Паметниците в САЩ — креативност или расизъм

назаем от cleevland.com

19 септември е Денят на Франк Запа в Балтимор. Великият музикант е роден в града и 17 години след смъртта му, през 2010, в тук се провежда възпоменателна церемония. Синът на Франк прави с групата си концерт, озаглавен „Запа свири Запа“, а градската библиотека организира изложба „Блалтимор на Запа: бунтари и иконокласти в Земята на свободните и дома на храбрите“…

В негова чест една от улиците е кръстена „Frank Zappa Way“, а пред безплатната библиотека Enoch Pratt е издигнат негов бюст, подарен от фенове на Запа от Литва, където в столицата Вилнюс също има статуя на музиканта…

Тази година неизвестни автори маскират бюста като Дядо Коледа. Коментарите са, че Запа би харесат шегата. Самият бюст, с плетена шапка и брада, е издигнат на висок пиедестал, а „украсата“ престоява така доста дълго време.

Zappa Claus, 2015

Назаем от Bike Rides in Baltimore

Другата история, която искам да Ви разкажа е за статуята на Джеймс Мередит в Мисисипи.

През 1962 губернаторът на Мисисипи и заместникът му са осъдени да платят по 10,000 долара за всеки ден, в който Джеймс Мередит е бил възпрепятстван да се запише в университета. На 30 септември същата година представители на федералната служба за прилагане на Закона (United States Marshals Service) придружават Джеймс Мередит, влизайки с него в университетския кампус.

Най-общо казано щатът Мисисипи има богата история в Гражданската война, когато през 1861 всички студенти от университета се записват доброволци на страната на Конфедеративните сили. По-късно Мисисипи е един от щатите с ярко участие в борбата за граждански права, срещу сегрегацията и расизма в САЩ.

Случаят със записването на Джеймс Мередит в мисисипския университет е един от знаковите за движението за човешки права през 60-те години на 20 век.

Назаем от NBC

Статуя-паметник на Джеймс Мередит е издигната пред университета в Мисисипи.

На 27 март, тази година, Филип Харис, бивш студент от университета, е обвинен в две престъпления срещу човешките права: за това, че е поставил примка на статуята на Джеймс Мередит и за това, че е поставил Конфердеративното знаме на статуята.

Актът на Ф. Харис предизвиква вълна от недоволство, вкл. и студентски протести, с участието на полицията, на които са издигнати плакати „черните животи имат значение!“ (Blak lives matter)

Третата история, която вече съм разказвал, е за паметника на Ленин в Сиатъл. За неговите преображения може да се прочете много в интернет, а снимки от разнообразните превъплъщения на скулптурата има достатъчно.

Това са три истории, които показват значението на обществено-политическия контекст при оценката на дадени действия. Три разказа, които илюстрират значението на историческия контекст при оценката на дадени действия като креативност, свобода на словото или престъпления срещу човешките права.

Три истории, илюстриращи нуждата от историческа и обществено-политическа оценка на артефактите от миналото и личностите и процесите, които те представляват.

Ден на траур, ден за гняв, ден за размисъл и ден за гласуване…

На заем от Дневник

Ще обобщя последните две-три неща, които ми се въртят в главата през последните 24 часа. Днес прочетох дописка в червения Поглед Инфо колко лош е Близнашки. С доста от критиките към него се съгласявам безрезервно, вкл. и с това, че „целият народ го чакал на стадиона“, догато 15 души намериха смъртта си в с. Горни Лом или онази глупост за „комунизма — красив идеал“, но заглавието и контекстът  на публикацията в сайта ме „разтърсиха“:

Трябвало ни не ден на траур, а ден на гняв!

Гръмко, борбено и бойко! Патриотично и достойно за KLETA MAYKA BALGARIQ!..

Съгласен съм изцяло с констатацията на авторката (ако ви се чете, ползвайте Гугъл за статията, аз трафик няма да им генерирам), че ни трябва гняв и понеже днес е ден за размисъл, ще я подсетя за две неща, дето, ако не ги помни, е добре да не ги пропуска…

Та, нещата, дето ще припомня на Поглед Инфо, авторката на текста и червените пишещи другари, които искат да обърнат Деня на траур в ден на гнева, са:

1. Собственикът на фабриката е свързан с и е бил, ако все още не е, член на БСП – покрай него има дори едни скандали за “ разпад и продажба“ партийната организация на БСП в Чипровци, а по линия на бизнеса сигурност със сигурност се е радвал на бездействието на последните 3 кабинета (Станишев, Борисов и Орешарски)…
2. Второто нещо, което искам да припомня, е, че по линия на минно-геоложките му занимания е обвързан най-вероятно и с ДПС — обосновано предположение, което се засилва от факта, че на последните евроизбори победител в Горни Лом е ДПС, втори са БСП, а другите резултати са незначителни… Да ви намирисва на корпоративен вот за по 240 лв на месец? Точно толкова струваше всеки от 15-те човешки живота…

Днес е ден за размисъл, след вчерашния ден за траур, последвал деня, в който 15 души бяха изпепелени до неоткриваемост.

Четейки Поглед Инфо, виждам, че статията в този червен сайт ни зове да се  разгневим. Заради експлозията, убила 15 души, работещи за 250 лв…

Провокират ни да обърнем на деня на траур в ден на гнева.

Става, добра идея! Но към кого да насочим гнева си? Поглед мълчи!

Предлагам утрешният ден за избор да стане ден на гнева…

Защо и към кого? Взривът в Горни Лом има потенциала да взриви и червената олигархична мафия, нищо, че може би ни изглежда без връзка с криминалната им верига.

Освен нещата, които изброих по-горе, не бива да омаловажаваме факта, че собственикът на фабриката за утилизация, очевидно недосегаема за органите за контрол на опасните средства (КОС към МВР), е част от оръжейната клика. Той е кадър, подготвен в СССР, очевидно свързан с БСП, предполагаемо с Гоце, а по линия на минно-геоложкия  университет и дейност връзката с ДПС сякаш е очевидна.

Добавете и факта, който споменахме, че вотът в Горни Лом на евроизборите е очевидно корпоративен — победители са ДПС и БСП, без почти никакви значими резултати за останалите.

Разбира се, без да може да потвърдим с конкретни данни (за сега), трябва да отчетем и вече коментираната многомилионната поръчка за утилизация на мините, както и жалката 240 левова заплата на рискувалите и загубилите живота си работници в цеховете. При това, принудени да работят под огромно напрежение от едва изпълнимите дневни норми.

За финал, нека си припомним „чисти ръце“ в Италия (Mani pulite) започва след разследване на корупционни схеми в публичната сфера, довела до крупни разкрития и арести, в т.ч. и до обвинения на повече от половината членове на тогавашния парламент в Италия, както и до разпускането на над 400 общински съвети.

Освен десетина смели мъже — прокурори, съдии и полицаи, част от които да жертват живота си, за да се знае истината е нужна и журналистическа смелост.

А публикацията в Поглед Инфо, освен с патос, не блести с конкретика, която да „размъти тинята“ по дъното на политическата и икономическата мафия у нас…

За начало, гневът може да бъде насочен към тези, които можеха, но не направиха нищо да предотвратят смъртоносната авария. И това са последните три управления, с участието на БСП, ДПС, АТАКА и ГЕРБ.

Денят на гнева към тях е утре.

За да не е късно вдругиден, след поредния взрив, избити и ден на траур.

Не само нашата милиция ги пази — разпитът на един руски художник

Пьотр Павленский. Снимка: snob.ru

Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника. Публикувам разговора със съкращения:

Следователят: Разбирам, че това е изкуство и нищо против изкуството нямам. И нашата държава няма против изкуството. Сега не сме през 80-те. Не сме във времето на Съветския съюз. Но трябва да разграничите изкуството от противоправните действия.

Павленский: Всъщност, няма граница. Противоправните действия — това е риторика, в която се опитват да напъхат изкуството.

С: Ами ако после, не дай си Боже, убиете някого?

П: Аз много внимателно се отнасям към чуждия живот, дори месо не ям!

С: А подпалването на гумите на архитектурното съоръжение? Хайде да си признаем, че Малый Конюшенный мост е архитектурно съоръжение. Разбирам, да беше улица…

П: Паважът е направен от гранит. Гранитът е огнеустойчив, не е дърво. Мостът не е дървен. Ако беше в парка, дърветата можеше да се запалят, но това е гранит. Камък.

С: Работата не е в щетите, а в самото оскверняване. Това е, като да седнеш и да се изсереш върху мавзолея…

П: А какво разбираме под „оскверняване“? Да оскверниш е да унищожиш нещо. Унищожават се обществените взаимоотношения между две общества — руското и украинското.

С: Вие твърдите, че се опитвате да помирите обществата, а аз говоря за примитивно подпалване на гуми. Никой не преследва хора заради нравствените им убеждения. Преследват ги заради подпалване на гуми.

П: Вие се опитвате да натикате символическия жест в някаква формулировка. Така може да се опитате да натикате стихотворение. Това не е лист хартия. Тази повърхност е многостранна.

С: Тази плоскост се разследва и се третира от гледна точка на Наказателния кодекс и законодателството.

П: Добре, но точно тази плоскост се явява предмет на изкуството. На политическото…

С: Зарежете изкуството, особено политическото. Дайте по-добре да не смесваме изкуството с лайната…

П: А какво разбирате Вие под изкуство?

С: Изкуството, като част от живота…

П: Изкуството са визуалните кодове. С тях специално работим ние!

С: Този акт като изкуство го оценявате само Вие, но другите хора оценяват този акт не като изкуство, а като вандализъм.

Мостът. Снимка: snob.ru

П: За това трябва да питаме другите хора. Има много хора, с различни мнения…

…По отношение на акта на вандализъм: политическото изкуство е работа с различни инструменти. Например, средствата за масово осведомяване. Някъде те са пропаганда. Влияние върху мисленето на хората. Вандализъм ли е или е произведение на политическото изкуство — за това става дума. Медиите вече се съгласиха, че това е произведение на изкуството. Това е контекстуализация. Пренасяне на контекста в информационното и символическото поле. Мостът, на който бях днес, не е разрушен. Не е увреден. Затова, това вече е дейност в символическото поле.

С: Да дам пример: идвам след пет години някъде, където е „Троицата“, където е Рубльов. Вадя ножа и режа. После казвам, че това е изкуство…

П: Вие постоянно давате пример с конкретно физическо разрушение. А аз говоря за работа в символическото поле…

… Трябва да разбираме контекста на случващото се. Ако Вашият пример е акт на политическо изкуство, той трябва да носи политически контекст…

С: Ние имаме законодателно право. Там са описани конкретните действия, за които човек носи или не носи отговорност. Аз за такова действие щях ли да нося отговорност?

П: Мисля, че някой орган на властта би могъл да наложи наказание, но няма да е ясно дали постъпва правилно този орган на властта, разглеждайки случая фрагментарно, извън контекста на случващото се.

С: В Наказателния кодекс са описани обстоятелствата, изключващи престъпност на деянието: неизбежна самоотбрана, визическа или психическа принуда, обоснован риск, изпълнение на заповед… Всяко действие може да се разглежда през тази глава на Кодекса. Ударил съм дете, счупил съм му крак, за да го спра да не изтича под влака. Прострелял съм го в крака… Боли го, но съм предотвратил смъртта му. А гумите на моста какво са предотвратили?

П: Студената войда между обществата. В дадения случай — руското и украинското. Студената война не е нужна на обществата. Те не трябва да воюват и да се ненавиждат. Ако Наказателния кодекс не предвижда това — той е несъвършен!

Следва… 🙂

Официален отговор до НОВА телевизия, във връзка с изявление на Бисер Миланов – Петното

Бисер Миланов – Петното. Снимка от екрана на НОВА.

ОФИЦИАЛЕН ОТГОВОР ДО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ:

Господинът, който стана популярен с прякора си Петното, днес, в студиото на Нова телевизия, потвърди присъдите и криминалното си минало, за които се опитваше да отрича.

Считам за недопустими призивите от национален ефир за саморазправа и изземане на функциите на правоохранителните и правораздавателните органи в държавата.

Вероятно, миналото на г-н Миланов го кара да смята, че той може да извършва наказателни акции, както намери за добре. Притеснителното е, че неговото поведение до момента не получава санкция от министъра на вътрешните работи, пред когото той сподели официално намеренията си. Дори повече! Премиерът Орешарски и министър Йовчев оглушително мълчат.

За пореден път Петното заяви, че разполага със снимки на хора от протестите #ДАНСwithme и е готов да започне „арести“, определяйки съда като излишна институция. Приемам това за опасно и антидържавно поведение. Затова очаквам реакцията на Прокуратурата и МВР, които са длъжни да опазват демократичния правов ред.

Използваният език на омразата съм уверен, че ще получи силно обществено неодобрение. Личните нападки, чрез лъжи и конспиративни теории, приемам като единствения начин, по който г-н Миланов е способен, научен и свикнал да общува.

Асен Генов

За правната логика и здравия разум

Снимка Дневник

Според Софийска градска прокуратура, „поведението на тримата участници [Борисов, Кокинов и Найденов] в разговора може да не е престъпление, но е морално укоримо“.

Мирела Веселинова, гл. редактор на списанието „Правен свят„, от своя страна, коментира за „24 часа“:

…Не пречи той да бъде приобщен към делото не като СРС, а като веществено доказателство, съдържащо насочващи данни за извършено престъпление

Пиша без претенции за юридически анализ. Интересува ме логиката на нещата и, ако правната логика противоречи на здравия разум, мисля, че нещо трябва да се промени.

Ако не променим правната логика, явно ще останем без здрав разум.

Какво се случва онази вечер в къщата на екс-премиера Борисов? С две думи, събират се бивш премиер, обвиняем министър и представител на обвинението. Събират се и, най-общо казано, бистрят разследването срещу екс-министъра, при това, явно в контекста на това, какво може да се замете и какво може да се предотврати като евентуални щетѝ…

Да, но за прокуратурата няма проблем. Поведението им било укоримо от морална гледна точка. Не и от правна. Може. Но не ми се вързва логически.

Да кажем, разследват ме мен, че съм гепил едни държавни и европейски кинти. Примерно. Има и повдигнато обвинение. Да речем, че бившият вътрешен министър ми е приятел. Събираме се една вечер в дома му аз, Градският прокурор и кротко и напоително избистряме основните аспекти от обвинението срещу мен. Обсъждаме кой и как може да ме накисне и кой кого може да провери в хода на досъдебното производство…

Дали е престъпно?

Че е морално укоримо е ясно. Но ако не е и наказуемо по Закон, значи правната логика противоречи на здравия разум. Поне на мен, без претенции за юридически анализ, така ми се струва…

И, за да не каже някой, че контекстът бил не знам си какъв, ето няколко цитата:

Н. Кокинов към М. Найденов: Братко, дишат ти във врата. Кой ти диша, не знам. Познай от три пъти. Големият началник да каже…

Б.Б.: Кой?

Н.К.: Ти. Попитай главния (прокурор), какво му се върти в главата, на мен не ми каза. Какво да ти кажа. Разбирам се с него, но много повратлив е, много бързо си сменя позицията.

Освен това, записът показва, че като екс-премиер, Борисов има среща и с човек от разузнаването. Това пък ни вкарва в конспиративни теории за паралелна на официалната власт:

М.Н.: Значи шефе, тя няма да ме издъни. Въпросът е, че тя е работила с разни капути други. Значи хората на Диана, значи те като бяха с Ани Русчева
Непознат глас 1 : Миро, другият гост е тука.
Б.Б.: Кой?
Непознат глас 1: Разузнаването.
Б.Б.: Свършваме.

Съмненията за паралелна на официалната власт се подхранват и от факта, че Борисов обсъжда с някого по телефона възможната позиция на прокуратурата пред СДОТО:

Б.Б.: (Не се разбира.) С Бареков как беше, тоя капут?
(Продължителна тишина.)
Б.Б: Той за Тотев явно го …
(Чува се неидентифициран глас, може би от телефон.)
Б.Б.: (Говори по телефона с неизвестно лице.) Тея днеска ще обявяват това от подслушването и горе долу знам какво е излезло. Значи единият началник на екип е на 50-годишнина е имал и е отишъл и е изтрил всичко в деня, в който е обявена проверката, вечерта.

Имам… А-а?.. Да, да, да – става въпрос те ше им повдигат на тех, просто да знаеш като реакция. Не съвпадат, а те мое ли да са ни слушали нас?

Не щото, те са излизали, примерно не им съвпадат пътните листове със, пише че колата не е излизала, е харчи 30 литра бензин. Това може на шофьорите да са си изписвали гориво, само че няма да прозвучи много добре, според мене…

Всичко това обаче, въпреки че според логиката на здравия разум е недопустимо, според правната логика на прокуратурата не представлява неправомерно поведение…

Както казах по-горе, ако правната логика противоречи на разума, но се направим, че не виждаме това, рискуваме да заживеем в общество без здрав разум.

Оставаме в нормата на правото, но излизаме от нормата в психологията…

Справедливост или линч, самозащита или саморазправа

Снимка от екрана на бТВ

Опиц раздели хората. Вместо да ги обедини. Дори в беззаконието сме по-зле от чужденците…

Когато започна процесът срещу Брайвик, 40 хиляди норвежци се събраха в Осло. Само в Осло! Събраха се, за да изпеят детска песничка, която масовият убиец не можел да понася… Хората от видеорепортажа изглеждат спокойни. Някои дори усмихнати. С болка, но и с вяра, че убиецът ще получи справедлива присъда.

Норвежците се обединиха в скръбта и вярата си във върховенството на Закона. Не съм чул достоверна информация някой в Норвегия да иска Брайвик да бъде хвърлен на тълпата или пък помилван.

И Брайвик, и Опиц, а и поддръжниците му, виждат „кривина“, която двамата са се заели сами да „изпрвят“.

За Брайвик, проблемът е в мултикултурализма и „ислямската колонизация“. За Опиц, по думите на защитниците му, вината е в… Жертвата.

Да, вероятно убитият е имал намерение да извърши престъпление. Да, вероятно наистина блокът на Опиц е обиран нееднократно (според репортажите, 40 пъти). Възможно е дори убитият да е извършил или участвал в други обири в този вход. Но е възможна и друга хипотеза…

Казват, че приятелката на жертвата живее във същия вход. Тя се самоубива веднага след убийството на човека, когото обича.

Това обаче за някои не е важно!

В България Опиц раздели хората. Едните искат справедлива присъда. Дори са готови да преглътнат това, че „иконописецът“ получава най-ниската възможна присъда и, че ще „лежи“ при условия далеч по-леки от тези, в които излежават присъдите си „обикновените“ убийци.

Опиц е необикновен убиец.

Групата негови защитници го провъзгласиха за герой. Сравниха го с Ботев и Бенковски. Наистина! За тях, той въздаде справедливост. Свърши работата на държавата и правоохранителните органи.

Опиц, според тях, наказа един наркоман, заради това, че многократно правоохранителните и правоналагащите органи не са си свършили работата.

Убитият има двама убийци. Прекият е Опиц. Другият е държавата с бездействието си.

Бил наркоман. Това присъда ли е? А аз съм вярвал, че това е зависимост. Даже съм чувал, че наркозависимите са далеч по-неагресивни от, да речем, пияниците. Или мутрите.

Преди време, само заради това, че попитах един човек какъв му е проблемът с моята кола, паркирана на разрешено място, той ми налетя и дори ме удари. А, ако имаше оръжие? Или ако аз не бях замълчал? Той беше чувствително по-силен от мен физически.

Дали щеше да е герой, за това, че е наказал справедливо един шофьор, който пречи на пешеходците?..

Думата ми е за наркоманите… Ами ако убиецът има алкохолна зависимост? Примерно? Алкохолът е по-опасен за обществото от твърдата дрога (хероин и кокаин). Не го казвам аз, а учени… Не твърдя, че Опиц е такъв. Само давам примери. разсъждавам върху относителността на обвинението „наркоман“… Колко шофьори са най-долнопробни пияници?..

Опиц раздал справедливост заради съседите, които били обирани близо 40 пъти. Сред аргументите в негова защита са това, че той е бил в състояние на неизбежна самозащита и, че частната собственост е неприкосновена.

Съгласен съм, че хората трябва да имат право да се отбраняват, когато са нападнати и да защитят собствеността си.

Извършвал ли е престъпление убитият Мариан Янчев, или е бягал, без да е извършил престъпление? Нападал ли е Янчев убица си, или е носел в джоба си отверка, с която би могъл да извърши престъпление, като обир? 40 или 4 сантиметрова е била отверката? Какъв е стандартът за хладно оръжие?

Превишил ли е правата си на самозащита Опиц? Мариан Янчев, скачайки през прозореца, коленичи за да запази равновесие, или се готви за атака?

Опиц, по думите му, прострелва Янчев от упор. В непосредствена близост от 1.5 метра. Според информация в публичното пространство, Янчев дори е прострелян в гръб. Не съм чел експертизата, не знам какви са фактите, но съдейки по публична информация, която Опиц не отрече в нито едно свое интерю, той не е бил в състояние на непосредствена опасност, която да предполага стрелбата. Нито е бил афектиран.

Очевидно, Опиц не е искал да изпусне жертвата си.

Защитниците му го наричат герой. За тях, справедливостта тържествува. Крадец и наркоман е получил това, което заслужава.

Да допуснем, заради разговора, че това е така.

Кой раздава справедливост и кой изпълнява присъди?

Тълпата? Или съответните институции в една правова държава?

Ако тълпата вземе законите в свои ръце и започне да раздава справедливост на основата на по-силния или по-масовата подкрепа, дали това ще е решение на проблемите с битовата и организираната престъпност?

Да, мнозина са пострадали от престъпления срещу техните личности или собственост, но не е ли така, че законите в едно общество съществуват, за да поддържат общоприетите норми за правилно и добро? Не е ли така, че законите са гарант срещу нередното и злото? Не е ли така, че саморазправата и отмъщението, без съд и присъда са несправедливост и зло?

Дали ще приемем една кривина да бъде изправяна с друга, която, превръщайки я в обществена норма, може да се окаже много по-голямо зло от 40 обира или наркозависимост?

Дали линчът е правосъдие? Дали саморазправата е самозащита?

Как ще реагираме утре, „когато се обърне палачинката“?…