Протести

Борисов, глутницата на Путин и България като Троянския кон на Кремъл в Европа и НАТО

Текстът е писан за книжното издание на Новини Лондон. PDF файлът с броя може да свалите тук.

или как премиерът влоши отношенията ни с НАТО

Около седмица преди 30 юни стана известно, че “глутницата на Путин”, както опозиционната и свободна преса в Русия и у нас нарича основания през 1989 г. мотоклуб “Нощни вълци”, се канят да преминат (за пореден път) през България.

При основаването си Вълците (както ще ги наричам в този текст) са малка група от 15-тина души, които се изживяват като охрана на различни рокаджии от техни групита (терминът groupie се ползва по отношение на буквално готова на всичко фенка). Днес Вълците са руски националисти. Лидерът им, “Хирурга” Залдостанов (с украински произход) се кълне във вярност на президента Путин и се заканва да потуши всяко несъгласие с Кремъл. Лидерът на персоналните мотористи на Путин се зарича “да не допусне нито една твар до президента”. В замяна, организацията му е щедро финансирана от Кремъл. Освен това, разследвания в медиите уличават Вълците във финансиране и от руското разузнаване и връзки с организираната престъпност в Русия.

Рамзан Кадиров е почетен член на чеченското крило на Нощните вълци, основано през 2015 в Грозни.

Вълците, чрез поделението си в донбаския регион, участват в бойните действия на страната на ДНР и ЛНР. Важно е да се знае, че легитимното правителство на Украйна води антитерористична операция срещу сепаратистите в Донецката и Луганска област на Източна Украйна.

По думите на “Прокурора” Виталий, лидер на Вълците в Донбас, мотористите участват в бойните действия на страната на проруските сепаратисти. Те “освобождават своята земя от нацистката нечистота”.

Вълците се определят като “руски мотоциклетисти, чиято крайъгълна философия е православието и любовта към Русия”. Иделогията им е сталинско-съветска – портретите на Йосиф Висарионович и знамената на СССР са често срещан техен пропаганден атрибут, когато преминават през различни страни от Източна Европа.

Акциите им — походът “Пътищата на победата – към Берлин!”, “Славянски свят” и др. подобни, изцяло съответстват и поддържат руските националистически доктрини за “Руския свят” и “Цивилизация Русия”. Руската експанзионистична геополитическа доктрина гледа на света като съставен от три основни региона, в центъра на който е евразийската сърцевина, заобиколена от маргинално пространство, а извън него е територията с “островите”, сред които са Япония, Австралия, САЩ и др. Маргиналната територия, към която принадлежи и България, заедно с останалите страни от Източна и Западна Европа, е арената, според тази доктрина, на която се случват основните противоборства и противоречия. Разбира се, между сърцевината Евразия и “островитяните”, като тази борба е основният двигател на промените в света още от древността.

Разказвам това не защото е единственото идеологическо обяснение на света, а защото то е много характерно за съвременната руска геополитическа доктрина. И защото то обяснява голяма част от действията на официална Москва днес. Усилията ѝ са насочени към дестабилизация и постепенно овладяване чрез политически, енергиен, икономически или пропаганден натиск над страните в непосредствена близост до границите на Руската Федерация.

Посещението на Вълците също се вписва в тази идеологчиеска доктрина. Отдалечавайки се от тоталитарните времена на комунистическата диктатура, Русия запази репресивните си похвати. Демократичните ценности, икономическата и политическа конкуреция, свободата и политическият плурализъм не успяха да процъфтят в евразийската сърцевина, към която идеологически се самоопределя и принадлежи Русия.

Споменах в началото, че идеологията им е болшевишка, сталинистка и ревизионистка. Те се обявяват за възстановяване на “единството” на народите от бившия СССР. Доктрината за “славянското единство” е идеологическият инструмент за приобщаване на териториите от маргиналния “полумесец”, заобикалящ “сърцевината Евразия”.

Няма да се впускам в анализ и коментари доколко терминът “славянство” е приложим към Русия и всяка една страна от доктрината за “руския мир”, като обединяващ православните и славянски народи от източноевропейското пространство. Очевиден сам по себе си е фактът, че големият процент от тези народи са в обтегнати или лоши отношения с Русия. Самата тя е водила или се намира в състояние на военни конфликти с граничещите с нея държави, дори когато населението в тях е преобладаващо православно. Славянските и православните народи от своя страна все по-очевидно се обединяват около ценностите на свободния демократичен свят, скъсвайки с недалечното си комунистическо минало и съветски зависимости в рамките на великоруските въжделения.

Соцносталгията и некропатриотизмът по изчезналия СССР са част от инструментариума на идеологическата борба за надмощие, влияние и контрол в маргиналните територии, над които СССР доскоро властваше. Все пак, както вътрешнополитически за Русия, така и по отношение на демократизиращите се страни от Източна Европа, комунистическото минало е разделящ фактор, натоварен с негативна оценка. Затова се налага в идеологическата “борба” за влияние да бъдат инкорпорирани други символи. Един от тях е оранжево-черната лентичка, наричана некоректно “георгиевска”. Инициативата, създадена около 2005, има за цел да консолидира симпатии и подкрепа около тогавашната власт в Русия и спечелилия втори президентски мандат Владимир Путин. Колорадската лентичка (наричам я така заради оранжево-черните цветове, наподобяващи това насекомо) изигра две важни роли.

От една страна, направи абсолютно некоректна връзка между царска и днешна Русия, обременена от наследството на СССР — Георгиевският орден и лента са били отменени от 1917 г. до 1992 г.. В комунистическа Русия е въведен Орден на Славата на СССР, който е оранжево-черен, за разлика от жълтия и черен цвят на Георгиевската лента.

От друга страна, чрез подменената истина и фалшива терминология се стимулират великоруските националистически настроения след провала на Елциновия модел. Самият Елцин се извинява за това, че “не е оправдал надеждите на тези, които са вярвали, че с един порив, с едно махване ще прескочат от сивото, застойно тоталитарно минало в светлото, богато, цивилизовано бъдеще”, а провъзгласената за Георгиевска лента и последвалата ѝ идеологическа индоктринация са удебен байпас към някогашното величие, унищожено от “застойното минало” и неосъществилото се “богато и цивилизовано бъдеще”.

Всичко това е част от обяснението за генезиса на глутницата на Путин и е неотделимо от идеологията на Нощните вълци.

Стигаме до реакцията на българските институции. В дните, след побоя на паравоенни формирования над протестиращи граждани в Бургас и напрежението около храм-паметника “Св. Александър Невски” по време на протеста срещу Вълците в София, на което присъстваха и биячите от Околовръстното (а един от тях взе участие в действията на терористите в Украйна), Борисов обясни в прав текст следното:

„…Нощните вълци на Путин“ са пуснати в страната ни, за да не добавим нов черен нюанс в отношенията с Русия, които са с черни краски… Ако ги бяхме спрели, имаше и такъв вариант. Решението се взе на експертно ниво. Във Вътрешно министерство се събраха всички служби – ДАНС, МВР… Колегите прецениха, че най-добре е да ги пуснем…“

Практически, вероятно без да разсъждава върху смисъла на думите си, Борисов признава няколко неща, които са очевидни и рискови за България:

Първо, Вълците са важен инструмент във външната политика на Кремъл. Недопускането им в България би влошило отношенията между София и Москва.

Второ, за рисковете, произтичащи от факта, че Вълците са външнополитически инструмент на Кремъл, са били информирани и са знаели всички български институции, които имат отношение към казуса – Външно министерство, МВР и ДАНС.

Трето, Борисов е направил съзнателен компромис, допускайки паравоенна глутница на Путин в България, заедно с целия ѝ арсенал от хибридни пропагандни идеологически оръжия.

Четвърто – компромисът, допуснат от Борисов, застрашава не само националната сигурност, но и физическата сигурност на българските граждани – бити, арестувани или набедени в омраза и хулиганство, като доказателство за това са побоят в Бургас и присъствието на проруски биячи в София.

Всичко това се случва в по-значимия глобален контекст, при който Украйна и Румъния договарят своята военна подкрепа, протекция и помощ с НАТО, докато Борисов твори гафове по темата, обявявайки идеята за обща черноморска флотилия между Украйна, Румъния и България за “пряк военен конфликт” с Русия. Идеята, която Борисов отхвърли, за да не “вкарва черен нюанс” в отношенията му с Кремъл, е подготвяна дълго преди това на срещи на най-високо ниво и на ниво военни министри между трите страни.

В края на първия работен ден от срещата на върха на НАТО във Варшава стана ясно, че плановете на Алианса включват засилване на присъствието в Черно море, както и, че Румъния е договорила с НАТО подробен план за отбрана, без да става дума за батальоните, които ще бъдат разположени в Полша и Прибалтика…
Вместо това, Борисов спасява Кремъл от НАТО, заявявайки, че “страната ни няма да стане част от подготвения черноморски фронт срещу Русия“ и няма да участва в обща флотилия с Румъния, мотивирайки се, че това би довело до военен конфликт.

Историята с пропуснатите руски самолети за Сирия е отделен, но свързан с контекста на този текст щрих.

Всичко това обяснява и мотивите, с които Борисов изпраща своя външен министър, Даниел Митов, на среща с колегата му Лавров в Сочи:

„Задачата, която съм му поставил, е да нормализира, ако е възможно, разбира се, крайно острата позиция на Русия към България, както и нашата към тях, и превръщането ни в най-голям враг на Балканите за Русия…“

А Вълците, както самият Борисов призна, са част от хибридните геополитически идеологически действия на Кремъл в буферната зона на страните от бившия социалистически лагер. Недопускането им, по примера на Полша и Германия, няма да се хареса на официална Москва и Борисов предпочете да остане верен на Кремъл. Загърбвайки националния интерес, излагайки националната сигурност на риск, той в крайна сметка, за пореден път постави България в ролята на Троянския кон на Русия.

Реакциите на Борисов към Вълците и идеята за обща черноморска българо-румънска натовска защита утвърдиха България в ролята ѝ на руски троянски кон в НАТО.

Advertisements

Кланове си поделят територията „България“, защото няма държава

sozopol_primorsko

Рейзи си реши и прегради пътя…

Когато на дадена територия няма държава, клановете си я поделят. „Кланът Борисов“ подари на „Клана Рейзи“ част от Територията. Като усетиха жегата клановете се разбраха нещо по телефона… За сметка на обитателите на територията. Под „кланове“ разбирай различните нива на местно и централно управление, захванати от политикономическия елит. Понякога дори криминален… (Това написах във Фейсбук профила си днес)

Поделянето може да е с консенсус, може да е с компромис, а понякога може да се стигне до някой и друг исторически компромис, но това е друга тема. Това поделяне обаче винаги е във вреда на обществения интерес и обслужва тесни икономически интереси. Често, олигархични — на различни кръгове от фирми, близки до политическия елит.

Пак днес премиерът Борисов написа в профила си:

“Току-що разговарях с кмета на Созопол Панайот Рейзи. Увери ме, че до 30 минути оградата на пътя Созопол-Приморско ще бъде премахната. Кметът мотивира действията с това, че плажът е неохраняем и се разбрахме да осигурим няколко спасителни поста, за да могат почиващите спокойно да се наслаждават на почивката си.”

Горното най-малкото показва, че Борисов, в характерния си стил, игнорира всички принципи на разделение на властите, най-малкото, защото с нищо не показва, че знае или признава съществуването на конституционно определената институцията “Областен управител”, която има правомощията да провежда политиките на кабинета, който назначава човек на тази длъжност. Областният управител, за изненада на Борисов, следи за законосъобразността на актовете на местната власт и осъществява административен контрол.

Борисов нееднократно показва неуважението си към принципа за разделение на властите и демонстрира своята вездесъща всекомпетентност. Освен бариерите край Созопол, в този текст описвам и друг подобен случай, в който “Кланът Борисов” се намесва.

2012 ще остане в историята с вероятно най-големия и застрашителен за властта протест изцяло в защита на околната среда. Тогава гражданите се разгневиха срещу Поправката “Витоша ски”, изцяло в услуга на плановете на собственика на ПИБ, Цеко Минев. Напрежението растеше, хората се събираха вечер и блокираха „Орлов мост“ в течение на три дни — 13-15 юни. Вероятно най-масовият беше в петък, 15 юни, преди президентът обяви, че налага вето върху поправката “Витоша ски” в събота, на 16 юни 2012г.

Борисов обвини протестиращите граждани в защита на лобистки интереси, а Плевнелиев вписа в мотивите си, че “законът създава основателни съмнения за несъответствие с основните начала на Конституцията и правата на гражданите, за противоречие с правото на Европейския съюз и за небалансирани решения, които ще ни изправят пред непоправими последици за околната среда…”

Пак тогава, месеци, преди премиерът Борисов да хвърли театрално оставката си след улични протести, стана ясно, че лидерът на ГЕРБ, в типичния си стил, обещал на “еколозите” да отложи обнародването Закона за горите. По негова премиерска инициатива, президентът Плевнелиев щял да “забави” обнародването му…

Президентът, по инициатива на премиера, щял да забави обнародването на приетия дни по-рано закон. Разбрахте ме добре! Идеята на премиера е била да повлияе на президента при подписване и обнародване на приет от парламента закон!..

Разделение на властите my ass… (Pardon my French!)

Поправката “Витоша ски” се осуети, а Цеко Минев се закани да провали още един ски сезон… Разбира се, трябва да припомним, че въжените линии (железата, казано просто) бяха приватизирани по времето, когато Борисов беше кмет на София.

По време на протестите около поправката “Витоша ски”, наследничката на Борисов в София, кметът Фандъкова се закани да съди Цеко Минев, но и това не се случи…

По-късно, през ноември 2012г,  Борисов щеше да заяви, че “гражданското общество ги е победило”, като под “ги” очевидно щеше да има предвид бездействащата община, правителството, парламента и… “Витоша ски”. Разбира се, каза го в типичния си стил:

“…С рестрикциите, които приехме – нищо различно. „Орлов мост“ ни победи. Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски. Ако гражданското общество е това да блокираш „Орлов мост“ и да спреш даден проект, то ние имаме много, много развито гражданско общество…”

Същността на промените в Поправката “Витоша ски” (известна сред протестиращите и като Поправката “Цеко Минев”) бе в това, че строителството на ски съоръжения в горите щеше да е по-лесно, по-евтино и по-бързо — с по-малко административни “пречки“. Това бе поправка, която фактически позволяваше да бъде заобиколен Планът за управление на Парк Витоша…

Напоследък струва ми се не минава мандат, пълен или недовършен (прекратен след протести), в който да няма малък, среден или голям „екологичен“ скандал. Под екологичен, разбирай груб опит на властта (законодателна, изпълнителна или съдебна) да обслужи нечии олигархични интереси.

Да се върнем в настоящето.Наскоро, само преди дни, “Кланът Борисов” подари на “Клана Рейзи” пътя между Созопол и Приморско. Според кмета на Созопол, той не бил нужен на никого… Подари, разбира се, е силно казано. Това стана с решение №110 на МС, от 20.02.2015, в което се казва:

“…Обявява за път – публична общинска собственост, път – публична държавна собственост – старо трасе на републикански път II-99 (Бургас – Маринка) – Созопол – Приморско – Царево – Малко Търново, в участъка Созопол – Каваци – Дюни от км 20+867 до км 32+900…”

Screen Shot 2015-07-28 at 19.41.27

„Оставаме, Оркестър без име“

Така се стигна до преграждането на пътя, останал в спомените на милиони българи с кадрите от филма “Оркестър без име” и песента “Оставаме”…

Възмущението започна да расте, а Борисов се обади на Рейзи по телефона и бариерите изчезнаха.

Обзалагам се, че ще е до зимата… А през лятото на 2016 ще е късно.

Неуважаеми Крачунов, Недялко си вкара автогол с Вас…

„Прочетено 776,542 пъти“

Реших да не искам от БТВ право на отговор, след последното участие на т.нар. Главен редактор на ПИК, Ивайло Крачунов.

Разбирам, че началникът му го е пришпорил да говори, без да има какво да каже. Аз и приятелите ми от Протестна мрежа не действаме така. Ние има какво да кажем и когато го кажем, Моделът КОЙ се възбужда и задвижва цялата си корпулентна медийна империя срещу нас. Пишат се доноси, клевети или откровени обиди по наш адрес.

За щастие, Истината винаги тържествува, а аз съм въоръжен с цялото търпение на Света и любопитно чакам край брега на реката, вглеждайки се какво носят водите й…

По същество:

Не възнамерявам да отговарям на господин Крачунов в ефир. След него зрителите имат нужда от почивка. Мисля, че Недялков го изпрати в телевизора, без да подозира какъв ефектен автогол си вкара по този начин.

Точните думи, които се предполага, че са възпалили притъпената морална чувствителност на господата, са:

“…Вие цитирате една псевдо-агенция, псевдо-медия и личности, които се изявяват основно през тази медия, която беше популярна по време на протестите със съкращението „Пеевски иска да каже„… От там тръгват тези твърдения и от хора, гравитиращи, около тази агенция. Агенция ПИК…”

Не разбирам защо господата Крачунов и Недялков са се притеснили от това, че хиляди български граждани иронично преведоха абревиатурата ПИК като “Пеевски иска да каже”… Не разбирам защо господата се дразнят от това толкова, че им личи по тембъра и произношението?..

Днес самият господин Крачунов сподели, че „Пеевски дал 5 интервюта в тяхната агенция за две години“. Дал, но на всички други медии отказал, включително и на предоставилата му това право на отговор. Никъде другаде не е дал пет интервюта. Дори едно не е дал, а е бил канен нееднократно. Така, господин Крачунов, Вие сам потвърдихте, че господин Пеевски говореше по време на протестите през ПИК

Група съветски учени и ПИК...

Група съветски учени и ПИК…

Понеже струва ми се, не сте си направили усилието да изгледате моето участие в предаването “Лице в лице”, Вие май повярвахте само на Недялков, който вчера написа, че съм казал, че сте жълта медия. Лъжа! Друго казах, но няма да повтарям. Дали сте жълти, Вие си знаете. Ще Ви припомня само, че Вашата медия каза, че сондата Розета я приземили на кометата руски учени, пък тя се оказа европейски проект. Това дали е псевдо новина или е жълто, преценете сами

Няма да коментирам дори личните Ви нападки и обиди по мой адрес. Ще спестя тази суета на четящия. Ако преценя, че са съставомерни, ще се срещнем другаде, където ще се наложи да ги доказвате, или да се извините.

Твърдите, че сме маргинални, пък Вие сте “Номер Едно”… Защо се занимавате с нас тогава, от висотата на Вашита незнамсиколко стотин хилядна аудитория?

Обиждали сме читателите Ви? Защо забранявате коментарите под статиите, в които ни обсипвате в обидни квалификации? Нима Ви е страх от мненията на читателите Ви, във Ваша подкрепа?..

И последно, били сте най-големи и най-четени. Това ще коментирам това с радост!

Има една Интернет агенция, съществуваща от 1996. Уважавана, при това, която се занимава с “дълбок сравнителен анализ на бизнеса в Интернет”. Там нещата не изглеждат добре за Вас.

Избрах три други онлайн агенции, които да сравня с Вашата. Това са Дневник, Вести и Новини БГ.

Класацията е следната, за което прилагам снимки от екрана на Alexa.com:

Първи са Дневник, с глобален ранкинг 12,561 и ранкинг 21 за България. Втори са Вести, с глобален ранкинг 14,296 и 19 ранкинг за България. Трети са Новини, с глобален ранкинг 21,634 и 30 ранкинг за България…

Чак тогава сте Вие, четвърти, с глобален ранкинг 22, 597 и 33 ранкинг за България. Номер Четири, ако не броим ДНЕС БГ, не Номер Едно.  Ако добавим и други агенции, може и още по-назад да паднете. (Прилагам снимки след текста)

Това са данни на агенция, която не може да бъде обвинена в лъжа, защото мери влияние в Интернет дълго, преди Вас да ви има. И ще продължи да я има, след вас!

Другият път, когато заговорите за това, че “със свободата на словото не бива да се злоупотребява” и, че трябва да има баланс при представяне на всички гледни точки… Огледайте сайта си първо и се запитайте кога за последно сте потърсили някой от критикуваните от Вас хора от Протестна мрежа за мнение? Отговорът изобщо не е във Ваша полза. Колкото и да го обяснявате с това, че Пеевски е “рейтингова личност”, Вие пишете основно, почти единствено срещу няколко личности от Протестна мрежа.

Пишете всеки път, когато споменем името му публично.

Да разбирам ли, че сме по-рейтингови от Пеевски?

Без грам уважение,
Асен Генов

По заповед на щуката…

Screen Shot 2015-03-02 at 08.35.01

От екрана на Нова

КОЙ е щуката?

Преди две седмици и няколко дни получих „честитка“ от НАП-а, че ми тече проверка, с която искат от мен да им предоставя неща, които съвестно съм предоставял през годините. Надлежно и ежегодно. „Нищо…“, казах си, „…ще им ги събера и ще им занеса каквото намеря пак…“ Въпреки липсата на задължение като физическо лице да си водя счетоводство и да съхранявам счетоводни документи, грижливо изрових всички приходни документи за периода 2009-2013 и ги предадох повторно на НАП-а.

Затова, пишейки тези редове, декларирам, че не изпитвам ни най-малко притеснение от текущата проверка и съм уверен, че ако не бъде прекратена поради своето малоумие, тя ще завърши с положителен за мен резултат. Коментирам поредица от събития, която има отношение към всеки български гражданин.

Да се върнем на темата:

Предисторията на проверката сякаш започва на 24 ноември 2014, когато Протестна мрежа организира протест пред Съдебната палата. Повод бяха изчезналите и фалшифицирани тефтерчета на Златанов, в които инициалите Д.П. услужливо бяха преработени на „10“. Призивът на Протестна мрежа бе повече от категоричен:

Защо изчезват и се фалшифицират веществени доказателства по дело за търговия с влияние? Кодът на страха ли управлява в прокуратурата? Не можете да заличите границата между мафията и гражданите – фалшифицирайки тефтерчетата на Златанов. Ние знаем какво и кой стои зад инициалите ДП и зад останалите в пътната карта на политическата корупция в България. Ние ще ви спрем – Гражданите срещу Мафията

Един сайт и няколко ченгета не спират, започвайки много преди този конкретен ден, да сипят клевети и обиди срещу всички, дръзнали да се „опънат“ на Модела КОЙ, най-вече, срещу Протестна мрежа. Голяма част от квалификациите са, по мое скромно мнение, съставомерни и един ден ще стигнат в съда, но това е друга тема. Сред тях са преки твърдения, че става дума за „подривна организация“, а хомофобията, религиозната омраза и личните обиди са чест атрибут на групата милиционери и псевдожурналисти. Но ти това е друга тема.

В деня на протеста срещу Прокуратурата заради изгубените и фалшифицирани тефтерчета, едно от тези лица внася при Главния прокурор донос срещу четирима от нас, назовавайки го нежно „сигнал“. По-късно щеше да стане ясно, че доносът съдържа страница и половина празни приказки, без никаква конкретика и без абсолютно никакви факти и данни за престъпления. Щеше да стане ясно, че доносът е срещу група граждани, които се занимават с „активна обществена дейност“, заради което техните доходи следва да бъдат проверени.

Текстът на доноса изтече в медиите, а реакцията на прокуратурата бе:

Твърди се, че те извършват активна дейност, която изисква значително финансиране, поради което и се претендира разпореждане на проверка относно техните доходи и имуществено състояние. Според подателя на сигнала, необходим е анализ на тези доходи и на източниците им, както и проверка дали те са декларирани по надлежния ред и са заплатени дължимите данъци. В сигнала се описват също организации с нестопанска цел, в които Генов, Цонева, Стайков и Павлов осъществяват дейност, както и получени от тези юридически лица финансирания от Институт „Отворено общество“, Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа и фондация „Америка за България“ . Недялков поставя въпроса дали посочените лица са получавали такива средства, като свои доходи.

Освен това, Прокуратурата заявява в съобщението си, че:

„обект на проверка не са неправителствени организации или други юридически лица, включително  фондация „Америка за България“, „Отворено общество“. Предмет на проверка не са и не могат да бъдат и грантовете, които тези фондации предоставят на неправителствени организации или медии с цел подпомагане на развитието на гражданското общество и медийната свобода…“

Дали това е така, предстои да разберем. За мен важно е друго от изявлението на Прокуратурата:

„На 02.12.2014 г. до главния прокурор е постъпил сигнал от Недялко Недялков Йорданов, с копие до Централно управление на  НАП…“

Прокуратурата не разкрива механизма на задействане на проверката, но тактично мята 1-2 камъка в градината на изпълнителната власт — НАП, контролирана от министър Горанов — човекът, над който ОЧЕВИДНО Борисов няма власт. Човекът, който все още не е направил нищо за международно разследване с форенсик одитна компания на “банката на Политбюро”, наричана и “Банка на мафията”. Човекът, с когото Пеевски пие кафе…

Ако си направите труда да прочетете доноса на Недялко Недялков, дори без да го съпоставяте с текстовете на сигналите, които Протестна мрежа е изпратила до Главния прокурор, ще може сами да прецените дали този текст, в който няма нито един факт, който да поражда съмнения за възможно закононарушение, е достатъчно основание за това, репресивната машина на държавата да се задвижи, създавайки затруднения на гражданите, осмелили се да се занимават с „активна обществена дейност“.

Да го кажа дори по-ясно: донос, в който не се съдържат никакви данни за престъпление, става основа за действия на прокуратурата, криминална полиция и НАП. Повтарям: донос, който активира прокуратурата, криминална полиция и данъчната агенция.

Задействани са да проверяват факти, които включените в доноса лица са декларирали надлежно и ежегодно в НАП. Задействани са, а те от своя страна изискват от въпросните лица документи, които те не са длъжни да съхраняват, предавали са вече в НАП и най-вероятно ще представят в пълен формат отново.

Всичко това се случва на фона на факта, че НАП не може да събере повече от 15 милиарда лева от длъжници, но ангажира интелектуален потенциал и работна ръка, да угоди на един обикновен доносник, който просто мрази четиримата заради протестите срещу Пеевски и Модела КОЙ, в който влиза „черната кутия на властта“ — банката КТБ. Банката, в която Недялко Недялков е загубил над 800 хиляди лева. Загубил ги е, защото не е успял да изтегли всичко, а банката „хлопна кепенци“ преди да си получи последния милион…

Хлопна след продължителни протести, осветили и довели до война между тримата от сигнала на Протестна мрежа — Василев, Пеевски и Бареков.

Това, че прокуратурата и финансовите служби не се интересуват откъде Недялков е имал данни за предстоящия фалит на КТБ е друга тема. Бие на очи друго: „изгорелите“ оказват яростна съпротива лично или чрез говорителите си — пишат доноси, които внасят в прокуратурата като сигнали, а в медиите мило наричат „творбата“ си „молба“. А институциите, бездействащи за тях, сякаш услужливо подхващат битка в „тила на врага“

За „революционерите и контрареволюционерите“ в главата на един ляв журналист

The Procession of the Trojan horse. 1773. Giovanni Domenico Tiepolo.

The Procession of the Trojan horse, 1773, Giovanni Domenico Tiepolo

Или ще провери ли някой финансирането и дейността на “платените контрареволюционери” и техните НПО?

Провокира ме статия в Галерия (бр. 9/281 година VII), озаглавена “От какво се страхува “Протестна мрежа”. Писана е, с претенцията за анализ, от Ал. Симов. Един от основните акценти е позицията на Симов “какво щяло да стане, ако Руското посолство било излезнало със загрижена позиция по отношение на течаща резивия на граждански активисти” (Сашо, чети, преди да пишеш. Не е ревизия, а е проверка.)

Излишно е да припомням, че Руското посолство е излизало нееднократно с далеч по-агресивни позиции, но истина е и, че то пази действията си в тайна и отказва категорично достъп на български граждани до нотите си, с които Посолството на Руската федерация оказва пряк натиск над българските МВнР, МВР и община София. За това писах в Дневник.

Понеже Симов е загрижен за (цитирам го) “платените революционери”, за миг забравяйки за цялата история на комунистическите режими, една от основните функции на които е износът на революция чрез терор и тайно финансиране, искам да насоча вниманието на четящия към два факта:

  1. Проруска (разбирай, анти-НАТО и анти-ЕС) пропаганда се излива в България директно през официоза на БСП, в-к ДУМА и откровено кремълската партия АТАКА и нейния лидер Сидеров;
  2. Голям кръг т.нар. общественици, с влияние върху публичността и леви политици са свързани с широк кръг от неправителствени организации (НПО) и такива, с неясен статут (поради липсата им в Централния регистър на НПО в обществена полза):

По темата за руската пропаганда през партийните органи и членовете на БСП съм писал тук и тук. Да припомня с две-три изречения:

В-к “Дума” излиза с платена от “Российская газета” притурка. “Российская газета” е официалният орган на Руската федерация.

Важно е да припомня и изявлението на Н. Малинов (БСП): “Честитя на всички православни славяни победата в Третата Кримска война, идват Балканите„.

Излишно е да напомням цялостното творчество на воленсидеровата АТАКА, водеща кампанията си в пряка координация и командване от Кремъл. Заиграването му с “Гласът на Русия”, преди сайтът на български да “умре”, е показателно. “Голос России” на български се информира от “колегите си от АТАКА”

По втората точка: Никой, от критикуващите неправителствените организации, финансирани по проекти, свързвани с, условно казано, западни фондации, не споменава и дума за огромния кръг неправителствени организации, свързани левия политически спектър, обслужващи политическите доктрини на Русия в България. Организации, свързвани със Св. Шаренкова, Валери Жаблянов, Димитър Иванов – Гестапото, Андрей Бунджулов, Ивайло Калфин и др леви политици.

Част от присъстващите в публичното пространство субекти не фигурират Регистъра на НПО към Правосъдното министерство. Това означава, че те може да са търговски дружества, а степента на прозрачност на тези е значително по-малка от прозрачността на НПО в обществена полза. Сред тях са:

Институт по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“ и Форум „България- Русия“, Национално Движение „Русофили“ и др.

Сред вписаните в Регистъра на НПО, които са свързвани с политици и “общественици”, принадлежащи или гравитиращи около БСП и сателитите й (в т.ч. партии, като АТАКА), са:

Фондация „Солидарност и подкрепа”, Фондация “Еврорегиони“, Фондация „Демокрация и сигурност”, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство и др.

Сред лицата, свързвани с тези организации, са Юрий Асланов, Петър-Емил Митев, Мария Пиргова и др. подобни.

В заклчение, ще повторя нещо, което съм повтарял десетки пъти от деня, в който проверката на Националната агенция по приходите (НАП) на четирима от Протестна мрежа се превърна обществен казус:

Въпросът не е дали е законна или не (основание в приложимите закони ще се намерят). Въпросът не е в това, “страхуваме” ли се ние – ние редовно сме попълвали и предавали своите данъчни декларации и, поне за себе си уверено твърдя, че течащата проверка с нищо не ме притеснява.

Въпросът е в друго!

Въпросът е в основанията. Има ли основания в доноса, написан от Недялко Недялков, който “изтече” в Клуб Z. Донос, който не съдържа никакви данни за нарушения, но стана повод прокурор Бецова (спряла проверката срещу “социално слабия” министър Данов, спряла проверката срещу Пеевски, по сигнал на Протестна мрежа и все още не повдигнала обвинение срещу Бисеров) да го препрати на “Криминална полиция”.

Неясен е и въпросът как се е задействала за проверката НАП, но и това, уверен съм, ще разберем скоро.

Ясно е едно: донос, наричан от автора му “молба до прокуратурата да провери граждани, извършващи активна дейност” става основание за действия от страна на прокуратурата, Криминална полиция и НАП. Донос, който не съдържа никакви фактически данни, никакви изразени съмнения за престъпления. Донос, изпълнен с противоречиви и общи приказки.

В това е проблемът, Симов. И това е плашещото. За цялото общество, а не факта, че НАП ще ми прерови отново служебните бележки. От това не ме е страх.

Става дума за открита, продължителна и систематична атака срещу легитимно действащи неправителствени организации. Атака, която се води от медии с неясно финансиране, фондации с неясни капитали (за разлика от атакуваните организации), от политици, социолози и други подобни “общественици”, които ползват въпросните медии, за да прокарват клеветническите си и откровено обидни пропагандни твърдения.

В случая с позицията на Американското посолство говорим за наблюдение на процеси. В цитирания от мен по-горе случай с Руското посолство, говорим за откровено вмешателство в политическия живот на суверенна България.

С подобни целенасочени пропагандни действия се поставя под съмнение дейността на всички легитимни неправителствени организации, сред които е и Фондация „Фридирх Еберт“, например, както и тези НПО-та, които могат да бъдат свързани с лявото, но не са агресивно ситуирани в услуга на бленуваната от Симов и подобни „радикална левица“.

Този текст не си поставя за цел да внесе напрежение по оста „САЩ-Русия“, а дава алтернативен поглед на казуса с принадлежността на дадени обществено популярни личности към неправителствения сектор. Алтернативен поглед, който е необходим именно за да се извади разговора от политическото клише, в което журналисти-кандидат депутати на БСП и подобни на тях го натикват.

Разбра ли, Сашо?..

#КОЙ ли диктува на Недялков?..

Screen Shot 2015-01-21 at 11.19.05 AMПиша с огромно чувство за вина и извинение, че ще наруша елементарни хигиенни правила, нещо, като да се здрависаш с човек, който излиза от тоалетна без да си измие ръцете, но ще се наложи в този текст да цитирам ПИК…

От статия в Офнюз разбираме, че са изработвани психопрофили на протестиращи. Сайтът пише за повече от 2000…

Сега вижте тези цитати при Недялко в ПИК. Анализите на “протестърите” в статията започват с:

“…психологическият профил на персонажа-протестър…”

След което следва:

„В типологичен план се сблъскваме с декласирани социални елементи – класическа базова подплата за всевъзможни образования от тоталитарен тип. Това са хора нереализирани професионално и личностно, които търсят обществен реванш посредством деструктивни актове.“

или:

“…Естетстваща дегенерация, пролетарски бунт на полуинтелигенцията от жълтите павета…”

Сега вижте и какво казва мин. Вучков за разследването дали е имало разработка #Червеи:

Не може да се отговори еднозначно на въпроса дали са подслушвани протестиращи…”

Tова може да означава и, че следите са замесени, подобно на онзи, с отверката и твърдия диск с данните от Цецомобила. Тоест, да са изчезнали…

Та, извините отново за споменаването й, ама в цитираната публикация в ПИК е очевиден контрастът между простоватия и с нищо незабележим изказ на Недялков и ползваните от него очевидно професионални (всеки психоаналитик ще потвърди) силно претенциозни конструкции.

Ако до дни се окаже, че следите по разработката са замитани, със сигурност, един от най-важните въпроси ще е дали случайно “експертите” от Института по психология на МВР не са участвали и какво знаят те. А още по-важен въпрос ще е дали някои от тях няма да разпознаят думите си в статиите на Недялков.

И ако ги разпознаят, дори по-важен ще е въпросът преписва ли Недялко, диктува ли му някой и КОЙ?

Защото сам не би се сетил…

Ако Недялко Недялков беше карикатурист…

Автор: Ивайло Цветков

Автор: Ивайло Цветков

Ако Недялко Недялков беше карикатурист… Някой карикатурист щеше да издава „Пеевски Има да Каже“…

„Красиво“ — наред с „хубаво“ или „възвишено“, „чудесно“, „величествено“ и други такива изрази, — е прилагателно, което често използваме, за да означим нещо, което ни харесва… В различни исторически епохи между Красиво и Добро е имало тясна връзка… Безброй са нещата, които определяме като добри — една споделена любов, едно честно спечелено богатство, едно изтънчено лакомство, и във всички тези случаи ще поискаме да притежаваме това благо. Благо е това, което стимулира нашето желание. Дори когато определяме една доблестна постъпка като добра, желаем да сме я извършили ние, или си обещаваме да извършим нещо също толкова достойно, поощрени от примера на онова, което смятаме за добро…“  Умберто Еко, „История на красотата“ (със съкращения).

Ние си знаем, че не сме нито Брад Пит, нито Шон Пен или Джони Деп, а за Джордж Клуни, Дензъл Уошингтън или Антонио Бандерас дори не смеем да си помислим, че сме… Далеч сме от самоилюзията, че сме красив, но сме категоричен, че не притежаваме носа на Депардийо, а и други корпулетно изразени негови телесни характеристики. Опазил ни Бог от идеята, някога да пристанем на Путин за руско гражданство.

Но не за това ми е думата.

Красивото, както прочитаме от Еко, възпитава Добродетели. Скромното ми разбиране е, че артистът, в частност художникът, се стреми към красивото. Дори когато изобразява Грозотата, Красотата се долавя в нейното отсъствие.

Гоя. Снимка от Интернет

Гоя. Снимка от Интернет

Без претенция за дълбок анализ, Красивото се подразбира по неговото отсъствие и в картините на Гоя, изобразяващи „Ужасите на войната“.

Изяществото, с което е изобразено Злото, подсказва Доброто.

Ужасите на войната, изобразени прецизно от великия художник, говорят за Благото, в нейното отсъствие и поне у мен стимулират желание към Доброто на мира.

Към Красивото.

Разбира се, далеч съм от мисълта да сравня карикатуриста на ПОЛИТИКА — издание, за което се говори, че е номинална собственост на Ирена Кръстева — майка на Делян Пеевски, с великия Гоя. Опазил Господ!

Ще си позволя да сравня Ивайло Цветков с друг карикатурист, с когото често сме разменяли реплики в социалната мрежа, понякога дори изразяващи несъгласието ни един с друг. Та, като адресат на творчеството на двамата,  чета и СЕГА, и много рядко ПОЛИТИКА, аз мисля, че имам право да съм критичен към продукта, който ми предлагат двамата автори.

Христо Комарницки… За мен, той е най-големият ни карикатурист в момента. В рисунките си Христо успява да е уникално критичен, но съхранява Красотата, защото не губи уважение към човека, когато рисува. Комарницки запазва собственото си достойнство.

Осмива, но не унижава и не обижда. Запазва Доброто, създавайки Благо, което стимулира желание у всеки, разбрал карикатурата му, да притежава част от Красотата, пресъздадена със средствата на карикатурата. Дори когато тя се подразбира само в отсъствието си.

Христо е талант, когото уважавам.

Толкоз за него. Споменах го, за да имам реална, съпоставима (извинявай, Христо) с Ивайло Цветков точка за сравнение.

Ивайло Цветков…

Разбира се, няма да коментирам своя образ в шаржа му. Суетата не е водещият ми недостатък. Успял е, макар и пресилено, да долови основни мои характерни черти. Поне дотолкова има „очи“ авторът.

Другите трима, които познавам, повече или по-малко лично, съм виждал достатъчно и в неформална среда, но и от телевизионния екран. Виждам, че Ивайло се е опитал да „долови“ основни техни черти, да ги засили до Грозота, воден явно от силното си желание да ни изобрази по начин, подходящ да илюстрира статията, чието основно внушение е, че ние сме продажни лъжци, обслужващи юдеофашистки, жидомасонски сговор срещу KLETA MAJKA BALGARIQ.

Водещите тези, които авторът е трябвало илюстрира, са внушенията, че Протестна мрежа са „лъжци, терористи, опасни конспиратори и провокатори, дестабилизиращи България чрез връзките си с кръга „Капитал“ и Сорос…“

Това му е поръчано, това е нарисувал „творецът“. Колкото можал, толкоз. Пито — платено!

Да не бъдем взискателни. А и думата ми е за друго.

Излишно е да припомням, че Протестна мрежа систематично и упорито, къде успешно, къде не дотам, но с постоянство се опитва да свали маските на Модела КОЙ. Характерно за модела е, че притежава медии. Огромният икономическият ресурс, който доскоро бе съсредоточен в една банка, поддържа(ше) медийна империя, генерираща политическа сила, чрез безскрупулни манипулации на общественото мнение. Моделът КОЙ притежава медийна власт и мощ, която и до днес се стоварва върху всеки, дръзнал да се опълчи срещу криминално-олигархичния консенсус на огромната част от полит-икономическия елит на България.

Без да влизам в досадно повторение, всеки, който следи както политическия, така и медийния или обществения дискурс, знае отлично къде се позиционира газетата ПОЛИТИКА по оста „КОЙ“. Ще припомня само част от заглавията за последната година, свързани с протестите, започнали след назначаването на сина на Ирена Кръстева за шеф на ДАНС: „Коледата невъзможна“; „Хорът на омразата“, „Кукловодите“ — като на всички първи страници присъстват част от изобразените в шаржа на Ивайло Цветков личности, а аз дори имам честта да съм на всяка една от тях…

Думата ми е за карикатуриста Ивайло Цветков. И за творческата цена, която един художник трябва да плати, за да обслужи модела, станал олицетворение на общественото Зло за стотици хиляди български граждани. Да го изобрази така, че да не остави нищо красиво, което евентуално да провокира „опасни“ въпроси у читателя: „Дали пък няма нещо вярно в думите на тези четиримата?“

Дали карикатуристът не е имал такава поръчка. Дали не му е платено за това?

Приятелите ми от протестна мрежа, а и хората, които познавам лично, или от телевизионния екран, с които сме заставали често на сходни позиции. Критикували сме неща, пряко или косвено свързвани с Пеевски, майка му, политическия и икономически консенсус, заради който съществуването на Модела КОЙ е възможно.

Поръчано или не, изобразени сме така, че да не будим никакви симпатии, провокиращи усещането за вероятно Добро, което хората и общността, за която пише в статията може да са сторили.

Казано просто, Ивайло Цветков продал ли е таланта си?

Рисунката му илюстрира текст и внушения, под които собственикът на друг сайт от кръга „Семейство и приятели“ вероятно би се подписал с две ръце, без да се двоуми.

С други думи, ако Недялко Недялков беше карикатурист, Ивайло Цветков, нямаше да рисува за ПОЛИТИКА, а щеше да пише за ПИК…

Естетизация на Злото

M. Asher, G. Washington, Chicago

M. Asher, G. Washington, Chicago

На 9 юни 1979г. американският художник концептуалист Майкъл Ашер демонтира статуя на Джордж Вашингтон от мястото й пред централния вход на арт института в Чикаго и я излага в една от стаите на сградата на музея. Акцията му е посрещната с бурно неодобрение. Работата на Ашер  показва колко нелеп е един паметник, когато е  лишен от средствата, които го институционализират –  зеленясал от климатичните условия, свален от постамента си и поставен наравно с нас в уютна стая,  той се превръща в артистичен и естетически парадокс.

Ашер демонтира статуята на един от „Бащите на нацията“ и я поставя в неестествена среда, в една от музейните стаи. Въпреки неодобрението и недоволството на местното население.

Съдбата на статуята е интересна — свалена от постамента, поставена в нетипична среда, тя губи своето въздействие. Никой повече не я приема за красива. Става ясно, че статуята е само и единствено политически символ, заради което, след продължителен престой в офиса на кмета, тя повече никога не се връща на площада.

Този похват се нарича „Институционална критика“, като под“институция“ творците приемат обект, въздействаш на публиката чрез съчетанието на идеология и власт. Тези обекти губят своя характер на произведения на изкуството именно заради средствата си на въздействие – „идеология и власт“.

Да се върнем в България.

Примерът с Ашер е показателен поне за два проблема: Как демократичните общества се отнасят към „институциите“ в изкуството — комбинациите между идеология и власт, които имат за цел да естетизират (разкрасят, одухотворят) облечената във власт личност или, какъвто е случаят с тоталитарното изкуство, господстващия режим.

Груб пример за естетизация на режимите е фашизмът и идеята за „красивата“ арийска раса.

Сред най-ярките „институции“ в България безспорно са Паметникът на Съветската армия, Альоша, композицията на Позитано 20.

pozitano_20_small

„Партизани“, Л. Далчев.

Акцията, при която композицията „Партизани“ пред централата на БСП бе оцветена в розово и лилаво, демонстрира по безспорен начин, че фигурите са ситуирани изцяло в политическото поле.

Символичните средства — цветният паралел между розовия съветски танк и лилавия среден пръст за президента-комунист, изпълнени от чешкия художник Давид Черни разкриха политическия „институционален“ характер на фигурите пред централата на социалистите.

Последвалият арест и периодът до повдигане на обвинения за двама от шестимата задържани поддържаше акцията между физическото поле на евентуално приложимите материални закони и символичното поле на абстрактните жестове.

Цветните фигури пред централата на БСП, бивш Дом на борците против фашизма и капитализма (АБПФК), подложени на институционална критика, напуснаха естетическото поле и за часовете, в които бяха цветни, загубиха своя уж „хуманно-героичен“ образ, разкривайки своята институционална „идеологическо-властова“ същност.

С това акцията „Позитано 20“ повдигна най-малкото следните важни, нерешени обществени теми: социалистическото „творчество“ под принуда и козметичното прикриване на етическите дефицити на тоталитарния комунистически режим чрез неговата естетизация, до степен той да изглежда хуманен, красив, величествен и героически.

Подобен род естетизация на Злото чрез посредничеството на изкуството води до сериозни обществени проблеми, а кулминацията на тези процеси, както отбелязва Валтер Бенямин, е войната. Затова дадохме примера с „красивата арийска раса“ по-горе.

Така символичната акция „Позитано 20” постави въпросната композиция отново на мястото й — в политическото поле, където социалистическото тоталитарно изкуство се опитваше с методите на принудата и заплахата за твореца да естетизира режима, скривайки неетичната му същност.

Естетизирайки Злото, тоталитарният режим си придаваше лъжовни “хуманно-героични“ измерения.

Така се стигна до Софийския районен съд и неговото решение от 31 октомври т.г.

Решението на съдия Мирослава Тодорова върна нещата по места им. Акцията „Позитано 20“ бе безспорно призната за политическа, която чрез своите символи — цветове и образи, подсилени от медията на думите „БКП ПОЗОР“ и „емблематичния въпрос КОЙ“, отмести лъжовния ореол на тоталитарно изкуство като естетизиращ фактор и за пореден път (след „В крак с времето“, „България се извинява“ и „Украинския войник“ на ПСА) повдигна етическия въпрос за Злото на комунистическия режим.

Принуждаващите усилия и репресивен характер на писаните и неписани материални норми на тоталитарния режим са преодолени с решението на съда, а етическия дефицит на комунистическия режим бе разкрит и с методите на „институционалната критика“.

Акцията “Позитано 20” не бива да бъде вадена от нейното символическо поле на обществено-политическите послания, защото това е равносилно на опита на тоталитарния режим и неговите преки наследници днес, да употребят изкуството с цел да решат етическите си дефицити с естетизиращите средства на скулптурата, живописта, поезията, прозата, музиката или киното.

Другият сериозен проблем, решен от съда е опитът държавната репресия да бъде употребена като арбитър при политически спорове, вземайки страна. Това е недопустимо дори ако е на страната на значително по-голяма обществена група. Така, според мотивите на съда, диспутът се изостря до крайност, без да се реши.

Струва си да се споменат и някои от основни моменти в мотивите на съда, сред които и факта, че Прокуратурата повдигна избирателно обвинение, без да го е доказала. Въпреки това, тя повдигна обвинение и изложи обвинителна теза, докато самият съд разграничи между допустимо и основателно обвинение и отчете факта, че по делото са изложени косвени доказателства, на база на които е направено “неизбежно” заключение. Факт, който кореспондира с една от защитните тези за политически мотивирано обвинение.

Важно е да се отбележи и, че съдът прие политическия характер на акцията за несъмнен, а дилемата дали авторите са художници или хулигани — за въпрос, без правно значение.

Дори доминиращата обществена нагласа, според съда, е без значение, а политическото мнение няма как да бъде грубо неуважение. То има за цел да привлече общественото внимание, дори когато предизвиква смут или възмущение.

Недопустими са действия, застрашаващи обществената сигурност — това е валидно правно съображение, а не чувството за благоприличие.

Без да дава естетическа оценка на акцията, съдът я призна за политически протест.

Без лични претенции за високо изкуство, акцията определено, потвърдено и от съда, е акт на „институционална критика“.

Открит, повдигнат и от самата акция остава въпросът с избирателното, политически мотивираното обвинение, опитващо се да върне „естетическото“ и прикриващо политическото значение на „институцията Партизани“, намираща се пред сградата на АБПФК…

Текстът е публикуван в Club Z

Два въпроса #КОЙ, единият е излишен и спекулативен

pozitano20

Въпросът КОЙ открадна 4.2 милиарда лева е много актуален.

Най-малкото, защото, ако се приемат идеите за “оздравяване” на КТБ с държавни (на данъкоплатеца) пари, това би означавало, както е в оня виц, като си купите кафе, да ви вземат два лева: единият за КТБ, другият ще Ви го върнат, защото кафе няма да има…

Затова, въпросът КОЙ създаде Модела КОЙ, КОЙ поддържаше модела КОЙ и в крайна сметка КОЙ се облагодетелстваше от Модела КОЙ в икономиката, политиката и медиите е важен и все още актуален.

Но това е друга тема. Важна, но различна от това, което ме провокира да напиша няколко реда днес и ви благодаря за търпението да ги прочетете.

Днес отново ми зададоха въпроса КОЙ, за оцветяването на фигурите пред централата на БСП на „Позитано“ 20…

Съдът отговори на този въпрос, най-общо казано, с НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото деянието е извън сферата на репресивните норми на българския Закон.

Съдът потвърди очевидният факт, че темата за тоталитарното минало и произтичащите от него полит-икономически, криминални и на основата на бившата Държавна сигурност порочни обществени зависимости е все още актуална, изострена и травматична за обществото.

Съдът реши, че акцията на Позитано 20, при която фигурите от композицията пред Дома на борците против фашизма и капитализма, днес щаб на БСП, бяха оцветени в розово и лилаво и обозначени с надписа “БКП ПОЗОР” и емблематичния въпрос “КОЙ” не е хулиганство, а израз на политически убеждения с образ и слово.

От там нататък, опитът да се профанизира темата до обвиняваща персонификация е спекулативно сравнение между двата въпроса “КОЙ”…

При първия въпрос КОЙ се търси отговорност, най-вероятно дори криминална.

При втория въпрос КОЙ се прави отчаян опит да се вмени вина за нещо, което, по силата на международно-правните документи и българското законодателство, е израз на свобода на словото и убежденията.

Вторият въпрос КОЙ има за цел да вмени вина за политическо изявление и протест, осъждащ морално тоталитарното минало и комунистическия режим.

Затова, съдът казва, че този въпрос НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, защото акцията на Позитано 20 насочва отново вниманието към истинския КОЙ, без претенция за авторство. Без претенция за артистичност. Но с твърдост и категоричност.

Някой се оказа по-находчив от #КОЙ…

И КОЙ не може да го преглътне.

ТТИП: За световното империалистическо Зло и новата пропагандна война

hyarik_1

Предната корица на книгата на Ярик.

Патрик Льо Ярик.  Пръв „позна“ Злото. Патрик е един от най-ярките лидери на червения Ляв фронт на Франция. Левият фронт е коалиция между Френската комунистичесна партия (PCF) и френската Лява партия (PG).

Патрик Льо Ярик е депутат в Европейския парламент. Член на Конфедеративната група на Европейската обединена Левица — Северна зелена левица.

Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица се определя като социалистическа и комунистическа група в ЕП, включваща две основни организации – Европейската обединена левица и Северната зелена левица.

Групата се обявява за икономически растеж и заетост, солидарност и високи социални стандарти, откритост и демокрация, честност в отношенията с развиващите се страни и уважение към околната среда.

Както казах, едно от лицата на групата на комунистите в ЕП е депутатът от Франция Патрик Льо Ярик.

Той, освен политик, е и писател, автор на есето „Дракула срещу народите„.

В анонса на книгата пише: „Заглавието звучи страшно, но то изразява истинския характер на проекта за голям трансатлантически пазар, по който северноамериканските  и европейските работят в пълна непрозрачност…“

Проектът за Трансатлантическо Търговско и Инвестиционно Партньорство (ТТИП), описва кгината, е плод на конспирацията в ЕС и „самоопълномощилата се“ Европейска комисия, работеща по проекта ТТИП в анонимност и непрозрачност.

hyarik_2

Задна корица на книгата на Ярик. Издател: ДУМА

Текстът, на този етап, предназначен за „ограничено разпространение в ЕС“, попада в ръцете на Ярик, който го превежда и коментира (без нито едно факсимиле, показващо конкретното му съдържание) в книгата си „Дракула“.

Есето му е насочено срещу „хегемонията на Запада„.

Тук ще си позволя да припомня едно съвсем ново интервю, в което един от основните идеолози на Кремъл и режима на Путин, Александър Дугин твърди, че Русия се намира в епистемологична окупация, поставена в концептуална и интелектуална зависимост от световния еднополюсен хегемон САЩ. Русия, Дугин твърди, че Русия в момента е условията на либерална диктатура, бунтуваща се и защитаваща свободата и суверинитета си. В тези условия, твърди Дугин, Украйна е риск и предизвикателство, Новоросия руски е национален интерес, а самата Русия се опитва да интегрира постсъветското пространство.

Руският национализъм и неокомунистическата идеология са сред основните идейни двигатели на новите радикални леви движения в Европа и по света, но да се върнем на Ярик и книгата му „Дракула“.

Есето на автора, описващо споразумението ТТИП, е сред основните, да не кажа основната движеща сила на пропагандната кампания срещу проекта за партньорство, с което, признавам си, в детайл се сблъсках напоследък, през последните 2-3 дни, когато бях атакуван с въпроси защо не се включвам активно в акциите, завършили с вчерашния световен протест срещу проекта за партньорство.

Признавам си, че по някакъв начин, за разлика от кампаниите срещу ACTA например, кампанията срещу ТТИП не беше стигнала до мен и не беше привлякла интереса ми, въпреки фрагментарната информация, която достигаше до мен, следейки информационния поток.

През 2012г. политическият профил на кампанията срещу търговското споразумение ACTA по-скоро имаше универсален и политически неутрален характер. Кампанията беше ясно насочена в защита на модерното, съвременното и актуално състояние на информационните технологии и в защита на цифровите права в цифровата епоха, в която живеем.

По тази причина, протестите срещу ACTA успяха да ангажират десетки хиляди в България, а само в един ден, на 11 февруари 2012г., при близо минус 30 градусов студ, над 10-12 хиляди излязоха на протестно шествие.

Но да се върнем на темата „Дракула“ и ТТИП.

Както казах, един от идейните бащи на кампанията, кулминирала на този етап с вчерашните протести, състояли се вкл. и в София, пред сградата на Европейската комисия в София, на ул. „Раковски“, е евро-депутатът от семейството на комунистическите партии, Патрик Льо Ярик.

ttip_eu_flag_burnt

Снимката е с неполитическа и некомерсиална употреба, взета от фейсбук.

Книгата, в която описва световното империалистическо корпоративно зло, е издадена не от друг, а от ДУМА, видимо на корицата й, е сред основните идеологически инструменти на кампанията.

Вчерашният ден за протести бе срещу ТТИП.

За съжаление, яркото политизиране на вчерашния протест го маргинализира, въпреки подкрепата от някои модерни политически формации. Обременяването на протеста срещу ТТИП с

комунистическа идеология, завършил с изгаряне на знамето на ЕС вчера в София,

обрече кампанията в моите очи и със сигурност попречи на обективното представяне на фактите, около проекта за партньорство (ТТИП).

Провеждана по този начин, кампанията срещу ТТИП е обречена на необективност, силна политизация и идеологическо обременяване, а всички партии, изповядващи демократичните ценности, би следвало да се разграничат от крайните послания и действия, сред които бе и изгарянето на знамето на ЕС вчера.