АЕЦ Белене 1990: "Свищов – градът на обречените"

Това е много интересен документ, който прочетох в Държавния архив. Обръщението е от края на 1989 или началото на 1990 г. и е заведено в деловодството на Деветото (комунистическо) народно събрание. Подписано е от свищовските БКП, ОФ и ДКМС шефове. АЕЦ „Белене“ е описван като катастрофа, която ще обезлюди региона. Като проект с „фатални отклонения“ и като проект, започнат в противоречие на експертни становища от експерти и БАН.

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ ГРАДА НА ОБРЕЧЕНИТЕ

Драги съотечественици,

Всички обществени организации, партии и сдружения, гражданството на Свищов се обръщат към Вас за подкрепа в борбата за спиране на строителството на АЕЦ – Белене.

Нашите основателни опасения и тревоги засягат целия български народ. Нека обедимим силите си! Строителството на АЕЦ – Белене е в противоречие с екологическите, икономическите и хуманни интереси на нашето общество.

Строежът на АЕЦ – Белене е започнат въпреки заключението на екологическата експертна комисия на БАН от 1980 г., която определя района Белене-Изток като неподходящ за изграждане на АЕЦ.

Една АЕЦ в СССР, дала през 1989 г. тринадесет аварии, е изведена от експлоатация поради липса на екологическа експертиза, разрешаваща строителството ѝ. арменската АЕЦ също е изведена от експлоатация поради силната сеизмичност в района.

Вече е известно, че изборът на площадката е възможно най-неподходящ за строителството на АЕЦ поради силната сеизмичност на района, льосовия фундамент, свлачищата и поради посочената от някои специалисти тектонска пукнатина.

При строителството на АЕЦ – Белене са допуснати съществени слабости – “фатални отклонения”.

В международен мащаб не е решен въпросът за съхраняване на радиоактивните отпадъци. Съветските учени и обществеността енергично се противопоставят на унизителната практика да се поема в СССР отработеното ядрено гориво от чуждестранните АЕЦ, съоръжени със съветско оборудване.

Къде в нашата малка и гъсто населена България ще се намерят достатъчно отдалечени от двете АЕЦ площи за погребването на тези крайно опасни отпадъци? Кой ще носи моралната и материална отговорност за обезплодяването и обезлюдяването на цели райони?

Експлоатацията и погребването на АЕЦ ще бъде колосално бреме за нашата изтощена икономика!

Една съществена част от най-плодородните земи – над три милиона декара, от които половината в съседна Румъния, при експлоатацията на АЕЦ ще бъде загубена за селското стопанство.

Преките последствия от радиацията ще засегнат селищата от 30-километровата зона. В нея живеят 300 хил. души в градовете Свищов, Никопол, Белене, Левски, Турну Мъгурели, Зимнич и още десетки села. Тези мъртви селища ще бъдат заличени от картата.

В Гърция вече са издадени инструкции за защита на населението при авария в АЕЦ-Козлодуй!

Построяването на АЕЦ-Белене с реактори ВВЕР-1000 ще блокира за близките 40-50 години възможността да се въвеждат други, по-сигурни и икономически по-изгодни реактори.

Мъртвите за многo десетилетия територии около Чернобил и Южен Урал са уникални резервати на смъртта и сериозно предупреждение за съдбата на България!

Драги съотечественици, драги свищовци, живущи извън нашия град, чуйте тревожния и повик за солидарност в борбата срещу строителството на втора АЕЦ. В името на живота на нашето и на бъдещите поколения – подкрепете ни!

Драги учени и специалисти, апелираме към Вас, към Вашата гражданска съвест за активно участие при решаване на проблема АЕЦ-Белене. Парламентарната група работи при отворена врата. Подкрепете ни!

подписи:

Общински народен съвет – Свищов
председател Цв. Цветанов

Общински комитет на БКП – Свищов
първи секертар доц. к.и.н. Г. Николов

Общинско ръководство на БЗНС – Свищов
председател П. Русев

Зелена партия – Свищов
секертар к.и.н. Ас. Радев

Общински комитет на ОФ – Свищов 
председател М. Мусакова

Общински комитет на ДКМС
секертар Ив. Попов

Общински комитет за еколого-икономическа защита на Свищов
за комитета А. Георгиева

Екогласност – Свищов
председател ст. ас. Ив. Върбанов

Ядрена шизофрения

Започвам този текст с ясното разбиране, че болшинството от приятелите ми са дясно мислещи политически и е възможно леко да ги разочаровам.

Не искам да дискутирам четирите основни недостатъка на ядрената енергетика: вредна, опасна, скъпа и безперспективна. Няма да коментирам и мнението си за перспективите пред ядрената енергетика, в сравнение с алтернативните енергийни източници. Нека разгледаме позициите по темата вляво и вдясно…

АЕЦ „Белене“ се оформя като една от основните предизборни дъвки на кандидатпрезидентското войнство. Всеки кандидат за поста със сигурност ще се произнесе. Първите изстрели вече са дадени…

Двамата десни кандидати на Синята коалиция, Св. Малинов и Р. Христов вече се позиционираха. Друг син политик, доскоро спряган за възможен кандидат за „Дондуков“ 1, но предпочел да се прицели в четвърти кметски мандат също дава индикации, че ще употреби темата— кметът Найден Зеленогорски.

Малинов заяви пред Дарик:

Да, да не се строи. Ако това не е разбрано, аз вече не знам къде живеем. Да, да не се строи, да се каже, че това [АЕЦ „Белене“] е нещо неизгодно, вредно, опасно, убийствено за бюджета в следващите години, камък за българската икономика за цяло поколение напред. Тогава ние ще подкрепим правителството. И нека да бъдем откровени – и двете позиции са последователни.

На другия ден, неделя, 01 май, друг десен кандидат за президентския пост, Румен Христов, пък ни обясни по Хоризонт, че „щял да свика консултативен съвет по националната сигурност, щял да предизвика обществен дебат по темата“ и прочее, въпреки, че „спирането на Белене“ е сред приоритетите му... За съжаление, Хоризонт не пускат аудио файл и не мога да препратя към цитата и ще трябва да ми се доверите, че го е казал…

Другият виден политик от СДС, кметът Найден Зеленогорски пък недвусмислено потвърди позицията си „ЗА строеж на сигурна АЕЦ „Белене“… Отваря нови работни места, а и идеята да те преизберат за 4-ти път е изкусителна!..

Успоредно с това, младите в СДС и ДСБ организират протести срещу АЕЦ „Белене“, обявявайки я за „атомна бомба“… Лидерът на СДС, Мартин Димитров пък ясно заявява, че „новият президент трябва да спре АЕЦ „Белене“, защото е „скъп, ненужен и несигурен“.

Толкоз за десните. Левите пък изобщо няма да ги коментирам. За тях е ясно! Според лидера им Станишев, „загуба на дял от Белене е национално предателство„… Според друг виден социалист, небезизвестният Р. Овч., АЕЦ Белене е „най-добрият проект в Европа„. Приемам, че е най-добър и по отношение на сигурността, безрисковите харакътеристики и перспективност. В същото време, европейските социалисти искат „постепенно отказване от ядрената енергия“ заради необходимостта да се повиши безопасността…

Кандидатът на БСП за кмет на София за сега многозначително мълчи и е много пестелив по темата АЕЦ „Белене“, но дълбоко се съмнявам позицията на социалиста да се различава от позицията на Станишев, че „проектът е разчетен на изключително високи нива от гледна точка на сигурността да издържа на тежки земетресения, но по този въпрос трябва да има публичност и ясни отговори…“ Въпреки позицията на европейските социалисти…

Тежката ляво-дясна ядрена шизофрения е очевидна, лечението изглежда невъзможно… Изходът, за съжаление, е летален за милиони, не само за заболелите.

Ще обобщя, че за мое голямо съжаление, проблемът с надеждността, сигурността, безопасността и перспективите пред ядрената енергетика са застъпени и са приоритетни единствено за автентичните зелени движения и политическа партия Зелените. Гражданите, които не искат да се разболеят от очевидната ядрена шизофрения, заразила по финансов път българската политическа класа, би трябвало да се замислят на предстоящите тази година местни избори. И да мислят продължително! До следващите парламентарни, през 2013…

За постулатите на Дмитри Иванов…

В Своя статия във в. СЕГА, от 13 април 2011 (попадна ми късно пред очите този текст), опитвайки се да иронизира позицията на анти-Белене движението, уважаваният и четен от мен журналист стига до откровени неточности, които, използвайки заключителната фраза на Дмитри Иванов в текста, няма как да не нарека глупости…

Ще цитирам накратко само двата „постулата“, изведени от Иванов, като основни за анти-ядреното движение:

ПОСТУЛАТ 1. Проектът е лош, понеже той увеличава зависимостта на България от Русия. Сиреч зависимостта от Русия е изначално лоша, а зависимостта от западните държави е изначално добра. Това мислене е пещерен политически примитивизъм.
ПОСТУЛАТ 2. Атомната енергетика е лоша, защото видяхте ли какво стана в „Три-майл-айлънд“ през 1979, в „Чернобил“ през 1986 и в Япония през 2011.

Ще се опитам да отговоря и аз накратко,  без да претендирам за професионализъм, само на базата на информация, до която всеки може да стигне, ползвайки инструменти, като Гугъл. Преимущество, от което авторът явно не е успял да се възползва…

Първият постулат е грешно формулиран. Автентичните анти-ядрени активисти не твърдят, че основният проблем на Белене е, че е руски, нито пък твърдят, че зависимостта на България от западните държави е „изначално добра“. По-скоро, авторът не е разбрал позицията на анти-ядрените активисти, огромният процент от които се обявяват за:

1. Либерализация и освобождаване на пазара, чрез което да се създадат реални и ефективни възможности за производство и потребление на електричество от алтернативни енергоизточници, различни от ядрените и фосилните;
2. Дългосрочна законодателна дейност и икономическа инвестиция в изграждане на енергийна ефективност и независимост на България;
3. Реална и ефективна диверсификация на енергоизточниците;
4. Обективно, прозрачно и пазарно изчисляване на цените на електроенергията, при което да се имат предвид и разходите за погасяване на щетите при евентуална авария. В случая с Фукушима, а и Чернобил, говорим за стотици милиарди долари и евро. В чернобилския случай се споменават около 200 милиарда долара икономически загуби и повече от 300 милиарда  долара за отстраняване на последиците…Пари, които идват от същия данъкоплатец, който си купува „евтиния“ ядрен ток.

Така, пъврият постулат е нищо повече от идеологема, в защита на АЕЦ Белене и в услуга на същите руски интереси, за които пише авторът и срещу които очевидно българското правителство няма сили да се противопостави…

Вторият постулат е също некоректно формулиран. Да, Чернобил, Три майл айлънд и Фукушима са черни страници от историята на ядрената енергетика и човечеството, за които дори има ограничения в правото да се говори* (след 12-та сесия на Световната здравна асамблея, на която СЗО и МААЕ постигат споразумение, известно като WHA 12.40 от 1959 г.). Проблемите са огромни, а щетите върху човешкия живот и здраве никога няма да станат известни в пълна степен. Нито пък ще разберем за реалните икономически последици върху човечеството. Фактите, за което знаем обаче, са достатъчни, да си направим сериозни изводи: До този момент, за щетите от Фукушима и Чернобил се говори със стотици милиарди долара и евро. Засегнатите от чернобилската катастрофа са близо девет милиона човека, изложени на опасни дози радиация, а 600 до 800 хиляди ликвидатора са били в контакт със смъртоносно или много опасно ниво на радиация. От тях, колко са загинали, колко са със сериозни заболявания и колко от децата им са с увреждания, вероятно няма да разберем никога. 

Очевидно и вторият „постулат“ на автора е просто идеологема, в защита на АЕЦ Белене.

Нека си припомним и това, че проблемите не възникват само, когато настъпи катастрофално събитие. 

Проблемите със съхранението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци са перманентни. Да разгледаме два примера, единият ни е познат — Чернобил и един от Германия. В чернобилския случай, временният саркофаг, планиран да издържи 25-30 години, вече е дефектирал и изпуска радиация. Налага се да бъде построен по-голям саркофаг, в който да бъде погребан по-малкия досегашен, със срок на годност до 100 години… След това вероятно ще се наложи да се строи нов, който да погребе двата по-стари, и така, за целия период на полуразпад на радиоактивните замърсявания, траещ от няколко стотин до хиляди години… 

Другият случай е хранилището на ядрени отпадъци в Германия, намиращо се в солната мина Асе II(пример). За временното отстраняване и работа по възникналите проблеми и изтичане на радиация също става дума за повече от 4 милиарда евро, които трябва да бъдат изхарчени от правителството…

Авторът задава и реторичния, според него, въпрос за цената на алтернативния ток, внушавайки ни, че губим много, ако се откажем от ядрената енергетика. Не мисля, че е по силите, нито моите, нито неговите, да направим сериозен и задълбочен анализ на икономическите измерения на ядрените и алтернативните енергоизточници. По темата е казано не малко. Общото заключение е, че при целенасочени действия в посока към енергийна ефективност и конкурентна среда на пазара и цени, определяни на базата на свободния достъп и предлагане на услугата, без полу-мафиотизирани структури-посредници, като ДКЕВР, НЕК и подобни, цените на тока от ВЕИ са минимум 10% по-ниски от ядрения (пример).

Та, ако трябва да бъдем максимално коректни, към което, иска ми се да вярвам, се е стремил и Дмитри Иванов, няма как да пропуснем всички тези негативи в дискусията за „сигурната и евтина“ ядрена енергетика и ток…

Авторът завършва своя текст с възклицанието „Толкова млади, а вече глупави!“

Грешите, г-н Иванов, не ние сме глупавите!..

* Гардиън:  „After 1959, WHO made no more statements on health and radioactivity. What happened? On 28 May 1959, at the 12th World Health Assembly, WHO drew up an agreement with the International Atomic Energy Agency (IAEA); clause 12.40 of this agreement says: „Whenever either organisation [the WHO or the IAEA] proposes to initiate a programme or activity on a subject in which the other organisation has or may have a substantial interest, the first party shall consult the other with a view to adjusting the matter by mutual agreement.“ In other words, the WHO grants the right of prior approval over any research it might undertake or report on to the IAEA – a group that many people, including journalists, think is a neutral watchdog, but which is, in fact, an advocate for the nuclear power industry. The IAEA’s founding papers state: „The agency shall seek to accelerate and enlarge the contribution of atomic energy to peace, health and prosperity through the world.““

За Чернобил и украинците 25 години по-късно

Витя, майка му и Мая.

25 април 2011. Львов. С Витя от Украйна сме приятели от години. Жена му е Мая. Започнахме темата за годишнината от Чернобил. Разговорът ни с украинците ми помогна да добия по-различна представа за измеренията на трагедията, предизвикана от чернобилската катастрофа. Разказът на хората, които са преживели непосредствено събитията, може да ви даде бегла представа за случилото се. От думите им разбрах какви са измеренията на събитието от преди 25 години за обикновените хора.

Майката на Витя е с нас. Тя е лекар. Работи в една от местните поликлиники. От нея научавам, че най-посещаваният лекар в нейната поликлиника е не друг, а ендокринологът. А сред пациентите, с проблеми с Щитовидната желза, най-много са хората от Чернобилската зона. Чернобилската зона е територията, от която са евакуирани всички, след аварията.

За експлозията в ЧАЄС (Чернобилската атомна електроцентрала), в Львов, а и из цялата страна, не са разбрали веднага, а много по-късно. От децата на евакуираните семейства, които идвали в училищата в града и така, по разказите на учениците станало ясно, че нещо се случва. Значително по-късно, основно по информация от западноевропейски и американски източници, украинците започват да разбират, че Чернобил е избухнал.

От Витя, майка му и Мая научавам, че не всички са се съгласили да напуснат зоната. разказват ми за репортаж за възрастна баба, която „изплува от мъглата… Носела кошница. Питат я защо не е напуснала зоната. Тя отговаря, че няма да напусне дома си. А, от какво ще се прехранва? Как от какво? Имало гъби, картофи… Никога до сега не е имала толкова големи картофи…„

Разказват ми, не без доза съмнение,  че реките и езерата плували огромни риби, а дърветата, около Чернобил никога не позеленявали, а винаги били жълто-кафяви, като през есента.

Тук се намесва и майката на Витя: „Никой не може да каже колко точно са загинали. Не само тези, които са отстранявали аварията непосредствено, но и тези, които са били хоспитализирани по-късно. Или тези, които са транспортирани в руски болници. От тях колко са умрели никога няма да разберем. Всичко се пази в тайна…“

Разказът им продължава. Лични спомени за пострадали и загинали. Главно жените от Зоната, но и мъжете, имали проблеми с краката и ставите. Изкривявали им се, а ставите им се уголемявали. Техен познат, работил в Зоната, получил гангренозни рани по краката. Отрязали му първо единия, после другия крак. Починал…

Блок 2, ЧАЄС, Снимка: chernobil.info

Темата с поколенията, след пряко засегнатите от радиацията украинци изобщо не я разисквахме задълбочено. Нямало такива данни…

Сега проблемът вече е друг. Всичко от зоната е разграбено. Къде е отишло и кой го е препродал и купил не е ясно. Знае се, че се изкупува масово земя. Американски и западноевропейски учени им казали, че пълният разпад и обезвреждане на зоната щял да отнеме поне 300 години. Сега, казват ми те, не са минали и 30, а вече земята се изкупува. Богаташи купували по 30-40 хектара… Какво щяло да се строи там не е ясно…

Така, от дума на дума, дойде време да тръгваме към аерогарата. На път за България, където руските учени искали да разберат кой съветва Трайков… Спорът е за беленските реактори. Колко са надеждни. Много, твърдят руските ядрени енергетици. Същите, предизвикали Чернобиската трагедия. Не им вярвам! Никак…

А, украинците имат своя шега — всеки по-голям плод или зеленчук за тях е „чернобилски“… 

Русский самовар, модель "Белене"

снимка: chernobil.info

— Какова была ваша первая реакция на случившееся?
— Первой моей реакцией было недоумение: как такое могло произойти?! Ведь ученые всегда заверяли нас, руководителей страны, что реактор абсолютно безопасен. Академик Александров говорил, например, что РБМК можно ставить хоть на Красную площадь, так как опасности от него не больше, чем от самовара…

Източник: www.chernobil.info

Това са думи на Михаил Горбачов, в които той разказва спомените си за чернобилската авария., случила се точно преди 25 години, на 26 април 1986 година. Руските-съветски учени го уверявали, че опасността е не по-голяма от тази, в един… самовар!

Приемам, че от тогава са минали 25 години, а науката и ядрената енергетика са напреднали съществено… Разбирам всички, които казват, че реакторът в Белене, който руснаците ни пробутват, е от трето поколение и различен, като технология. Поне така казват…

Искам обаче да обърна внимание върху друго: най-вероятно, същите по генезис руски учени са разработвали двата реактора — тогавашният чернобилски и предлаганият ни беленски… Същите по генезис руски учени, твърдели, че чернобилският реактор е безопасен, колкото руски самовар, твърдят и сега, че предлаганият ни беленски е абсолютно безопасен… Същите по генезис руски учени, твърдели, че чернобилският реактор е сигурен, като руски самовар, са допуснали безумна грешка, довела до избухването на реактора и изхвърляне на огромно количество радиация в атмосферата…

Вероятно същите по генезис руски учени ни уверяват, че подобни неща са невъзможни с предлагания ни от тях беленски реактор…

Сега разбирате ли защо, освен икономическата обосновка, която премиерът и кабинетът все още дължат на българите, настоявам и за независима експертиза за сигурността на проекта… 

снимка: chernobil.info

Струва ли си всъщност ядреният ток?..

Неколцина побързаха да обявят няколкото стотин протестиращи на 30 март за първобитни идиоти… Спирали прогреса и искали да върнат хората на клоните, изхранвайки ги с банани…

Сред основните аргументи на поддръжниците на ядрената енергетика, в частност, застъпниците на АЕЦ „Белене“ са, цитирам ги, чистотата, надеждността и ниската себестойност на ядрения ток, като основни характеристики на цивилизационния избор…

Какво можем да кажем по трите тези на защитниците на отиващата си ядрена енергетика?

Чиста енергия? Едва ли. Три майл айлънд, Чернобил и Фукушима го доказват по един категоричен и недвусмислен начин.

Сигурна? Едва ли. Аварията в Чернобил, предизвикана от човешка намеса (безумен експеримент) опровергава това твърдение категорично и безусловно. Премълчаваният инцидент в началото на деветдесетте с козлодуйската централа също опровергава идеята за надеждността на АЕЦ.

Да помислим какво се случи във Фукушима? Най-удобната за ядреното лоби теза е, че там са се стекли невиждани до сега обстоятелства – 9 по Рихтер земетресение и 20 м. цунами, са довели до аварията. Без да коментираме факта, че аварията Всъщност си е катастрофа, довела до сигурната необходимост от закриване на централата, нека си припомним, че всъщност всичко започна заради далеч по-маловажен, но напълно вероятен за българската действителност неблагоприятен сценарий – обезточаване на реакторите. Помните ли, как цяла източна България остана миналото лято без ток за дни? А, има ли, според вас, гаранция, че подобно бедствие, предизвикано от човешки фактор или далеч по-незначителен природен инцидент в северна България е абсолютно невъзможен? Аз не мисля!

Така стигаме до черешката на сладоледа – цената на ядрения ток. Била по-ниска. Преди няколко дни зададохме десетина въпроса, част от които бяха свързани с финансовата амортизация и реалната себестойност на тока от козлодуйската АЕЦ – дали някога ще разберем колко точно са инвестирани в централата, кога и дали тя е финансово амортизирана, както и какви точно са ценообразуващите механизми, държащи цената на козлодуйския ток в сегашните граници? Сигурен съм, че скоро няма да чуем сериозен и обоснован отговор. Няма да чуем и отговор за стойността на ядреното гориво в перспектива, когато добивът му сериозно намалее… Няма да чуем и дали съхранението и обработката на отработените радиоактивни отпадъци а остойностени и включени в сегашната цена на ядрения ток, но можем да отчетем най-новите факти, около Фукушима… А, те са: според компанията оператор на фукушимската централа, закриването ѝ може да струва 12 милиарда долара, без в тази сума да влизат разходите за неутрализиране на щетите в региона, на сушата и в океана… Междувременно се чу, че централата била национализирана.

Е, пита се в задачата, как точно се формира цената на ядрения ток и в нея влизат ли всички вероятни допълнителни разходи, които, ако приемем, че без да има катастрофа и драстично увеличение на ядреното гориво, подобно на цение на петрола, а говорим само нормално, рутинно „закриване“ на АЕЦ „Козлодуй“ и „Белене“, биха възлезли на още няколко милиарда?..

От тук нататък, споровете за енергийната ективност и себесойност на алтернативните енергоизточници навлиза в експертната сфера, но дори и там изходните позиции на ядрения ток са крайно неблагоприятни. За пример можем да дадем САЩ, където към днешна дата вятърният ток е около 10% по-евтин от ядрения, с перспектива към увеличаване на разликата в полза на перките. Останалите сравнения с фотоволтаици и други подобни източници на ток са също толкова неблагоприятни за т. нар. „мирен атом“, защото дори най-стриктните изчисления говорят за пълна възвращаемост на вложените средства и енергия за производството им в срок от една година, до няколко пъти за целия живот, в зависимост от енергоизточника.

Ако все още въпреки Чернобил, Три майл айлънд и Фукушима, някой има наглостта да твърди, че ядреният ток е по-чист, сигурен и евтин, мисля, че разговорът трябва да се води в плоскостта на моралните характеристики на подобен манталитет, склонен да игнорира очевидните факти, тласкайки стотици хиляди, вероятно милиони, ако не и човечеството в посока с непредсказуем изход…

По тази причина, няколкото стотин протестиращи трябва да бъдат чути, а позицията на анти-Белене и анти-ядрените групи — отчетени много внимателно от управляващата политическа сила, освен ако не говорим за премълчавани финансови или други интереси…

http://video.google.com/googleplayer.swf?videoUrl=http://v13.nonxt6.googlevideo.com/videoplayback?id%3Dd99da539683f583c%26itag%3D5%26ip%3D0.0.0.0%26ipbits%3D0%26expire%3D1301615367%26sparams%3Did,itag,ip,ipbits,expire%26signature%3DA057C102F29F770162EBCCFCEF2094DAD9F65044.A2AA2D125A3C67C1FE3F8CE70AE255F6E69CD650%26key%3Dlh1