Общество

Съгласие, Обединение, Спасение… Не стига ли толкова?

Нужна ни е Обединена България! Оптимизъм — само, ако имаме стабилна държава! Изборите на 5 октомври трябва да поставят началото на национално съгласие! България се нуждае от успокоение и национално съгласие…

Има ли значение КОЙ казва тези думи?

IMG_4912.JPG
Не. Всеки един от тримата „водещи“ политици, представители на три, от четирите, спрягани за сигурни парламентарни сили, би могъл да произнесе произволно изречение или комбинация от думички, изписани в горния цитат…

Всъщност, има значение! Именно, защото говорим за три от четирите партии, които най-вероятно ще са представени в парламента. Три, от четирите!

Димитър Попов бе премиер на Правителството на националното съгласие, Тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) дойде със заявка за просперитет и национално помирение, а доскоро управлявалата Тройна коалиция II имаше сходни амбиции за национално съгласие, възход и икономическо развитие.

Попов идва след Лукановата зима. По негово време се въвежда либерализация на цените, а премиерът произнася култовата фраза „За Бога, братя, не купувайте!..“ Разбира се, Правителството на Националното съгласие идва след фактическия фалит на държавата, при което Луканов едностранно отказва да плаща задълженията по близо 10 милиардния външен дълг.

Основният “движещ“ фактор на събитията, довели до нуждата от „Национално съгласие“ е БСП — спечелила и управлявала с 211 от 400 гласа и отишла си от власт след протести, окупация на СУ, национална стачка и манифестация, в подкрепа на БСП, на която Луканов нарича протестиращите „погромаджии“, „антидемократи“, „сини щурмоваци“ и, обърнете внимание, „неофашисти“.

Другите две правителства, които идват със заявката да обединяват, помиряват и успокояват обществото (не, че само те си струват да бъдат разглеждани, но ги намирам за знакови) са, разбира се, двете познати ни тройни коалиции.

Свързващата нишка отново е БСП, а коалиционните и управленски решения и взаимоотношения се подкрепят и задвижват от ДПС.

Мимансът е различен, но винаги обвързан и зависим като минимум с Държавна сигурност и/или Русия (като случаят с АТАКА през последните години сякаш е най-силно илюстративен).

Това е съществена част от предисторията на „нуждата от национално съгласие, помирение и успокоение“…

Сега отново сме в ситуация, в която претендентите за власт отказват да дискутират по същество значимите обществени проблеми, сред които и „банката на мафията и политбюро“ и вероятно най-обвързвания ни геополитически проект на Кремъл – Южен поток.

Отново, зад гръмките фрази за успокоение и помирение, се опитват да прикрият далаверата, довела до сегашния предвещаван от мнозина пореден държавен фалит.

Зад кухите фрази за помирение и стабилност се крие съглашателството, което за пореден път ще спаси политическия картел и икономическия елит, продуциран и поддържан от Модела КОЙ.

Ще оцелее криминално-олигархичният, медиен и политически консенсус, този път, около КТБ.

Ще оцелее Моделът КОЙ!

Затова не е без значение КОЙ произнася думите, които цитираме в началото.

Произнасят ги: Борисов (ГЕРБ), Местан (ДПС) и Стойнев (зам. председател на БСП) — новото НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ.

Успокоихте ли се?..

За изборите и порното и червената точка…

Смисълът на червената точка е да информира зрителя, че предстои съдържание със силно изразен сексуален характер. Затова, в червените точки обикновено пише (18+). Предполага се, че над 18г, зрителят няма да бъде негативно повлиян от съдържанието. А то, в най-общия случай, разговорно бива наречено порно.

При порното, в най-общия случай, двама души получават пари, изкарвани от зрителите, за това, че правят секс пред камера.

Предполага се, че зрителят споделя част от „удоволствието“ на участниците в действието…

Изборите са своеобразен „секс“ между политици и избиратели, пред „перата“, камерите и обективите на медиите — вестници, телевизии, сайтове и пр.

Затова законодателят е решил и вменил задължението на медиите да маркират заснетото или описваното съдържание с „червената точка“, обозначаваща предизборното порно между партии и избиратели.

При „класическото“ порно „далавера“ има и за обикновения „драг зрител“,  а пари получават, предполагам, двете страни в действието — активната и пасивната…

При предизборното порно „драгият зрител“ изпитва само разочарование: партиите, през едни черни каси или с кинти, директно събрани от тях (омразните СОПСИДИЙ) плащат на медиите. После, щедро платили на медиите, те получават или затвърждават достъпа си до властта, с което си връщат медийната инвестиция с лихвите. Лихвите, подобно на някои клиенти на една популярна неработеща напоследък банка пък са преференциални (разбирай, далаверата е голяма!), но това е друга тема. Да не се отклоняваме…

При цялата тази схема, избирателят в предизборното порно, за разлика от зрителя при „класическото“, е пряк пасивен участник, ако ме разбирате какво имам предвид. Но, за разлика от пасивния участник или зрителя при „класическото“ — за него няма нищо.

Той хем е „потърпевш“, хем си плаща — през данъците на партиите, от там и на медиите, а купувайки някоя газета си плаща втори път директно на медиите.

Та, като стана дума за вестници, „режисьорът“ на предизборната порно продукция — законодателят, е вменил задължението въпросното съдържание да се маркира с текст: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ и „ПЛАТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ“.

От една страна, склоняването към участие в порно продукции (по закон мисля, че става дума за склоняване към проституция) е престъпление, от друга страна, ако все пак има доброволни участници и от страна на пасивния зрител, и от страна на активните партии, в тази продукция, за останалите трябва да е ясно — това е секс за пари.

Затова, въпреки, че Законът не вменява, подобно на цигарите или билбордовете с политическа реклама, някакъв ясен процент (в случая говорим за 10%), този надпис, особено вторият — ПЛАТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ, трябва да е ясно разграничим и четливо изписан…

За да знаят всички, че става дума за купуване на „любов“, при която партиите правят огромни инвестиции, за да си купят тази „стока“ от избирателите. А те пък не разбират, че става дума за порно, при което си плащат няколко пъти, за да бъдат „пасивната“ страна…

porno_partii_medii

Илюстрация #1. На заем от iped.bg

Ако въпросната маркировка не е ясно разграничима и четлива, което, повтарям, не е незаконно, но изглежда, че е леко неморално, тогава попадаме в друга комична ситуация, при която дадена медия излиза със заглавие: „ГЕРБ без кампания в пострадалите региони„. В самия материал се обяснява как лидерът Борисов занесъл електроуреди за незнам си колко хиляди лева и как нямало да прави кампания в района, пострадал от наводнението, но, видимо от илюстрация #1, щедро излива пари в медийна реклама, която достига до същите тези пострадали региони, през платеното съдържание в медиите

Но „баба Горка“ от въпросното село най-вероятно има нарушено зрение и не може да разчете текста, маркиращ предизборното порно. Не може да разбере, че е пасивен участник в политическата порно продукция.

Но не само баба Горка не може! Не могат и младите, но това е друга тема. За нея – друг път, ако имаме вдъхновение..

porno_medii_izbori

Пьотр Павленский: Да вкараш Символичното поле в полето на Наказателния кодекс е сложна задача

pavlenskiy_4

Източник: nnm.me

Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника.

Публикувам втора част на разговора със съкращения (първа част е тук):

Следовател: Пьотр Андреевич, скъпи, ние много ми е приятно да си говоря с Вас, но днес дълго ли ще продължи? Аз всеки ден идвам тук в 07…

Павленский: Аз искам да намерим някакви общи точки. да разбера как мислят двете страни. Да изместим нещата от Символичното поле в полето на Наказателния кодекс е сложна задача…

С: Хайде да си говорим на руски?..

П: На руски?.. Има Символично поле. Символи и знаци. Значения и обозначения. Изкуството работи в това поле. И в същото време, в реалността. За нас истината трябва да пред искреността. Тоест, длъжни сме да започнем да гледаме на дадена акция, на акта на изкуство от различни гледни точки. Тогава ще стигнем до някаква истина. Каква е била целта на даденото действие? Да бъде унизени обществените нрави или обратното? Да бъдат укрепени?

С: Никого не го преследват заради някаква си акция. Наказателното преследване е срещу „неизвестна група“, подпалила автомобилни гуми.

П: Заради огъня?!

С: Заради подпалване на автомобилни гуми!

П: Подпалването на автомобилни гуми, в следствие на което възниква огъня — това е определен символ. В конкретния случай е символ на освобождението. Огънят не бива да се сравнява с нечистотиите. Да речем, ако на моста беше дошъл асенизаторен камион…

С: Лайнарка?..

За какво изкуство говорите? Престъплението трябва да се разследва! Престъпление!.. Разбирате ли?!…

П: Точно в това е и работата: Не може всяко действие да се „натика“ в рамките на думата „престъпление“. Просто не може…

С: Никой не разследва акцията „Свобода“. Разследва се подпалването на гумите като престъпление. То е било съставна част от акция „Свобода“.

П: По този начин се поставят под общ знаменател акцията „Свобода“ и нещо, което е възможно да е престъпление…

С: Ако пов реме на акцията се беше случило още някое престъпление, то, според разпоредбите на Наказателния кодекс, то също щеше да бъде квалифицирано… Ама го казах, а?.. Току виж, някое друго престъпление? Взрив? Или огънят да се беше прехвърлил върху жилищни сгради…

П: Въпреки това, ако говорим за историческия контекст, ще видим, че самият факт на влошените отношения между две общества

С: (прекъсва го): Пьотр Андреевич, на Вас ви говоря: Не мислете така глобално!..

П: Аз гледам нещата в цялост.

С: Вие по-тясно, по-тясно!…

П: Мога да стесня, но тогава се получава ситуация, при която Наказателният кодекс сам се превръща в обяснение на акция „свобода“, затова, защото моята свобода е застрашена. Така възниква парадокс. Заради акция „Свобода“, нечия свобода се оказва застрашена. Наказателният кодекс застрашава свободата. И затова аз искам да установим истината. Това искам…

pavlenskiy_3

Източник: nnm.me

С: Вие искате да Ви заключат ли?

П: Друго искам. Искам да не се стига до там, след време, някое друго поколение да не се връща отново към същото. Ние се движим в кръг…

Вие може да допринесете към културата. Такова трябва да е взаимодействието ни…

С: Мостът Малый Конюшенный има историческо значение. Социално и културно. На него някой е подпалил автомобилни гуми. Това трябва да се разследва.

П: Но не бива да забравяме, че акция „Свобода“ се осъществява в интерес на обществото. Тя е обогатила културното наследство. Ако говорим с такива думи: Не може да разглеждаме подпалването на гумите извън културния контекст.

С: Без съмнение, даденият състав е формален.

П: Тогава ще се опитам да говоря за вандализма от юридическа гледна точка. Като за някакво оскверняване. Какво значи оскверняване? Това е унищожение. Да опикаеш или осереш нещо, да го строшиш — това може да се разглежда като оскверняване. Някакви действия, от гледна точка на натрупания опит, са унищожителни. Те са се наложили като символи на унищожението. Но огънят не е символ на унищожението.

С: Ние разследваме не акцията. Разследваме действието подпалване на автомобилни гуми. На моста Малый Конюшенный.

П: Което няма отношение към акцията „Свобода“?

С: Никакво…

П: Излиза, че това са отделни действия?

С: Това е действие в някакво друго завършено действие. Но другото действие никой няма да разследва. Няма да излиза извън рамките на този отрязък. Разбирате ли?

П. Така излиза, че имаме някакво хипер-действие. Не бих си позволил да кастрираме акцията „Свобода“ по този начин. Това би било предателство. Ще предам себе си, като художник, и като човек. Тогава всичко, с което се занимавам, би се превърнало в престъпление…

Сещате ли се, че това е акция „Свобода“ — първата, в която говоря за свободата, не за затвора?

С: Така… Лично аз указанията съм длъжен да спазя. Получих указание и следва тихо и спокойно да го изпълня. За Бога, нека не коментираме повече…

Павленски: В това е злото на тези апарати… Те Ви принуждават да правите нещо, което не искате! Те вземат едни хора, които са възприемчиви към изкуството, към създаването на изкуство, а после принуждават хората да нападат другите хора. Правят ги обвинители…

Несменяема, неизбираема, безконтролна и безотчетна… Четвърта власт

pras-pressВластта, която не минава през избори в България, която е несменяема и над която избирателят, електоратът, гражданите нямат власт и контрол е Четвъртата власт…

Нейни представители неотменно и самоотвержено бранят с перата си всяка власт. Най-ярък пример за тази самоотверженост бяха последните 13-14 месеца.

За този период мнозина свободни и независими граждани заявиха ярко своята позиция срещу криминално-олигархичния политически консенсус в България, който, в резултат от трансформацията на политическата власт на бившия комунистически елит и елита на репресивните органи на режима, в тясно сътрудничество с криминалните среди и агентурния апарат на Държавна сигурност, успя да завладее почти целия икономически, обществен и политически ресурс. Почти без никакви изключения.

Тази медийна група, т.нар. „Четвърта власт“, практически е завладяла в изключително висока степен българския медиен пазар, в т.ч. електронни, печатни медии, разпространение и в момента стъпва в Интернет.

Действията им са характерни с това, че крайно непрофесионално, разбирайте, без да се интересуват от мнението на личностите, за които пишат и без да се интересуват от достоверността и обективността на изнесените от тях „факти“, те, като част от империята на определяния като медиен могул успял млад мъж (тогава) на 33г., безпринципно налагат своите пропагандни клишета. Правят го по начин, характерен за Министерството на пропагандата и информацията — повтори една лъжа 100 пъти и тя става истина.

Това, което казват протестиращите и, напоследък се заговори повече не за тях, а за една от най-активните групи, участвали в протестите от първия им ден – Протестна мрежа, е, че повече така не може.

Как „така“?

След близо 450 дни от началото на протестите няколко неща се наложиха сякаш необратимо в публичната среда в България:

  • Темата за криминалните и олигархичните зависимости на политическия елит;
  • Темата за независимостта и собствеността на медиите;
  • Темата за поръчковата и очерняща журналистика;
  • Темата обществения ресурс и начина, по който той се разходва;
  • Темата за икономическите зависимости на политическия елит…

Темата за… Както я нарекоха всички на площада единодушно: МАФИЯТА.

Това скандираха, срещу това протестираха.

Те окачествиха тази мафия като ЧЕРВЕНА. Именно заради генезиса й: политическият елит на БКП, подпомаган от елита на репресивния й апарат ДС и тогавашното МВР. Разбира се, богато гарнирано с криминални „подправки“ през годините на прехода.

По-късно, след дългите месеци на ежедневни протести по софийските улици, политици и анализатори заговориха за „банката на политбюро“, за „банката и парите на мафията“ и за „банката на властта“.

Това определение бе част от това, което протестиращите наложиха като термин, описващ целия криминално-олигархичен консенсус като Моделът КОЙ.

Накратко, Моделът КОЙ е порочната симбиоза между банка и медии, генерираща политическо влияние, с цел икономическо облагодетелстване. Или, още по-накратко: ОЛИГАРХИЯ.

Протестиращите, а напоследък и действията на Протестна мрежа, осветиха Модела КОЙ. Това раздвижи пластовете, на повърхността изплува утайката, а изложени на светлината и фокуса на общественото внимание главни действащи лица и техните повелители се изнервиха и започнаха прегрупиране. Този процес на преразпределение на влиянието и ресурсите доведе до сътресения, разклатили някои банки, промяна на баланса след евроизборите и дори свали кабинета „Орешарски“ след повече от 400 дни неуморни протести.

Разбира се, изнервени от светлината на прожекторите, задкулисните играчи инвестираха огромен потенциал и ресурс в систематичното излагане на показ на зависимостите им и схемите им, те активираха позабравената теза за „платените протестъри“, за „опорочения протест“, за „зависимостите и задкулисието, дърпащо конците на протеста“…

Връщам се на факта, че хората скандираха „МАФИЯ“.

Вземете предвид признатата дори от социалистите „зависимост на властта от банкерски кръгове и медийна империя („Семейство и приятели“). Добавете криминалния напоследък сюжет с издирвани топ-банкери и изчезнали зам.-председатели на парламента и ще разберете какво имам предвид под „криминално-олигархичен политически консенсус“.

Това са неписаните спогодби и управленски действия поне на последните 4 мандата, които подхранваха Модела КОЙ и доведоха до това, че пирамидата, изградена от зависимостите „Банка-медии-власт“ започна да се руши под собствената си тежест.

България стана малка за Модела КОЙ.

Моделът КОЙ има(ше) пряка обвързаност с руските геополитически интереси. Видимо е от настървението, с което бранят енергийните проекти на Кремъл. Тайни срещи с енергийни босове от Москва. Отказ да оповестят съдържанието на разговорите и спогодбите си…

Компрометирани, губейки влияние и подкрепа, медиите на „Семейството и приятели“, както и политическите им покровители, пуснаха в обръщение антиевропейската риторика и дори лансираха идеи за излизане от ЕС и сближаване с Евразийския му копи-пейст еквивалент.

Предизборната реторика през май бе отчайващо груба и отблъскващо нечистоплътна. Стигна до там, да копира едно към едно руски пропагандни клишета, оправдавайки инвазията на Москва в Украйна и аншлусът на Крим.

Българските националисти , наричащи се цинично патриоти, продадоха всяка родолюбива идеология и се сродиха идейно с руските националисти, станали все по-популярни с термина „рашисти“ (от Русия и фашизъм). Упадъкът им бе съизмерим с продадените патриотични идеали, а кулминацията му сякаш бе началото на една от кампаниите им не другаде, а в Москва. Докато другите се кичиха с оранжево-черни лентички, наричани със сарказъм „колорадски бръмбари“…

Тази брутална девалвация на патриотичните идеали, парадно, но кухо изповядвани от националистите, се изплати „щедро“ в само няколко хиляди (2-3, не повече) гласа на изборите за най-крайните от тях, а Атака прибягна до драстична и отчаяна борба за изпиране и избелване на имиджа, като начало, чрез синеоки и миловидни билборди на „новия Левски“…

Да се върнем на „Семейството и приятели“…

praspress_1В отчаянието на губещия почва криминално-олигархичен политически консенсус, „семейството и приятелите“ активираха последните си, най-верни дългогодишни съратници (по-младите и по-радикалните се изтъркаха и прегоряха в ежедневното си поръчково очерняне). „Ходещите паметници на журналистиката“ в България, тези, които имат своите „книжни паметници“ със обърнат словоред, заеха своята позиция на фронтовата линия.

Включиха се в пропагандната кампания с изфабрикуваните си лъжовно-манипулативни тези, които имат този път за цел да очернят и деморализират не отделни личности и общности, отстояващи конкретни обществени каузи, например, спасяването на Странджа, Рила или Витоша. Те, „живите книжни паметници“ и по-малките им онлайн съратници, бяха активирани да „неутрализират“ с доносите си свободните и независимите.

Именно зaради свободата на независимите им гласове, с които осветиха задкулисието на криминално-олигархичния политически консенсус.

Активираха ги и ги забравиха включени.

Дано им паднат батериите бързо, защото вредата е върху цялото общество.

Вестникът, като палачинка…

kofa_bokluk

На заем от Новини бг

Ровят в личния живот, подобно на папараците, които ровят в боклуците на Холивуд, за да извадят поредната „сензация“. Правят БОМБАСТИЧНИ и ЕКСКЛУЗИВНИ разкрития за 3 пропуснати здравни осигуровки.

Правят го с единствената цел да раздухват „скандални“ разкрития за опонентите, чиито аргументи не могат да оборят с цивилизовани, членоразделни думи.

Правят го срещу тези, които казаха „Стига! Така повече не бива!..“ И го казаха ясно. Повтаряха го 420 дни, докато не стана ясно, че така наистина повече не може.

Срещу аргументите на тези, които казаха „Така повече не бива!..“ няма какво да кажат, а викове от телевизора „говорите простотии…“ все по-малко „вързват“…

Затова се заровиха в боклуците, подобно на плъхове, изпълзяващи от канала, претичващи бързо към контейнера край тротоара.

Правеха го и преди. Правеха го през всичките 420 дни. Винаги по поръчка.  Правят го срещу всеки, за всеки, който е силен и им плати.

Така са научени от самото начало, когато частните банки бяха една. Когато компроматите едва прохождаха с фалшификации на партийни билети.

Правят го и сега. С всевъзможни средства. Без да искат мнение, без да проверят фактите. Без да питат. Стрелят от засада.

Според поръчката… Различно платена, но еднакво мръсна.

Преди им плащаше „Новият Буров“. Сега спря.

Скараха се с него и го „обръснаха“. 

Преди поддържаха и защитаваха с всички сили и (непозволени) средства управляващите.

Сега идва нова власт. Старата не храни, не продава и не прави тираж. Офанзивата трябва да е към тези, които могат да разклатят консенсуса отново, както го разклатиха на 14 юни 2013. Те „продават“ тиражите и пълнят сметките. Те са поръчаните…

Те са новите, добре познати стари „лоши“.  Всеки, приел техните тези и искания е не по-малко лош.

Офанзивата е планирана и систематична. Копи-пейст. Преписваш, без да подписваш. Пишеш и се позоваваш на анонимки… Тиражирани, разбира се, от близкия кръг „Семейство и приятели“.

Правеха го и преди, правят го и сега.

Винаги по поръчка, винаги под диктат.

Сега силният е друг, сега обслужват новия Силен. Новия Голям. За да пресекат или намалят риска безметежното Му бъдеще, вече преживяно от всички ни, само преди година.

Но няма да откажат онези, които 420 дни прокарваха линията, скандирайки „Мафия“. Защото повече така не бива.

Защото повече така не може!

За лумпените и знамената

zname_bsp_ksns_clubz

Палене на знамето на БСП. Снимка: clubz.bg

В Twitter ми зададоха въпроса: „Нали таксува подпалилите знамето на ЕС като „лумпени“? А тези интелекти що са?“, адресирайки тези, които подпалиха знамето на БСП преди дни, по време на заседанието на КСНС при президента.

140 символа са малко да дам ясен отговор за моето мнение. Ще се опитам с малко повече думички.

Първо и важно условие е, че аз не паля знамена. Нито одобрявам такива актове.

Знамената са символи. На идеологии, на държави. На режими. Дори във време на война, знамената, като израз на войнска чест и сила, са били пленявани. Горенето на знамена е акт, който аз не одобрявам. 

Да се върнем на въпроса — провокират ме да сравня двата акта: изгарянето на знамето на партията-наследник на комунистическия режим и изгарянето на знамето на Европейския съюз, случило се по време на чествания на 9-ти май, проведени под патронажа на БСП и руското посолство.

Изгарянето на партийно знаме е запалянковщина. Ако изгарянето на шалче на ЦСКА или Левски, или това, да набиеш някой, защото не е от твоя отбор, е лумпенски акт, ще приема това определение. Ако надписите „ЦСКА УМРЕТЕ“ или „ЛЕВСКИ УМРЕТЕ“ са лумпенски — бих приел и това определение.

Тогава, запалването на знамето на дадена партия е не по-малко неадекватен акт, който трябва да бъде осъден морално.

Добрата новина е, че от 1990 насам знамената на която и да било партия не са символи на цялата държава.

Подпавлането...

Палене на знамето на ЕС

Лошата новина е, че знамето на ЕС е част от символите на съвременна България. То символизира обществения консенсус, постигнат и изработен през годините на т.нар. „Преход“, след падането на комунистическия режим и се изразява в това, че България приема демокрацията като ценност, а развитите демокрации — като естествени партньори и гаранти за развитие и сигурност.

Разликата между двата акта, на идейно ниво е в това, че първите, изгорилите знамето на ЕС в центъра на София, правят това пред строежа, наречен „Паметник на съветската армия“ — символ, налагащ престъпната комунистическа идеология и лъжата, прикриваща дългогодишната съветска окупация на България.

С акта на изгаряне на знамето на ЕС, съветофилите в България, предвождани от лицата Станишев, Ерменков, Н. Малинов и прочее, направиха опит да компрометират публично проевропейската позиция и ориентация на България.

Направиха опит да ни натикат още по-силно и силово в орбитата путинова Русия, имперските и експанзионистичните апетити на Кремъл, подхранвани от руска православна фашистка идеология. Вторият акт, макар и радикален и неприемлив за мен, има в основата си неодобрение към партията, гордо обявила се за наследник на БКП и комунистическия режим, без да се разграничи от престъпленията им.

Това е акт на неодобрение към политическия и исторически цинизъм на гордите наследници и преки виновници за тоталитарния режим и десетките хиляди негови жертви само в България.

Макар и неадекватен, това е неговата същност. Вторият акт, еднакво неприемлив за мен, е породен от съпротивата срещу една партия, формирала се и наложила се в България заради „курса на въоръжена класова борба“, който тя е поела преди стотина години. Път, по който комунистическият режим буквално физически ликвидира своите опоненти, вярващи в демокрацията и изборите като единствена възможност за прокарване на алтернативни политики. 

Това е акт на неодобрение към партия, израснала с идеологията на „Интернационала“:

Потиснати и унизени, ставайте срещу  врага! Нека без милост, без пощада, да сринем старий, гнилий строй! Светът на нас се днес надява, напред в решителния бой! Бой последен е този, дружно вси да вървим…

Еднакво неприемливи, двата акта имат своята идеологическа и емоционална основа и преди да ги осъдим или премерим, трябва да се опитаме да разберем същността им.

А в личен план аз не паля знамена, нито одобрявам подпалването им. 

Предпочитам думичките, като средство за изразяване.

Толкова много причини да гласуваш, избери си поне една срещу Картела и Корпорацията.

Неизвестен за мен автор

Неизвестен за мен автор

Гласувай! 

Не само ти.

Уговори двама свои приятели да гласуват.

  • От тези, които твърдят, че няма за кого;
  • Че всички са маскари;
  • Че изборите не променят нищо…

Уговори поне един свой приятел да гласува. От негласуващите…

Да гласува за който реши, извън Картела и Корпорацията.

Да гласува за малка партия, за която агенциите умишлено мълчат.

Но чиста. И истински ангажирана с каузите, които харесваш. За да има къде да си почиваш лятото.

За листа, чийто водач може и да не харесваш, но знаеш, че не прокарва интересите на Газпром и Путин в България. Защото знаеш, че тези политици водеха България към ЕС и НАТО.

Защо да ги уговаряш?

Защото така ще объркаш много сметки.

Защото така ще направиш „инвестицията“ им в купуване на гласове лоша и невъзвръщаема.

Защото 10% (един от десет твои негласуващи приятели) повишение на активността оскъпява евродепутатския мандат!

Защото гласът за малките партии не се преразпределя, но повишава цената на мандата и вкарва твоята партия в играта!

Защото ти и твоят приятел, когото ще уговориш да гласува, ще сложите точка на политическите ГМО-та като Сидеров и Бареков. Ще ги закриете като милиционерски или корпоративни проекти. Защото 200-300 хиляди гласа за депутат са непосилна цена за тях, колкото и пари да изхарчат по медиите или пазарувайки избиратели…

Защото така ще оставиш само двама депутати за ДПС. Жалко, че вторият е Пеевски, но младежкото ДПС може да успее да се пребори с преференциите за своя лидер.

#КОЙ знае?

Защото така ще накажеш Столетницата.

  • За лъжата!
  • За подмяната!
  • За откраднатия преход!
  • За неосъществената демокрация!
  • За плюещата журналистика, приютила се в листата й!
  • За ширещия се (интер)национал-социализъм!
  • За Путин и Милер!
  • За Евразия и Кремъл, който е „като слънцето и водата за всяко живо същество“…
  • За проваления Референдум…

А ако уговориш един свой приятел от онези десет, които няма да гласуват, ще направиш промяната!

Партийните ядра на Картела и Корпорацията вече са мобилизирани.

Електоралните гета са подчинени.

Почти изцяло, почти „на 100%“.

Но купуването на гласове и контролираният вот имат предел.

Видяхте как БСП феодализира миньорите в Бобовдол. Виждали сте как всички партии от Картела и Корпорацията купуват гласове. Но не могат да купят повече отколкото са на пазара. Купуването на гласове и контролираният вот има предел! Все пак е скъпо упражнение. Рискова инвестиция. Ако качиш активността – инвестицията е невъзвръщаема.

Затова — уговори един или двама свои приятели да гласуват!

Има смисъл!

Със сигурност ще объркаш плановете на Картела и Корпорацията.

  • Ще объркаш плановете на кафеджиите, които се срещат пред камери, но се уговарят на четири очи;
  • На комисионерите;
  • На мустакатите;
  • На дебелите;
  • На „успелите“ на 33;
  • На мамините синчета и на татко момчетата;
  • На „новите политици“, но стари журналистически дудуци;
  • На рубладжиите…

Ще объркаш плановете на всички, но ще помогнеш на партията си, която е извън Картела и Корпорацията.

Гласувай!

  • За природата, за морето, за Карадере или за Пирин;
  • За арестуваните на Орлов мост;
  • За да си „В крак с времето“;
  • За да се извиниш за съветската агресия, когато политиците ни не смеят да си отворят устите;
  • За наглеците, скрили се зад чугунени шмайзери и гранати;
  • За тези, които водят България към Европа;
  • За тези, които я спасиха няколко пъти след комунистите;
  • За да няма нови луканови и виденови зими…

Гласувай!

  • Срещу банкерите-политици;
  • Срещу мутрите;
  • Срещу медийните монополи;
  • Срещу телефонни назначения;
  • Срещу тези, които чадъросват бирени босове;
  • Срещу ченгетата;
  • Срещу „нашите момчета“ на Държавна сигурност!..

Срещу обикновени продажници! Срещу безпринципните кариеристи…

Гласувай с преференция, за своя кандидат, защото не искаш друг да води твоята листа…

Гласувай някак.

Заради 350 дни протест.

Уговори само един или двама свои приятели да гласуват.

Има смисъл!

Цветовете на победата и лентичките (Още по темата с Георгиевската лента)

Превод от блога на Ал. Навални

Слушайте, нека по-младите ни съграждани, които крещят “Дедите ни са воювали!..” (въпреки, че дедите им, чисто времево не биха могли да са воювали), са уверени в това, че Георгиевската лентичка е символ на победата във Великата Отечествена Война.

Но ние, тези, чиито деди наистина са воювали и които помним, сме длъжни някак да се придържаме към историческата истина. Иначе, както “Единна Росия” обича да казва, произтича някаква фалшификация на историята.

Ето, аз съвсем нормално се отнасям към Георгиевската лентичка, въпреки, че по смисъла на това, че я завързват навсякъде, по-уместно е да я наречем “ГВардейска лента, но тя по никакъв начин не се явява символ на Победата на 9-ти май.

Спомняте ли си как с баба си или дядо си сте ходили на военен парад по времето на СССР? Имаше ли там Георгиевски ленти?

Аз редовно ходех с баба ми в парка “Горки”, където тя се виждаше с хората, от своя полк. По-голямата част от живота си съм преживял по военните градчета, където, както сами разбирате, Денят на победата е особен празник. Никакви Георгиевски ленти там нямаше.

И Гвардейски нямаше всъщност. Въпреки че например Таманската дизивия, където служеше баща ми, е гвардейска. Знакът “Гвардия” си го спомням отлично.  Той беше дефицитен. Войниците пред уволнение биха дали за него всичко.

gvardiya

Гвардейски знак. От блога на Навални.

Вероятно е да е имало някакви ленти, приличащи на Георгиевските, върху знамената. Не си спомням. Но НИКОГА “Георгиевската лентичка” не е била значим символ на 9-ти май.

Вляво: ген. Краснов; вдясно: боец от Казашка СС дивизия

Вляво: ген. Краснов; вдясно: боец от Казашка СС дивизия

Бих казал, че този символ се асоциира с царската армия, а съпоставено с 9-ти май ясно е какво означава това.

Всеки млад “неуловим отмъстител” или играч на “зарница” трябваше веднага да удари с дървената сабя всеки, който носи такава лента.

Ето, чуйте Невзоров (само 4 мин). Точно той измисли нарицателното “Колорадска лента”. Именно Невзоров е интересно да бъде чут, защото той е реалният баща и изобретател на цялата естетика, присвоена от Путин.

Ще се съглася с него: Георгиевската лента като символ на 9 май – това е елцинско-путински ребрандинг срещу комунистите, които в онези времена застрашаваха “Единна Русия”. Просто са искали да махнат червения цвят. Това е всичко.

Не разбирам от какво се притесняват: Цветът на победата е червен. Знамето на победата — червен.

Георгиевската лента от 1917 не се използва в нито една съветска държавна награда до възстановяване на ордена Свети Георги и Георгиевския кръст през 1992г.

Това е важно тема. Реални исторически събития, в които са участвали нашите роднини. Хора са се борили, загивали и побеждавали с конкретни думи, под конкретни символи и знамена с конкретен цвят.

Даже ако решим, че е важно да бъде решена задачата с червения цвят като цвят на победата (което само по себе си е оскърбително), то може да вземем конкретен символ — характерна звездичка, златния цвят или нещо от този род. Но по никакъв начин не и Георгиевската лента.

Връщайки се при нашите баби и дядовци, уверен съм, че тогава, когато фронтоваците можеха да бъдат видени със стотици или хиляди, ако някой дойдеше на парада с Георгиевска лента, то те биха му казали очевидното за онова време: “Защо си вързал тази есесовска лента върху себе си?” Никой в СССР не се е отнасял към тази лента. Това е разбираемо! Съветска идеологическа демонизация на героите от предишните войни на Русия.

Все пак, ако някой е забравил, Великата Отечествена Война а водеше СССР и ветераните от войната са живели в СССР. Няма как да изхвърлиш думи от песента.

И пак: Сама по себе си раираната лента е хубав символ. Акцията по популяризиране на лентата е много сполучливо копие на известната англо-американска кампания с червените макове. Наистина сполучливо.

Георгиевската (Гвардейска) лента може да се използва като символ на армията. Като символ на Първата световна война. Като символ на някаква имперска приемственост. Кой, както му харесва. Като един от обединяващите символи на страната. Но дайте да не я прилепваме към 9 май…

Това не е добре по отношение на тези, които се сражаваха под знамето със съвсем друг цвят.

PS: Не ми пишете за Ордена на Славата и медала „За победа над Германия“. Ето ви снимка не от Гугъл, а реална фотография на медала на баба ми. Мнозина имат такива вкъщи. Аз пиша за друго! За подмяната на символа. Цветът на Победата на 9 май е червен.

От блога на Навални

От блога на Навални

navalny_2

От блога на Навални

Ал. Навални, личен блог

Южният път на Москва: от Крим до Балканите

putinКой и как финансира т.нар. русофилски организации в България е тема-табу. Червените пиари и полит-шамани акцентират върху омразния Запад, но всячески избягват въпроса за руското финансиране в България.

Избягва го и партийният официоз ДУМА, вероятно, защото нейният издател, депутат от БСП, направи фамозно изказване, „честитейки на русофилите победата в третата Кримска война” и вещаейки развитие на войната по “Южния път към Балканите”…

Не случайно и сайтът “Русофили БГ” обяви: “…Оттук нататък няма връщане назад! И нека знаем – войната, която започва от Украйна, не е гражданска война. Това е Отечествена война!..”

Събитията в Украйна са удобен повод за засилване на пропагандата в полза на “Цивилизация Русия”, а безредиците се профанизират до елементарни рашистки клишета. Използват се дори от депутати от БСП, да заявят, че “правителството в Украйна е нелегитимно”, че “фашизмът броди из Европа, [защото] 10г. управлява ЕНП”. Дори са “обидени на Европа, защото България имала много икономически жертви заради членството си”… Затова, смятат те, „членството на България в ЕС трябва да се промени“ (все още не ни казват обаче как).

Кремълската пропаганда полага огромни усилия, доста успешни при това, да прикрие факта, че се осъществява продължаващ опит за анексия на територии от суверенна държава, въпреки подписания от самата Русия меморандум за териториалната цялост на Украйна. Усилия в посока да се изкара целият процес на съпротива на украинците срещу русизацията на страната, активизирала се след отказа на Янукович да подпише указа за интеграция с ЕС.

ТОВА е фактическото начало на събитията в Украйна, наречени “Евромайдан”. А натискът на Русия и отказът на Янукович се случиха само три седмици след като про-руското правителство на България, начело с Орешарски, направиха първата заварка на Южен поток, въпреки цялото несъгласие на ЕС и ЕП с него.

Самият проект “Южен поток” е енергиен байпас, който отслаби позицията на Украйна, а “поевропейчването” й и отдалечаването й от “Цивилизация Русия” и евразийските амбиции на Путин са неприемливи за възпитаника на КГБ.

Няма да съм неточен или некоректен в обобщението си, че силно повлиян от идеологията на Дугин, Путин действа с разбирането, че индивидът и неговите индивидуални права все пак са подчинени и зависими идеологически на “народа” и на държавата, а самият индивид принадлежи на държавата. Това разбиране сякаш оправдава арестите над граждани, които индивидуално, дори без да са организирани в групи, развяват украинско знаме на Червения площад, солидаризирайки се с Майдана и в израз на лично, индивидуално несъгласие с войната там.

Друг важен аспект на идеологията на Путин е разбирането, че той, по думите на Дугин, той е превърнал Русия от „Колония Русия“ в „Корпорация Русия“. Приел е да играе по правилата на САЩ, в еднополюсния модел, но наложи Русия като сила. Битката ни за Крим, казва Дугин, вече показва това, което Путин нарича „Цивилизация Русия“. Цивилизацията Русия се разпростира върху ЦЯЛОТО ПОСТ-СЪВЕТСКО ПРОСТРАНСТВО, твърди Дугин, един от съветник и идеолозите на Путинова Русия и руския национализъм.

Друга основна характеристика е консерватизмът, основан на религиозни ценности. Тези и други “традиционни консервативни ценности” са отхвърлени от комунизма и либерализма, смята Дугин, а двете идеологии са приравнени като “диктатури”, виновни за сегашното състояние на Русия.

Това състояние е плод на отказа на Русия от двуполюсния модел. Приемайки еднополюсния свят, в който САЩ са водеща сила, Русия се превръща в “Колония Русия”. Във всяко отношение. Путин, смята идеологът, предизвиква САЩ и света, хвърля им ръкавица и повежда Русия към състоянието “Корпорация Русия”. Това означава признаване на правилата на либералния свят и въвеждане на Русия в групата на “управителите на света”, без да подлага на съмнение либерализма, свободния пазар, демократичните процедури, правата на човека и други модерни концепции. От началото на мандата си, до Крим, Путин води Русия по модела на “мега-корпорацията” – чужди правила, които не се диктуват от Русия. 

Тук идва Крим.

До сега, Русия се налага като конкурент, но това, което “правят САЩ в Украйна, в Киев, осъществявайки преврат и довеждайки нео-нацистката хунта на власт е, че те изхвърлят “Корпорация Русия”, твърди Дугин. Западът “приключва с Корпорацията Русия” и се опитва да я върне в руслото на “Колония Русия”.

Крим е отговорът на Путин.

Този отговор е: “Ние не сме “Колония Русия”. Ние не сме “Корпорация Русия”. Ние сме Цивилизация Русия”. 

Крим е стъпката към осъществяване на концепцията на Путин за развитието на държавата-цивилизация Русия.

Тези действия трябва да бъдат обяснени. Дори повече – оправдани. Вероятно няма по-лесен начин да се обяснят имперските амбиции и идеологията “Цивилизация Русия” в пост-съветското и пост-комунистическо пространство от обвиненията във фашизъм.

Самата идеология на “Цивилизация Русия” обаче носи всичките характеристики на фашизма.

Акцентите са върху различните – неправославни, неславяни, сексуално различни, политически непослушни. Към тези различия се подхранва нетърпимост до агресия. Нашата власт в момента толерира точно тези характеристики и сякаш с бездействието си дори ги засилва и оправдава. Най-яркият пример е “айнзац групата” на Симеон Костадинов в Троянския манастир.

rus_nazi2013Фашизъм не може да се пребори с повече фашизъм, дори и с рашизъм (руски национализъм).

Това, което може да помогне, е силна правова държава, ръководена по Принципа на правото и законовия ред. А правовата държава еднакво не толерира маскирани снайперисти; силоваци с военни униформи, без опознавателни знаци, също маскирани; маскирани подпалвачи; маскирани “защитници на езикови малцинства”; маскирани стрелци с Калашници и маскирани “освободители” на задържани в милицията.

Но правовата държава не търпи и “айнзац групи”, готови да употребят и “по-силови методи за борба с педерастията” и “патрули”, които респектират емигрантите – изчадия”, „сган”, „масови убийци”, „канибали” и „диваци

Правовата държава обаче не търпи и премиер, който отказва да публикува стенограмата си от среща с шеф на частна корпорация, бил той и шефът на Газпром.

А, както си спомняме, всичко в Украйна започна след първата заварка на Южен поток в България.

Останалото е историята на Евромайдан и… отвратителна проипаганда и политическо лешоядство.

За популизма в политиката – полиграфът, като публичен инструмент

evroizbori-finalendebat

На заем от Глас народен

С Венци и Светльо сме приятели. Нямам за цел да вредя. Но не мога и да замълча.

Днес във Фейсбук профила ми се развихри дълга и обстоятелствена дискусия заради статусче, в което обявих, че партия Глас народен на моя приятел Венци Мицов и Светльо Витков се професионализират и ползват популистки похвати.

Ще обясня какво имам предвид:

Изгледах внимателно интервюто на втория и третия в евро-листата на партията, в почти мълчаливото присъствие на Светльо, който бе бял, добър и костюмиран. Единствената полу-цинична шега бе автоцензурирана посредата. Похвално! професионализират се… 🙂

Две думи за популизма:

Ами, парадирането, около т.нар. избор на кандидатите за евро-депутати с полиграф си е чист популизъм.

Защо?

Защото полиграфическите изследвания нямат правна сила и стойност. Те са публично-ефектни, но практически неефективни. За тях се говори в медиите, но нямат легална стойност. Имат само медиен ефект и около тях се шуми. Популярни са. Популистки…

Но (почти) нищо повече!

Полиграфическите изследвания нямат стойността и са несравними с писмено, надлежно заверено волеизявление или клетвена декларация, които имат силата и стойността на документ. Може да се ползват и в съда.

В този смисъл, ако аз мина полиграф, че нямам конфликт на интереси, за да страна евро-депутат на Глас народен — това ще е ефектно! Ако партията ми го стриймне в Интернет — ще е зрелищно. Но… Толкоз! Нищо повече в защита на интересите на драгия избирател и зрител.

Ако аз обаче декларирам, писмено и надлежно, заверя декларацията си по изискванията на Закона, че нямам дадени конфликти на интереси, това е друго! Аз дефакто давам инструмент на партията ми да потърси по съдебен път справедливост, ако излъжа доверието й и доверието на избирателите.

Затова казах, че Глас народен се популизъмизира. Не за да се заям с Венци, с когото се надявам да сме все още приятели.

И, за да не съм съвсем голословен, ще ви дам пример с това, как полиграфът опорочава процедурите. При промяна на състава на бившата ГДБОП, всички служители на дирекцията трябваше да преминат през тест. Процедурата се опорочи и провали. Голяма част от полицаите напуснаха посредата, другата просто не се явиха. Няма правна сила и стойност.
(още…)