те окачествиха тази мафия като ЧЕРВЕНА. Именно заради генезиса й: политическият елит на БКП, подпомаган от елита на репресивния й апарат ДС и тогавашното МВР. Разбира се, богато гарнирано с криминални „подправки“ през годините на прехода.

По-късно, след дългите месеци на ежедневни протести по софийските улици, политици и анализатори заговориха за „банката на политбюро“, за „банката и парите на мафията“ и за „банката на властта“.

Това определение бе част от това, което протестиращите наложиха като термин, описващ целия криминално-олигархичен консенсус като Моделът КОЙ.

Накратко, Моделът КОЙ е порочната симбиоза между банка и медии, генерираща политическо влияние, с цел икономическо облагодетелстване. Или, още по-накратко: ОЛИГАРХИЯ.

Протестиращите, а напоследък и действията на Протестна мрежа, осветиха Модела КОЙ. Това раздвижи пластовете, на повърхността изплува утайката, а изложени на светлината и фокуса на общественото внимание главни действащи лица и техните повелители се изнервиха и започнаха прегрупиране. Този процес на преразпределение на влиянието и ресурсите доведе до сътресения, разклатили някои банки, промяна на баланса след евроизборите и дори свали кабинета „Орешарски“ след повече от 400 дни неуморни протести.

Разбира се, изнервени от светлината на прожекторите, задкулисните играчи инвестираха огромен потенциал и ресурс в систематичното излагане на показ на зависимостите им и схемите им, те активираха позабравената теза за „платените протестъри“, за „опорочения протест“, за „зависимостите и задкулисието, дърпащо конците на протеста“…

Връщам се на факта, че хората скандираха „МАФИЯ“.

Вземете предвид признатата дори от социалистите „зависимост на властта от банкерски кръгове и медийна империя („Семейство и приятели“). Добавете криминалния напоследък сюжет с издирвани топ-банкери и изчезнали зам.-председатели на парламента и ще разберете какво имам предвид под „криминално-олигархичен политически консенсус“.

Това са неписаните спогодби и управленски действия поне на последните 4 мандата, които подхранваха Модела КОЙ и доведоха до това, че пирамидата, изградена от зависимостите „Банка-медии-власт“ започна да се руши под собствената си тежест.

България стана малка за Модела КОЙ.

Моделът КОЙ има(ше) пряка обвързаност с руските геополитически интереси. Видимо е от настървението, с което бранят енергийните проекти на Кремъл. Тайни срещи с енергийни босове от Москва. Отказ да оповестят съдържанието на разговорите и спогодбите си…

Компрометирани, губейки влияние и подкрепа, медиите на „Семейството и приятели“, както и политическите им покровители, пуснаха в обръщение антиевропейската риторика и дори лансираха идеи за излизане от ЕС и сближаване с Евразийския му копи-пейст еквивалент.

Предизборната реторика през май бе отчайващо груба и отблъскващо нечистоплътна. Стигна до там, да копира едно към едно руски пропагандни клишета, оправдавайки инвазията на Москва в Украйна и аншлусът на Крим.

Българските националисти , наричащи се цинично патриоти, продадоха всяка родолюбива идеология и се сродиха идейно с руските националисти, станали все по-популярни с термина „рашисти“ (от Русия и фашизъм). Упадъкът им бе съизмерим с продадените патриотични идеали, а кулминацията му сякаш бе началото на една от кампаниите им не другаде, а в Москва. Докато другите се кичиха с оранжево-черни лентички, наричани със сарказъм „колорадски бръмбари“…

Тази брутална девалвация на патриотичните идеали, парадно, но кухо изповядвани от националистите, се изплати „щедро“ в само няколко хиляди (2-3, не повече) гласа на изборите за най-крайните от тях, а Атака прибягна до драстична и отчаяна борба за изпиране и избелване на имиджа, като начало, чрез синеоки и миловидни билборди на „новия Левски“…

Да се върнем на „Семейството и приятели“…

praspress_1В отчаянието на губещия почва криминално-олигархичен политически консенсус, „семейството и приятелите“ активираха последните си, най-верни дългогодишни съратници (по-младите и по-радикалните се изтъркаха и прегоряха в ежедневното си поръчково очерняне). „Ходещите паметници на журналистиката“ в България, тези, които имат своите „книжни паметници“ със обърнат словоред, заеха своята позиция на фронтовата линия.

Включиха се в пропагандната кампания с изфабрикуваните си лъжовно-манипулативни тези, които имат този път за цел да очернят и деморализират не отделни личности и общности, отстояващи конкретни обществени каузи, например, спасяването на Странджа, Рила или Витоша. Те, „живите книжни паметници“ и по-малките им онлайн съратници, бяха активирани да „неутрализират“ с доносите си свободните и независимите.

Именно зaради свободата на независимите им гласове, с които осветиха задкулисието на криминално-олигархичния политически консенсус.

Активираха ги и ги забравиха включени.

Дано им паднат батериите бързо, защото вредата е върху цялото общество.

Вестникът, като палачинка…

kofa_bokluk

На заем от Новини бг

Ровят в личния живот, подобно на папараците, които ровят в боклуците на Холивуд, за да извадят поредната „сензация“. Правят БОМБАСТИЧНИ и ЕКСКЛУЗИВНИ разкрития за 3 пропуснати здравни осигуровки.

Правят го с единствената цел да раздухват „скандални“ разкрития за опонентите, чиито аргументи не могат да оборят с цивилизовани, членоразделни думи.

Правят го срещу тези, които казаха „Стига! Така повече не бива!..“ И го казаха ясно. Повтаряха го 420 дни, докато не стана ясно, че така наистина повече не може.

Срещу аргументите на тези, които казаха „Така повече не бива!..“ няма какво да кажат, а викове от телевизора „говорите простотии…“ все по-малко „вързват“…

Затова се заровиха в боклуците, подобно на плъхове, изпълзяващи от канала, претичващи бързо към контейнера край тротоара.

Правеха го и преди. Правеха го през всичките 420 дни. Винаги по поръчка.  Правят го срещу всеки, за всеки, който е силен и им плати.

Така са научени от самото начало, когато частните банки бяха една. Когато компроматите едва прохождаха с фалшификации на партийни билети.

Правят го и сега. С всевъзможни средства. Без да искат мнение, без да проверят фактите. Без да питат. Стрелят от засада.

Според поръчката… Различно платена, но еднакво мръсна.

Преди им плащаше „Новият Буров“. Сега спря.

Скараха се с него и го „обръснаха“. 

Преди поддържаха и защитаваха с всички сили и (непозволени) средства управляващите.

Сега идва нова власт. Старата не храни, не продава и не прави тираж. Офанзивата трябва да е към тези, които могат да разклатят консенсуса отново, както го разклатиха на 14 юни 2013. Те „продават“ тиражите и пълнят сметките. Те са поръчаните…

Те са новите, добре познати стари „лоши“.  Всеки, приел техните тези и искания е не по-малко лош.

Офанзивата е планирана и систематична. Копи-пейст. Преписваш, без да подписваш. Пишеш и се позоваваш на анонимки… Тиражирани, разбира се, от близкия кръг „Семейство и приятели“.

Правеха го и преди, правят го и сега.

Винаги по поръчка, винаги под диктат.

Сега силният е друг, сега обслужват новия Силен. Новия Голям. За да пресекат или намалят риска безметежното Му бъдеще, вече преживяно от всички ни, само преди година.

Но няма да откажат онези, които 420 дни прокарваха линията, скандирайки „Мафия“. Защото повече така не бива.

Защото повече така не може!

25г след закуската с Митеран – Преход, Промяна или подмяна?

diskusia_miteran

Откривайки днешната среща, организирана от Френското посолство в София,  в памет на срещата на български дисиденти и студенти с френския президент Митеран, г-н Гълъбов описа Прехода като състоящ се най-малкото от три фази, т.е. Преминаваме през три Прехода:

  • Перестройката;
  • Пазарна икономика и демокрация;
  • Интеграция с ЕС.

foskoloПубликуваният текст е на базата на „опорните точки“, които си подготвих за моето участие в дискусията, в раздела „Къде е мястото на гражданите? Ролята на новите форми на демокрация за гражданското общество в политическия преход след 1989 година.“

Един от първите оратори, г-н А. Фосколо, говори за конфискуваната промяна, към която се стремяхме всички. Той започна с това, че „Перестройката имаше за цел да се спаси съветския елит – номенклатурен и репресивен, при неизбежната катастрофа.“

Изказването на г-н Фосколо завърши с описание на механизма на конфискацията със следния думи: “Промяната бе конфискувана от бившия елит и техните наследници, както и мрежите на силовите министерства от това време, които сега, като олигарси, управляват страната…”

Срещу това, по мое скромно мнение, се обявява и продължаващият 219 дни протест. Това е ефективният протест на десетки хиляди, подкрепян от минимум 60% от гражданите.

С други думи, говорим за милиони граждани, които искат промяната и се противопоставят на ПОДМЯНАТА.

Подмяната може да бъде видяна в различни сфери, но най-вече тя се долавя в подмяната на историческата истина, демократичните ценности и свободния дух, в т.ч. и духът като сила, чрез която управляваме живота си и вземаме решения. Както и правото да имаме достойно възнаграждение за усилията и труда, които полагаме в обществото.

Подмяната се осъществява и чрез средствата за масово осведомяване (умишлено използвам този русизъм, където медиите са СМИ). Няколко неща са характерни за медийната среда, която, най-общо казано е концентрирана, да не кажа монополизирана, от една полит-икономическа върхушка.

Пеевски, като символ на тази върхушка, олицетворява този картел и мобилизира десетки хиляди да протестират повече от седем месеца в София, а в цялата страна подкрепата стига до 60-80%.

Тези медии, на които иначе Пеевски не е собственик, допринесоха за това, да бъде разрушен демократичният диалог. Публичността бе фалшифицирана. Подменена. Конфискувана.

Тези медии имат няколко функции:

  • Изфабрикуват „факти“ и новини (контра протест, контра граждани и други лъжи…);
  • Създават паралелна реалност, под предлог, че отразяват “всички гледни точки” те отразяват изфабрикуваните новини;
  • Служат за бухалки за саморазправа с политически и обществени опоненти.

Подмяната е и в историческия контекст — най-малкото, в контекста на оценката ни за историческото минало, за зверствата на един нехуманен диктаторски режим, който мнозина евфемистично обявяват за нереализирана идеалистична утопия

Отварям една скоба – превръщането на символите на този режим в мърчъндайз икони, визирам да речем, Че Гевара, ни излага на риска, описан от писателя Г. Господинов в неговата книга “Невидимите кризи”:

„Лесното превръщане на символи в сувенири от началото на 90-те днес може да се преобърне в не толкова невинно превръщане на сувенирите в символи – според старата марксистка формула „символ-сувенир-символ прим“. Ето още една причина да не се подценява темата. Най-малкото, винаги съществува опасност вчерашните сувенири (значки, пагони, каски и петолъчки) да станат пак утрешни символи. И моят приятел пак ще трябва да колекционира бутилки от кока-кола, а ние да обясняваме на децата си, че истинската Айфелова кула няма термометър.“

Казвам само, че пренебрегвайки тези обезпокоителни тенденции и опити за реабилитация на режима (в България се издигат паметници на Живков), ние рискуваме да оправдаем и реабилитираме диктаторския режим, превръщайки безобидните му на пръв поглед сувенири в нова символика. В символика-прим. Нищо повече не казвам.

В резултат на подмяната, изместила промяната, гражданите не разбират какво реално се случва. Това е така, защото живеем в манипулирана среда.

Високата концентрация на собственост води до почти тотална дезинформация, от която сериозно пострада демократичният избор. Избор, който уж трябва да е свободен и информиран

“Преходът“ успя за едни, но не успя за други.

Ако вземем за основа рамката, която г-н Фосколо очерта в началото на дискусията – целта на перестройката да спаси политическата власт на елита на ком-партията, то тази цел днес изглежда изпълнена.

Камарилата на бившата БКП и мрежата от зависимости на репресивните си органи на диктаторския режим успяха да “конфискуват” прехода и наложиха подмяна, вместо промяна.

Новите икономически правила, стандартите и ресурсите на ЕС бяха употребени през подмяната. Промяната, която българското общество очакваше да се случи — да се развиваме като модерна, западна демокрация — тази промяна не успя. Конфискацията бе основният инструмент!

Ако се върнем на протестите – моралните победители са протестиращите – те първи попитаха „КОЙ?“ и не се отказаха. Те упорито питат „КОЙ?“ вече 219 дни.

Въпросът „КОЙ?“ е в основата на разделението в БСП.

Гоце задава същия въпрос, атакувайки опонентите си и политическия началник на Оланд в ПЕС.

Какво се случва обаче в партията? Тя се тресе от скандал не заради това, че е поставена в услуга на частен интерес – това сякаш не е драма за социалистите и червената журналистическа групичка, бранеща кабинета на всяка цена. Социалистите имат проблем с това, че техният другар Първанов питайки КОЙ, разцепва патията-майка. „Ти си предател“, заклеймяват го неговите другари, ползвайки същите аргументи, които ползват и срещу протестиращите – “служиш на олигархията”…

„КОЙ“ е забраненият от мафията на прехода въпрос.

„КОЙ“ е омерта.

Защото „КОЙ“ е този, който “конфискува” прехода и подмени промяната…

За корпоративно-търговските интереси, медиите-бухалки, политически пионки и зависимите институции

politika_hateЩе се опитам да обясня какво се случва в публично-медийната среда с голям и горчив корпоратино-търговски привкус. Или какви точно неща се случиха за няколко дни, които за сега остават извън мейнстрийм новините. Случиха се знакови неща, които разкриват дълбоките зависимости на публичната среда (медиите) от олигархични корпоративно търговски интереси, облечени в политическа власт и влияние. Събития, които разкриват дълбоката зависимост и порочната свързаност между олигархия, политическа власт и медийно-публичната среда…

Случи се следното:

1. Германски и български журналисти снимат около имоти на Пеевски. Мутрите, в последствие полицията, се опитват да сплашат журналистите, а обаждане до българския журналист от негов шеф пък разкрива порочната зависимост олигархия-охранители-полиция-медии. Зависимост, без която няма легален начин шефът на един журналист да разбере от полицията по какъв друг проект той работи на различни трудово-правни отношения, извън собствената му медия. Това обаче не проработва в случая с германската медия, която публикува подробен репортаж, а приблизителен превод на случката има в края на този статус. Този факт недвусмислено разкрива зависимостите на охранителните органи (в случая на МВР и полицията) от корпоративните и търговски интереси на олигархичните и политически кръгове, протектиращи Пеевски;

2. Друга очевидна и не по-малко порочна зависимост между олигархия-полиция-прокуратура-медии се разкрива в действията, които текат срещу Антоанета Цонева, които тя описва в статуса си. Поводът е поредица от клеветнически и откровено манипулативни статии, при които бухалката на Пеевски и Кръстева, в-к Политика, в следствие което Антоанета (а и аз по-късно звънях на дамата) се обажда на пишещата във вестника Кристи Петрова с, най-общо казано, искане да спазват професионални и етични стандарти при писането на материали, в които цитират или коментират публични личности. В резултат, Антоанета е привикана не другаде, а в Отдел Убийства, след процесуални действия на прокуратурата и е подведена и принудена да подпише предупредителен протокол, че „няма да напада“ мадам Кристи и „няма да наеме други хора да я нападат“ — факт, който разкрива безспорно това, че има пряка зависимост между полицията, прокуратурата и кръговете, около Пеевски и корпоративните и търговски интереси, които го поддържат и протектират. При това, Тони е принудена е без да й позволят да напише особено мнение, че НИКОГА не е отправяла заплахи към коментираната госпожа… Описанието на Антоанета Цонева е приложено по-долу в този текст.

Случаят с германските репортери: Nikolay Staykov искаше всъщност да ни покаже повече от нейния [на майката на Пеевски], но охраната ни забрани всякакви да правим всякакви снимки. Решихме да изберем друг имот на Пеевски, но тогава полицията прекъсна нашата работа. Заснехме със скрита камера как нашият оператор, който иска да запази анонимност, трябваше да даде документите си за проверка. Много скоро той разбра защо – малко след това получи обаждане и натиск да бъде предотвратено излъчването на този репортаж. Причината – полицията е информирала Пеевски кой е снимал и той не иска репортажи за неговата личност. В негова подкрепа са облечени с тъмни дрехи хора и очевидно също така полицията, която следи за спазването на това правило. Именно срещу такива схеми се събират протестиращите вечер след вечер в центъра на София, защото Пеевски се е превърнал в образ на мафиотските методи и липсата на морал в цялата политика.

Случаят с Антоанета Цонева и вестник ПОЛИТИКА, описан от нея: Във връзка със сигнал, подаден до главния прокурор от г-жа Кристи Петрова – журналист от в-к „Политика“, срещу мен с твърдения, че се чувства застрашена по някакъв начин от моето настояване (в телефонен разговор) да спазва журналистическите стандарти и да обосновава своите твърдения с факти, днес ми се наложи да дам сведения в отдел „Убийства “ в СДВР. Инспекторът, по искане на районния прокурор, настояваше да направя това пред него и писмено, както и да подпиша предупредителен протокол, че по никакъв начин няма да упражня физическо насилие над г-жа Петрова, нито да наема други лица да го направят, поисках да напиша върху протокола, че аз никога не съм отправяла такива закани и никога не съм имала такива намерения, но ми бе категорично отказано; Очаквам протоколът да се появи в пеевските парцали, които не са спрели да ме етикетират и поставят на първа страница; много е дълга ръката на „пеев“, институциите работят за него – не за гражданите, ако този предупредителен протокол „изтече“ от МВР или прокуратурата – ще е категорично ясно как работи машината срещу протестиращите – след като мога да бъда обект на отдел „Убийства“ – значи ние живеем в „1984“ на Оруел; искам да кажа едно, днес отново осъзнах колко те се страхуват от свободните граждани, страхуват се от сянката си – медийните бухалки на маман са включени на режим дискредитация денонощно, но това мен няма да ме впечатли – очаквам с интерес следващата публикация на Кристи Петрова и следващата първа страница на „Политика“ – след като бях определена от нея като „кукловод“ на протестите, член на „хора на омразата“, снежанка на олигарх и т.н., сега мога да се появя като силно опасен фрик :), готов на физическо унищожение – жалки сте, страх ви е знам 🙂

Репортажът на немската АРТЕ: http://videos.arte.tv/de/videos/arte-journal–7753694.html

Виктор Орбан: Медиите са заплаха за националната сигурност

Унгарският премиер Виктор Орбан е изразил недоумение, че в България се дискутира в публичното пространство това, че са подслушвани общественици и политици.

Според Орбан, медиите и опозиционните активисти са сред най-опасните фактори за националната сигурност, особено във време на безвластие, като служебното правителство или други подобни политически и икономически кризи.

Той е изразил недоумение, че изобщо може да се повдига въпрос за вина у бившия вътрешен министър Цветанов, когото той определи като отдаден на своя дълг политик и държавник.

В заключение, г-н Орбан заяви, че медиите са сред основните смутители на нормалния ход на обществения живот и поясни, че ограничения в правото на свободно изразяване са оправдани, ако преследват висши държавнически цели и са в защита на националния интерес, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на Унгарската телеграфна агенция МТИ.

За Гневните млади хора, темите, гостите и моето участие

Цв. Томов, Полина Паунова, Христо Иванов и А. Цонева

В известено смислово отношение, името на проекта, около който се обединихме хора с най-разнообразни професии и политически пристрастия, е заимствано от групата британски новелисти и драматурзи от средата на 20-ти век. Общото, нескромно казано, е, че и ние сме против лицемерието в обществото.

Повечето сме на средна възраст, т.е. трудно се вписваме вече в стандарта „млади“, но сме достатъчно гневни. И със сигурност в гнева си се обръщаме и назад.

Млади са повечето хора от Орлов мост. Млади и гневни. В гнева си те скандират „долу БТВ!“, защото не виждат своята гледна точка по телевизорите, а уж слоганът на телевизията беше „Всички гледни точки“…

Идеята ни, от самото начало до сега, е да дадем трибуна на нечутата гледна точка. Тази, която остана извън студиото, разчитаща единствено на забавящата видео връзка, докато новият директор на Парк Витоша и адвокатът на „Витоша ски“, удобно разположени в студиото, обясняваха в ефира на същата телевизия колко са прави те самите и колко заблудени и манипулирани са гневните млади хора от Орлов мост…

Обсъждал съм проблема със свободата на словото с мнозина свои приятели журналисти. Повечето в прав текст са признавали по един или друг начин, че тази свобода е имагинерна или относителна. Имагинерна — заради дългата ръка на собственика или основните рекламодатели на медията. Относителна, заради темите, допустими и приемливи за т. нар. редакционна политика на медията.

Циничният елф, Илийката Марков, А. Цонева

Питах ги, с ясното разбиране за всичките личностни и професионални различия, защо не се организират в някакво самостоятелно сдружение? Защо не се опитат да направят собствена медия? По този път вече вървя известно време и журналистът Милен Цветков, който за кратко правеше собствен сутрешен блок в Интернет, след едно от поредните си уволнения. По този път върви и Светла Петрова с предаването си „В епицентъра“ на сайта Лайф нюз.

Разбирането, радостта и съчувствието, с което някои ме гледаха, бе същото, с което баща, омазан до лактите с машинно масло, отвръща на малкия си син, предложил помощта си при ремонта на семейното Жигули… „Какво разбираш ти от тези работи…“

А Гневните млади хора от Орлов мост искат да чуят и своята гледна точка от телевизорите, както писах по-горе.

Така, идеята, която се опитвах да „продам“ на мои приятели журналисти, взе, че се материализира в 90 минутното предаване по Интернет, носещо претенциозното, но искрено заглавие „Гневни млади хора“. Не казвам, че идеята е моя. До нея достигнахме мнозина едновременно…

П. Паунова, М. Тодорова

До сега, наши гости или членове на екипа бяха, изреждам ги по памет, журналистът от Капитал Росен Босев, социологът Цветозар Томов, съдия Мирослава Тодорова, журналистът ot Mediapool Полина Паунова, общественици, като Антоанета Цонева и Христо Иванов (БИПИ), главният редактор на Правен свят Мирела Веселинова, лесовъдът Сашо Дунчев, КомитатаЦиничният елф, Илийката Марков, журналистът от Дневник Петя Владимирова и специалистът по антитероризъм и национална сигурност Николай Радулов…

Тази неделя нашите гости са уволненият директор на Парк Витоша Тома Белев и журналистът от „Стандарт“ Руслан Йорданов, а темите са Витоша, пистите, лифотовете и добивът на злато край Челопеч и Крумовград.

За сърдитите, Тома Белев е безспорна личност и лидер. Безспорно и за опонентите си, хората от „Витоша ски“, Томата е сред най-големите врагове, поставян наравно със „заблудените и манипулирани еколози“ от Орлов мост и социалното „зло“ Зелените…

Руслан Йорданов е човек, с който нееднократно съм спорил за обективността и честността на медиите у нас. За някои, той е скандален с нелепата, според мен, публикация в „Стандарт“, коментираща организираната от Групата на либералите и демократите в ЕП дискусия за свободата на медиите в България. Дописка, писана като журналист, работещ в издание, което лично аз считам за официоз, а за мнозина, вкл. и мен,  е част от проправителствената пропагандна машина.

Дописката е манипулативна, в стил „антибългарската кампания работи срещу националните интереси“, но не това е темата, която ще коментираме с него. Темата е златодобива, пропуснатите ползи за държавата и вредите от него… Но, бъдете сигурни, ще започна разговора именно с позицията му за свободата на медиите и отминалото събитие в Брюксел. Именно, за да стъпим на чисто.

Христо Иванов, Мирела Веселинова, Росен Босев. Снимки назаем от Пресклуб

Другата критика, която прочетох тези дни е, че, подобно на споменатия разговор в студиото на БТВ, с новия директор на Парк Витоша и адвоката на „Витоша ски“, ние сме представяли едната гледна точка само.

Да!

Така е. Другата гледна точка има своята трибуна. Трибуна, с отлична пийпълметрия, банка-спонсор и директор-акционер в банката

А ние имаме една камера, един микрофон, Интернет свързаност и задушно студио, които, заедно със своите гости, използваме, за да напипаме пулса, както клиширано се казва, и да обсъдим онези теми, по онзи начин, по който Гневните млади хора от Орлов мост искат да чуят.

Без лицемерие, без претенция за висок професионализъм и без да ни пука, че може да изглеждаме маргинално, но искрено и смело. А ако има неясни въпроси — ще ги изясним в самото начало, именно, за да играем чисто.

Ще се видим в неделя!