Протести

Отворено писмо — Паметниците, вторичните символи, изкуството и разговора за миналото и подмяната на историята

„Лесното превръщане на символи в сувенири от началото на 90-те днес може да се преобърне в не толкова невинно превръщане на сувенирите в символи – според старата марксистка формула „символ-сувенир-символ прим“. Ето още една причина да не се подценява темата. Най-малкото, винаги съществува опасност вчерашните сувенири (значки, пагони, каски и петолъчки) да станат пак утрешни символи. И моят приятел пак ще трябва да колекционира бутилки от кока-кола, а ние да обясняваме на децата си, че истинската Айфелова кула няма термометър.“

Г. Господинов, „Невидимите кризи“

lenin

Ленин в село Нов град, русенско

Обществото ни се нуждае от осмисляне и оценка на най-близкото си минало – комунистическия режим от 1944 до 1989. Неоспорим факт е, че партийната номенктлатура, сраснала се с агентурата на Държавна сигурност, репресивния си апарат и криминалния контингент на прехода, опорочиха и осуетиха възможността България да се приобщи към страните с функционираща демокрация и работещ свободен пазар, генериращ блага.

През годините, политиците ловко спекулираха с обществената оценка на комунистическото минало и, въпреки че то бе осъдено и обявено със закон за престъпно, дори днес мнозина безкритично се опитват да реабилитират Живков и режима, наложен с цената на репресии и терор.

В средата на контролирана демокрация и шуро-баджанашка икономика разговорът и оценката на пороците на т.нар. преход са от жизнено значение за обществото ни.

Изминалите 6 месеца на ежедневни протести отвориха отново пропастта на разделението. От едната страна на пропастта са тези, които изпитват носталгия или са изградили настоящето си на основата на връзките си от миналото. От другата страна сме всички ние, които гледаме в бъдещето и вярваме, че свободната инициатива и избор, върховенството на правото и свободата на личността са сред основните предпоставки за благоденствие.

Символите и реминисценциите, които съзнателно или подсъзнателно реабилитират годините на духовен, морален и икономически застой, са неприемливи и нетърпими за тези от нас, които гледаме в бъдещето.

Обясними са всички остри реакции. Обясними са протестите и твърдите думи, осъждащи престъпния комунистически режим и тези, които жертваха нас, създавайки лъжата, в която живеехме и живеем все още. Обрекоха настоящето ни, жертваха бъдещето ни, жертваха живота на мнозина, за да запазят режима, в който ни принуждаваха да живеем.

Съпротивата срещу това е мирна. Но цветна. Цветовете на протеста са пъстри и жизнерадостни. Розов, лилав. Цветовете са ярки! За да се видят отдалеч и да оставят следа. Следата на несъгласието. Следата на съпротивата. Следата на моралния бунт срещу подмяната и пропагандата.

Ленин в Сиатъл, САЩ. Източник

Ленин в Сиатъл, САЩ. Източник

Бунтът и протестът са оправдани, обясними и очаквани!

Неуместни обаче са боядисването на скулптурата на атлета пред Националния стадион “В. Левски” и паметника на Асеновци във Велико Търново.

Тези действия дори пораждат съмнения с това, че  реализацията им е трудна, отнема време и е малко вероятно да бъдат осъществени, без да бъдат засечени от правоохранителните органи в София и Велико Търново. Да не говорим, че стадионът е добре охраняван обект, а паметникът в Търново със сигурност е осветен достатъчно добре.

Осъществяването на тези две акции отнема достатъчно дълго време, за да породи съмнения в това, защо не са се намесили органите на реда?

В този смисъл, двата акта, пред стадиона в София и паметника във Велико Търново не са част от дискусията и оценката на миналото. Те профанират темата и със своето очевидно противоречие с дебата за подмяната на историята и дори събуждат подозрение за злонамерена умисъл.

Тяхната очевидна цел е да обезсмислят политическия протест до сега. Те събуждат подозрения за отлична режисура, но и повдигат въпроса КОЙ е режисорът и чии са тези Опорни точки? КОЙ се страхува от оценката на комунистическия режим? КОЙ се опитва да го реабилитира?

Ние се разграничаваме от това. Тези действия не допринасят, а вредят на дискусията за историческата оценка на комунистическото минало на България.

Асен Генов
Давид Станчев
Живко Занков
Марта Георгиева
Никола Спотинов
Цветелина Сърбинска

#pozitano20 #ПСА: Соцреализмът, като причина и последиците днес

„Ако се търси стилистическо определение на Паметника на Съветската армия, той безспорно е произведение на “социалистическия реализъм”, при това в неговия най-чист и суров сталинско-ждановски вариант. Измежду всички официални етикети и обяснения на този “единствено верен творчески художествен метод за нашето изкуство” най-изчерпателен остава онзи от вица, че соцреализмът е метод за възвеличаване на вождовете с достъпни за тях средства.“

Филип Зидаров, ТРУД

victims_communism

Паметник на жертвите на комунизма в Прага

Живеем в пост-съветско пространство. Време и общество, в което темите за миналото, диктатурата и режима се елементаризират и профанизират. Дискусията се свежда до въпроса ЗА или ПРОТИВ събаряне на паметници. При това, почти никой не коментира това, че има общества, в които определени символики са неприемливи на нивото на морала, а не просто забранени със закон.

Това е профанизация, която размива границата между несъгласието с лъжата и разрушаване на културна ценност.

От чисто културологична гледна точка, съществува практика, при която най-видимите, високи или забележими точки на един град са разпознаваеми през културно-историческите паметници, с които са свързавни: катедрали, храмове, дворци, обществени сгради и университети. Средища, които обединяват общността, а не я разделят в оценката й на фактите и обектите.

Вместо това, в София виждаме автоматично огнестрелно оръжие. Шпагин. Конструкция, която, освен всичко друго, подменя фактите и историческата истина.

Създават се вторични символи и образи на комунистическата идеология и режим. Това е неуважение към паметта на загиналите за дадена идея. Вместо поклонение на мястото, където са паднали или погребани те, общественото внимание се насочва към изкуствени, фалшиви и откровено лъжовни символи – плод на поръчково изкуство, митологизиращо диктаторския режим.

Фалшивите символи, които подменят историята, са неуважителни и разделят с неискреността си обществото. Те стават обект на иронични интерпретации заради лъжата, която носят.

Розовият танк и лилавият хипертрофирал среден пръст на Давид Черни са точно такава политическа сатира. Единственият начин да се запази уважителното отношение на обществото към тези спорни идеологически и пропагандни символи е те да бъдат демонтирани и локализирани в тематични музеи.

pozitano_20_smallПолитическият протест в София е в цветове, които кореспондират с акциите на Черни в Прага: Розов танк – розови войници. Лилав среден пръст – лилави скулптури пред централата на партията, която претендира да е социалистическа и демократична, но управлява в коалиция с националисти. Това е задочен диалог между два народа със сходна съдба по отношение на комунистическия режим.

Българската социалистическа партия е вероятно единствената от бившия соц-лагер, която е пълен правоприемник на комунистическата партия. Партия, чието самосъзнание и голяма част от историята й е свързана с терора, лагерите, диктатурата и репресиите. Партия, в чиято идеология е залегнала класовата борба. Затова политическият протест с изразните средства на иронията и сатирата са убийствени за тях. С реакциите си българските социалисти признават, че това не е акт на хулиганство, а категоричен политически протест. Удар по политическия клан на ком-соц партията.

Това е дилемата пред БСП. Те нямат нито правни, нито каквито и да било други аргументи, с които да принизят акта до обикновено хулиганство, защото той не е.

Но не могат и да полемизират политическия протест, защото разговорът работи срещу техния интерес. Затова проявяват агресия. Подготвят неприети декларации и се впускат в идеологическа пропаганда, с цел защита. Именно, защото това е политически протест, който дава категорична оценка на профила и миналото на тази партия.

Ако можеха, от БСП биха игнорирали този протест, по начин, подобен на отношението им към протестите по принцип. Те не водят диалог, те игнорират и разтурят “седенката”. Измъкват се през задния вход. Изцяло пренебрегват сигналите, които обществото им изпраща.

Липсата на диалог радикализира средствата. Най-често, полицията става агресивна, протестиращите – крайни в своите действия. Отговорността за това е на управляващите от БСП и коалиция. Именно, защото се опитват да умъртвят гражданското общество и протеста. Заради табуто, което се опитват да наложат на темите за мафията, ДС, олигархията и овладените от тях икономика, политика, съд, медии и всички останали важни аспекти на обществения живот в България.

Отказът от диалог може да стане причина за радикализиране на протестите срещу всяка една компрометирана власт, без обществено доверие.

Хуморът и иронията са сред най-силните средства срещу всяка компрометирана власт. Те свалят маската на шизофренното състояние на БСП и подкрепящите я партии. Осмиват странната емулсия между дефицитите на тоталитарното минало на БСП, крайните националистически идеи на част от партньорите, подкрепящи кабинета на левицата и лицемерната им претенция за демократичност. Шизофрения, която може да достигне до там, да се саморазправя с личности, окарикатурили режима и последиците от него

#ДАНСwithme #pozitano20: За комунистическите идоли и символи, или не КОЙ, а ЗАЩО!

pozitano20

източник: НОВА ТВ

Скулптурната композиция пред сградата, в която се помещава централата на БСП, намираща се на ул. “Позитано” 20 в София престоя ден-два с част от фигурите, оцветени частично в лилаво и розово. Това е явен политически акт, който отвори за пореден път обществената дискусия за недвусмислената и нееднозначната роля на наследниците на комунистическия режим и влиянието на агентурната мрежа на Държавна сигурност за провала на т.нар. преход.

В края на комунистическия режим агентурната мрежа на Държавна сигурност наброява 130,000 души, а щатните служители са около 8000. Добавете роднинските и близките връзки на всеки един агент и служител и ще получите огромна мрежа от свързани лица, които за първите години на прехода активно трансформираха политическия монопол на БКП в псевдо-многопартийна система. Успоредно с това те завладяха основните икономически ресурси на страната. По-късно, в последната фаза на т.нар. “преход” за няколко години бяха създадени няколко полит-икономически лоста, чрез които, от една страна се източват и разграбват обществените ресурси, а от друга — се възпроизвеждат политическите върхушки на ГМО партиите. Пак по това време се впрегна и огромен ресурс за овладяване на публичността чрез т.нар. средства за масова информация. Една от най-ярките и, според мен, порочни схеми изведе десетки хиляди граждани по улиците в течение на 152 дни, а напоследък, ангажира и най-будната част от студентската общност. Схемата е грижливо прикривана и премълчавана в доминиращите медии. При тази схема около 900 милиона (над 55% от парите на държавата) са съсредоточени в една банка. Публикации основно в чужди медии и малка част от българските, свързват банката с медийната империя на една одиозна двойка майка и син. Те обаче отричат да притежават медийна империя. Нито една от непритежаваните от тях медии обаче не споменава имената им и старателно очернят всички, дръзнали да коментират Пеевски публично и критично.

Не твърдя, че лустрацията е единственият полезен и задължителен ход. Твърдя, че лустрацията е част от абсолютно неизбежните мерки. Сред тях са например мерки за разкриване на собствеността на медиите до крайно физическо лице; забраната на участието на офшорки при всякакви сделки с държавни и общински дружества и имущество; забрана на платената политическа реклама и агитация в медиите; драстично намаляване на държавната субсидия за партиите и засилване на контрола при разходването й… Това са само част от мерките, които, заедно с лустрационните, ще помогнат за премахване на дълбоката системна грешка в обществото ни.

Да се върнем на символите на комунизма. Периодично в обществото ни избухват дискусии на тази тема. Последната е предизвикана от композицията заемаща част от тротоара, пред централата на БСП в София. Отварям една скоба, БСП положи всички усилия да бъде възприета като правоприемник, наследник, идеен и морален продължител на комунистическата партия. Както каза един от най-наглите представители на БСП, г-н Боков, БСП пое вината с мезетата. Трагично-ироничното в думите му е, че мезетата са обществените ресурси. Затварям скобата на репликата, демонстрираща изключителната наглост на БКП и техните наследници от БСП.

Връщам се на темата с комунистическите символи. Един от авторите на част от тях, проф. Далчев, казва, че дори предполагаемата художествена стойност на тези “идоли” (както той ги нарича) не е достатъчно основание за тяхното запазване. Точните му думи са: „Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега…”

Освен това, тези идоли съществуват у нас, увековечавайки една армия от “узурпатори”, която, обявявайки ни война, “влиза безнаказано и налага гнет” над българския народ.

Имат ли тези идоли и монументи, пита професорът, “моралното право на защита”, преди да се коментира тяхната художествена стойност. Това е така, защото, по думите на професор Далчев, “със свито от болка сърце гражданите са гледали и понасяли неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима [на комунистическата партия] и естествено е”, пише професорът, „да ненавиждат техните паметници и идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат.”

Дори повече! Той казва, че това са „паметници, с които [те, комунистическият режим] искаха да утвърдят и напомнят с присъствието си неправдите и униженията, които българският народ трябваше да понася и търпи. И сега нека не се учудваме на комунистическата наглост, у тия другари липсва срам, честолюбие и морал…”

За тези идоли и символи, твърди още професорът, дори и да притежават художествена стойност, силно съмнителна при условие, че са създавани по поръчка и под принуда, няма основание да останат, а тяхното съществуване не е оправдано.

Недвусмислено е следното твърдение на проф. Далчев: „И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф. Янчулев (кмет на София 1991-1995) е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.”

Кметът на София, пише професорът, е задължен да ги махне. Ако не стане това, пророкува проф. Далчев, „При сгромолясването на комунизма, което неминуемо ще стане, народната омраза ще помете техните идоли и паметници на измамата, без да се съобразява с художествената стойност…”

152-дневните протести #ДАНСwithme и #occupySU разделиха страната ни и оголиха нерва на обществото. Те изостриха до болка чувствителността на хората към най-уродливата част от несъстоялия се преход – трансформацията на комунистическата диктатура в икономическа власт, през овладяване на обществените ресурси и почти тотален контрол на общественото мнение, чрез медиен монопол и концентрация.

Затова, дори да ни изглежда наивно или демоде, ние трябва да подкрепим и протестите, и исканията за оставка, предсрочни избори, операция “Чисти ръце”, морал в политиката и, разбира се, исканията за лустрационни мерки.

#ДАНСwithme #occupy272: Декларация на окупиралите студенти

occupy272 copy

Снимка: Тихича

ДЕКЛАРАЦИЯ 272

Ние сме студенти, всеки със своите учебни и работни задължения. Имаме опасния навик да казваме, каквото мислим. Свикнали сме да обичаме истината, доблестта и да съдим според делата, а не според думите.

Живеем във фасадна демокрация, под лапите на политическия цинизъм и партийната недалновидност. Тънем в мизерия, апатия и бездушие. За 23 години три милиона българи напуснаха страната. Ние решихме да не бъдем следващите.

Ние решихме да си върнем правото на бъдеще в България.

Считано от днес (23.10.2013 г.), ние окупираме най-голямата аудитория (272) в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – институцията, която винаги е била коректив на всяка една власт. Като активни и мислещи студенти смятаме за свое право и отговорност да изразим несъгласието си с наглостта на самозадоволяващия се български политически елит през последните години.

Време е да получим отговори. Време е да заживеем в истинска демокрация и в общество, в което знанието се цени.

Търсим морална отговорност своите преподаватели начело с проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, отговорност за връщането на олицетворението на българската олигархия Делян Пеевски като депутат в Народното събрание. Питаме се докога законите ще се тълкуват спрямо силните на деня и изразяваме възмущението си за взетото от съда решение. Решение, което твърдо отхвърляме, защото нарушава обществените норми и нашите критерии за морал.

Това ли е примерът, който преподавателите на Софийския университет, които имат морална отговорност не само пред цялото общество, но и в частност пред стотиците студенти, които обучават всяка година, искат да дадат на своите студенти? На това ли се учат бъдещите съдии, адвокати, прокурори, а може би и политици? Че независимият орган зависи от силния на деня?

Бихме искали да изразявам възмущението си за взетото от Конституционния съд решение и заявяваме, че очакваме отговор!

Вече четири месеца значителна част от българското общество задава един прост въпрос. Вече четири месеца тези, които дължат отговора, твърдят, че такъв не ни се следва. Тъй като нито медиите, нито възмутеното общество, нито дори уличният натиск успяха да получат отговора, решихме, че е наш личен дълг за зададем въпроса отново.

Питаме – Кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС?

occupy272

От Фейсбук

Търсим отговора, чрез който ще разберем кой управлява държавата. Наше разбиране е, че избирателят има право да получи какъвто поиска отговор от избраника. Считаме отказа да се даде отговор на един елементарен въпрос, задаван вече повече от 130 дни, задаван от хиляди българи, за незачитане на обществения договор и за абсолютно неуважение към изначалния носител на суверенитета – народа.

И понеже този въпрос бе задаван безброй пъти и безброй пъти отговорни лица избягаха от него по всевъзможни начини, ние настояваме за следното:

  • Министър-председателят на Република България да заяви публично и под клетва, кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС!
  • Настояваме също министър-председателят да заяви публично кои бяха критериите, които изпълнителната власт счете за меродавни, при преценката за това кой да бъде предложен за председател на ДАНС?

Отговор на въпросите:

  • Кои от личностните и професионалните качества на избрания отговарят на поставените критерии?
  • Кои бяха другите кандидати, които Делян Пеевски надмина по личностни и професионални качества?
  • Защо, ако изпълнителната власт в лицето на министър-председателя е била убедена в наличието на тези качества и в адекватността на кандидатурата за поста председател на ДАНС, тя бе гласувана без никакво обществено обсъждане?
  • Защо обществото научи за кандидатурата post factum?

Настояваме на всички тези въпроси да бъде даден отговор!

Настояваме Делян Пеевски да подаде оставка като народен представител в 42-рото Народно събрание.

За нас е неприемливо човек, станал повод за масови протести, продължаващи вече четири месеца, да се завърне в Народното събрание. Властта на никой политик не трябва да бъде самоцел. Той трябва да получава властта си само и единствено ако народът желае неговото представителство. В случая с Делян Пеевски, считаме, че достатъчно голяма част от обществото показа в последните четири месеци, че сваля кредита си на доверие от народния представител Пеевски. В такъв случай – той трябва да си подаде оставката пред 42-рото Народно събрание.

Твърдо сме убедени, че сегашните управляващи са изчерпали ниския и без това кредит на доверие, който получиха от последните избори. Настояваме всяка следваща власт да бъде само в интерес на хората и да работи за бъдещето на страната, а не за облагородяването на поредните олигарси. Работа за високо образование и наука, чрез които да постигнем развитие.

Разбрахме, че на повечето „народни представители” наистина „не им пука” за мнението на българските граждани или за това, че българската младеж иска да живее в едно по- съвременно, по- добро общество. С пълното съзнание сме, че борбата ни ще бъде трудна, защото не е борба за материалното, а за духовното, борба за принципа, а не за поредните два лева увеличение.

Колкото и да се опитват да ни манипулират, ние не вярваме на новоизлюпени спасители. Наясно сме, че политическата арена ще привлича винаги недостойни авантюристи, обслужващи всякакъв друг интерес, но не и интереса на хората. Но това може да се промени, ако ние, гражданите, имаме активна гражданска позиция и я отстояваме. Ние, студентите, избрахме да се борим.

Не е ясно дали ще успеем поне в една битка, но знаем, че това за което си струва да се борим, е това, за което си струва да се живее.

Студентите, окупирали ауд. 272 в Софийски университет.

(Прочетено във Фейсбук)

#ДАНСwithme: протестът трябва да доведе до оставка и предсрочни избори

Screen Shot 2013-09-19 at 10.45.36 AMПубликувам разговора ми с Людмил Захариев за www.economic.bg, с негово съгласие.

– Изпратихте писмо до г-н Ханес Свобода, лидер на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, с въпроси, свързани с ролята на неправителствените организации „Отворено общество“ и други в протестите срещу кабинета Орешарски. Как коментирате отговора на Свобода, че няма информация за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики на която и да било неправителствена организация?

– В поредица от интервюта във всички възможни медии депутати, включително Манолова, Жаблянов, Сидеров и министър Йовчев, излагаха тези, че протестиращите са платени агитки, групи неолиберали и/или соросоиди. С това на практика те компрометираха идеята за съществуващ независим и обективно работещ неправителствен сектор в България, който служи за коректив на политическата и управленска класа в страната, а и запълва техни дефицити. Това е крайно непочтено от тяхна страна, защото това са лъжи, които по никакъв начин не могат да бъдат доказани.

Заради това аз бях длъжен да напиша това писмо до г-н Свобода. Отговорът на писмото е точен и ясен – няма данни за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики, с което г-н Свобода ясно заема позиция, различна от позицията на управляващите. Освен това, той добавя, че протестите са заради огромното недоверие в политическата и социална система в България. В отговор на това писмо ми се струва, че се промени стилистиката на самите управляващи относно неправителствените организации. Затова смятам, че писмото до г-н Свобода свърши работа за неутрализиране на лъжовните тези на управляващите.

– Можете ли да дадете прогноза как ще се развият протестите? Какво следва и каква политическа есен ни чака?

– Още от първия ден на протестите гражданите се опитват да разберат едно нещо – кой наложи кандидатурата на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Има механизъм, който спуска и налага задкулисно кандидатури. Кой е този субект, който има сила над БСП за подобно нещо? Ако приемем, че кандидатурата е на ДПС, както заяви самият Станишев, това би значело, че социалистите са под контрола на ДПС. Самата Татяна Дончева пък каза, че „правителството ни е дадено на концесия“. Янаки Стоилов заяви, че „ако парламентът бъде разпуснат, властта може да бъде завзета от още по-алчна олигархия“. Тоест, самата група на БСП признава, че правителството има много сериозни и дълбоки зависимости. Затова отговорът на въпроса „Кой назначи Пеевски?“, разкрива цялата грозна картина на дълбоки икономически зависимости, които на практика крепят Парламента.

– Каква е алтернативата на това управление?

– Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден. За мен алтернативата минава през предсрочни избори. Има достатъчно социологически проучвания, че ситуацията след едни предсрочни избори ще бъде различна. Според мен протестът трябва да доведе до две неща – оставка и предсрочни избори. А след това избирателите ще решат кой ще управлява.

– Навсякъде в Европа, а и не само, „Зелените“ са с по-лява идеология. Защо в България Зелените става част от десния Реформаторски блок?

– Моят отговор е, че „зелената“ политика може да бъде определена и дефинирана през конкретните политически мерки, които се предлагат. Например, ако един бизнес е вреден за околната среда, могат да бъдат предложени данъчни утежнения за този бизнес, което е по-скоро лява политика. Но могат да бъдат предложени алтернативи, които да облекчат данъчния режим за екологичния бизнес, което е дясна политика. Тепърва „Зелените“ ще дефинират своята политика, но има неща, за които тяхната позиция е ясна. След огромни усилия за опазване на Пирин, сегашните управляващи дават заявка, че ще строят втори лифт на Банско, без никаква индикация, че това е икономически съобразно и изгодно от гледна точка на опазване на околната среда.

– Защо десният електорат се разпада, а левият се консолидира?

– Не съм сигурен, че левият електорат се консолидира. В ляво се чуват поне 4 тези. Господин Петър Волгин говори за радикална левица, една група интелигентни млади хора се определят за новата левица и социалдемократи, има индикации около Татяна Дончева и Георги Първанов и има левица около Сергей Станишев. Така че лявото изглежда доста раздробено за момента. Относно дясното, отворът там минава през ясното разбиране на въпроса „Дясна партия ли са ГЕРБ?“. Отговорът на този въпрос би помогнал на дясномислещите хора в България,да се идентифицират по-добре.

– Как интерпретирате вота на недоверие, който ще бъде внесен в четвъртък от ГЕРБ?

– ГЕРБ сериозно трябва да помислят, дали вот на недоверие за цялостна политика не би направил услуга на управляващите. Според решение от 22 октомври 1992 г. на Конституционния съд при искане на вот на недоверие за цялостна политика не може да бъде искан такъв в следващите 6 месеца. Аз не вярвам, че ГЕРБ с цялата си мощ не може да привлече няколко души експерти, които да формулират няколко вота на недоверие в различни сфери подред. По-политически съобразно би било, ако в действителност ГЕРБ работят за свалянето на сегашната власт, да помислят за отделни вотове в отделни ресори.

източник: www.economic.bg

#ДАНСwithme: Вот на недоверие – да, но какъв?

oresharski_kletva

screenshot: bTV

Публикувах този статус в профила си във фейсбук. Преди да успея да пусна текста в блога си, нещата се промениха динамично, но все пак реших да го публикувам и тук.

#ДАНСwithme гласува вече 96 вота на недоверие на кабинета Орешарски. Тази вечер е поредният, 97-ми вот на недоверие. 75% от хората са убедени, че това правителство работи в услуга на тесни икономически кръгове и своите близки приятели. Над 80% от хората искат предсрочни избори, а само 19% искат пълен мандат на управляващата коалиция на ДПС, БСП и АТАКА.

Подкрепата за това правителство е по-малка от механичния сбор на електоралната подкрепа на партиите, които стоят зад него.

Вотът на недоверие извън парламента вече се е състоял. Въпрос на време е това да се случи и в парламента, а парламентарните механизми трябва да бъдат използвани по най-добрия начин.

Не трябва вотът на недоверие да се превърне в защитна стена за БСП и ДПС – според решение на Конституционния съд от 22 октомври 1992 г. след вот за цялостна политика повторен вот не може да се иска за период от 6 месеца.

ГЕРБ, като парламентарна опозиция, която иска да предизвика предсрочни избори, давайки заявка за властта след тях, трябва да намери начин да аргументира своята позиция срещу властта, показвайки слабостите на управлението в отделните ресори, за да може да иска периодично вот на недоверие.

Сред тоталните провали на сегашната власт са кадровата политика, вътрешния ред, националната сигурност, заявките за възстановяване на пагубни за околната среда и икономиката проекти, като Белене, Южен поток и втората кабинка на Банско… Тоест, вместо да направи услуга на БСП, бетонирайки кабинета за 6 месеца, опозицията в парламента трябва да намери начин да „клати“ кабинета чрез периодични вотове на недоверие в различните ресори.

Вот на недоверие за цялостна политика би бил грешен политически ход, ако могат да бъдат поискани отделни вотове в различните сфери на управление на кабинета „Орешарски“. Това е начин да се показва несъстоятелността на това управление, което загуби своите морални основания да управлява на 14 юни 2013 г.

Решение за вот на недоверие трябва да бъде взето и в контекста на предстоящи решения на #КС по казуса Пеевски и исканията за касиране на изборите. Решенията на КС могат да доведат до отнемане на 2 или 3 депутата от #ДПС, с което #Атака ще бъде поставена в неизгодна самоубийствена позиция да подкрепи по-категорично БСП и ДПС. Това би било неизгодно и за БСП. Тоест, ГЕРБ трябва да проявят повече фантазия при искането на вот на недоверие.

ОСТАВКА!

#ДАНСwithme: Пеевски е „лицето“ на протеста

no_peevski

Неизвестен автор

90 дни на протест.

Всичко започна след като в последния работен ден на втората седмица на юни, законодателната и изпълнителна власт демонстрираха завиден законодателен синхрон и назначиха „медийния цар“ Пеевски за шеф на националната сигурност. Преди това прекроиха закона за ДАНС така, че да му пасне, дадоха му достъп до класифицирана информация след процедура, започнала дълго, преди назначаването му.

Всичко се движеше по план до последния ден. 14 юни 2013г, когато започнаха най-продължителните протести, които България помни. За точно три месеца хората поискаха нещо много ясно и го поискаха категорично:

Оставка на първото, след Беров, прононсирано олигархично управление; мафията вън от политиката и властта; ефективни законодателни промени, след предсрочни избори, които да ограничат мафиотизирането на политическата система и икономиката на страната.

С назначаването на директор на ДАНС обаче Пеевски се превърна в „горещия картоф“ на политиците, които го предложиха и избраха. те вече 90 не могат да се разберат кой го е предложил. Не са категорични и дали това е политическо или експертно назначение, защото и в двата случая дължат отговори за това, какви политики стоят зад назначението и какви са експертните качества на новоизбрания.

Затова, те си прехвърлят Пеевски като горещ картоф, потвърждвавайки факта, че отговорът на въпроса кой го номинира Пеевски е по-строго пазена тайна от националната сигурност. Няма отговор и на въпроса кой стои зад кандидатурата, наложена с думите „ако не го изберете, пада правителството„.

Изпуснати и противоречиви фрази на Станишев, Доган, а и други, описват Пеевски като „член на ръководството на ДПС“, „експертна кандидатура“, „политическа кандидатура“, „експертно-политическа кандидатура“, та дори изкарват момчето „Пеевски жертва на Станишев и Местан“, отказвайки да коментар по въпроса дали е олигарх, защото „не са „прокуратура“…

Толкова горещ е „картофът“ Пеевски, че иначе словоохотливите политици, сипещи обвинения в злоупотреби с милиони и какво ли не, свенливо мълчат по казуса.

От самосебе си се откроява фактът, че щом 90 дни цар Пеевски е „неудобното лице“ на политиците и управляващите пред протеста, които не смеят да кажат истината за тайните около номинацията и избора му, значи протестът има все още основание!

Мълчанието около номинацията на Пеевски е мълчание за тежките зависимости на властта от определени икономически групировки и интереси, които трайно и систематично се формираха през всичките години на „прехода“. За съжаление, този „преход“ и резултатите от всичко до сега често имат и откровено съмнителен от законова гледна точка характер.

Силите и зависимостите, скрити зад номинацията на Пеевски се обособиха като четвърти стълб на властта — като големия, могъщ, но невидим четвърти коалиционен партньор на сегашната власт. Фактор, без който не може. Скрит субект, който диктува решения и административни назначения. Премиерът, лидерите на двете управляващи партии, само валидират волята на този невидим партньор с гласовете си. Дори непримиримият „патриот“ Сидеров послушно осигурява необходимия кворум за валидацията на волята на Невидимия.

Управлението на ДПС, БСП и АТАКА продължава крие отговора на въпроса кой назначи Пеевски. Този кабинет и парламентарното мнозинство продължават да са непосредствена причина и основание за продължаването на протеста #ДАНСwithme.

Пеевски е кандидатът и „народният представител“ на скрития кръг, за който никой формално не е гласувал, но който „дърпа конците“ на всичко в България. Толкова силно, че 90 дни на протест и очевидната политическа изолация на България не са притеснителен фактор за тях — подкрепяни само от 19% от избирателите, но нежелани от 80%…

#ДАНСwithme: за подкрепящите ни 80 процента

danswithme_day_one

Неизвестен автор

80% искат предсрочни избори; 65% определят протеста #ДАНСwithme като справедлив; 51% го подкрепят. (клик)

Това е основата, на която трябва да стъпят всички, които коментират протеста критично, или доброжелателно.

За просто плюещите няма нужда да говоря. Те са впечатляващи с две неща: едните, със своята систематична и методична сервилност към силните на деня. Другите са характерни с необяснима си омраза към протестиращите, желаещи положителна промяна. Защо първите плюят омразните им „протестъри“ е ясно — money makes the world go round. Защо вторите, претендиращи да са велики стратези и анализатори, ефективно работят за провала на протестната вълна в България — това е необясним за мен феномен.

Моята цел и разбиране, с което се асоциирам с протестите, е желанието ми да съм полезен за процес, който е сред най-значимите неща, случващи се в България, след 10.11.1989-та.

Последните 24г. на пост-комунистическо, криминално битие раздели България на две.

Едната част, заради икономическата зависимост, от която не им се дава шанс да се измъкнат, или заради тоталната дезинформация, в която са държани от своите политически лидери, се лута в избора между едни и същи поизстинали политически ястия. Тази част лесно залита и към силно претоплената, с леко кисел дъх манджа на поредното „ново лице“, „месия“ и „спасителна алтернатива“. Бареков, Валери Симеонов и други подобни, се готвят да са поредната патерица на някоя от удобните партии – символи или на клиентелизма, или  на олигархичните зависимости.

Втората част е на информираните и непримиримите, които, разполагайки с цялата достъпна в медиите и Интернет информация, са направили своя съзнателен и мотивиран избор и се обявяват ефективно или принципно в подкрепа на протеста #ДАНСwithme и искането за оставка и предсрочни избори.

Добрата новина е, че втората част става все по-голяма. Расте, благодарение на неприкрито наглите действия на партийните елити. За тези 80% говоря. За тях няма съмнение, че мафията в България е завзела държавата и, че партийните върхушки са като плевел — зависими протежета или директни представители на олигархията, които задушават икономиката, политиката и обществения живот у нас.

За тези 80% е важно протестът да успее, а успехът се състои само в две неща: Оставка и предсрочни избори.

А аз лично смятам, че сред перспективните действия, с които може да бъде разбит посткомунистическия олигархичен картел, завзел политически и икономически страната, са следните напълно изпълними цели:

  • Засилване на мажоритарния елемент в изборите, чрез преодолим преференциален праг, позволяващ на избирателите да подреждат партийните листи. Между 0% и 5% максимум;
  • На местно ниво, аз бих защитил дори връщане на избираемостта на районните кметове в София, Пловдив и Варна;
  • Облекчаване на режима на регистрация на партии и граждански инициативни комитети за участие в избори, най-малкото, по отношение на необходимия брой подписи;
  • Регулация и ограничаване на платената политическа пропаганда в обществените и частните медии. Зрителят трябва да знае кога го облъчват с платена пропаганда и кога не. Личната ми увереност е, че всяка форма на платена политическа пропаганда трябва да бъде забранена. В краен случай — приравнена като условия изцяло с комерсиалната реклама;
  • Промяна в закона за политическите партии, с която партийните субсидии трябва да бъдат намалени значително и да преминат в post-payed режим при ясна и стриктна регулация и контрол на разрешените и направените разходи;
  • Проблемът с медийната собственост трябва да бъде решен един път завинаги, при което собствеността на медиите трябва да стане ясна и прозрачна, а възможността за скрито притежание, чрез офшорки — премахната законодателно;
  • Трябва да бъде решен и проблемът с медийната концентрация, като в това число влиза и казусът с цифровизацията, по който срещу България има предприети правни действия;
  • Сред въпросите, които трябва да бъдат решени, в противодействие на медийната концентрация (медийния монопол, около медиите на Пеевски) е и въпросът с финансирането на медийния могул от КТБ на Цветан Василев;
  • Постепенно намаляване на концентрацията на държавните пари в КТБ, започнато от служебния кабинет на М. Райков. За сведение, тази концентрация нарасна за последните два мандата — на тройната коалиция и на ГЕРБ;
  • Законодателно ограничение на възможността за сключване на всякакви договори и сделки с офшорни компании, по които държавата или общините са страна.

Вероятно има и други точки, но тези, ако бъдат изпълнени от следващото Народно събрание и нов Министерски съвет, след предсрочни избори до края на 2013, това ще е едно добро начало, което ще пропука полит-икомомическия картел, завладял България.

#Оставка!

#ДАНСwithme: Отговор от Ханес Свобода на въпрос за клеветническата кампания в България

Swoboda_Portrait

Ханес Свобода. Снимка от Интернет

Публикувам получения от мен отговор (свалете текста в pdf формат тук: Letter_to_Mr_Asen_Genov) от г-н Ханес Свобода, лидер на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент:

Преводът е мой, моля за извинение за възможни неточности:

Уважаеми г-н Генов,

Благодаря Ви много за писмото от 29 август 2013г [български текст, английски текст], което получих с голяма изненада. За първи път ми се случва да прочета обширни репортажи в медиите за Отворено писмо, адресирано до мен, преди самият аз да съм го получил персонално.

Нека първо акцентирам върху това, че няма да коментирам индивидуалните изявления на български депутати. Не смятам, че е необходимо, нито е конструктивно.

Що се отнася до протичащите в България протести, аз не разполагам с никаква информация за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики на която и да било неправителствена организация. До колкото аз знам, хората протестират на улиците, защото са загубили вярата си в политическата система. Задължение на правителството и политическите дейци, включително и опозицията, е да върнат вярата на хората, отчитайки сериозно тяхната загриженост и работейки в посока подобряване на жизнените условия в България, както и на политическата система.

Аз съм отбелязвал в редица изявления във фейсбук, Туитър и уеб страницата на групата на социалистите и демократите нуждата от реформи в България. Българското правителство трябва да докаже, че се вслушва сериозно в загрижеността на хората и работи истински за подобряване на жизнените условия и политическата система в страната.

С уважение,
Ханес Свобода.

Това е и текстът на писмото на английски:

Dear Mr Genov,
Thank you very much for your letter 29 August 2013 which I received with great surprise. It happened for the first time that I read extensive media coverage about an open letter addressed to me before actually receiving it personally.

Let me first stress that I will not comment on the individual statements and opinions of
Members of the Bulgarian Parliament. I find it neither necessary nor constructive.

As for the ongoing protests of the Bulgarian citizens, I do not have at my disposal any
information as to the illegal activities, secret financing or anti-democratic practices of any nongovernmental organisation, be it Bulgarian or international. As far as I am concerned the people in the streets demonstrate because they have lost faith in the political system. It is the job of the government and all political actors, including the opposition, to give the people back their faith by taking their concerns seriously and working towards the improvement of the living conditions in Bulgaria as well as the political system.

I have underlined in numerous statements, on Facebook, Twitter or S&D Group webpage the necessity of reforms in Bulgaria. The Bulgarian government must prove that it is listening to the peoples’ concerns and is taking them seriously and that it is genuinely working to better the living conditions and improve the political system in Bulgaria.

Respectfully yours,
Hannes Swoboda

#ДАНСwithme: Роджър поиска #ОСТАВКА на международното положение

waters_ostavka

© И. Ружин (чрез Ж. Томс)

По време на концерта си „Стената“ в София, легендарният музикант Роджър Уотърс отправи общо и абстрактно послание към цялото човечество. Към всички хора. В миналото, настоящето и бъдещето!

Крайно недоволен и разочарован от международното положение и поотслабналата дружба между народите,  Уотърс изписа „#ОСТАВКА“ на импровизираната стена по време на концерта си. Това послание нямаше конкретен адресат, въпреки, че редица напълно обективни медии, заслужаващи уважение и доверие, веднага разконспирираха като негови реципиенти не друг, а президента Плевнелиев и британския премиер Камерън.

За нас е извън всяко съмнение, че това послание беше универсално и неперсонифицирано, без никакъв местен контекст, дори беше извадено от него. „ОСТАВКА“-та беше изписана за идните поколения. Надписът се появи написан на кирилица, разбира се, за да е ясно, че „и ний сме дали нещо на света„.

Изписвайки „ОСТАВКА“, Роджър призова всички ни, цялото човечество, да бъдем по-добри един с друг и да решим проблемите с гладувашите в страните третия свят… Символичното послание, което, разбира се, няма нищо общо с протестите в България, възпроизвежда не друго, а капсулите с пожелания и послания, които новоприетите, заклели се под портрет на другаря Живков пионерчета заравят в земята или пуснат на дъното на океана…

Разбира се, музикантът има предвид всеки друг бъдещ управник, но не и премиера Орешарски…

Я, моля ви, не ставайте смешни, другарки и другари!