Референдуми

Срамът „20.225% активност“

20.225%

Това съобщи Централната избирателна комисия… След едномесечна (дез)информационна кампания и политически напъни, след два дни трескаво смятане ЦИК отсече: „20.225% активност“.

Всички са доволни. Всички са спечелили, а опонентите им — загубили… ГЕРБ не загубиха, но май и не спечелиха. БСП не успя да ги разгроми смазващо преди парламентарните избори.

БСП преброиха твърдоглавите си избиратели. Дори отчетоха и стотина хиляди повече от подписалите се в подписката, които се завлякоха до урните да отговорят както столетницата поиска. Не успяха да се изложат изцяло, но ще се хвалят и ще лежат на тази кълка до изборите през лятото…

И Кунева спечели. Никой няма да я упрекне, че не е успяла да мобилизира хора за бойкота. Ще сгреши обаче, ако разчита на подобен успех на изборите за 42-ро НС. А бойкотът й е повече от логичен, при условие, че „принадлежи към хората, подкрепащи ядрената енергетика и АЕЦ „Белене“, но разчита и на модерни, зелени гласове…

Сините пък потриват доволно  ръце, вероятно дори се радват на едни близо 550 хиляди „десни“ гласа. Предполагам обаче, че ги е страх да се замислят колко от тях са си техни и колко са една идея по към центъра…

Парадоксално, без публично участие чрез медиите, в информационната кампания, спечелиха и Зелените и техния инициативен комитет. Ясно е, че мъгляво формулираният и съмнително законен, включващ повече от два отговора въпрос не изясни дали българите искат или не искат ядрена енергетика. Тоест, тази тема тепърва ще се политизира, а всяка бъдеща авария или политическо действие в развитите демокрации срещу атоните централи ще ги приближава все повече до реалния политически дебат и живот.

Спечелиха и от ВЕИ сектора – тепърва ще се говори те ли продават тока скъпо, или регулаторите и разпределителите паразитират върху системата.

Загубиха само гласоподавателите. Загубиха от огромната злоупотреба с иначе положителния инструмент на референдума. Загубиха, защото политическата класа реши да го употреби като (пред)изборен инструмент, а не като инструмент за допитване до народа. За тази злоупотреба солидарно отговорни са БСП, че замислиха манипулацията и ГЕРБ, че я профанизираха. Виновни са обаче и всички тези, които имаха ресурса да сезират Конституционния съд, но не го направиха.

Още по-трагично ще е, ако тези 20.225% са натаманени, а не реални. Без значение нагоре или надолу е дърпано. От това ще загубим дори повече от всички досегашни изборни манипулации. Солидарно отговорни ще са всички: партиите, конституирали ЦИК, президентът, назначил комисията и всички членове на изборната администрация, които си траят от избори до избори като комунисти на разпит и никой от тях не иска да изобличи порочната практика.

За едната заплата или Бог знае защо…

Още по темата при Комитата или в няколко интересни видео коментара в извънредното издание на Гневните „Аз нали ти казах?!“

Изгорените подписи и измамените електорални единици

Image

Инициативният комитет „Зелени атренативи против АЕЦ“ не се състоя. Държавните органи, в лицето на Централната избирателна комисия и Върховният административен съд не пожелаха да го легитимират. Първите, след проверка на подписите в ГРАО, заличиха първоначалната регистрация, а административният съд, с решение, което противоречи на собствената му практика, не позволи на комитета да допълни подписката с няколко стотин недостигащи подписа…

Противоречиво, защото варненската партия „Нашият град“ получи „втори шанс“ от съда, благодарение на което спечели три места в общинския съвет. Нищо, че после прокуратурата започна досъдебно производство за фалшификация

Втори шанс обаче „Зелените алтернативи“ не получиха. Защо само ВАС си знае…

Така, инициативният комитет остана с близо 2000 допълнителни подписа… Да, но самият инициативен комитет вече не съществува. Подписите не са в ЦИК…

Тоест?

Трябва да бъдат унищожени. Те вече не са нужни!

Повече от 7000 преди, близо 2000 резерва — волята на 9000 българи бе потъпкана с едно противоречиво и нелогично решение на ВАС.

Воля на хора, които искаха в дебатите за референдума да се чуе ДВОЙНО НЕ! 

НЕ на Козлодуй и НЕ на нова АЕЦ. 

НЕ на ядрената енергетика.

Това беше волята на 9000 души, които казаха с подписите си, че въпросът за ядрена енергетика е морален и етически, а не полит-икомонически или енергетичен.

Но съдът им запуши устата. Запуши и ушите на българите.

А днес Министерският съвет най-вероятно ще приеме такива цени за участие в информационната кампания, че референдумът ще заприлича на типични български избори — платежоспособният ще доминира и ще наложи мнението си на електората.

Вместо да освободи дебата и да го направи достъпен за всички поне в обществените медии, които така или иначе се издържат от бюджета, сиреч, от данъците на електората.

Устата на „Зелените алтернативи“ и на подкрепилите ги 9000 граждани ще бъде плътно запушена.

Така, волята и подписите на 9000 души изгоряха, преди дори да са влезнали в употреба.

Изгори ги държавата, чрез своите институции.

Инициативният комитет просто показа това.

Някои ми писаха лично. Обидени. Техният подпис бил изгорял, запален от „Зелените алтернативи“…

Разбирам обидата ви. Понеже аз събрах малка част от подписите, искам да ви се извиня. Но не заради „Зелените алтернативи“.

Заради ВАС… Извинявайте! Вашите подписи „изгоряха“ заради решението на съда!

Допирните точки за референдума

npp_reactor

Ядро на атомен реактор. Снимка: onlyhdwallpapers.com

ВАС окончателно запуши устата на „Зелените алтернативи против АЕЦ„. Отряза ги, въпреки че позволи на „Нашия град“ да внесе липсващите подписи, с което позволи на „Партията на ТИМ“ да участва в изборите през 2011 и да спечели 3 места в общинския съвет на Варна. Според варненската прокуратура, списъците с подписите са фалшифицирани, но последици няма, а изборите не са касирани, нито са обжалвани.

Думата ми е за ВАС. Същият ВАС, който пусна „Нашият град“, но спря „Зелените алтернативи“. Няма логика, според която това решение, противоречащо на собствената му практика, да е правилно и оправдано.

Така или иначе, „Зелените алтернативи“ са със запушена уста.

Дори да бяха допуснати, не е ясно как щяха да участват в дебатите в медиите, защото БНТ и БНР вече точат балтиите и пишат ценоразписите за участие и отразяване на кампаниите.

Така де! Референдум се задава. Ден година храни.

Какво обаче загуби обществото с това противоречиво и несправедливо решение?

Обществото загуби възможността да бъде информирано възможно най-обективно за:

  1. Рисковете и вредно въздействие ядрената енергетика върху здравето на хората и върху околната среда;
  2. Неясните перспективи пред яднената енергетика. Например, за предполагаемите бъдещи цени на Урана;
  3. Пълна неяснота какво ще се случи с високо радиоактивните отпадъци — въпрос, на който депутат от ГЕРБ отговаря с „Това е непосилна за България задача„;
  4. Реалните цени на „атомния“ ток. (Ако Белене струва 10 милиарда евро, колко би струвал 1 мгв*ч?);
  5. Реалните и изпълними енергийни алтернативи на ядрената енергия;
  6. Реалните алтернативни концепции за енергийна стратегия, енергиен пазар и енергийни мрежи…

Вероятно въпросите могат да бъдат дописани, но и тези са достатъчни, да ги обединим в триосновни групи:

ЦЕНА НА „АТОМНИЯ ТОК“, БЪДЕЩЕ НА „АТОМНИЯ ТОК“ и „РИСКОВЕ И ОПАСНОСТИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА „АТОМНИЯ ТОК“

Да се върнем на референдума и инициативните комитети. В момента те са два: на ДСБ и на ЕНП.

Въпреки, че аргументите на ДСБ и ЕНП са икономически и геополитически, не ми е известно политиците от тези партии да отричат необходимостта от серизен дебат и действия за повишаване на сигурността и ограничаване на рисковете при тази опасна и замърсяваща технология.

Аргументите на Зелените алтернативи са аналогични, но много по-остри и категорични: технологията е високо рискова, с нарастваща себестойност и все по-тесен хоризонт и перспективи за развитие в световен мащаб.

Очевидно е, че това са трите допирни точки между трите инициативни комитета:

1. висок риск; 2. висока себестойност; 3. липса на перспектива за развитие.

Тези допирни точки могат да послужат за основа за взаимодействие между политици и граждани, така че резултатът от референдума да е разумен — болшинството да отговори на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова атомна централа?“ с „НЕ“.

Така, плановете на политическия картел за нови комисионни и корупционни практики ще бъдат осуетени поне частично, а разделението по оста „АЕЦ Белене“ може да послужи като обединяващ фактор преди парламентарните избори през 2013.

Въпрос на здрав разум е трите инициативни комитета да намерят общ език. Надявам се, че го притежават!

Ако Исландия беше България…

Снимка: Wikipedia

Не мога да си обясня защо мейнстрийм медиите в България не коментират референдума в Исландия?.. Нима не го смятат за важен, или има друга, скрита причина, поради която политически и корпоративно зависими средства за масова комуникация у нас не искат да коментират един безпрецедентен акт, който съвземащата се от държавен фалит Исландия провежда?..

Какво имам предвид?

Исландците, след пряк избор между 522 кандидата, излъчиха 25, които, от своя страна, формираха Конституционен съвет. Органът, комуникирайки дейността си в социалните мрежи, създаде проект за Конституция.

Вчера, 20 октомври, беше проведен референдум, на който исландците казаха мнението си за проекта за основен Закон на страната си.

Уверен съм, че оценките на това събите ще варират от „изключително демократично действие“ до „крайно популистко решение“.

Ако приемем, че представителната декомрация е добро решение на задачата за управление от името на народа, в негов интерес и според волята на суверена, то, преди да бързаме да определим исландския проимер като исторически демократичен прецедент или откровен популизъм, нека направим експеримент.

Експериментът, който предлагам, е да преизчислим исландския случай в български мащаб. Механично, запазвайки пропорцията, 25 души, избрани между 522, в български вариант би означавало, че евентуален нов Конституционен съвет на България, подобен на исландския, би включил 586 души, пряко избрани между 12234 кандидата.

Изготвеният продукт — проект на Конституция, е предаден за разглеждане от исландското Народно събрание, състоящо се от 63 народни представители. Пропорционално, за България, подобно Велико народно събрание би включило 1476 депутата

Разбирам, че сравнен механично с други държави, българският парламент вероятно би съдържал и много по-малко представители от сегашните 240, но в момента сравняваме един демократичен акт на държава, в която има осъдени политици за банкрута на страната, предприемаща стъпки да излезе от кризата, в която е била въвлечена и благодарение на политическата си класа.

Понеже думата ми е за това, дали подобен политически акт представлява израз на съвременен демократичен подход или пък е чист популизъм, си позволих да направя това механично сравнение, за да можем, пречупвайки събитието през призма и в мащаб, които са близки до нашите, да преценим до колко подобен сценарий би проработил в среда, която познаваме.

Личното ми мнение е, че ако социологията в България ползва 1000 души като достатъчна основа за представителна извадка и ако средно 31250 излъчват 1 депутат, като това се счита за напълно достатъчно за да може представителната демокрация у нас да функционира, то, механично сравнено, 586 души, представляващи всеки по 12798 свои сънародници, е много повече представително и демократично, от колкото съществуващата в момента ситуация

Така че, съдейки, казвам го за пореден път, по чисто механично формирана основа за сравнение, последното нещо, което би ми хрумнало е да определя това политическо действие като популизъм.

Друг въпрос е какъв ще бъде крайният продукт, най-малкото, защото референдумът, проведен на 20 октомври в Исландия няма да приеме или отхвърли самия проект за нова Конституция, а ще бъде ползван от техния парламент. Но това, както казах, е друга тема.

А самият проект за конституция, създаден с дискусии в социалните мрежи, може да прочетете на английски тук (в pdf формат).

Междувременно станаха известни резултатите от отговорите на 6-те въопроса  на исландския референдум (превеждам ги без претенция за прецизен превод):

  1. Искате ли предложенията на Конституционния съвет да формират основата на проекта  за нова Конституция — ДА 66.3%, НЕ 33.7%
  2. Искате ли природните ресурси, които не са частна собственост да бъдат обявени за национална собственост в новата Конституция — ДА 82,5%, НЕ 17.5%
  3. Искате ли да има разпоредба в новата Конституция установяваща национална църква в Исландия — ДА 57.5% НЕ 42.5%
  4. Искате ли в новата Конституция да има разпоредба, която да оторизира преизбирането на индивиди в  парламента повече от колкото се предвижда в момента — ДА 77.9% НЕ 22.1%
  5. Искате ли в новата Конституция да има разпоредба, която да дава еднаква сила на гласовете, подадени във всички части на страната — ДА 63.2% НЕ 26.8%
  6. Искате ли в новата Конституция да има разпоредба, която да дава право на определен брой от електората да изисква дадени пробеми да се решават с референдум — ДА 72.2% НЕ 27.8%