Съветската и германската армия в Полша. Източник
Втората световна война започва на 1 септември 1939г. СССР и Германия подписват пакта “Молотов-Рибентроп” на 23 август същата година. При това споразумение самоопределящите се като най-големи сили в Европа страни си поделят Полша, превземайки я. СССР нахлува в Полша около две седмици след нацистите с “най-добри” намерения — да защити хората в “разпадналата” се страна, за да им даде възможност да се “трудят и живеят в мир”…
Това е само част от агресивните военни действия, които СССР води в този период. Сред тях е и т.нар. Зимна война с Финландия, започнала през зимата на 1939, само няколко месеца след Договора между Съветите и нацистите. Пораженията за СССР в тази война са големи, а военният престиж на Москва — силно накърнен.
През юни 1940, в резултат на агресивната военна политика на СССР, страната окупира Прибалтийските държави. Малко преди завземането на Литва, Латвия и Естония, на 11 януари 1940, „Известия“ публикува материал, в който се твърди, че след подписването на Германо-съветския пакт от 23 август 1939, „Отношенията между двете страни са се развили в атмосфера на приятелство и взаимно разбирателство„.
На 10 януари 1941, СССР и Германия подписват “Разширено икономическо споразумение”, според което двете страни ще си споделят промишлени стоки, вкл. и милиони тонове руско зърно и фуражи. Преговорите по споразумението са започнали още през октомври 1940.
През януари 1941 германската преса цитира и хвали споразумението, което засяга търговията, размяната на граждани и въпроса с границите в завладяните от СССР Прибалтийски държави. Публикациите го описват като “представляващ несъмнено потвърждение за приятелското сътрудничество между двете страни и засилващ допълнително военния потенциал на Германия”.
По същото време “Правда” излиза с редакционен материал, озаглавен “Нови триумфи на Съветската външна политика”, в който се твърди за споразумението, че е “факт с огромно международно значение”, който “е ново доказателство за стабилността на отношенията между двете най-могъщи страни в Европа, съгласили се да живеят в мир между техните народи…”
Завладяването на Прибалтийските страни обаче вече е влошило отношенията между Съветите и нацистка Германия, а преговорите по подписването на споразумението са затруднени. Съветите имат нескрит апетит към ресурсите на Литва, Латвия и Естония.
В своя телеграма (6 януари 1941) до Държавния секретар на САЩ, американският посланик в Москва, след разговор с представителя на Германия, пише, че застоят в съветско-германските преговори изглежда се случва заради “безкрайни детайли и заради това, че Русия изнудва [Германия] по маловажни въпороси”.
Дори повече, СССР прави опит да “подкупи” САЩ и Великобритания, за което става дума в същия официален доклад на посланика:
“Склонен съм да приема, че сегашните демаршове на Съветското правителство към САЩ и Великобритания, относно Балтийското злато и кораби представлява опит да се противодейства на германския натиск заради техните интереси в Прибалтийските страни. Съветите се надяват, че концесиите на САЩ или Великобритания може да им помогнат в отношенията с Германия и нейните искания.”
На 11 януари 1941 посланикът на САЩ в Москва докладва, че в съветската преса излиза съобщение за договорка на границите между Германия и СССР в завладените страни от Прибалтика. Споменава се и един от най-важните “проблеми” между агресорите Германия и Съветите — десетките хиляди “германски граждани и личности с германска националност, живеещи в Литовската, Латвийската и Естонската Съветски Социалистически Републики”
“Правда” (17 януари 1941) описва точния брой германци, засегнати от агресията на СССР в Прибалтика, които трябва да се върнат в Германия — почти 60 хиляди души — 45,000 в Литва и 12,000 в Латвия, които трябва да се завърнат в Германия.
В края на март 1941 съветската преса уверява, че “проблемът” е решен, а немските граждани са изпратени в Германия — според Москва, репатрирани са 67,805 души.
На 2 април 1941 обаче американският посланик в СССР твърди, видимо от документите, че репатрираните са изпратени в Съветския съюз, а не в Германия. Трябва да припомним, че по това време ГУЛАГ вече процъфтява.
Въпреки че германците наричат споразумението “Триумф”, а Русия увеличава търговията с Германия, опитвайки се да реши проблема с национализираната немска собственост, изглежда, че казусът с ресурсите на Литва, Латвия и Естония, както и десетките хиляди немски граждани, създават ескалиращо напрежение между партньорите нацисти и комунисти.
Дипломатическите депеши съдържат все повече информация за предстоящата война между СССР и нацистка Германия. Интересен е коментарът на американския посланик за причините: Хитлер не иска да дели със СССР и се дразни да се огледа в изкривеното си отражение в комунистическите идеология и режим. Според него, “Хитлер се ядосва заради това, че постоянно трябва да се съобразява с Русия, която ежедневно става все по-силна във военно и икономическо отношение и до 2 години ще бъде доста добре организирана, за разлика от Германия”.
В коментара на посланика се описват причините за гнева на Хитлер:
“Комунизмът е много подобен на Националсоциализма и [за Хитлер] е дразнещо да виджа свое изкривено отражение толкова наблизо. Хитлер знае, че отговорността, че върна Русия в Европа е негова и следователно, заради собствения му престиж, той трябва да избута тази страна обратно в Азия, където тя принадлежи…”
Действието на Втората световна война започва да се развива динамично и бързо. Все по-сигурно е, че скорошната война между Германия и СССР е неизбежна. В името на обективността трябва да се отбележи, че почти няма основания да се твърди, че СССР ще нападне пръв.
Усложнява се и ситуацията на Балканите, чиято роля във възможното предотвратяване на конфликта между двете сили се засилва. Кремъл иска да получи България и проливите — Босфора и Дарданелите. Това е неприемливо за Германия. За Хитлер има значение и дали СССР ще се договори с Япония, което би му дало по-добра позиция във войната срещу Великобритания…
Американската дипломация докладва, че Германия е увеличила войската си на съветската граница, но Сталин не очаква война и все още се опитва да постигне мир с Германия. Това не се случва и САЩ предупреждава СССР за възможната незабавна германска атака…
Подготовката на Операция “Барбароса” тече още от края на 1940, а самата нацистка инвазия се планира за май 1941. Кампанията на Балканите и концентрацията на германските сили на огромната фронтова линия забявят началото й. Сталин систематично отхвърля сведенията на разузнаването за предстоящото нападение…
На 22 юни 1941 Германия нахлува в СССР. Около две седмици по-късно, в обръщение по радиото, Сталин ползва думите “Велика” и “Отечествена” по отношение на започналата война на Съветите с Германия.
Тогава се ражда изразът “Велика отечествена война”, който обозначава войната между комунистическия Съветския съюз и националсоциалистическа Германия. Краят на пропагадното наименование на войната между доскорошните съюзници, радващи се на добросъседски отношения и икономическа взаимопомощ в опитите им да поделят европейски територии, е датата, избрана от Сталин — 9 май 1945, или т.нар. “День победы”.
Втората световна война завършва на 2 септември 1945, с подписването на капитулацията на Япония. Светът за дълго остава разделен от “Желязната завеса”, спусната от Съветите над част от Централна и Източна Европа. Народите под “Желязната завеса” са принудени да празнуват победата на собствения си агресор и окупатор в неговата “Великата отечествена война” над другия агресор. Победа, с която се установява комунистически режим в окупираните и завладени от СССР държави от Европа.
Втората световна война е историческо събитие, включващо и военния конфликт между “най-големите, приятелски и разбиращи се страни”, нацистка Германия и Съюза на съветските социалистически републики.
“Великата отечествена война” е по-скоро съветското пропагандно клише, бележещо конфликта между СССР и нацистка Германия, в опита им да си поделят света.
Асен Генов 2.0 
