„ДА СЕ ИНИЦИИРА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ИЗТОЧНА УКРАЙНА КЪМ РУСИЯ“ – част 3 част

Снимка от Интернет

Сайтът „Новая газета“ публикува документ, за който се предполага, че е заведен в деловодството на Кремъл в периода 2-14 февруари 2014г. Предложението е съставено във времената, когато Янукович все още беше президент на Украйна.

Преди време публикувах Първа и втора част на текста. Това е Трета част на документа:

3. Конституцията на Украйна по никакъв начин не може да бъде механизъм за легитимен старт на интеграция на украинските източни територии и Крим  в държавно-правовото поле на Руската федерация

Както гласи член 71 от Конституцията на Украйна, въпросите за  изменение на  нейната територия се решават  единствено от всенароден референдум.При това,  съгласно член 72 от Конституцията на страната, референдумът се обявява по инициатива на не по-малко от  три милиона украински граждани справо на глас, при условие  подписите за референдума да са събрани в поне две трети от областите и поне по сто хиляди подписа във всяка област.

Обаче, колкото и  парадоксално да звучи,  създадена е правова основа – системата на  руско-украинските  еврорегиони, влизащи в  Асоциацията наевропейските погранични региони, (която от своя страна е колективен член на Асамблеята на европейските региони). Така, в еврорегиона «Донбас» влизат Донецка, Луганска, Ростовска и Воронежска области, в еврорегиона «Слобожаншчина» — Харковска и Белгородска области, в еврорегиона«Днепър» — Брянска и Черниговска области и пр.

Русия, използвайки легитимните от гледна точка на ЕС правови инструменти на еврорегионите, трябва  да успее да сключи договори за гранично и трансгранично сътрудничество, а после да установи директни държавно-договорни отношения с тези украински територии, в които са налице устойчиви проруски електорални симпатии.

Първо  —  с Република Крим, Харковска, Луганска, Запорожка, Николаевска, Днепропетровска и в по-малка степен степен —  с Херсонска и Одескаобласти. (От този списък преднамерено — и доста условно —  са извадени Сумска област и Донецка област. Първата — предвид  доста силнотоелекторално влияние на партията «Батькiвщина» Втората — заради тесните делови и политически връзки на  местния бизнес-елит, начело Р. Ахметов, с редица представители опозиционния олигархичен алианс, които имат тук мащабни интереси.

Местните елити повече от всякога са мотивирани в полза на новите интеграционни инициативи на  Руссия. Преди кризата източноукраинските элитипредпочитаха «слаб Киев» и «силна Москва», но сега, под заплахата да изгубят «всичко», те не смятат да чакат безропотно масирани чистки, (в товачисло и заради натрупаните в центъра «икономически» компромати за тях), които централната власт неизбежно ще предприеме, независимо от това каквиполитически сили ще участват в «новия киевски консенсус» след оттеглянето на В. Янукович от поста на президент на  Украйна. В дадените условия те саготови да жертват «независимостта си».

Текущите събития в Киев убедително показват, че времето на пребиваването на Янукович във властта може да  приключи всяка минута. Поради това времето на Русия за адекватна реакция става все по-малко. Количеството на  загиналите  в безредиците в столицата на Украйна свидетелства за  неизбежност на  гражданската война и невъзможност за консенсус при запазване на  Янукович на президентския пост. При тези условия

Изглежда правилно да се заложи  на центробежните стремежи на  различните региони в страната, с цел, под една  или друга форма, да се инициира присъединяване на  източните ѝ области към Русия. Доминантни региони за тези усилия трябва да станат Крим и Харковска област, в които вече съществуват достатъчно силни групи, поддържащи идеята за  максимална интеграция с РФ.

Следва:

4. Разбира се, получавайки подкрепата на Крим и някои източни територии, Русия ще бъде принудена на понесе много обременяващите я в сегашното й положение бюджетни разходи.

Благодаря на Т.П. за превода!

„Да се инициира присъединяване на Източна Украйна към Русия“

Снимка от Интернет

Сайтът „Новая газета“ публикува документ, за който се предполага, че е заведен в деловодството на Кремъл в периода 2-14 февруари 2014г. Предложението е съставено във времената, когато Янукович все още беше президент на Украйна.

Текстът е публикуван с малки съкращения:

1. При оценка на политическата ситуация в Украйна следва да се изхожда от признанието на първо място за банкрута на президента В. Янукович и неговата управляваща „фамилия“, който стремително губи контрол над политическите процеси.

На второ място, парализата на централната власт и отсъствието на ясен политически субект, с който Руската федерация да може да води преговори; на трето място, не голямата вероятност да се появи такъв консенсусен субект след предсрочните парламентарни и президентски избори, анонсирани от В. Янукович на 4 февруари същата година.

Ако в Русия олигархията се балансира с мощен чиновнически апарат, то в Украйна държавният апарат видимо е по-слаб от илигопола и той, подобно на публичната политика, е подконтролен на олигарсите. Точно олигарсите (Р. Ахметов, Д. Фирташ, И. Коломойский и др.) управляват киевските политически общности, вклучая Върховната Рада и системната опозиция. Несистемната опозиция (т.нар. Майдан) е извън контрола на системната опозиция. Тонът тук го задават „полевите командири“ (в значителната си част – футболни фанатици и представители на криминалитета), които не се ползват с електорално влияние и, доколкото се вижда, са подконтролни на няколко олигархични групировки, но в значителна степен на полските и британските спец служби. При това, много от олигархичните групи финансират Майдана за да се „подсигурят“ (в оригиналния текст: „не класть яйца в одну корзину“).

Президентът В. Янукович – човек с невисоки морално-волеви качества. Той се бои да сдаде поста и едновременно с това е готов да „разменя“ силоваците срещу гаранции за запазване на поста на президент и неприкосновеност, след като се оттегли от този пост. Междувременно, частите на „Беркут“, които бяха използвани да подтиснат безредиците в Киев, сформирани главно от хора, раждани в Крим и източните области. По мнението на местните наблюдатели, всички опити на приемника на Янукович да организира репресии срещу МВР и СБУ (Службата за сигурност на Украйна), в качеството на наказания за потъпкване на Майдана, неизбежно се сблъскват с жестока силова реакция. Дори повече, нееднозначната позиция на украинската армия, която, по думите на сътрудника на министерството на отбраната на Украйна, е „заключена в казармите, а офицерите охраняват складовете с оръжия, за да не попадне то в ръцете на наемниците, не дай Боже, които ще почнат да стрелят един в друг…“

<…>

Предсрочните парламентарни и президентски избори могат да станат причина за нов цикъл на митинго-щурмовашка гражданска война, задълбочаване на „източно-западния“ електорален разкол и, в крайна сметка, ще ускорят дезинтеграцията на Украйна.

Резвитието и решенията на Мюнхенската конференция (по проблемите на сигурността, проведена в Мюнхен на 31 януари – 01 февруари 2014г. б.пр.) дават основание да мислим, че Евросъюзът и САЩ допускат дезинтеграцията на страната и дори не смятат такова развитие на нещата за извънредно. Концепцията на „поетапното“ поглъщане на голяма източноевропейска държава не само, че се артикулира публично, заедно с официалните говорители на ЕС, но намира поддръжка сред украинските елити.

Ще вземе ли участие Русия в тази геополитическа интрига?

2. Росийската политика по отношение на Украйна най-накрая трябва да стане прагматична.

Първо, режимът на В. Янукович окончателно банкрутира. Неговата политическа, дипломатическа, финансова и информационна подкрепа от Руската федерация вече няма никакъв смисъл.

Второ, в условията, в които епизодична гражданска война, под формата на градски герили от т.нар. „поддръжници на Майдана“, срещу ръководствата на редица области в източната част на страната стана факт, а дезинтеграцията на украинската държава по линия на географското разделение на регионалните алианси „Западните области, плюс Киев“ и „Източните области, плюс Крим“, станала част от политическия дневен ред — в тези условия, Русия в никакъв случай не трябва да ограничава своята политика в Украйна само до опити да влияе на киевския политически процес и отношенията на системната опозиция (Яценюк, Кличко, Тягнибок, Порошенко и пр.) с Еврокомисията.

Трето, в условията на почти пълна парализа на централната власт, неспособна даже под заплахата от банкрут и при отсъствие на средства в националната компания „НАфтогаз“ да плати русийския газ, да формира отговорно правителство, Русия просто е длъжна да се намеси в геополитическата интрига на Европейското общетсво, насочена срещу териториалната цялост на Украйна.

Преди всичко заради това, че нашата страна рискува да загуби не само украинските пазари за продажба на енергоносители, но, което е доста по-опасно, даже косвен контрол над газопреносната система на Украйна. Това ще удари върху позициите ОАО „Газпром“ в централна и Южна Европа, нанасяйки огромни щети на икономиките на нашата страна.

Следва (в следващата публикация):

3. Конституцията на Украйна при всички случаи е неспособна да стане механизъм, с помощта на който би могло по легитимен начин да започне интеграцията на източните територии на Украйна и Крим в държавно-правовото поле на Руската федерация.

Украйна и референдумът за Крим — между законността и пропагандата

Руска ракетна установка „Буратино“, ползвана от сепаратистите

Русия блокира резолюция на ООН, с която т.нар. Референдум за отделянето на Крим и присъединяването му към Руската федерация щеше да бъде обявен за незаконен.

Русия не призна Косово като независима държава, въпреки че проруските защитници на анексията на Крим дават Косово за пример, оправдаващ действията на Кремъл в Украйна. Аргументите, с които Русия се противопоставя и подема кампания срещу акта на независимост на Косово са „нарушаване на суверенитета на република Сърбия“ и редица международни документи.

Запомнете тези два факта. Важни са.

Конституцията на Украйна залага ясна рамка в своите членове 73, 133, 134 и 135, според която Автономна република Крим и Севастопол са административно-териториална част от Украйна. Конституцията е категорична: промяната на държавната граница става след всенароден референдум.

Фактологически, ето какво се случи в Украйна по дати, което има пряко отношение към казуса с анексията на Крим:

21 февруари 2014: Парламентът на Украйна възстановява Конституцията от 2004г. Говорим за три основни редакции на Конституцията на Украйна — тази, от 1996, редакцията от 2004 и промените от 2014. Трите редакции не засягат и не променят въпроса със статута на Крим като автономна република и особения статут на град Севастопол. При трите редакции те остават административно-териториална част от Украйна. Промените от 2004 и 2014 засягат правомощията на Върховната рада на Украйна и изпълнителната власт;

23 февруари 2014: Александър Турчинов, председател на Върховната рада, подписва Закона за възстановяване на редакцията от 2004г. Предният ден Радата възприема, че тогавашният президент Янукович, който не е в Киев, се е самоотлъчил от изпълнение на задълженията си;

23 февуари 2014: Върховната рада на Украйна отменя Закона за основите на държавната езикова политика (доста демократичен, според мен, закон, в тази му част, която дава статута на „регионален език“ в 13 региони в Украйна, в които над 10% от населението говорят на руски). Законът е спорен и до ден днешен не е подписан от президента. В същото време не е наложено вето и законът фактически е в режим на изчакване.

11 март 2014: Кримският парламент и градският съвет на Севастопол приемат Декларация за независимост;

15 март 2014: Русия блокира резолюция на ООН, с която предстоящият на следващия ден „референдум“ за отделяне на Крим щеше да бъде обявен за незаконен;

16 март 2014: В Крим се провежда „референдум“, при който алтернативните въпроси са дали Крим да се присъедини към Руската федерация, или да се възстанови Конституцията на Крим от 1992 и за статута на Крим като част от Украйна. Не съществува опция да се запази сегашният статут на полуострова;

21 март 2014: Президентът на Руската федерация, Вл. Путин, подписва Указ за присъединяване на Крим и Севастопол към Руската федерация. Формално, Путин се допитва до Конституционния съд на Русия дали този акт е конституционносъобразен и отговорът на КС е положителен.

Това е фактологическата обстановка на събитията, около анексът на Крим от страна на официална Москва.

В усилията си да оправдаят и придадат законов вид на действията на Кремъл, поддръжниците на Путин правят несъстоятелни сравнения с провъзгласената през 2008 от Косово независимост. Дори повече, те се позовават на консултативно решение за Косово на международния съд по справедливостта, основен юридически орган на ООН.

Важно е да се отбележи, че Съдът по справедливостта взема два вида решения: консултативни (искане за консултативен съвет) и решения при спорни случаи. Консултативните решения нямат задължителен характер. При спорните случаи страни по делото могат да бъдат само държави, при изрично изразено приемане на решенията на Съда.

Искането на Сърбия е за консултативно решение по случая с Косово. Решение по съдебен спор би било обвързващо.

Въпреки консултативното решение, с което Съдът на ООН признава независимостта на Косово, Руската федерация не признава независимостта на Косово до днес.

Това обаче не пречи на защитниците на присъединяването на Крим и Севастопол към състава на РФ да дават Косово за пример.

Сравнението на Крим с Косово е некоректно. Защо?

Има най-малкото 5 причини, поради които сравняването на Крим и Севастопол с Косово е манипулативно и лъжовно. Те са:

1. В Косово имаше „систематичен терор, убийства, изнасилвания, палежи и тежко малтретиране“ на етнически албанци. За мнозина, тези действия на режима на Милошевич съставляват геноцид над албанския етнос. Съдът на ООН не признава тези действия за геноцид, но ги приема за „насилствено изселване от Косово“;
2. В Косово, като част от Сърбия, при режима на Милошевич, етническите и културните права на етническите албанци бяха почти изцяло ограничени;
3. Косоварите се бореха за независимостта си почти без чужда военна помощ, за разлика от многохилядните руски военни части, съсредоточени в Севастопол преди референдума, които фактически участват във войната на територията на Украйна;
4. При провъзгласяването на независимостта на Косово Русия пое международна кампания срещу този акт;
5. За разлика от Косово, ООН бе на крачка от това, да не признае „референдума“ за законен и самата Русия блокира това решение.

Руската Конституция (чл. 65 ал.1) формално позволява на президента на РФ да подпише Указа за присъединяване на Крим и Севастопол, препращайки към Федералния закон за реда за приемане на нови субекти в състава на Руската федерация (глава 2, чл. 6). Според разпоредбите на този закон, това може да стане само по инициатива на правителството на другата държава, желаеща това да се случи.

В заключение, става ясно, че:

1. Обстановката в Украйна с нищо не застрашава рускоезичното население на Крим и Севастопол. Нищо не предпоставя подобни крайни, неконституционни действия от страна на управата на Автономната република и града със „специален статут“ Севастопол;
2. Проведеният референдум е в нарушение на Конституцията на Украйна, което го прави незаконен и невалиден;
3. Референдумът е проведен фактически в състояние на окупация от страна на руски военни части;
4. Решението на Радата на Крим е взето под военен натиск, както признава един от сепаратистите, Игорь Стрелков;
5. Указът, подписан от Путин, макар и формално, според решение на КС на РФ, в съответствие с Конституцията на федерацията, фактически суспендира Конституцията на Украйна и нарушава нейния суверенитет и легитимира нелегитимно решение на Радата на Крим и градския съвет на Севастопол;
6. Практически, ООН счита референдума за незаконен, но Русия сама блокира това решение, налагайки вето.

Без коментар

Характерът на военните действия в Украйна показва, че те се водят с участието на професионални военни на страната на сепаратистите. Руското военно присъствие и логистична помощ от страна на Русия за сепаратистите е несъмнена, а засилването на руското присъствие там е признато и от Путин. При това, признава го (поне) два пъти, вкл. и във връзка с провеждането на референдума. Това е отделна дълга тема, за която може да пиша друг път.

Безспорно за мен е, че всичко това говори еднозначно за военна интервенция, окупация и анексия на Крим и Севастопол чрез военна сила от страна на Русия.

Не само нашата милиция ги пази — разпитът на един руски художник

Пьотр Павленский. Снимка: snob.ru

Пьотр Павленский е руски художник. Популярен е с няколко акции, при които си зашива устата, увързва се в бодлива тел и си приковава теститите към паветата на Червения площад. Последната му акция се нарича „Свобода“. Акционистът струпва и запалва автомобилни гуми на Малый Конюшенный мост в Петербург. Задържан е. В хода на разследването му е повдигнато обвинение във вандализъм. Това е част от разговорите му със следователя, възстановени от художника. Публикувам разговора със съкращения:

Следователят: Разбирам, че това е изкуство и нищо против изкуството нямам. И нашата държава няма против изкуството. Сега не сме през 80-те. Не сме във времето на Съветския съюз. Но трябва да разграничите изкуството от противоправните действия.

Павленский: Всъщност, няма граница. Противоправните действия — това е риторика, в която се опитват да напъхат изкуството.

С: Ами ако после, не дай си Боже, убиете някого?

П: Аз много внимателно се отнасям към чуждия живот, дори месо не ям!

С: А подпалването на гумите на архитектурното съоръжение? Хайде да си признаем, че Малый Конюшенный мост е архитектурно съоръжение. Разбирам, да беше улица…

П: Паважът е направен от гранит. Гранитът е огнеустойчив, не е дърво. Мостът не е дървен. Ако беше в парка, дърветата можеше да се запалят, но това е гранит. Камък.

С: Работата не е в щетите, а в самото оскверняване. Това е, като да седнеш и да се изсереш върху мавзолея…

П: А какво разбираме под „оскверняване“? Да оскверниш е да унищожиш нещо. Унищожават се обществените взаимоотношения между две общества — руското и украинското.

С: Вие твърдите, че се опитвате да помирите обществата, а аз говоря за примитивно подпалване на гуми. Никой не преследва хора заради нравствените им убеждения. Преследват ги заради подпалване на гуми.

П: Вие се опитвате да натикате символическия жест в някаква формулировка. Така може да се опитате да натикате стихотворение. Това не е лист хартия. Тази повърхност е многостранна.

С: Тази плоскост се разследва и се третира от гледна точка на Наказателния кодекс и законодателството.

П: Добре, но точно тази плоскост се явява предмет на изкуството. На политическото…

С: Зарежете изкуството, особено политическото. Дайте по-добре да не смесваме изкуството с лайната…

П: А какво разбирате Вие под изкуство?

С: Изкуството, като част от живота…

П: Изкуството са визуалните кодове. С тях специално работим ние!

С: Този акт като изкуство го оценявате само Вие, но другите хора оценяват този акт не като изкуство, а като вандализъм.

Мостът. Снимка: snob.ru

П: За това трябва да питаме другите хора. Има много хора, с различни мнения…

…По отношение на акта на вандализъм: политическото изкуство е работа с различни инструменти. Например, средствата за масово осведомяване. Някъде те са пропаганда. Влияние върху мисленето на хората. Вандализъм ли е или е произведение на политическото изкуство — за това става дума. Медиите вече се съгласиха, че това е произведение на изкуството. Това е контекстуализация. Пренасяне на контекста в информационното и символическото поле. Мостът, на който бях днес, не е разрушен. Не е увреден. Затова, това вече е дейност в символическото поле.

С: Да дам пример: идвам след пет години някъде, където е „Троицата“, където е Рубльов. Вадя ножа и режа. После казвам, че това е изкуство…

П: Вие постоянно давате пример с конкретно физическо разрушение. А аз говоря за работа в символическото поле…

… Трябва да разбираме контекста на случващото се. Ако Вашият пример е акт на политическо изкуство, той трябва да носи политически контекст…

С: Ние имаме законодателно право. Там са описани конкретните действия, за които човек носи или не носи отговорност. Аз за такова действие щях ли да нося отговорност?

П: Мисля, че някой орган на властта би могъл да наложи наказание, но няма да е ясно дали постъпва правилно този орган на властта, разглеждайки случая фрагментарно, извън контекста на случващото се.

С: В Наказателния кодекс са описани обстоятелствата, изключващи престъпност на деянието: неизбежна самоотбрана, визическа или психическа принуда, обоснован риск, изпълнение на заповед… Всяко действие може да се разглежда през тази глава на Кодекса. Ударил съм дете, счупил съм му крак, за да го спра да не изтича под влака. Прострелял съм го в крака… Боли го, но съм предотвратил смъртта му. А гумите на моста какво са предотвратили?

П: Студената войда между обществата. В дадения случай — руското и украинското. Студената война не е нужна на обществата. Те не трябва да воюват и да се ненавиждат. Ако Наказателния кодекс не предвижда това — той е несъвършен!

Следва… 🙂

Цветовете на победата и лентичките (Още по темата с Георгиевската лента)

Превод от блога на Ал. Навални

Слушайте, нека по-младите ни съграждани, които крещят “Дедите ни са воювали!..” (въпреки, че дедите им, чисто времево не биха могли да са воювали), са уверени в това, че Георгиевската лентичка е символ на победата във Великата Отечествена Война.

Но ние, тези, чиито деди наистина са воювали и които помним, сме длъжни някак да се придържаме към историческата истина. Иначе, както “Единна Росия” обича да казва, произтича някаква фалшификация на историята.

Ето, аз съвсем нормално се отнасям към Георгиевската лентичка, въпреки, че по смисъла на това, че я завързват навсякъде, по-уместно е да я наречем “ГВардейска лента, но тя по никакъв начин не се явява символ на Победата на 9-ти май.

Спомняте ли си как с баба си или дядо си сте ходили на военен парад по времето на СССР? Имаше ли там Георгиевски ленти?

Аз редовно ходех с баба ми в парка “Горки”, където тя се виждаше с хората, от своя полк. По-голямата част от живота си съм преживял по военните градчета, където, както сами разбирате, Денят на победата е особен празник. Никакви Георгиевски ленти там нямаше.

И Гвардейски нямаше всъщност. Въпреки че например Таманската дизивия, където служеше баща ми, е гвардейска. Знакът “Гвардия” си го спомням отлично.  Той беше дефицитен. Войниците пред уволнение биха дали за него всичко.

Гвардейски знак. От блога на Навални.

Вероятно е да е имало някакви ленти, приличащи на Георгиевските, върху знамената. Не си спомням. Но НИКОГА “Георгиевската лентичка” не е била значим символ на 9-ти май.

Вляво: ген. Краснов; вдясно: боец от Казашка СС дивизия

Бих казал, че този символ се асоциира с царската армия, а съпоставено с 9-ти май ясно е какво означава това.

Всеки млад “неуловим отмъстител” или играч на “зарница” трябваше веднага да удари с дървената сабя всеки, който носи такава лента.

Ето, чуйте Невзоров (само 4 мин). Точно той измисли нарицателното “Колорадска лента”. Именно Невзоров е интересно да бъде чут, защото той е реалният баща и изобретател на цялата естетика, присвоена от Путин.

Ще се съглася с него: Георгиевската лента като символ на 9 май – това е елцинско-путински ребрандинг срещу комунистите, които в онези времена застрашаваха “Единна Русия”. Просто са искали да махнат червения цвят. Това е всичко.

Не разбирам от какво се притесняват: Цветът на победата е червен. Знамето на победата — червен.

Георгиевската лента от 1917 не се използва в нито една съветска държавна награда до възстановяване на ордена Свети Георги и Георгиевския кръст през 1992г.

Това е важно тема. Реални исторически събития, в които са участвали нашите роднини. Хора са се борили, загивали и побеждавали с конкретни думи, под конкретни символи и знамена с конкретен цвят.

Даже ако решим, че е важно да бъде решена задачата с червения цвят като цвят на победата (което само по себе си е оскърбително), то може да вземем конкретен символ — характерна звездичка, златния цвят или нещо от този род. Но по никакъв начин не и Георгиевската лента.

Връщайки се при нашите баби и дядовци, уверен съм, че тогава, когато фронтоваците можеха да бъдат видени със стотици или хиляди, ако някой дойдеше на парада с Георгиевска лента, то те биха му казали очевидното за онова време: “Защо си вързал тази есесовска лента върху себе си?” Никой в СССР не се е отнасял към тази лента. Това е разбираемо! Съветска идеологическа демонизация на героите от предишните войни на Русия.

Все пак, ако някой е забравил, Великата Отечествена Война а водеше СССР и ветераните от войната са живели в СССР. Няма как да изхвърлиш думи от песента.

И пак: Сама по себе си раираната лента е хубав символ. Акцията по популяризиране на лентата е много сполучливо копие на известната англо-американска кампания с червените макове. Наистина сполучливо.

Георгиевската (Гвардейска) лента може да се използва като символ на армията. Като символ на Първата световна война. Като символ на някаква имперска приемственост. Кой, както му харесва. Като един от обединяващите символи на страната. Но дайте да не я прилепваме към 9 май…

Това не е добре по отношение на тези, които се сражаваха под знамето със съвсем друг цвят.

…

PS: Не ми пишете за Ордена на Славата и медала „За победа над Германия“. Ето ви снимка не от Гугъл, а реална фотография на медала на баба ми. Мнозина имат такива вкъщи. Аз пиша за друго! За подмяната на символа. Цветът на Победата на 9 май е червен.

От блога на Навални

От блога на Навални

Ал. Навални, личен блог

Георгиевската лента – лента на раздора: защо символът на победата раздели хората

„…Нито висшият род, нито предишните заслуги, нито получените в боя рани се вземат предвид при връчването на Ордена “Свети Георги”; Връчва се той само на този, който изпълнява своите задължения според клетвата си, с чест и чувство за дълг, но освен това се е отличил в полза и прослава на руското оръжие с особено отличие, преодолявайки очевидна опасност и давайки доблестен пример на неустрашимост, присъствие на духа и самоотверженост, извършвайки воински подвиг, увенчан с пълен успех и доставил явна полза…”

Из статуса на Ордена “Свети Георги”

Снимка: Ройтерс/BBC

През 2005г, по време на честванията на 60-годишнината от победата, в Русия възникна обичай да се демонстрират патриотични чувства чрез очакане върху дрехите, чантите или автомобилите черно-оранжеви Георгиевски ленти.

Царският и съветски символ получи второ раждане.

Трудно можем да си представим по-обединяваща за Русия идея от победата във Великата Отечествена война. Но защо Георгиевската лента днес предизвиква спорове?

Георгиевската лента се ражда на 26 ноемврви (7 декември) 1769г в качеството си на знак на учредения на този ден Военен орден на Светия Великомъченик и Победоносец Георги. Статът на ордена от 1769 съдържал следното описание: “Копринена лента с три черни и две жълти ленти”. Традиционното тълкувание на цветовете на Георгиевската лента е, че жълтото символизира огъня, а черното – дима.

“Безсмъртната законодателка [Екатерина II], учредила този орден, твърди, че неговата лента съединява цвета на барута и огъня” — пише през 1833г обер-камергерът Граф Литта.

Таско Ерменков, депутат, БСП. От екрана на БТВ

Съвременният експерт по руска фалеристика Сергей Андоленко указва, че лентата също така възпроизвежда цветовете на държавния герб – черният двуглав орел на златен фон.

В йерархията на ордените на Руската империя “Свети Георги” е четвърти, след ордените на Андрей Първозвани, света Екатерина и Александър Невски (фактически, това означава трети, защото орденът на Света Екатерина е единственият в историята, предназначен изключително за жени и отразява не заслуги, а статуса на “Кавалерствени дами”) и се явява висша военна награда.

За разлика от останалите ордени, които често се връчват за многогодишна безспорна служба и цялостни заслуги, “Свети Георги” изисква личен подвиг на бойното поле или ръководство на армии в победно сражение.

За цялата история е направено едни-единствено изключение: началникът на канцеларията на военния министър, генерал-лейтенант Лукомски е награден за успешната мобилизация през 1914г е награден с орден “Свети Владимир” на Георгиевска лента. От една страна, заслугите му имат пряко отношение към войната, а от друга, връчване на “Свети Георги” за тиловашка дейност е немислимо. Заради това, колегите на Александър Сергеевич Лукомски започват да го наричат “Владимир Георгиевич”.

Орденът “Свети Георги” I-ва степен е най-редкият в Русия — само 23 души са удостоени с този орден, докато най-висшият орден “Андрей Първозвани” е връчен на около 300 души.

Орденът “Свети Георги”, всичките 4 степени е връчен само на четирима: фелдмаршалите Миаил Кутузов, Михаил Барклай де Толли, княз Иван Паскевич и граф ИВан Дибич (Йохан Карл фон Дибич).

Симеон Костадинов, Националистическа партия на България. От екрана на ТВ7

Освен ордена, съществувало е и Златно Георгиевско оръжие – шпаги или шашки с Георгиевски темляк (въжена ръкохватка) и полкови Георгиевски знамена.

НА 13 (25) февруари Александър I учредява Знак за отличие на ордена “Свети Георги” за низшите чинове, който през 1856г. става с 4 степени, а през 1913 получава името Георгиески кръст.

До 1914 година тази награда е връчена на 205,336 души, а през цялата Първа световна война – на около 1.2 милиона души. Пълни Георгиевски кавалери до Първата световна война са били около 2000 войници и унтер-офицери, а за периода 1914-1917 – 33 хиляди.

Георгиевските кавалери са считани за елитна войска. Те са получавали 1/3, а пълните кавалери 1/2 увеличение на заплатата и са били освободени от телесни наказания.

След революцията царските награди се превръщат в огромен минус, но “Войнишкият Георги” е приет и от болшевиките за почетно звание.

Георгиевски кавалери са били съветските маршали и унтер-офицери от Първата световна война: Георги Жуков, Константин Рокосовски, Андрей Еременко и Родион Малиновски. Бившият кавалерийски вахтмистър Семьон Будьони – пълен Георгиевски кавалер. Това задължително се е упоменавало в биографиите им.

През април 1944 е подготвен проект на постановление на Совнаркома: “Да се приравнят бившите Георгиевски кавалери, получили Георгиевски кръстове за военни подвизи, извършени в битките против немците във войната 1914-1917 към кавалерите на ордена на Славата с всички произтичащи от това ползи.”

Решението е отхвърлено, но фотографиите от фронта свидетелстват, че много от кавалерите на тази награда са ги носили заедно със съветските наградни кръстове и официално отхвърлените през 1917.

Шестима пълни Георгиевски кавалери са станали Герои на Съветския съюз.

снимка от Internet 🙂

Гвардейска лента

На 8 ноември 1943г в СССР е учреден Орденът на Славата, с който са награждавани войници, матроси сержанти и старшини (а във ВВС и младши лейтенанти), който е почти пълен аналог на “Войнишкия Георги”. Кръстът е подменен със звезда, а степените са намалени от 4 на 3. Цветът на жълтата лента е малко по-наситен, до оранжево.

С Ордена на Славата в годините на войната са наградени около 1 милион души, пълни кавалери са 2674.

Лентата на Ордена на Славата става също така и символ на Съветската гвардия, откъдето носи името “Гвардейска лента”.

След войната нейното изображение е широко тиражирано на плакатите и пощенските картички, посветени на Деня на победата. В общественото съзнание тя е асоциирана с празника така, както новогодишна елха с Нова година.

Роберт Рождественски в своята песен “Балада за цветовете” прави явна препратка към гвардейската лента с думите “Довелось в бою изведать молодым рыжий бешеный огонь и черный дым“.

Символиката, използвана в съвременна Русия копира именно съветските гвардейски ленти. Да ги наричаме “Георгиевски” от хералдическа гледна точка е невярно.

Артьом Кречьотников
BBC, Москва
Оригиналната статия на руски е тук
Преводът е мой, за което се извинявам… 🙂

Моят коментар: Символиката в днешна Русия, актуална днес, покрай събитията в Украйна показва, че наименованието „Георгиевска лента“ е невярно от историческа гледна точка. Лентата, която носят сепаратистите и поддръжниците на Путин и руската експанзионистична политика по „Южния път от Крим към Балканите“ е по-скоро „Съветска гвардейска лента“, която се различава както стилово и цветово, така и идеологически и хералдически.

 

Южният път на Москва: от Крим до Балканите

Кой и как финансира т.нар. русофилски организации в България е тема-табу. Червените пиари и полит-шамани акцентират върху омразния Запад, но всячески избягват въпроса за руското финансиране в България.

Избягва го и партийният официоз ДУМА, вероятно, защото нейният издател, депутат от БСП, направи фамозно изказване, „честитейки на русофилите победата в третата Кримска война” и вещаейки развитие на войната по “Южния път към Балканите”…

Не случайно и сайтът “Русофили БГ” обяви: “…Оттук нататък няма връщане назад! И нека знаем – войната, която започва от Украйна, не е гражданска война. Това е Отечествена война!..”

Събитията в Украйна са удобен повод за засилване на пропагандата в полза на “Цивилизация Русия”, а безредиците се профанизират до елементарни рашистки клишета. Използват се дори от депутати от БСП, да заявят, че “правителството в Украйна е нелегитимно”, че “фашизмът броди из Европа, [защото] 10г. управлява ЕНП”. Дори са “обидени на Европа, защото България имала много икономически жертви заради членството си”… Затова, смятат те, „членството на България в ЕС трябва да се промени“ (все още не ни казват обаче как).

Кремълската пропаганда полага огромни усилия, доста успешни при това, да прикрие факта, че се осъществява продължаващ опит за анексия на територии от суверенна държава, въпреки подписания от самата Русия меморандум за териториалната цялост на Украйна. Усилия в посока да се изкара целият процес на съпротива на украинците срещу русизацията на страната, активизирала се след отказа на Янукович да подпише указа за интеграция с ЕС.

ТОВА е фактическото начало на събитията в Украйна, наречени “Евромайдан”. А натискът на Русия и отказът на Янукович се случиха само три седмици след като про-руското правителство на България, начело с Орешарски, направиха първата заварка на Южен поток, въпреки цялото несъгласие на ЕС и ЕП с него.

Самият проект “Южен поток” е енергиен байпас, който отслаби позицията на Украйна, а “поевропейчването” й и отдалечаването й от “Цивилизация Русия” и евразийските амбиции на Путин са неприемливи за възпитаника на КГБ.

Няма да съм неточен или некоректен в обобщението си, че силно повлиян от идеологията на Дугин, Путин действа с разбирането, че индивидът и неговите индивидуални права все пак са подчинени и зависими идеологически на “народа” и на държавата, а самият индивид принадлежи на държавата. Това разбиране сякаш оправдава арестите над граждани, които индивидуално, дори без да са организирани в групи, развяват украинско знаме на Червения площад, солидаризирайки се с Майдана и в израз на лично, индивидуално несъгласие с войната там.

Друг важен аспект на идеологията на Путин е разбирането, че той, по думите на Дугин, той е превърнал Русия от „Колония Русия“ в „Корпорация Русия“. Приел е да играе по правилата на САЩ, в еднополюсния модел, но наложи Русия като сила. Битката ни за Крим, казва Дугин, вече показва това, което Путин нарича „Цивилизация Русия“. Цивилизацията Русия се разпростира върху ЦЯЛОТО ПОСТ-СЪВЕТСКО ПРОСТРАНСТВО, твърди Дугин, един от съветник и идеолозите на Путинова Русия и руския национализъм.

Друга основна характеристика е консерватизмът, основан на религиозни ценности. Тези и други “традиционни консервативни ценности” са отхвърлени от комунизма и либерализма, смята Дугин, а двете идеологии са приравнени като “диктатури”, виновни за сегашното състояние на Русия.

Това състояние е плод на отказа на Русия от двуполюсния модел. Приемайки еднополюсния свят, в който САЩ са водеща сила, Русия се превръща в “Колония Русия”. Във всяко отношение. Путин, смята идеологът, предизвиква САЩ и света, хвърля им ръкавица и повежда Русия към състоянието “Корпорация Русия”. Това означава признаване на правилата на либералния свят и въвеждане на Русия в групата на “управителите на света”, без да подлага на съмнение либерализма, свободния пазар, демократичните процедури, правата на човека и други модерни концепции. От началото на мандата си, до Крим, Путин води Русия по модела на “мега-корпорацията” – чужди правила, които не се диктуват от Русия. 

Тук идва Крим.

До сега, Русия се налага като конкурент, но това, което “правят САЩ в Украйна, в Киев, осъществявайки преврат и довеждайки нео-нацистката хунта на власт е, че те изхвърлят “Корпорация Русия”, твърди Дугин. Западът “приключва с Корпорацията Русия” и се опитва да я върне в руслото на “Колония Русия”.

Крим е отговорът на Путин.

Този отговор е: “Ние не сме “Колония Русия”. Ние не сме “Корпорация Русия”. Ние сме Цивилизация Русия”. 

Крим е стъпката към осъществяване на концепцията на Путин за развитието на държавата-цивилизация Русия.

Тези действия трябва да бъдат обяснени. Дори повече – оправдани. Вероятно няма по-лесен начин да се обяснят имперските амбиции и идеологията “Цивилизация Русия” в пост-съветското и пост-комунистическо пространство от обвиненията във фашизъм.

Самата идеология на “Цивилизация Русия” обаче носи всичките характеристики на фашизма.

Акцентите са върху различните – неправославни, неславяни, сексуално различни, политически непослушни. Към тези различия се подхранва нетърпимост до агресия. Нашата власт в момента толерира точно тези характеристики и сякаш с бездействието си дори ги засилва и оправдава. Най-яркият пример е “айнзац групата” на Симеон Костадинов в Троянския манастир.

Фашизъм не може да се пребори с повече фашизъм, дори и с рашизъм (руски национализъм).

Това, което може да помогне, е силна правова държава, ръководена по Принципа на правото и законовия ред. А правовата държава еднакво не толерира маскирани снайперисти; силоваци с военни униформи, без опознавателни знаци, също маскирани; маскирани подпалвачи; маскирани “защитници на езикови малцинства”; маскирани стрелци с Калашници и маскирани “освободители” на задържани в милицията.

Но правовата държава не търпи и “айнзац групи”, готови да употребят и “по-силови методи за борба с педерастията” и “патрули”, които респектират емигрантите – „изчадия”, „сган”, „масови убийци”, „канибали” и „диваци”…

Правовата държава обаче не търпи и премиер, който отказва да публикува стенограмата си от среща с шеф на частна корпорация, бил той и шефът на Газпром.

А, както си спомняме, всичко в Украйна започна след първата заварка на Южен поток в България.

Останалото е историята на Евромайдан и… отвратителна проипаганда и политическо лешоядство.

Какво се случи в Одеса на 02 май 2014

Одеса. 02 май 2014. В града има футболен мач. Металист Харков срещу Черноморец Одеса. Агитките на двата отбора организират съвместно шествие под наслов: “За единството на Украйна”. Няколко пресечки встрани се събират рашисти-путинисти, които, скандирайки “Рассия! Рассия” из цяла източна Украйна, искат нейното разделяне, нарушаване на целостта и суверинитета на страната. Те са сепаратисти.

Събрали се, путинистите-сепаратисти се упътват към мястото, където се стичат граждани и двете агитки, за да участват в шествието в подкрепа на единството на Украйна.

Проруските сепаратисти, почти всички са били маскирани и въоръжени. С палки, тояги, бейзболни бати, а някои дори с брадви (В блога, който частично преразказвам, има богат снимков материал).

Въоръжен про-руски активист. Източник

По-късно става ясно, че част от тях имат огнестрелно оръжие (автоматично и револвери).

Мнозина носят “Георгиевски ленти” и червени връзки на ръцете. На дръжките на палките и на част от каските се виждат руски трикольори.

Въпреки очевидното струпване на въоръжени маскирани лица, милицията бездейства. Бездействие, дезориентация и липса на ресурс. Част от полицията е без никаква екипировка, в обикновени униформи, а част – разпръсната из съседни квартали. Бездействието й е очевидно, за разлика от Киев например, където Беркут беше изпълнил улиците и площада и не допусна протестиращите до президентския дворец. Помните…

Докато очевидно невъоръжените про-украинци пеят химна, към тях се упътва въоръжената група сепаратисти-путинисти. В този момент започва и организацията на защитата от страна на “Самооборона” (Най-общо казано, „Самооборона“ са активисти на Майдана, които се грижат за сигурността на протестиращите).

Шествието не тръгва, защото, ако беше тръгнало, хората щяха да са напълно беззащитни.

Започват сблъсъци по улицата, по която се приближават сепаратистите.

Милицията и “Самооборона” се прегрупират така, че да се оформи “ничия зона” между хората, събрали се за шествието на площада и путинистите-сепаратисти.

Руски флаг на Дома на профсъюзите. Източник

В ТОЗИ МОМЕНТ се появяват и коктейлите “Молотов” и огнестрелното оръжие. От страна на боевиките (както наричат путинистите-сепаратисти). Притеснително е, че действията им са по-скоро съвместно с милицията, която не предприема нищо, за да спре насилието и незаконната употреба на автоматично огнестрелно оръжие.

“Зелените човечета” стрелят по про-украинците и “Самооборона Майдана” прикрити зад щитовете и линията на милицията (виж видеото по-горе).

Не след дълго, боевиките нахлуват в близкия парк, където успяват да пребият част от по-бавно разбягалите се граждани.

Въпреки това, “Самооборона” се опитва да предпази част от проруските боевики, предавайки ги на милицията или на Бърза помощ, ако са пострадали.

Тръгва слух за убити с огнестрелно оръжие и отношението към боевиките се втвърдява.

Въпреки, че напрежението временно е утихнало, държавната и частни екипи на Бърза помощ се грижат за всички пострадали, без изключение.

Започват да се събират хора, които се упътват към Профсъюзни дом, където е лагерът на про-руските сепаратисти.

Пред входа на Дома на профсъюзите вече има барикада, а на покрива на сградата има про-руски активисти с коктейли “Молотов”. По-късно, тези коктейли ще полетят надолу.

На самия площад пред Дома на профсъюзите няма милиция. Бой между страните няма. Замерват се с всевъзможни предмети.

Започва единичен пожар в предверието на сградата. Тъй като самото здание има няколко изхода, никой не възприема ситуацията като критична.

“Самооборона” събира задържаните про-руски активисти в групи, готови да бъдат предадени на милицията. Тези, които се съпротивяват, са бити, но живи.

От видео записите може да се види, че про-украинските активисти, одеситите, както ги наричат, спасяват хората от горящата сграда. Изнасят ги на носилки, а тези, които са задържани по подозрения, са предавани на милицията.

Към 22:00 сградата все още гори. Работят пожарникари. Вътре, според очевидци, все още се водят боеве.

Истината, такава, каквато може да бъде видяна при безпристрастен прочит е, че одеситите допринасят съществено в този ден, 02 май 2014, да няма повече жертви, най-вече, от страна на невъоръжените граждани, дошли на шествието “За единството на Украйна”.

Това е хронология на събитията, която може да бъде прочетена в много сайтове и блогове, описана от очевидци и репортери.

Анализите са въпрос на лични убеждения.

Моят е следният:

Случващото се в Украйна е Зло. За да бъде преодоляно злото, трябва да бъде познат неговият източник. Затова, разговорът за “бендеровците”, “юдео-фашистите”, путинистите, рашистите и сепаратистите е много важен. Истината трябва да се знае, за да се преодолее източникът на злото. А то се подхранва от невежество. Вчера национал-социалистите на Симеон Костадинов са „изчистили“ манастир от педерастите. Утре ще изчистят София от протестърите. Сатирата и иронията не са помогнали много в Германия в началото на тридесетте години на 20в…

Ако обобщим събитията, ако ги опростим и сведем до елементарни твърдения, ето какво ще получим:

Протестите в Украйна започнаха като израз на недоволство от една корумпирана и криминализирана власт. Протестиращите в Киев и други градове, т.нар. “Евромайдан”, искаха смяна на властта, на която нямаха доверие.

Макар и извън нормалния законов и политически порядък, предсрочните избори и прекратяване на мандат не е недемократично действие. Има държави в Европа, които дълги години нямат правителства. В Италия, често след протести, правителства се сменят почти всяка година (63 за 68г), а Белгия беше близо 600 дни без кабинет.

Майданци, про-украинци искат смяна на властта…

Недоволни от развитието на нещата, привърженици на падналия режим, както и про-руски настроените украинци, вдъхновени от аншлуса на Путин над Крим, започват активни действия по завладяване на други територии в Източна Украйна, които за благозвучие наричат “федерализация”. По своята същност, тези действия отцепват територии от Украйна, а от гледна точка на Русия са анексия на територии от суверенна страна. Украйна, по силата на „Будапещенския меморандум за гаранции за сигурността„, подписан и от самата Русия, е неделима. Страните, подписали меморандума, няма да нарушават целостта на Украйна, „ще уважават независимостта и суверинитета й и ще се въздържат от заплахи за употреба на сила срещу Украйна“.

Как започна всичко?

Когато Янукович (зека, както му викат в Украйна) отказа да подпише Споразумение за интеграция с ЕС. Това се случва на 20 ноември, само няколко седмици, след като про-руското правителство на България „прави първа копка“ на Южен поток, с което отслаби позициите на Украйна пред Русия.

Започна безпрецедентен натиск от страна на Путин над Украйна.

Другото е историята на Евромайдан…

И траур за повече от 40 загинали при стълкновенията в Одеса на 02 май. Мир на праха им!