Протести

Пьотр Павленский: Да вкараш Символичното поле в полето на Наказателния кодекс е сложна задача

pavlenskiy_4

Източник: nnm.me

Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника.

Публикувам втора част на разговора със съкращения (първа част е тук):

Следовател: Пьотр Андреевич, скъпи, ние много ми е приятно да си говоря с Вас, но днес дълго ли ще продължи? Аз всеки ден идвам тук в 07…

Павленский: Аз искам да намерим някакви общи точки. да разбера как мислят двете страни. Да изместим нещата от Символичното поле в полето на Наказателния кодекс е сложна задача…

С: Хайде да си говорим на руски?..

П: На руски?.. Има Символично поле. Символи и знаци. Значения и обозначения. Изкуството работи в това поле. И в същото време, в реалността. За нас истината трябва да пред искреността. Тоест, длъжни сме да започнем да гледаме на дадена акция, на акта на изкуство от различни гледни точки. Тогава ще стигнем до някаква истина. Каква е била целта на даденото действие? Да бъде унизени обществените нрави или обратното? Да бъдат укрепени?

С: Никого не го преследват заради някаква си акция. Наказателното преследване е срещу „неизвестна група“, подпалила автомобилни гуми.

П: Заради огъня?!

С: Заради подпалване на автомобилни гуми!

П: Подпалването на автомобилни гуми, в следствие на което възниква огъня — това е определен символ. В конкретния случай е символ на освобождението. Огънят не бива да се сравнява с нечистотиите. Да речем, ако на моста беше дошъл асенизаторен камион…

С: Лайнарка?..

За какво изкуство говорите? Престъплението трябва да се разследва! Престъпление!.. Разбирате ли?!…

П: Точно в това е и работата: Не може всяко действие да се „натика“ в рамките на думата „престъпление“. Просто не може…

С: Никой не разследва акцията „Свобода“. Разследва се подпалването на гумите като престъпление. То е било съставна част от акция „Свобода“.

П: По този начин се поставят под общ знаменател акцията „Свобода“ и нещо, което е възможно да е престъпление…

С: Ако пов реме на акцията се беше случило още някое престъпление, то, според разпоредбите на Наказателния кодекс, то също щеше да бъде квалифицирано… Ама го казах, а?.. Току виж, някое друго престъпление? Взрив? Или огънят да се беше прехвърлил върху жилищни сгради…

П: Въпреки това, ако говорим за историческия контекст, ще видим, че самият факт на влошените отношения между две общества

С: (прекъсва го): Пьотр Андреевич, на Вас ви говоря: Не мислете така глобално!..

П: Аз гледам нещата в цялост.

С: Вие по-тясно, по-тясно!…

П: Мога да стесня, но тогава се получава ситуация, при която Наказателният кодекс сам се превръща в обяснение на акция „свобода“, затова, защото моята свобода е застрашена. Така възниква парадокс. Заради акция „Свобода“, нечия свобода се оказва застрашена. Наказателният кодекс застрашава свободата. И затова аз искам да установим истината. Това искам…

pavlenskiy_3

Източник: nnm.me

С: Вие искате да Ви заключат ли?

П: Друго искам. Искам да не се стига до там, след време, някое друго поколение да не се връща отново към същото. Ние се движим в кръг…

Вие може да допринесете към културата. Такова трябва да е взаимодействието ни…

С: Мостът Малый Конюшенный има историческо значение. Социално и културно. На него някой е подпалил автомобилни гуми. Това трябва да се разследва.

П: Но не бива да забравяме, че акция „Свобода“ се осъществява в интерес на обществото. Тя е обогатила културното наследство. Ако говорим с такива думи: Не може да разглеждаме подпалването на гумите извън културния контекст.

С: Без съмнение, даденият състав е формален.

П: Тогава ще се опитам да говоря за вандализма от юридическа гледна точка. Като за някакво оскверняване. Какво значи оскверняване? Това е унищожение. Да опикаеш или осереш нещо, да го строшиш — това може да се разглежда като оскверняване. Някакви действия, от гледна точка на натрупания опит, са унищожителни. Те са се наложили като символи на унищожението. Но огънят не е символ на унищожението.

С: Ние разследваме не акцията. Разследваме действието подпалване на автомобилни гуми. На моста Малый Конюшенный.

П: Което няма отношение към акцията „Свобода“?

С: Никакво…

П: Излиза, че това са отделни действия?

С: Това е действие в някакво друго завършено действие. Но другото действие никой няма да разследва. Няма да излиза извън рамките на този отрязък. Разбирате ли?

П. Така излиза, че имаме някакво хипер-действие. Не бих си позволил да кастрираме акцията „Свобода“ по този начин. Това би било предателство. Ще предам себе си, като художник, и като човек. Тогава всичко, с което се занимавам, би се превърнало в престъпление…

Сещате ли се, че това е акция „Свобода“ — първата, в която говоря за свободата, не за затвора?

С: Така… Лично аз указанията съм длъжен да спазя. Получих указание и следва тихо и спокойно да го изпълня. За Бога, нека не коментираме повече…

Павленски: В това е злото на тези апарати… Те Ви принуждават да правите нещо, което не искате! Те вземат едни хора, които са възприемчиви към изкуството, към създаването на изкуство, а после принуждават хората да нападат другите хора. Правят ги обвинители…

Несменяема, неизбираема, безконтролна и безотчетна… Четвърта власт

pras-pressВластта, която не минава през избори в България, която е несменяема и над която избирателят, електоратът, гражданите нямат власт и контрол е Четвъртата власт…

Нейни представители неотменно и самоотвержено бранят с перата си всяка власт. Най-ярък пример за тази самоотверженост бяха последните 13-14 месеца.

За този период мнозина свободни и независими граждани заявиха ярко своята позиция срещу криминално-олигархичния политически консенсус в България, който, в резултат от трансформацията на политическата власт на бившия комунистически елит и елита на репресивните органи на режима, в тясно сътрудничество с криминалните среди и агентурния апарат на Държавна сигурност, успя да завладее почти целия икономически, обществен и политически ресурс. Почти без никакви изключения.

Тази медийна група, т.нар. „Четвърта власт“, практически е завладяла в изключително висока степен българския медиен пазар, в т.ч. електронни, печатни медии, разпространение и в момента стъпва в Интернет.

Действията им са характерни с това, че крайно непрофесионално, разбирайте, без да се интересуват от мнението на личностите, за които пишат и без да се интересуват от достоверността и обективността на изнесените от тях „факти“, те, като част от империята на определяния като медиен могул успял млад мъж (тогава) на 33г., безпринципно налагат своите пропагандни клишета. Правят го по начин, характерен за Министерството на пропагандата и информацията — повтори една лъжа 100 пъти и тя става истина.

Това, което казват протестиращите и, напоследък се заговори повече не за тях, а за една от най-активните групи, участвали в протестите от първия им ден – Протестна мрежа, е, че повече така не може.

Как „така“?

След близо 450 дни от началото на протестите няколко неща се наложиха сякаш необратимо в публичната среда в България:

  • Темата за криминалните и олигархичните зависимости на политическия елит;
  • Темата за независимостта и собствеността на медиите;
  • Темата за поръчковата и очерняща журналистика;
  • Темата обществения ресурс и начина, по който той се разходва;
  • Темата за икономическите зависимости на политическия елит…

Темата за… Както я нарекоха всички на площада единодушно: МАФИЯТА.

Това скандираха, срещу това протестираха.

Те окачествиха тази мафия като ЧЕРВЕНА. Именно заради генезиса й: политическият елит на БКП, подпомаган от елита на репресивния й апарат ДС и тогавашното МВР. Разбира се, богато гарнирано с криминални „подправки“ през годините на прехода.

По-късно, след дългите месеци на ежедневни протести по софийските улици, политици и анализатори заговориха за „банката на политбюро“, за „банката и парите на мафията“ и за „банката на властта“.

Това определение бе част от това, което протестиращите наложиха като термин, описващ целия криминално-олигархичен консенсус като Моделът КОЙ.

Накратко, Моделът КОЙ е порочната симбиоза между банка и медии, генерираща политическо влияние, с цел икономическо облагодетелстване. Или, още по-накратко: ОЛИГАРХИЯ.

Протестиращите, а напоследък и действията на Протестна мрежа, осветиха Модела КОЙ. Това раздвижи пластовете, на повърхността изплува утайката, а изложени на светлината и фокуса на общественото внимание главни действащи лица и техните повелители се изнервиха и започнаха прегрупиране. Този процес на преразпределение на влиянието и ресурсите доведе до сътресения, разклатили някои банки, промяна на баланса след евроизборите и дори свали кабинета „Орешарски“ след повече от 400 дни неуморни протести.

Разбира се, изнервени от светлината на прожекторите, задкулисните играчи инвестираха огромен потенциал и ресурс в систематичното излагане на показ на зависимостите им и схемите им, те активираха позабравената теза за „платените протестъри“, за „опорочения протест“, за „зависимостите и задкулисието, дърпащо конците на протеста“…

Връщам се на факта, че хората скандираха „МАФИЯ“.

Вземете предвид признатата дори от социалистите „зависимост на властта от банкерски кръгове и медийна империя („Семейство и приятели“). Добавете криминалния напоследък сюжет с издирвани топ-банкери и изчезнали зам.-председатели на парламента и ще разберете какво имам предвид под „криминално-олигархичен политически консенсус“.

Това са неписаните спогодби и управленски действия поне на последните 4 мандата, които подхранваха Модела КОЙ и доведоха до това, че пирамидата, изградена от зависимостите „Банка-медии-власт“ започна да се руши под собствената си тежест.

България стана малка за Модела КОЙ.

Моделът КОЙ има(ше) пряка обвързаност с руските геополитически интереси. Видимо е от настървението, с което бранят енергийните проекти на Кремъл. Тайни срещи с енергийни босове от Москва. Отказ да оповестят съдържанието на разговорите и спогодбите си…

Компрометирани, губейки влияние и подкрепа, медиите на „Семейството и приятели“, както и политическите им покровители, пуснаха в обръщение антиевропейската риторика и дори лансираха идеи за излизане от ЕС и сближаване с Евразийския му копи-пейст еквивалент.

Предизборната реторика през май бе отчайващо груба и отблъскващо нечистоплътна. Стигна до там, да копира едно към едно руски пропагандни клишета, оправдавайки инвазията на Москва в Украйна и аншлусът на Крим.

Българските националисти , наричащи се цинично патриоти, продадоха всяка родолюбива идеология и се сродиха идейно с руските националисти, станали все по-популярни с термина „рашисти“ (от Русия и фашизъм). Упадъкът им бе съизмерим с продадените патриотични идеали, а кулминацията му сякаш бе началото на една от кампаниите им не другаде, а в Москва. Докато другите се кичиха с оранжево-черни лентички, наричани със сарказъм „колорадски бръмбари“…

Тази брутална девалвация на патриотичните идеали, парадно, но кухо изповядвани от националистите, се изплати „щедро“ в само няколко хиляди (2-3, не повече) гласа на изборите за най-крайните от тях, а Атака прибягна до драстична и отчаяна борба за изпиране и избелване на имиджа, като начало, чрез синеоки и миловидни билборди на „новия Левски“…

Да се върнем на „Семейството и приятели“…

praspress_1В отчаянието на губещия почва криминално-олигархичен политически консенсус, „семейството и приятелите“ активираха последните си, най-верни дългогодишни съратници (по-младите и по-радикалните се изтъркаха и прегоряха в ежедневното си поръчково очерняне). „Ходещите паметници на журналистиката“ в България, тези, които имат своите „книжни паметници“ със обърнат словоред, заеха своята позиция на фронтовата линия.

Включиха се в пропагандната кампания с изфабрикуваните си лъжовно-манипулативни тези, които имат този път за цел да очернят и деморализират не отделни личности и общности, отстояващи конкретни обществени каузи, например, спасяването на Странджа, Рила или Витоша. Те, „живите книжни паметници“ и по-малките им онлайн съратници, бяха активирани да „неутрализират“ с доносите си свободните и независимите.

Именно зaради свободата на независимите им гласове, с които осветиха задкулисието на криминално-олигархичния политически консенсус.

Активираха ги и ги забравиха включени.

Дано им паднат батериите бързо, защото вредата е върху цялото общество.

Вестникът, като палачинка…

kofa_bokluk

На заем от Новини бг

Ровят в личния живот, подобно на папараците, които ровят в боклуците на Холивуд, за да извадят поредната „сензация“. Правят БОМБАСТИЧНИ и ЕКСКЛУЗИВНИ разкрития за 3 пропуснати здравни осигуровки.

Правят го с единствената цел да раздухват „скандални“ разкрития за опонентите, чиито аргументи не могат да оборят с цивилизовани, членоразделни думи.

Правят го срещу тези, които казаха „Стига! Така повече не бива!..“ И го казаха ясно. Повтаряха го 420 дни, докато не стана ясно, че така наистина повече не може.

Срещу аргументите на тези, които казаха „Така повече не бива!..“ няма какво да кажат, а викове от телевизора „говорите простотии…“ все по-малко „вързват“…

Затова се заровиха в боклуците, подобно на плъхове, изпълзяващи от канала, претичващи бързо към контейнера край тротоара.

Правеха го и преди. Правеха го през всичките 420 дни. Винаги по поръчка.  Правят го срещу всеки, за всеки, който е силен и им плати.

Така са научени от самото начало, когато частните банки бяха една. Когато компроматите едва прохождаха с фалшификации на партийни билети.

Правят го и сега. С всевъзможни средства. Без да искат мнение, без да проверят фактите. Без да питат. Стрелят от засада.

Според поръчката… Различно платена, но еднакво мръсна.

Преди им плащаше „Новият Буров“. Сега спря.

Скараха се с него и го „обръснаха“. 

Преди поддържаха и защитаваха с всички сили и (непозволени) средства управляващите.

Сега идва нова власт. Старата не храни, не продава и не прави тираж. Офанзивата трябва да е към тези, които могат да разклатят консенсуса отново, както го разклатиха на 14 юни 2013. Те „продават“ тиражите и пълнят сметките. Те са поръчаните…

Те са новите, добре познати стари „лоши“.  Всеки, приел техните тези и искания е не по-малко лош.

Офанзивата е планирана и систематична. Копи-пейст. Преписваш, без да подписваш. Пишеш и се позоваваш на анонимки… Тиражирани, разбира се, от близкия кръг „Семейство и приятели“.

Правеха го и преди, правят го и сега.

Винаги по поръчка, винаги под диктат.

Сега силният е друг, сега обслужват новия Силен. Новия Голям. За да пресекат или намалят риска безметежното Му бъдеще, вече преживяно от всички ни, само преди година.

Но няма да откажат онези, които 420 дни прокарваха линията, скандирайки „Мафия“. Защото повече така не бива.

Защото повече така не може!

Не само нашата милиция ги пази — разпитът на един руски художник

Пьотр Павленский. Снимка: snob.ru

Пьотр Павленский. Снимка: snob.ru

Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника. Публикувам разговора със съкращения:

Следователят: Разбирам, че това е изкуство и нищо против изкуството нямам. И нашата държава няма против изкуството. Сега не сме през 80-те. Не сме във времето на Съветския съюз. Но трябва да разграничите изкуството от противоправните действия.

Павленский: Всъщност, няма граница. Противоправните действия — това е риторика, в която се опитват да напъхат изкуството.

С: Ами ако после, не дай си Боже, убиете някого?

П: Аз много внимателно се отнасям към чуждия живот, дори месо не ям!

С: А подпалването на гумите на архитектурното съоръжение? Хайде да си признаем, че Малый Конюшенный мост е архитектурно съоръжение. Разбирам, да беше улица…

П: Паважът е направен от гранит. Гранитът е огнеустойчив, не е дърво. Мостът не е дървен. Ако беше в парка, дърветата можеше да се запалят, но това е гранит. Камък.

С: Работата не е в щетите, а в самото оскверняване. Това е, като да седнеш и да се изсереш върху мавзолея…

П: А какво разбираме под „оскверняване“? Да оскверниш е да унищожиш нещо. Унищожават се обществените взаимоотношения между две общества — руското и украинското.

С: Вие твърдите, че се опитвате да помирите обществата, а аз говоря за примитивно подпалване на гуми. Никой не преследва хора заради нравствените им убеждения. Преследват ги заради подпалване на гуми.

П: Вие се опитвате да натикате символическия жест в някаква формулировка. Така може да се опитате да натикате стихотворение. Това не е лист хартия. Тази повърхност е многостранна.

С: Тази плоскост се разследва и се третира от гледна точка на Наказателния кодекс и законодателството.

П: Добре, но точно тази плоскост се явява предмет на изкуството. На политическото…

С: Зарежете изкуството, особено политическото. Дайте по-добре да не смесваме изкуството с лайната…

П: А какво разбирате Вие под изкуство?

С: Изкуството, като част от живота…

П: Изкуството са визуалните кодове. С тях специално работим ние!

С: Този акт като изкуство го оценявате само Вие, но другите хора оценяват този акт не като изкуство, а като вандализъм.

Мостът. Снимка: snob.ru

Мостът. Снимка: snob.ru

П: За това трябва да питаме другите хора. Има много хора, с различни мнения…

…По отношение на акта на вандализъм: политическото изкуство е работа с различни инструменти. Например, средствата за масово осведомяване. Някъде те са пропаганда. Влияние върху мисленето на хората. Вандализъм ли е или е произведение на политическото изкуство — за това става дума. Медиите вече се съгласиха, че това е произведение на изкуството. Това е контекстуализация. Пренасяне на контекста в информационното и символическото поле. Мостът, на който бях днес, не е разрушен. Не е увреден. Затова, това вече е дейност в символическото поле.

С: Да дам пример: идвам след пет години някъде, където е „Троицата“, където е Рубльов. Вадя ножа и режа. После казвам, че това е изкуство…

П: Вие постоянно давате пример с конкретно физическо разрушение. А аз говоря за работа в символическото поле…

… Трябва да разбираме контекста на случващото се. Ако Вашият пример е акт на политическо изкуство, той трябва да носи политически контекст…

С: Ние имаме законодателно право. Там са описани конкретните действия, за които човек носи или не носи отговорност. Аз за такова действие щях ли да нося отговорност?

П: Мисля, че някой орган на властта би могъл да наложи наказание, но няма да е ясно дали постъпва правилно този орган на властта, разглеждайки случая фрагментарно, извън контекста на случващото се.

С: В Наказателния кодекс са описани обстоятелствата, изключващи престъпност на деянието: неизбежна самоотбрана, визическа или психическа принуда, обоснован риск, изпълнение на заповед… Всяко действие може да се разглежда през тази глава на Кодекса. Ударил съм дете, счупил съм му крак, за да го спра да не изтича под влака. Прострелял съм го в крака… Боли го, но съм предотвратил смъртта му. А гумите на моста какво са предотвратили?

П: Студената войда между обществата. В дадения случай — руското и украинското. Студената война не е нужна на обществата. Те не трябва да воюват и да се ненавиждат. Ако Наказателния кодекс не предвижда това — той е несъвършен!

Следва… 🙂

За лумпените и знамената

zname_bsp_ksns_clubz

Палене на знамето на БСП. Снимка: clubz.bg

В Twitter ми зададоха въпроса: „Нали таксува подпалилите знамето на ЕС като „лумпени“? А тези интелекти що са?“, адресирайки тези, които подпалиха знамето на БСП преди дни, по време на заседанието на КСНС при президента.

140 символа са малко да дам ясен отговор за моето мнение. Ще се опитам с малко повече думички.

Първо и важно условие е, че аз не паля знамена. Нито одобрявам такива актове.

Знамената са символи. На идеологии, на държави. На режими. Дори във време на война, знамената, като израз на войнска чест и сила, са били пленявани. Горенето на знамена е акт, който аз не одобрявам. 

Да се върнем на въпроса — провокират ме да сравня двата акта: изгарянето на знамето на партията-наследник на комунистическия режим и изгарянето на знамето на Европейския съюз, случило се по време на чествания на 9-ти май, проведени под патронажа на БСП и руското посолство.

Изгарянето на партийно знаме е запалянковщина. Ако изгарянето на шалче на ЦСКА или Левски, или това, да набиеш някой, защото не е от твоя отбор, е лумпенски акт, ще приема това определение. Ако надписите „ЦСКА УМРЕТЕ“ или „ЛЕВСКИ УМРЕТЕ“ са лумпенски — бих приел и това определение.

Тогава, запалването на знамето на дадена партия е не по-малко неадекватен акт, който трябва да бъде осъден морално.

Добрата новина е, че от 1990 насам знамената на която и да било партия не са символи на цялата държава.

Подпавлането...

Палене на знамето на ЕС

Лошата новина е, че знамето на ЕС е част от символите на съвременна България. То символизира обществения консенсус, постигнат и изработен през годините на т.нар. „Преход“, след падането на комунистическия режим и се изразява в това, че България приема демокрацията като ценност, а развитите демокрации — като естествени партньори и гаранти за развитие и сигурност.

Разликата между двата акта, на идейно ниво е в това, че първите, изгорилите знамето на ЕС в центъра на София, правят това пред строежа, наречен „Паметник на съветската армия“ — символ, налагащ престъпната комунистическа идеология и лъжата, прикриваща дългогодишната съветска окупация на България.

С акта на изгаряне на знамето на ЕС, съветофилите в България, предвождани от лицата Станишев, Ерменков, Н. Малинов и прочее, направиха опит да компрометират публично проевропейската позиция и ориентация на България.

Направиха опит да ни натикат още по-силно и силово в орбитата путинова Русия, имперските и експанзионистичните апетити на Кремъл, подхранвани от руска православна фашистка идеология. Вторият акт, макар и радикален и неприемлив за мен, има в основата си неодобрение към партията, гордо обявила се за наследник на БКП и комунистическия режим, без да се разграничи от престъпленията им.

Това е акт на неодобрение към политическия и исторически цинизъм на гордите наследници и преки виновници за тоталитарния режим и десетките хиляди негови жертви само в България.

Макар и неадекватен, това е неговата същност. Вторият акт, еднакво неприемлив за мен, е породен от съпротивата срещу една партия, формирала се и наложила се в България заради „курса на въоръжена класова борба“, който тя е поела преди стотина години. Път, по който комунистическият режим буквално физически ликвидира своите опоненти, вярващи в демокрацията и изборите като единствена възможност за прокарване на алтернативни политики. 

Това е акт на неодобрение към партия, израснала с идеологията на „Интернационала“:

Потиснати и унизени, ставайте срещу  врага! Нека без милост, без пощада, да сринем старий, гнилий строй! Светът на нас се днес надява, напред в решителния бой! Бой последен е този, дружно вси да вървим…

Еднакво неприемливи, двата акта имат своята идеологическа и емоционална основа и преди да ги осъдим или премерим, трябва да се опитаме да разберем същността им.

А в личен план аз не паля знамена, нито одобрявам подпалването им. 

Предпочитам думичките, като средство за изразяване.

#КОЙ запали знамето на ЕС пред #ПСА – щрихи от портрета на национал-социализма в България

ПРОЛОГ

На 9 май 2014г, пред т.нар. Паметник на Съветската армия (#ПСА) цял ден имаше събития, организирани от Движение „русофили“, Руското посолство, та чак до вечерта, когато неформалната организация Гражданска инициатива „България подкрепя политиката на Русия“, организира шествие из София.

Кулминацията беше пак там, пред ПСА, когато двама младежи и един възрастен другар изгориха знамето на ЕС, а целодневните събития бяха легитимирани от Станишев (кандидат за евро-депутат, лидер на БСП и ПЕС), Н. Малинов (издател на ДУМА, председател на „Русофилите“ и народен представител), М. Миков (БСП, председател на НС) и други знайни и незнайни дейци на социалистическата партия.

Подпавлането...

Подпавлането… Снимка: Илия Петров

Младежите от снимката поразително приличат на Уили Фариоли и Любомир Зографски. Запомнете имената им.  Уили Фариоли е шеф на агитационния щаб на Социалистически Младежки Съюз (или Силни, Можещи, Свободни – накратко: СМС). Любомир Зографски е член на Клуб „Червена сила“, който се намира на бул. „Кл. Охридски“.

ФАКТИТЕ

Клубчето „Червена сила“:

Клуб "Червена сила"

Клуб „Червена сила“

Момчето с тъмните очила е Кеворк Каспарян. За него и други известни контра-протестиращи — по-късно… Мъжът, в центъра на снимката, с кафеникавото яке и дънките, е Спас Колев — активист и ментор на СМС.

Ето го отблизо, пред катедралата „Ал. Невски“, заедно с други активисти на СМС, сред които (вторият отдясно) е и Зографски:

Колев, СМС, Зографски

Колев, СМС, Зографски

А ето го и Зографски отблизо, без да е скрит зад плаката (крайният вляво):

sms_eu_flag_3

СМС в акция. Зографски най-вляво

Спас Колев и т. нар. „Преход“

Спас Колев е сред активните критици на всички, които отстояват демократични ценности още от „зората на демокрацията“, в ранните дни на т.нар. „Преход“, когато разпалено агитира срещу студентската стачка и „Града на истината“ в центъра на София през 90-те. Колев демонстрира своята близост с Г. Първанов (агентутрно име „Гоце“), Дани Златанчева (отговорен редактор на в-к Уикенд) и дори генералът от ДС Л. Гоцев:

sms_eu_flag_4

Колев през 90-те

sms_eu_flag_5

Златанчева, Първанов и Колев

sms_eu_flag_6

Гоцев и Колев

Контра-реалност, контра-граждани…

Спас Колев е близък и с мнозина от средите на т.нар. „контра-протестиращи“, култивирани от левицата БСП, за да бъдат противопоставени на нестихващия вече 340 дни протест срещу мафиотизираното и корумпирано управление на България.

Сред по-известните контра-протестиращи, с които Колев е близък и се „засича“ по протестите, са Стоян Тодоров, Мирослав Зорец, споменатият по-рано Кеворк Каспарян, Нина Гергова и други. На снимките по-долу са тримата — Зорец, Тодоров и Гергова, все познати лица от телевизорите, а втората снимка е от шествието, завършило с изгаряне на знамето на ЕС:

sms_eu_flag_7

М. Зорец, с мегафона. В профил е Ангел Гаджев – за него по-долу

sms_eu_flag_8

Тодоров, вдясно и Гергова, в центъра

Шанс за Орешарски!..

Контра-протестиращите, сред които може да бъде видян и Спас Колев, се противопоставят активно на протестите срещу Орешарски. Те дори се срещат с премиера, “гласуват доверие на кабинета” му и категорично се противопоставят на искането за предсрочни избори.

През февруари 2013 Колев е сред протестиращите. Тогава протестите завършиха със сблъсъци и провокации, довели до оставката на Борисов.

На снимката долу са Колев, Зорец, активистът от СМС Вл. Славчев и Л. Зографски, който много прилича на момчето от снимката, палещо знамето на ЕС:

sms_eu_flag_9

Колев, Зорец, Славчев и Зографски. Февруари 2013

Ангел Гаджев, друг приближен на Спас Колев и младежите от СМС, пък твърди, в отговор на журналистически въпрос, че „те са тези, които свалиха правителството на Борисов„:

sms_eu_flag_22

Спас Колев, М. Зорец и Ангел Гаджев (вдясно, с очилата)

Удобното „гражданско общество“ — Шанс за Парламента!..

По-късно, след началото на юнските протести през 2013, контра-протестиращите „преговарят“ с Мая Манолова за новия Изборен кодекс, симулирайки гражданско общество, въпреки огромното (почти 90%) неодобрение на действащия парламент и 70-80% желание за предсрочни избори…

Разходка до Гърция

Активисти на СМС се разхождат из Европа, демонстрирайки подкрепата си за Орешарски. Може да се види от снимката, която Уили Фариоли споделя в профила си:

Щрак за спомен в Гърция

Щрак за спомен в Гърция

„Гастролиращи“ герои…

Друг участник в шествието, завършило с подпалване на знамето на ЕС е Иван Бонев. Съучредител на СИЛА (помните ги от протестите за бензина, когато усилията им бяха насочени към това, държавата да намали цените на горивата, а не да реши проблема с господстващото положение на Лукойл на пазара). СИЛА, според някои медии е свързана и с Ал. Петров.

Ето го Бонев (с раираната риза вдясно):

Иван Бонев, СИЛА

Иван Бонев, СИЛА

Тънка червена линия

Връзката на Спас Колев и центрираната около него СМС с БСП е топла и трайна.

В деня, в който се провеждат редица про-руски, про-Путин (скандира се неговото име) и про-еверазийски събития, завършили с изгаряне на знамето на ЕС, БСП не седи безучастно. Станишев, Миков, Малинов (Николай), както стана дума по-горе, легитимират целодневното събитие.

На снимките, за съжаление, не много висока резолюция, се виждат „лицата“ на левицата:

sms_eu_flag_11

Станишев сред русофили

sms_eu_flag_12

Станишев сред русофили, 09 май 2014

Анти-европейската реторика и изборите за Евро-парламента

Спас Колев не крие своята симпатия и към кандидата на БСП за евро-депутат, Александър Симов, с когото С. Колев има лични отношения:

С. Колев и Ал. Симов, май 2014

С. Колев и Ал. Симов, май 2014

Спас Колев демонстрира близост и с други висши кадри на БСП:

sms_eu_flag_14

С. Колев и Янаки Стоилов

sms_eu_flag_15

Обща снимка с М. Манолова

Не само Спас Колев, но и членовете на СМС активно агитират в профилите си в полза на Ал. Симов, който, до този момент громи „евро-фашистите от евро-майдана“ в Украйна и българските им „симпатизанти“, но не се разграничава от подпалването на символа на ЕС на 9-ти май в София и странната симбиоза между социалисти и националисти…

Дори повече, младежите от СМС, сред които е и Уили Фариоли, се снимат за спомен с кандидата на левицата за ЕП:

sms_eu_flag_17

Уили Фариоли, крайният вдясно. Спомен с Ал. Симов

На международната сцена…

Същата групичка се среща и с сирийския посланик в София и се снима за спомен пред портрета и зоркия взор на Башар Асад:

Уили Фароли в Сирийското посолство

Кеворк Каспарян и Уили Фариоли в Сирийското посолство

Струва си да се отбележи и, че младежката структура на БСП защити депутата Страхил Ангелов от критиките, след посещението му в Сирия, при която, според тях, той „се е срещал със законната сирийска власт в Дамаск“.

Националистическата нишка…

При изгарянето на знамето на ЕС присъства и кандидатът за евро-депутат с листата на партия АТАКА, Георги Сенгалевич, който дава интервю за RT.

Г. Сенгалевич, АТАКА. От екрана на RT

Г. Сенгалевич, АТАКА. От екрана на RT

Шпиц команди нападат СУ

Сред присъствалите на събитието, завършило с изгаряне на знамето на ЕС пред ПСА е и Борис Боев, Движение „23 септември„, чест участник в изяви на СМС. Той е сред критиците на студентската окупационна стачка:

sms_eu_flag_21

Боев при акциите срещу окупационната стачка

sms_eu_flag_23

Боев на деветомайското шествие т.г.

Напрежението тази зима стига до там, че депутатът от БСП, Борис Цветков, участва в щурм на СУ, в опит да бъдат изведени с физическа сила Ранобудните студенти, окупирали Ректората. Сред атакуващите можем да разпознаем Нина Гергова и лице, което силно прилича на С. Тодоров, описан по-горе. Там е и Кеворк Каспарян (помните го, сниман пред клуба на СМС), който също подкрепя БСП и агитира във фейсбук профила си:

Screen Shot 2014-05-15 at 9.58.55 PM

Атаката на СУ. Кеворк Каспарян е най-вляво. С шапка и очила

Screen Shot 2014-05-15 at 10.00.27 PM

Атаката на СУ. Жената вдясно зад човека на преден план е Н. Гергова

Screen Shot 2014-05-15 at 10.00.08 PM

Атаката на СУ

АБВ европейска алтернатива на БСП?.. Не точно…

И, разбира се, картинката няма да е пълна, ако не споменем, че проблемите на левицата със знамето на ЕС не са от 9 май 2014. Те са още от далечната 2009, когато президентът Първанов (агентурно име „Гоце“) маха знамето от декора на новогодишното си обръщение към българите:

2009: Без знамето на ЕС

2009: Без знамето на ЕС

ЕПИЛОГ

Това не е обвинителен акт. Аз самият считам, че изгаряне на знаме може да бъде разгледано и в контекста на решение на Върховния съд на САЩ, според който подпалването на американския флаг е израз на „свободата на словото„:

Texas v. Johnson, 491 U.S. 397 (1989), was a decision by the Supreme Court of the United States that invalidated prohibitions on desecrating the American flag enforced in 48 of the 50 states. Justice William Brennan wrote for a five-justice majority in holding that the defendant Gregory Lee Johnson’s act of flag burning was protected speech under the First Amendment to the United States Constitution.

Казвам друго:

Проблемът на българската демокрация и съвременното ни общество не е „лошата Америка и лошият Европейски съюз“. Все пак, „бащите на нацията“ са всепризнати светила — философи и юристи, създали американската демокрация преди повече от 200г, стъпвайки върху най-доброто от света на правото.

Проблемът на българската „контролирана демокрация“ е дълбоката, все още актуална зависимост от бившия партиен елит и Държавна сигурност от времето на престъпния комунистически режим.

Проблемът е, че в условията на силна руска зависимост, екс-КГБ и екс-ДС влияние, както и на дълбоки криминално-олигархични зависимости в политиката, икономиката и обществения живот, се създава всичко друго, но не и демократично общество. Създава се картелирана и монополизирана (псевдо)пазарна икономика и празни, неприлагани правила и закони.

Това е всичко друго, но не и демокрация. Тази среда ни приближава към Москва и ни отдалечава от Европа.

Скандалният анти-европейски консенсус

Управляващите политически сили — БСП, ДПС и АТАКА, според проучване, представено тези дни, имат значителна, за някои дори преобладаваща електорална подкрепа на идеята за напускане на ЕС и присъединяване към Евразийския съюз.

За цялата страна процентът е 22%. Още по-притеснително е, че тези партии, с преобладаваща или значителна подкрепа на идеята за членство в Евразийския съюз, са формирали устойчив политически управленски блок и консенсус. Това засилва възможността за бавно и

„меко“ налагане на доктрината за „Лошия ЕС“ и „Добрият Евразийски съюз, доминиран от Русия“

анти-европейска кампания

анти-европейска кампания

В предизборната кампания преобладават скрити или явни анти-европейски послания, кулминиращи в демонстративната „спонтанна“ гражданска подкрепа на „политиката на Русия срещу Евро-фашистите от Евро-майдана“.

Като слагам „спонтанна“ в кавички, имам предвид, че през годините, от 1989 до сега, а най-вече през последните 10-12 месеца, все по-ясно се вижда подмяната, която се осъществява от политическия елит на новия анти-европейски блок, основан, зависим и свързан с руските геополитически, енергийни и икономически интереси.

Най-знаков е проектът на Кремъл — Южен поток.

Част от тази подмяна и „меко“ налагане на евразийската идея е симулативното и послушно, правилно „гражданско общество“, култивирано от левицата и гравитиращите около нея ДПС и АТАКА. „Мекото“ налагане на евразийската идея минава и през регулярни акции, като подпалването на знамето и толерантното отношение към откровено невярната или пропагандна кампания и реч.

За пример може да бъде дадено мълчанието на БСП по отношение на откровено анти-европейската реторика на АТАКА или самият акт на изгаряне на знамето – събитие, легитимирано от председателя на ПЕС и БСП, Сергей Станишев.

Партийните гаулайтери, бъдещи Айнзац групи

Логично стигаме до темата за партийните гаулайтери, като СМС например. Бегъл поглед из Фейсбук-профилите на момчетата от СМС ни информира за показната им възхита от маскираните сепаратисти в Украйна. Окичването с „Колорадската лентичка“ пък засилва впечатлението за симпатия и одобрение на агресивната политика на анексиране на украински територии от страна на Русия.

Скандиранията и лозунгите “9 май зове: НАТО да се измете!”, “Да живее ПУТИН!”, „Русия, не си сама!”, „Бог е с Русия, “Победата е за Русия”, „Русия – страж на мира на планетата!”, „ЕС и САЩ са коалицията на тъмнината”, „НАТО, МВФ и ЕС, всичко да се измете!”, „НАТО вън!”, “България в Евразийския съюз”, издигнати на организираното от Гражданска инициатива ”България подкрепя политиката на Русия” шествие, са индикация за провежданата от сателитите на БСП анти-европейска политика, в която само Господ знае дали „онези“ 22%, искащи присъединяване към Евразийския съюз, няма един ден да сложат маските.

Крачката до маските и АК47 е много малка

Актът на изгаряне на знамето на ЕС не е безобиден в днешния обществено-политически контекст, а политиците ни трябва да заявят ясно позицията си по случилото се на 9-ти май в София.

За да не стане късно…

Какво се случи в Одеса на 02 май 2014

Одеса. 02 май 2014. В града има футболен мач. Металист Харков срещу Черноморец Одеса. Агитките на двата отбора организират съвместно шествие под наслов: “За единството на Украйна”. Няколко пресечки встрани се събират рашисти-путинисти, които, скандирайки “Рассия! Рассия” из цяла източна Украйна, искат нейното разделяне, нарушаване на целостта и суверинитета на страната. Те са сепаратисти.

Събрали се, путинистите-сепаратисти се упътват към мястото, където се стичат граждани и двете агитки, за да участват в шествието в подкрепа на единството на Украйна.

Проруските сепаратисти, почти всички са били маскирани и въоръжени. С палки, тояги, бейзболни бати, а някои дори с брадви (В блога, който частично преразказвам, има богат снимков материал).

russian_flag_gun

Въоръжен про-руски активист. Източник

По-късно става ясно, че част от тях имат огнестрелно оръжие (автоматично и револвери).

Мнозина носят “Георгиевски ленти” и червени връзки на ръцете. На дръжките на палките и на част от каските се виждат руски трикольори.

Въпреки очевидното струпване на въоръжени маскирани лица, милицията бездейства. Бездействие, дезориентация и липса на ресурс. Част от полицията е без никаква екипировка, в обикновени униформи, а част – разпръсната из съседни квартали. Бездействието й е очевидно, за разлика от Киев например, където Беркут беше изпълнил улиците и площада и не допусна протестиращите до президентския дворец. Помните…

Докато очевидно невъоръжените про-украинци пеят химна, към тях се упътва въоръжената група сепаратисти-путинисти. В този момент започва и организацията на защитата от страна на “Самооборона” (Най-общо казано, „Самооборона“ са активисти на Майдана, които се грижат за сигурността на протестиращите).

Шествието не тръгва, защото, ако беше тръгнало, хората щяха да са напълно беззащитни.

Започват сблъсъци по улицата, по която се приближават сепаратистите.

Милицията и “Самооборона” се прегрупират така, че да се оформи “ничия зона” между хората, събрали се за шествието на площада и путинистите-сепаратисти.

ua_rossia_flag

Руски флаг на Дома на профсъюзите. Източник

В ТОЗИ МОМЕНТ се появяват и коктейлите “Молотов” и огнестрелното оръжие. От страна на боевиките (както наричат путинистите-сепаратисти). Притеснително е, че действията им са по-скоро съвместно с милицията, която не предприема нищо, за да спре насилието и незаконната употреба на автоматично огнестрелно оръжие.

“Зелените човечета” стрелят по про-украинците и “Самооборона Майдана” прикрити зад щитовете и линията на милицията (виж видеото по-горе).

Не след дълго, боевиките нахлуват в близкия парк, където успяват да пребият част от по-бавно разбягалите се граждани.

Въпреки това, “Самооборона” се опитва да предпази част от проруските боевики, предавайки ги на милицията или на Бърза помощ, ако са пострадали.

Тръгва слух за убити с огнестрелно оръжие и отношението към боевиките се втвърдява.

Въпреки, че напрежението временно е утихнало, държавната и частни екипи на Бърза помощ се грижат за всички пострадали, без изключение.

Започват да се събират хора, които се упътват към Профсъюзни дом, където е лагерът на про-руските сепаратисти.

Пред входа на Дома на профсъюзите вече има барикада, а на покрива на сградата има про-руски активисти с коктейли “Молотов”. По-късно, тези коктейли ще полетят надолу.

На самия площад пред Дома на профсъюзите няма милиция. Бой между страните няма. Замерват се с всевъзможни предмети.

Започва единичен пожар в предверието на сградата. Тъй като самото здание има няколко изхода, никой не възприема ситуацията като критична.

“Самооборона” събира задържаните про-руски активисти в групи, готови да бъдат предадени на милицията. Тези, които се съпротивяват, са бити, но живи.

От видео записите може да се види, че про-украинските активисти, одеситите, както ги наричат, спасяват хората от горящата сграда. Изнасят ги на носилки, а тези, които са задържани по подозрения, са предавани на милицията.

Към 22:00 сградата все още гори. Работят пожарникари. Вътре, според очевидци, все още се водят боеве.

Истината, такава, каквато може да бъде видяна при безпристрастен прочит е, че одеситите допринасят съществено в този ден, 02 май 2014, да няма повече жертви, най-вече, от страна на невъоръжените граждани, дошли на шествието “За единството на Украйна”.

Това е хронология на събитията, която може да бъде прочетена в много сайтове и блогове, описана от очевидци и репортери.

Анализите са въпрос на лични убеждения.

Моят е следният:

Случващото се в Украйна е Зло. За да бъде преодоляно злото, трябва да бъде познат неговият източник. Затова, разговорът за “бендеровците”, “юдео-фашистите”, путинистите, рашистите и сепаратистите е много важен. Истината трябва да се знае, за да се преодолее източникът на злото. А то се подхранва от невежество. Вчера национал-социалистите на Симеон Костадинов са „изчистили“ манастир от педерастите. Утре ще изчистят София от протестърите. Сатирата и иронията не са помогнали много в Германия в началото на тридесетте години на 20в…

Ако обобщим събитията, ако ги опростим и сведем до елементарни твърдения, ето какво ще получим:

Протестите в Украйна започнаха като израз на недоволство от една корумпирана и криминализирана власт. Протестиращите в Киев и други градове, т.нар. “Евромайдан”, искаха смяна на властта, на която нямаха доверие.

Макар и извън нормалния законов и политически порядък, предсрочните избори и прекратяване на мандат не е недемократично действие. Има държави в Европа, които дълги години нямат правителства. В Италия, често след протести, правителства се сменят почти всяка година (63 за 68г), а Белгия беше близо 600 дни без кабинет.

Майданци, про-украинци искат смяна на властта…

Недоволни от развитието на нещата, привърженици на падналия режим, както и про-руски настроените украинци, вдъхновени от аншлуса на Путин над Крим, започват активни действия по завладяване на други територии в Източна Украйна, които за благозвучие наричат “федерализация”. По своята същност, тези действия отцепват територии от Украйна, а от гледна точка на Русия са анексия на територии от суверенна страна. Украйна, по силата на Будапещенския меморандум за гаранции за сигурността, подписан и от самата Русия, е неделима. Страните, подписали меморандума, няма да нарушават целостта на Украйна, „ще уважават независимостта и суверинитета й и ще се въздържат от заплахи за употреба на сила срещу Украйна“.

Как започна всичко?

Когато Янукович (зека, както му викат в Украйна) отказа да подпише Споразумение за интеграция с ЕС. Това се случва на 20 ноември, само няколко седмици, след като про-руското правителство на България „прави първа копка“ на Южен поток, с което отслаби позициите на Украйна пред Русия.

Започна безпрецедентен натиск от страна на Путин над Украйна.

Другото е историята на Евромайдан…

И траур за повече от 40 загинали при стълкновенията в Одеса на 02 май. Мир на праха им!

Един от авторите жълто-синия #ПСА: Трябват ни син и червен спрей! Дължим извинение и на Словакия!

psa_ukr_2

Публикувам без редакция интервюто, което успях да получа от единия от авторите на акцията, в подкрепа на Украйна, при която солдатът на Паметника на Съветската армия бе боядисан в цветовете на украинския флаг:

Вие хулигани ли сте?

Естествено, че сме хулигани. Кварталните клубове на БСП наричат така всички, които не им играят по свирката и не си представят София скучна като в 1984. Същевременно си имаме достатъчно смислено ежедневие, за да можем с леко сърце да се подиграваме на такива кварталноклубни етикети. Ние сме баталисти-наивисти с елементи на дадаизъм. Позиционираме продукти на Хуго Бос в нежно сивата гама.

Пещерни антикомунисти ли сте?

Разбира се, тук положението е същото като с хулиганството ни. Ние сме пещерни хулигани и високопланински пънкари. Антикомунист е бил президентът Рейгън, царство му небесно. Ние сме само смирени последователи.

Темата за комунизма стига ли до родените след 1989?

На практика стига до всекиго. Всичко до петдесетина години назад все още не е история, все още е политика – може би за съжаление, но си е така. А политиката не е нещо отвлечено, тя засяга всички, даже и тези, които не вярват, че е така. Така че темата за комунизма се оказва важна дори за двайсетгодишните.

Имаше ли за какво да се извини България на Чехия?

Питаш заради розовия период на нашия любим за разкрасяване паметник. На съвсем официално равнище – да. На българската държава изобщо не й влиза в работата какво ще прави Чехия с държавното си устройство. Не може така да се пращат танкове наляво и надясно, това да не е мандра. Всъщност едно извинение трябва и за Словакия (значи ще ни трябват син и червен спрей). Иначе между нормалните хора тези официалности нямат значение. В Прага или Братислава никой не ни тормози с ИЗВИНИСЕБЕ. Хората питат дали ще искаме по още едни картофки. Обикновено искаме.

Сегашната акция политически акт ли е?

Естествено. Щеше да е обикновена вандалщина, ако бяхме написали нещо гадно примерно против футболен отбор или коментар за Марчето от долния клас. Ние вместо това нарисувахме и написахме хубави неща за цяла Украйна. И наругахме руския президент Капутин. И се подиграхме с ужасния паметник. Това ако не е политически акт, значи нищо не би било политическо.

Обяснете посланието си?

Не вярваме на евразийщини. Евразия – това си е нов Съветски съюз, в който Украйна и България слушкат Путин, получават по някой заем, газ и мас, задлъжняват все повече към Кремъл и ограничават личните и политическите свободи. Управлението се осъществява от номенклатурни наследници и се контролира от мутри. Корупция навсякъде. Реабилитация на стария комунистически режим. Е, украинците показаха, че това няма да стане и натриха носа на Капутин и неговото протеже Янукович. Затова ние изразихме възхищението си пред украинската смелост и пълното си презрение към руските слуги у нас. Паметникът на окупаторската армия е много подходящ за подобен род шарени честитки, които вече си стават традиционни. Кой знае колко още бояджийски приключения ще има преди паметникът най-сетне сам да рухне от свръхдоза унижение.

Как обяснявате розовия ПСА?

България се извини на Чехия и Словакия за нахлуването от 1968 и елегантно повтори цвета на комично розовия съветски танк в Прага. Приятелски жест към чехи и словаци. Още една сполучлива гавра с чугунените соцглави у нас.

А акцията на Позитано 20 с боядисаните комунисти-партизaни и надписа БКП-ПОЗОР?

Сваляме шапки. Много дръзка идея, защото всъщност Народната милиция и ОФ нещо хич не се скъсват да пазят съветския паметник, така че там може да рисува всеки, който реши. Докато да кажеш истината с боички пред самите стени на позитанския Барад-дур – е, това вече си иска доза мускетарство. БСП си е БКП, а БКП е престъпна организация, все едно NSDAP. Разлика няма. Станишев – в Нюрнберг.

Към кого е посланието ви?

Към прекрасните украинци, ако го видят. Дано им хареса. Към Капутин и гаулайтерчетата му у нас. Дано им преседне. Към нормалните хора в България. Дано ги окуражи.

Как коментирате изявленията на руските институции и посолството на Москва, с което извършителите на тези акции са обявени за вандали и осквернители?

Свиркаме си. Раждането на Капутин е било проява на вандализъм спрямо природните закони. Да ходят там опорните радиоточки да си чистят паметничето. Тъкмо освобождават място за нови хрумвания.

Какъв е вашият прочит на историческата истина за 09.09.1944?

Преврат и клане, последвани от съсипване на България.

Какъв е вашият прочит на днешната ситуация в страната?

Лъжи и бедност, бедност и лъжи. И Бареков, с извинение за мръсната дума. У нас е кофти да си родилка, защото в болницата те унижават. Кофти е да си луд, защото в лудниците условията са нечовешки. Кофти е да си мюсюлманин, щото ти викат: „мръсен турчин“. Кофти е да си християнин, щото Местан говори за християнски ценности. Междувременно детето Делянчо облъчва населението с цигари и телешки визии. И ако не си доволен, значи си соросоид, рептил и агент на лошите империалисти. Катарзисът засега се отлага. Нещо до промени не се стигна след мирните протести от 2013, а това ни навежда на мисълта, че може би трябва да си внесем украински инструктори.

Каква трябва да е съдбата на подобни символи на тоталитаризма и комунистическия режим?

Или да ги срутим, или да ги нашарим с графити за ужас на съветоидите. Да местим паметници би било прекалено скъпо, а страната ни е бедна и задлъжняла.

За плъховете и хората

Плъховете са се разцвърчали.

Нещо ги уплаши. Цвърченето им е силно и оглушително. Издали са дори спасителна брошура, в която, с типично за този животински вид старание са се заровили дълбоко в мръсотията на мислите си, опитвайки се да транспонират собствената си битност върху личности, внушавайки зависимости между тях, тъй характерни за техния подземен миши свят…

Щом плъховете цвърчат, значи тече процес. Нещо се случва!

Корабът им потъва, а пронизителните им писъци са отчаян опит и съпротива… Битка за оцеляване…

Корабът им потъва бавно! Вода има за всички тях!

Ще се опитам да им го обясня разбираемо! По социалистически, защото цвърченето им е отчаяна съпротива да се спаси потъващият им кораб…

Защото са социалисти:

Корабът потъва бавно и вода има за всички — в това има сигурност, устойчивост, вяра в бъдещето. Има и шанс за всички тях!

Корабът им потъва бавно — това вдъхва спокойствие, увереност и сигурност – процесът е започнал и се развива устойчиво. Няма хаос, няма суматоха. Бавно и систематично потъва техният кораб. Затова цвърчат, плъховете!

Вода има за всички — това звучи перспективно! И, разбира се, дава равен шанс, потъвайки, да завлече всички плъхове към дъното!

Дъното символизира посоката, към която са се насочили плъховете, заедно с потъващия им кораб. Дъното е далеч е, но е цел! За тях — и ценност…

Потъването е движение, показва развитие! Те не са в застой!..

Имат движение! Имат цел! Имат посока! Имат перспектива! Имат си равен шанс за всички!

А ние, хората?.. Аз нямам нищо против техният кораб да потъне.

А цвърченето на плъховете, които няма накъде да се разбягат, е доказателство, че нещо се случва. За тях, за плъховете случващото се изглежда плашещо! И необратимо. Те губят позициите си сред вонята на ъндърграунда, в който живеят.

Затова цвърчат!

Колкото по-силно цвърчат, толкова повече е водата в потъващия им кораб!

Нека потъне! 

Заедно с всички тях… Колкото по-бързо, толкова по-добре!

За всички нас.

За хората!

За корпоративно-търговските интереси, медиите-бухалки, политически пионки и зависимите институции

politika_hateЩе се опитам да обясня какво се случва в публично-медийната среда с голям и горчив корпоратино-търговски привкус. Или какви точно неща се случиха за няколко дни, които за сега остават извън мейнстрийм новините. Случиха се знакови неща, които разкриват дълбоките зависимости на публичната среда (медиите) от олигархични корпоративно търговски интереси, облечени в политическа власт и влияние. Събития, които разкриват дълбоката зависимост и порочната свързаност между олигархия, политическа власт и медийно-публичната среда…

Случи се следното:

1. Германски и български журналисти снимат около имоти на Пеевски. Мутрите, в последствие полицията, се опитват да сплашат журналистите, а обаждане до българския журналист от негов шеф пък разкрива порочната зависимост олигархия-охранители-полиция-медии. Зависимост, без която няма легален начин шефът на един журналист да разбере от полицията по какъв друг проект той работи на различни трудово-правни отношения, извън собствената му медия. Това обаче не проработва в случая с германската медия, която публикува подробен репортаж, а приблизителен превод на случката има в края на този статус. Този факт недвусмислено разкрива зависимостите на охранителните органи (в случая на МВР и полицията) от корпоративните и търговски интереси на олигархичните и политически кръгове, протектиращи Пеевски;

2. Друга очевидна и не по-малко порочна зависимост между олигархия-полиция-прокуратура-медии се разкрива в действията, които текат срещу Антоанета Цонева, които тя описва в статуса си. Поводът е поредица от клеветнически и откровено манипулативни статии, при които бухалката на Пеевски и Кръстева, в-к Политика, в следствие което Антоанета (а и аз по-късно звънях на дамата) се обажда на пишещата във вестника Кристи Петрова с, най-общо казано, искане да спазват професионални и етични стандарти при писането на материали, в които цитират или коментират публични личности. В резултат, Антоанета е привикана не другаде, а в Отдел Убийства, след процесуални действия на прокуратурата и е подведена и принудена да подпише предупредителен протокол, че „няма да напада“ мадам Кристи и „няма да наеме други хора да я нападат“ — факт, който разкрива безспорно това, че има пряка зависимост между полицията, прокуратурата и кръговете, около Пеевски и корпоративните и търговски интереси, които го поддържат и протектират. При това, Тони е принудена е без да й позволят да напише особено мнение, че НИКОГА не е отправяла заплахи към коментираната госпожа… Описанието на Антоанета Цонева е приложено по-долу в този текст.

Случаят с германските репортери: Nikolay Staykov искаше всъщност да ни покаже повече от нейния [на майката на Пеевски], но охраната ни забрани всякакви да правим всякакви снимки. Решихме да изберем друг имот на Пеевски, но тогава полицията прекъсна нашата работа. Заснехме със скрита камера как нашият оператор, който иска да запази анонимност, трябваше да даде документите си за проверка. Много скоро той разбра защо – малко след това получи обаждане и натиск да бъде предотвратено излъчването на този репортаж. Причината – полицията е информирала Пеевски кой е снимал и той не иска репортажи за неговата личност. В негова подкрепа са облечени с тъмни дрехи хора и очевидно също така полицията, която следи за спазването на това правило. Именно срещу такива схеми се събират протестиращите вечер след вечер в центъра на София, защото Пеевски се е превърнал в образ на мафиотските методи и липсата на морал в цялата политика.

Случаят с Антоанета Цонева и вестник ПОЛИТИКА, описан от нея: Във връзка със сигнал, подаден до главния прокурор от г-жа Кристи Петрова – журналист от в-к „Политика“, срещу мен с твърдения, че се чувства застрашена по някакъв начин от моето настояване (в телефонен разговор) да спазва журналистическите стандарти и да обосновава своите твърдения с факти, днес ми се наложи да дам сведения в отдел „Убийства “ в СДВР. Инспекторът, по искане на районния прокурор, настояваше да направя това пред него и писмено, както и да подпиша предупредителен протокол, че по никакъв начин няма да упражня физическо насилие над г-жа Петрова, нито да наема други лица да го направят, поисках да напиша върху протокола, че аз никога не съм отправяла такива закани и никога не съм имала такива намерения, но ми бе категорично отказано; Очаквам протоколът да се появи в пеевските парцали, които не са спрели да ме етикетират и поставят на първа страница; много е дълга ръката на „пеев“, институциите работят за него – не за гражданите, ако този предупредителен протокол „изтече“ от МВР или прокуратурата – ще е категорично ясно как работи машината срещу протестиращите – след като мога да бъда обект на отдел „Убийства“ – значи ние живеем в „1984“ на Оруел; искам да кажа едно, днес отново осъзнах колко те се страхуват от свободните граждани, страхуват се от сянката си – медийните бухалки на маман са включени на режим дискредитация денонощно, но това мен няма да ме впечатли – очаквам с интерес следващата публикация на Кристи Петрова и следващата първа страница на „Политика“ – след като бях определена от нея като „кукловод“ на протестите, член на „хора на омразата“, снежанка на олигарх и т.н., сега мога да се появя като силно опасен фрик :), готов на физическо унищожение – жалки сте, страх ви е знам 🙂

Репортажът на немската АРТЕ: http://videos.arte.tv/de/videos/arte-journal–7753694.html