Кланове си поделят територията „България“, защото няма държава

Рейзи си реши и прегради пътя…

Когато на дадена територия няма държава, клановете си я поделят. „Кланът Борисов“ подари на „Клана Рейзи“ част от Територията. Като усетиха жегата клановете се разбраха нещо по телефона… За сметка на обитателите на територията. Под „кланове“ разбирай различните нива на местно и централно управление, захванати от политикономическия елит. Понякога дори криминален… (Това написах във Фейсбук профила си днес)

Поделянето може да е с консенсус, може да е с компромис, а понякога може да се стигне до някой и друг исторически компромис, но това е друга тема. Това поделяне обаче винаги е във вреда на обществения интерес и обслужва тесни икономически интереси. Често, олигархични — на различни кръгове от фирми, близки до политическия елит.

Пак днес премиерът Борисов написа в профила си:

“Току-що разговарях с кмета на Созопол Панайот Рейзи. Увери ме, че до 30 минути оградата на пътя Созопол-Приморско ще бъде премахната. Кметът мотивира действията с това, че плажът е неохраняем и се разбрахме да осигурим няколко спасителни поста, за да могат почиващите спокойно да се наслаждават на почивката си.”

Горното най-малкото показва, че Борисов, в характерния си стил, игнорира всички принципи на разделение на властите, най-малкото, защото с нищо не показва, че знае или признава съществуването на конституционно определената институцията “Областен управител”, която има правомощията да провежда политиките на кабинета, който назначава човек на тази длъжност. Областният управител, за изненада на Борисов, следи за законосъобразността на актовете на местната власт и осъществява административен контрол.

Борисов нееднократно показва неуважението си към принципа за разделение на властите и демонстрира своята вездесъща всекомпетентност. Освен бариерите край Созопол, в този текст описвам и друг подобен случай, в който “Кланът Борисов” се намесва.

2012 ще остане в историята с вероятно най-големия и застрашителен за властта протест изцяло в защита на околната среда. Тогава гражданите се разгневиха срещу Поправката “Витоша ски”, изцяло в услуга на плановете на собственика на ПИБ, Цеко Минев. Напрежението растеше, хората се събираха вечер и блокираха „Орлов мост“ в течение на три дни — 13-15 юни. Вероятно най-масовият беше в петък, 15 юни, преди президентът обяви, че налага вето върху поправката “Витоша ски” в събота, на 16 юни 2012г.

Борисов обвини протестиращите граждани в защита на лобистки интереси, а Плевнелиев вписа в мотивите си, че “законът създава основателни съмнения за несъответствие с основните начала на Конституцията и правата на гражданите, за противоречие с правото на Европейския съюз и за небалансирани решения, които ще ни изправят пред непоправими последици за околната среда…”

Пак тогава, месеци, преди премиерът Борисов да хвърли театрално оставката си след улични протести, стана ясно, че лидерът на ГЕРБ, в типичния си стил, обещал на “еколозите” да отложи обнародването Закона за горите. По негова премиерска инициатива, президентът Плевнелиев щял да “забави” обнародването му…

Президентът, по инициатива на премиера, щял да забави обнародването на приетия дни по-рано закон. Разбрахте ме добре! Идеята на премиера е била да повлияе на президента при подписване и обнародване на приет от парламента закон!..

Разделение на властите my ass… (Pardon my French!)

Поправката “Витоша ски” се осуети, а Цеко Минев се закани да провали още един ски сезон… Разбира се, трябва да припомним, че въжените линии (железата, казано просто) бяха приватизирани по времето, когато Борисов беше кмет на София.

По време на протестите около поправката “Витоша ски”, наследничката на Борисов в София, кметът Фандъкова се закани да съди Цеко Минев, но и това не се случи…

По-късно, през ноември 2012г,  Борисов щеше да заяви, че “гражданското общество ги е победило”, като под “ги” очевидно щеше да има предвид бездействащата община, правителството, парламента и… “Витоша ски”. Разбира се, каза го в типичния си стил:

“…С рестрикциите, които приехме – нищо различно. „Орлов мост“ ни победи. Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски. Ако гражданското общество е това да блокираш „Орлов мост“ и да спреш даден проект, то ние имаме много, много развито гражданско общество…”

Същността на промените в Поправката “Витоша ски” (известна сред протестиращите и като Поправката “Цеко Минев”) бе в това, че строителството на ски съоръжения в горите щеше да е по-лесно, по-евтино и по-бързо — с по-малко административни “пречки“. Това бе поправка, която фактически позволяваше да бъде заобиколен Планът за управление на Парк Витоша…

Напоследък струва ми се не минава мандат, пълен или недовършен (прекратен след протести), в който да няма малък, среден или голям „екологичен“ скандал. Под екологичен, разбирай груб опит на властта (законодателна, изпълнителна или съдебна) да обслужи нечии олигархични интереси.

Да се върнем в настоящето.Наскоро, само преди дни, “Кланът Борисов” подари на “Клана Рейзи” пътя между Созопол и Приморско. Според кмета на Созопол, той не бил нужен на никого… Подари, разбира се, е силно казано. Това стана с решение №110 на МС, от 20.02.2015, в което се казва:

“…Обявява за път – публична общинска собственост, път – публична държавна собственост – старо трасе на републикански път II-99 (Бургас – Маринка) – Созопол – Приморско – Царево – Малко Търново, в участъка Созопол – Каваци – Дюни от км 20+867 до км 32+900…”

„Оставаме, Оркестър без име“

Така се стигна до преграждането на пътя, останал в спомените на милиони българи с кадрите от филма “Оркестър без име” и песента “Оставаме”…

Възмущението започна да расте, а Борисов се обади на Рейзи по телефона и бариерите изчезнаха.

Обзалагам се, че ще е до зимата… А през лятото на 2016 ще е късно.

Несменяема, неизбираема, безконтролна и безотчетна… Четвърта власт

Властта, която не минава през избори в България, която е несменяема и над която избирателят, електоратът, гражданите нямат власт и контрол е Четвъртата власт…

Нейни представители неотменно и самоотвержено бранят с перата си всяка власт. Най-ярък пример за тази самоотверженост бяха последните 13-14 месеца.

За този период мнозина свободни и независими граждани заявиха ярко своята позиция срещу криминално-олигархичния политически консенсус в България, който, в резултат от трансформацията на политическата власт на бившия комунистически елит и елита на репресивните органи на режима, в тясно сътрудничество с криминалните среди и агентурния апарат на Държавна сигурност, успя да завладее почти целия икономически, обществен и политически ресурс. Почти без никакви изключения.

Тази медийна група, т.нар. „Четвърта власт“, практически е завладяла в изключително висока степен българския медиен пазар, в т.ч. електронни, печатни медии, разпространение и в момента стъпва в Интернет.

Действията им са характерни с това, че крайно непрофесионално, разбирайте, без да се интересуват от мнението на личностите, за които пишат и без да се интересуват от достоверността и обективността на изнесените от тях „факти“, те, като част от империята на определяния като медиен могул успял млад мъж (тогава) на 33г., безпринципно налагат своите пропагандни клишета. Правят го по начин, характерен за Министерството на пропагандата и информацията — повтори една лъжа 100 пъти и тя става истина.

Това, което казват протестиращите и, напоследък се заговори повече не за тях, а за една от най-активните групи, участвали в протестите от първия им ден – Протестна мрежа, е, че повече така не може.

Как „така“?

След близо 450 дни от началото на протестите няколко неща се наложиха сякаш необратимо в публичната среда в България:

• Темата за криминалните и олигархичните зависимости на политическия елит;
• Темата за независимостта и собствеността на медиите;
• Темата за поръчковата и очерняща журналистика;
• Темата обществения ресурс и начина, по който той се разходва;
• Темата за икономическите зависимости на политическия елит…

Темата за… Както я нарекоха всички на площада единодушно: МАФИЯТА.

Това скандираха, срещу това протестираха.

Те окачествиха тази мафия като ЧЕРВЕНА. Именно заради генезиса й: политическият елит на БКП, подпомаган от елита на репресивния й апарат ДС и тогавашното МВР. Разбира се, богато гарнирано с криминални „подправки“ през годините на прехода.

По-късно, след дългите месеци на ежедневни протести по софийските улици, политици и анализатори заговориха за „банката на политбюро“, за „банката и парите на мафията“ и за „банката на властта“.

Това определение бе част от това, което протестиращите наложиха като термин, описващ целия криминално-олигархичен консенсус като Моделът КОЙ.

Накратко, Моделът КОЙ е порочната симбиоза между банка и медии, генерираща политическо влияние, с цел икономическо облагодетелстване. Или, още по-накратко: ОЛИГАРХИЯ.

Протестиращите, а напоследък и действията на Протестна мрежа, осветиха Модела КОЙ. Това раздвижи пластовете, на повърхността изплува утайката, а изложени на светлината и фокуса на общественото внимание главни действащи лица и техните повелители се изнервиха и започнаха прегрупиране. Този процес на преразпределение на влиянието и ресурсите доведе до сътресения, разклатили някои банки, промяна на баланса след евроизборите и дори свали кабинета „Орешарски“ след повече от 400 дни неуморни протести.

Разбира се, изнервени от светлината на прожекторите, задкулисните играчи инвестираха огромен потенциал и ресурс в систематичното излагане на показ на зависимостите им и схемите им, те активираха позабравената теза за „платените протестъри“, за „опорочения протест“, за „зависимостите и задкулисието, дърпащо конците на протеста“…

Връщам се на факта, че хората скандираха „МАФИЯ“.

Вземете предвид признатата дори от социалистите „зависимост на властта от банкерски кръгове и медийна империя („Семейство и приятели“). Добавете криминалния напоследък сюжет с издирвани топ-банкери и изчезнали зам.-председатели на парламента и ще разберете какво имам предвид под „криминално-олигархичен политически консенсус“.

Това са неписаните спогодби и управленски действия поне на последните 4 мандата, които подхранваха Модела КОЙ и доведоха до това, че пирамидата, изградена от зависимостите „Банка-медии-власт“ започна да се руши под собствената си тежест.

България стана малка за Модела КОЙ.

Моделът КОЙ има(ше) пряка обвързаност с руските геополитически интереси. Видимо е от настървението, с което бранят енергийните проекти на Кремъл. Тайни срещи с енергийни босове от Москва. Отказ да оповестят съдържанието на разговорите и спогодбите си…

Компрометирани, губейки влияние и подкрепа, медиите на „Семейството и приятели“, както и политическите им покровители, пуснаха в обръщение антиевропейската риторика и дори лансираха идеи за излизане от ЕС и сближаване с Евразийския му копи-пейст еквивалент.

Предизборната реторика през май бе отчайващо груба и отблъскващо нечистоплътна. Стигна до там, да копира едно към едно руски пропагандни клишета, оправдавайки инвазията на Москва в Украйна и аншлусът на Крим.

Българските националисти , наричащи се цинично патриоти, продадоха всяка родолюбива идеология и се сродиха идейно с руските националисти, станали все по-популярни с термина „рашисти“ (от Русия и фашизъм). Упадъкът им бе съизмерим с продадените патриотични идеали, а кулминацията му сякаш бе началото на една от кампаниите им не другаде, а в Москва. Докато другите се кичиха с оранжево-черни лентички, наричани със сарказъм „колорадски бръмбари“…

Тази брутална девалвация на патриотичните идеали, парадно, но кухо изповядвани от националистите, се изплати „щедро“ в само няколко хиляди (2-3, не повече) гласа на изборите за най-крайните от тях, а Атака прибягна до драстична и отчаяна борба за изпиране и избелване на имиджа, като начало, чрез синеоки и миловидни билборди на „новия Левски“…

Да се върнем на „Семейството и приятели“…

В отчаянието на губещия почва криминално-олигархичен политически консенсус, „семейството и приятелите“ активираха последните си, най-верни дългогодишни съратници (по-младите и по-радикалните се изтъркаха и прегоряха в ежедневното си поръчково очерняне). „Ходещите паметници на журналистиката“ в България, тези, които имат своите „книжни паметници“ със обърнат словоред, заеха своята позиция на фронтовата линия.

Включиха се в пропагандната кампания с изфабрикуваните си лъжовно-манипулативни тези, които имат този път за цел да очернят и деморализират не отделни личности и общности, отстояващи конкретни обществени каузи, например, спасяването на Странджа, Рила или Витоша. Те, „живите книжни паметници“ и по-малките им онлайн съратници, бяха активирани да „неутрализират“ с доносите си свободните и независимите.

Именно зaради свободата на независимите им гласове, с които осветиха задкулисието на криминално-олигархичния политически консенсус.

Активираха ги и ги забравиха включени.

Дано им паднат батериите бързо, защото вредата е върху цялото общество.

#ДАНСwithme: протестът трябва да доведе до оставка и предсрочни избори

Публикувам разговора ми с Людмил Захариев за www.economic.bg, с негово съгласие.

– Изпратихте писмо до г-н Ханес Свобода, лидер на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, с въпроси, свързани с ролята на неправителствените организации „Отворено общество“ и други в протестите срещу кабинета Орешарски. Как коментирате отговора на Свобода, че няма информация за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики на която и да било неправителствена организация?

– В поредица от интервюта във всички възможни медии депутати, включително Манолова, Жаблянов, Сидеров и министър Йовчев, излагаха тези, че протестиращите са платени агитки, групи неолиберали и/или соросоиди. С това на практика те компрометираха идеята за съществуващ независим и обективно работещ неправителствен сектор в България, който служи за коректив на политическата и управленска класа в страната, а и запълва техни дефицити. Това е крайно непочтено от тяхна страна, защото това са лъжи, които по никакъв начин не могат да бъдат доказани.

Заради това аз бях длъжен да напиша това писмо до г-н Свобода. Отговорът на писмото е точен и ясен – няма данни за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики, с което г-н Свобода ясно заема позиция, различна от позицията на управляващите. Освен това, той добавя, че протестите са заради огромното недоверие в политическата и социална система в България. В отговор на това писмо ми се струва, че се промени стилистиката на самите управляващи относно неправителствените организации. Затова смятам, че писмото до г-н Свобода свърши работа за неутрализиране на лъжовните тези на управляващите.

– Можете ли да дадете прогноза как ще се развият протестите? Какво следва и каква политическа есен ни чака?

– Още от първия ден на протестите гражданите се опитват да разберат едно нещо – кой наложи кандидатурата на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Има механизъм, който спуска и налага задкулисно кандидатури. Кой е този субект, който има сила над БСП за подобно нещо? Ако приемем, че кандидатурата е на ДПС, както заяви самият Станишев, това би значело, че социалистите са под контрола на ДПС. Самата Татяна Дончева пък каза, че „правителството ни е дадено на концесия“. Янаки Стоилов заяви, че „ако парламентът бъде разпуснат, властта може да бъде завзета от още по-алчна олигархия“. Тоест, самата група на БСП признава, че правителството има много сериозни и дълбоки зависимости. Затова отговорът на въпроса „Кой назначи Пеевски?“, разкрива цялата грозна картина на дълбоки икономически зависимости, които на практика крепят Парламента.

– Каква е алтернативата на това управление?

– Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден. За мен алтернативата минава през предсрочни избори. Има достатъчно социологически проучвания, че ситуацията след едни предсрочни избори ще бъде различна. Според мен протестът трябва да доведе до две неща – оставка и предсрочни избори. А след това избирателите ще решат кой ще управлява.

– Навсякъде в Европа, а и не само, „Зелените“ са с по-лява идеология. Защо в България Зелените става част от десния Реформаторски блок?

– Моят отговор е, че „зелената“ политика може да бъде определена и дефинирана през конкретните политически мерки, които се предлагат. Например, ако един бизнес е вреден за околната среда, могат да бъдат предложени данъчни утежнения за този бизнес, което е по-скоро лява политика. Но могат да бъдат предложени алтернативи, които да облекчат данъчния режим за екологичния бизнес, което е дясна политика. Тепърва „Зелените“ ще дефинират своята политика, но има неща, за които тяхната позиция е ясна. След огромни усилия за опазване на Пирин, сегашните управляващи дават заявка, че ще строят втори лифт на Банско, без никаква индикация, че това е икономически съобразно и изгодно от гледна точка на опазване на околната среда.

– Защо десният електорат се разпада, а левият се консолидира?

– Не съм сигурен, че левият електорат се консолидира. В ляво се чуват поне 4 тези. Господин Петър Волгин говори за радикална левица, една група интелигентни млади хора се определят за новата левица и социалдемократи, има индикации около Татяна Дончева и Георги Първанов и има левица около Сергей Станишев. Така че лявото изглежда доста раздробено за момента. Относно дясното, отворът там минава през ясното разбиране на въпроса „Дясна партия ли са ГЕРБ?“. Отговорът на този въпрос би помогнал на дясномислещите хора в България,да се идентифицират по-добре.

– Как интерпретирате вота на недоверие, който ще бъде внесен в четвъртък от ГЕРБ?

– ГЕРБ сериозно трябва да помислят, дали вот на недоверие за цялостна политика не би направил услуга на управляващите. Според решение от 22 октомври 1992 г. на Конституционния съд при искане на вот на недоверие за цялостна политика не може да бъде искан такъв в следващите 6 месеца. Аз не вярвам, че ГЕРБ с цялата си мощ не може да привлече няколко души експерти, които да формулират няколко вота на недоверие в различни сфери подред. По-политически съобразно би било, ако в действителност ГЕРБ работят за свалянето на сегашната власт, да помислят за отделни вотове в отделни ресори.

източник: www.economic.bg

Бунтът срещу корумпирана и порочна система не е безсмислен, а задължителен

На заем от lostbulgaria.com (id 4931)

…Особено, ако говорим за България и за управялващите. Без значение към кое днешно мнозинство принадлежат, те винаги, от самото начало на т. нар. промени, са били повече или по-малко част от добре интегриран, организиран и безкомпромисен престъпен план на полит-икономическия картел, който систематично разграбва и унищожава всеки общестен ресурс, до който меркантилният му интерес го отведе.

Вчерашната вечер обаче показа, че малкият човек има значение и може да спре или временно да осуети поредния безкомпромисен план за бетониране на част от столицата.

Не мога да бъда изцяло сигурен във всички факти и детайли, но, според информацията, която е достъпна във Фейсбук, тази сутрин е трябвало да бъде изсечен 200 годишен Чинар (Platanus orientalis), заедно с няколко други дървета, на място, на което се предвижда поредното жилищно строителство в София.

Социалната мрежа реагира светкавично. Създадена бе група и събитие, публикувани се снимки на дървото, решението на СОС за промяната на УПИ… Всичко.

Изключително бързо информацията се разпространи, докато, в крайна сметка някой не публикува в мрежата телефоните на кмета на район Витоша, г-н Стойчо Дуков, както и шефката на „Зелени системи“, г-жа Ралица Маджарова.

Естествено, малко след 22:00, аз също изпратих два СМС-а и споделих телефоните в профила си в социалната мрежа, с призив към моите приятели да изпратят съобщения на двамцата в защита на двувековното дърво. Десетки откликнаха само при мен, а вярвам, че и другаде са били не по-малко!

В резултат, мнозина се похвалиха с отговор от Маджарова: „Утре чинарът няма да бъде докоснат. Разпоредена е проверка“…

Разказвам ви всичко това, защото си спомням едно телевизионно участие на главния архитект на София, на което му зададоха въпроса кога най-сетне ще спре мутро-барокът в столицата, на което Петър Диков нагло отговори, че красотата е „естетическа категория“ и, че „няма как да бъде спрян със закон“… Подразни ме наглият отговор на общинския служител. Подразни ме с това, че го каза със самочувтсвието, че говори пред хора, които не са пътували по света и не са виждали градове, в които автентичният дух, приветливата, просторната най-вече, красивата архитектура е запазена, въпреки урбанизацията и процесите по пренаселване на мегаполисите.

Затова по-горе ползвам илюстрацията от www.lostbulgaria.com, за се види, че и София е била просторен град, в който е можело да се диша. Като такъв го помня и аз дори, малко, преди да започне бясното му презастровяване.

Подобни печати се слагат при сеч

Вчера обаче бунтът на малките даде резултат.

Може да е временен, но е резултат. Разпоредена била проверка по казус, който вероятно е безинтересен и незначителен за водещите национални медии. Или пък е дори цивилизационен за някои — строи се! Изгражда се нещо ново. Я, магазин, я сграда…

И точно в това е положителното! Отделните личности, обединени около малка цел — да спасят едно дърво на 200 години, макар и временно, победиха една „несправедлива и незаконна система, съпротивлявайки се срещу нея от дълг  (парафразирам Томас Джеферсън)„…

А София може(ше) да бъде по-красив, зелен и просторен град, ако не бяха лица, като цитираното по-рано от мен, които обслужват порочната и корумпирана система повече от две десетилетия, извинявайки се с „естетически“ аргументи срещу безвкусното, просташко и често противозаконно унищожаване на града.