Авторско право

Йо-хо-хо, торенти, полиция и лейбъли…

Разговорът ми с Явор Колев (Отдел „Компютърни престъпления“ кън ГДБОП) на тема автори, потребители и права. Кой лобира и какви промени са нужни, за да се гарантират правата на авторите? Каква е ролята на лейбълите (големите звукозаписни компаннии,които държат около 80% от световния пазар). Какво точно подписа МВР и какво ни очаква от тук нататък? Какво „законодателство и каква агенция“ за торентите предстои да бъде създадена? редно ли е МВР да подписава тайни мораториуми с частни бизнес структури? И др…

Вижте видеото!

http://novinitepro.bg/static/bg/shared/app/MediaCenter.swf

Поздравления на PRO.BG, които са лицензирали материалите от сайта си под Creative Commons 3.0 BY (Споделяне)! Така се прави! 🙂

Интернет "пиратството" и пропуснатите ползи на правоносителите…

снимка: US music market shares,
according to Nielsen SoundScan (2005)

Първото условие е да правите разлика между правоносител и автор. Първите никак, ама никак не се интересуват от благосъстоянието на вторите, а по-скоро от тяхната продаваемост. Казано по-просто, проблемът със споделянето в Интернет засяга правоносителите до толкова, до колкото ги удря по джоба, а не, че еди кой си певец ще изкара по-малко пари от песента си. Певецът ще изкара от продажба толкова, колкото му даде правоносителят. Това е полУжението, Минке! Всичко друго е заблуда!

Според Анете Халанд, президент на Международната федерация на актьорите: „понятието „споделяне на файлове“ е друга дума за кражба…“ Цитират я Вести БГ, които не могат да изчислят 1 или десет милиарда са щетите, давайки различни стойности в заглавието и в текста на репортажа си… Запомнете обаче тази формулировка! „Друга дума за кражба…“

Още по-мрачно обрисува картината Дир БГ, позовавайки се на Международната търговска камара:

В доклада си организацията посочва, че до 2015 г. дигиталното пиратство може да се разрасне и да причини на медийния и развлекателния бранш загуби на приходи от продажби на дребно за 240 милиарда евро и на 1,2 милиона работни места.

Лошо е, че и други, много уважавани от мен медии, тиражираха този доклад, без да си направят труда да проучат въпроса. Правим им услуга с Комитата и Илия Марков, които ми помогнаха да намеря повече информация по темата.

Ще приложа малко копи-пейст, уверен в това, че е напълно достатъчно да потвърди тезата ми. Първо за доклада (без претенции за отличен превод):

Развлекателната индустрия е известна с изследванията и докладите си, които са изцяло в услуга на техните лобистки практики. Новият доклад „Изграждайки Дигитална икономика“ беше пуснат вчера. Докладът изследва влиянието на пиратството върху творческия сектор в Европа и за него са платили представители на същата тази индустрия. Както можем да очакваме, докладът рисува разрушителна картина. Само за 5 години общият брой безработни може да нарасне на 1.2 милиона, а загубите за индустрията да възлезат на 240 МИЛИАРДА евро за същия период от време. Докладът беше приветстван от анти-пиратските  групи, включително и British Phonographic Industry и International Federation of the Phonographic Industry, които ще го използват в своите политически лобистки действия. Разбира се, тези, които отделиха време да прочетат доклада, са видяли, че той е пълен с предположения и статистически трикове, водещи до тези шокиращи твърдения. Ние ще обсъдим някои от тях по-долу и ще покажем, че, в зависимост от източниците, човек може да достигне до напълно различни заключения.

А сега, да се върнем да споделянето в Интернет и да видим един цитат от решение на испански съд:

P2P мрежите са просто средство за пренасяне на данни между Интернет потребители и на тази основа те не нарушават правата, защитени от законите за интелектуална собственост

Кратко, ясно и изчерпателно, нали? За това решение се казва следното:

Обменът на файлове току що стана законен в Испания, променяйки рамката за законно и честно. Това отсъждане със сигурност ще разклати испанската и европейската правна система през идните години, а испанският съдия днес обяви, че не само сайтовете, които съдържат линкове към информация, подлежаща на авторски права, но и споделянето ѝ чрез торенти за нестопански цели е също в рамките на закона.

И това е кратко, ясно и изчерпателно, нали? 

Да се върнем на развлекателната индустрия. Какво иска тя? Иска да запази огромните си печалби, а Интернет, като една качествено нова среда, застава директно между правоносителите и тяхното лоби във властта и авторите, свързвайки творците директно с адресата им – ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Тоест, нарушава се бизнес модела, при който правоносителите генерират ОГРОМНИ печалби, а изпълнителите обират трохите. Че този модел може да се промени го доказват нови, алтернативни схеми, например iTunes, които скоро отпразнуваха 10 милиарда продажби (по 99 цента)… Това не е изгодно за правоносителите, които, в световен мащаб се свеждат до няколко, наричани често мейджъри… Илюстрацията, взета от Уикипедия, показва основните играчи на световния пазар, чиито печалби са силно застрашени от качествено новата, динамично променяща се и трудно контролируема среда. Тези мейджъри, включващи много по-малки компании, могат да бъдат спокойно наречени и картел, заради това, че доминират на световния пазар и си разделят „питата“ доста добре. Те са: Sony Music Entertainment, Universal Music Group, Warner Music Group and EMI. Затова е и целият този плач…

Долните гащи на Любо и Ина Килева

Днес се разигра поредната „драма“ пред камерите на НОВА, на тема: „Колко ощетени са родните и международните творци“ от Интернет-„пиратството“. Този път срещу Интернет общността, представлявана в някаква степен от Бого Шопов и Григор Гачев бяха Любо от „ТЕ“ и Ина Килева (бивша зам. министърка на културата).
Разговорът се въртя около досадната вече тема за емпе-тройките (mp3) и авторските права. Стана дума и за Директивата за задържане на данни от телекомуникационните оператори, но тази тема някак се разми между принципните обяснения на Бого за нуждата от стриктно регулиране на режима на съхранение и предоставяне на подобна информация на репресивните органи и разликата между споделяне на информация, кибер-престъпления и тероризъм, от една страна, и нелепите опити на Килева да внуши на зрителите, че Бого Шопов, Григор Гачев и всички радетели за Интернет свобода са, видите ли, поддръжници на педофилията, заради противопоставянето си на безконтролното следене, събиране и ползване на подобна информация. Теза, колкото налудничава, толкова и недостойна за това, да си губим времето да я разглеждаме.

Нека се върнем на основното „послание“ на двете страни. Бого и Григор за пореден път развиха и защитиха тезата, че проблемът на творците не е свободното споделяне на информация в Интернет, а още от времето на грамофонните плочи, това са големите филмови и звукозаписни корпорации, които налагат и държат нелогично високи цени на продуктите, плащайки несравнимо по-малко на самите автори. Сега, във времето на Интернет, този монопол е силно застрашен (на времето бе невъзможно да копираш плоча върху друга, докато сега няма никакви препятствия дори за малки деца да копират музика от дискове) и именно тези корпораци са основните губещи! НЕ АВТОРИТЕ! Бого и Григор за пореден път обясниха пословичната истина, че за всеки електронен носител (за по-просто диск), продаващ се в България, се плаща данък, част от който БИ ТРЯБВАЛО, НО НЕ ДОСТИГА до изпълнителите.
Да не говорим за елементарното и напълно логично разрешение на проблема с Интернет споделянето на информация, което би могло да дойде от узаконяването на торент тракерите и пиър ту пиър споделянето, но облагането му с разумни такси, които да отиват за фондове, свързани с авторското право. Не е ли възможно и напълно логично? Защо, вместо да се опитват за затворят Демоноид, Пиратския залив и други подобни сайтове, съответните държави просто не наложат определени такси за подобна дейност, които да отиват за авторските права на „потърпевшите“? Защо ли? Защото къде ще отидат EMI, VIRGINIA RECORDS и други подобни? НА БУНИЩЕТО! 🙂
Тази логика изглежда неразбираема за госпожа Килева и за иначе приятния изпълнител Любо. Нека разгледаме тяхната гледна точка: Двамата, по горе-долу сходен начин защитаваха тезата, че свободното споделяне на информация в Интернет (т. нар. „пиратство“) е посегателство върху тяхна частна собственост. Няма да дискутираме как точно изкуството, което по подразбиране е насочено КЪМ хората, е „частна“ собственост и как точно един автор, творейки ЗА публиката, запазва творчеството си „скрито“ зад воала на „частната собственост“. Понятието за „частното“ изкуство за мен се обезсмисля, ако защитава автор, който не е в състояние да накара своя „зрител“ да „инвестира“ в „продукта“, който му предлага, купувайки или плащайки по някакъв начин за него. Да дам пример: кои от телевизиите в България биха оцелели, ако трябваше да събират членски внос от зрителите си, вместо да разпръскват сигнала си свободно в ефир, интернет или по кабел? И от какво печелят „творящите“ в тези телевизии? Предполагам, че подобни примери могат да бъдат дадени десетки…
В Интернет има софтуер за 20, 30 или 40 долара. Малки, леки и качествени и, най-важното, работещи добре програми. Знам, че се купуват, дори от личен опит. Нищо обаче не може да даде  логично обяснение на много хиляди доларовите софтуери… Дори и това не е интересно, обаче! По-любопитно е друго!
Интересното, новината в диалога бе сравнението, което Любо и Килева направиха между свободното споделяне на информация и „частната собственост“ на творците. Те сравниха акта на обмен на информация с… кражба на кола или, цитирам Любо, личните гащи!..
Любо, ако това е твоето мнение и подход, предлагайки ми своя продукт, най-искрено ти заявявам, че НЕ ИСКАМ ДА КАРАМ КОЛАТА ТИ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ИСКАМ ГАЩИТЕ ТИ! Запази ги за себе си и ме остави свободно да общувам и обменям информация в Интернет, без да се опитвате да ме изкарате педофил, фетишист или обикновен крадец.
Снимки: Любо от „Те“ – Новинар, Ина Килева – Слушам Ком