„ДА СЕ ИНИЦИИРА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ИЗТОЧНА УКРАЙНА КЪМ РУСИЯ“ – част 3 част

Снимка от Интернет

Сайтът „Новая газета“ публикува документ, за който се предполага, че е заведен в деловодството на Кремъл в периода 2-14 февруари 2014г. Предложението е съставено във времената, когато Янукович все още беше президент на Украйна.

Преди време публикувах Първа и втора част на текста. Това е Трета част на документа:

3. Конституцията на Украйна по никакъв начин не може да бъде механизъм за легитимен старт на интеграция на украинските източни територии и Крим  в държавно-правовото поле на Руската федерация

Както гласи член 71 от Конституцията на Украйна, въпросите за  изменение на  нейната територия се решават  единствено от всенароден референдум.При това,  съгласно член 72 от Конституцията на страната, референдумът се обявява по инициатива на не по-малко от  три милиона украински граждани справо на глас, при условие  подписите за референдума да са събрани в поне две трети от областите и поне по сто хиляди подписа във всяка област.

Обаче, колкото и  парадоксално да звучи,  създадена е правова основа – системата на  руско-украинските  еврорегиони, влизащи в  Асоциацията наевропейските погранични региони, (която от своя страна е колективен член на Асамблеята на европейските региони). Така, в еврорегиона «Донбас» влизат Донецка, Луганска, Ростовска и Воронежска области, в еврорегиона «Слобожаншчина» — Харковска и Белгородска области, в еврорегиона«Днепър» — Брянска и Черниговска области и пр.

Русия, използвайки легитимните от гледна точка на ЕС правови инструменти на еврорегионите, трябва  да успее да сключи договори за гранично и трансгранично сътрудничество, а после да установи директни държавно-договорни отношения с тези украински територии, в които са налице устойчиви проруски електорални симпатии.

Първо  —  с Република Крим, Харковска, Луганска, Запорожка, Николаевска, Днепропетровска и в по-малка степен степен —  с Херсонска и Одескаобласти. (От този списък преднамерено — и доста условно —  са извадени Сумска област и Донецка област. Първата — предвид  доста силнотоелекторално влияние на партията «Батькiвщина» Втората — заради тесните делови и политически връзки на  местния бизнес-елит, начело Р. Ахметов, с редица представители опозиционния олигархичен алианс, които имат тук мащабни интереси.

Местните елити повече от всякога са мотивирани в полза на новите интеграционни инициативи на  Руссия. Преди кризата източноукраинските элитипредпочитаха «слаб Киев» и «силна Москва», но сега, под заплахата да изгубят «всичко», те не смятат да чакат безропотно масирани чистки, (в товачисло и заради натрупаните в центъра «икономически» компромати за тях), които централната власт неизбежно ще предприеме, независимо от това каквиполитически сили ще участват в «новия киевски консенсус» след оттеглянето на В. Янукович от поста на президент на  Украйна. В дадените условия те саготови да жертват «независимостта си».

Текущите събития в Киев убедително показват, че времето на пребиваването на Янукович във властта може да  приключи всяка минута. Поради това времето на Русия за адекватна реакция става все по-малко. Количеството на  загиналите  в безредиците в столицата на Украйна свидетелства за  неизбежност на  гражданската война и невъзможност за консенсус при запазване на  Янукович на президентския пост. При тези условия

Изглежда правилно да се заложи  на центробежните стремежи на  различните региони в страната, с цел, под една  или друга форма, да се инициира присъединяване на  източните ѝ области към Русия. Доминантни региони за тези усилия трябва да станат Крим и Харковска област, в които вече съществуват достатъчно силни групи, поддържащи идеята за  максимална интеграция с РФ.

Следва:

4. Разбира се, получавайки подкрепата на Крим и някои източни територии, Русия ще бъде принудена на понесе много обременяващите я в сегашното й положение бюджетни разходи.

Благодаря на Т.П. за превода!

„Да се инициира присъединяване на Източна Украйна към Русия“

Снимка от Интернет

Сайтът „Новая газета“ публикува документ, за който се предполага, че е заведен в деловодството на Кремъл в периода 2-14 февруари 2014г. Предложението е съставено във времената, когато Янукович все още беше президент на Украйна.

Текстът е публикуван с малки съкращения:

1. При оценка на политическата ситуация в Украйна следва да се изхожда от признанието на първо място за банкрута на президента В. Янукович и неговата управляваща „фамилия“, който стремително губи контрол над политическите процеси.

На второ място, парализата на централната власт и отсъствието на ясен политически субект, с който Руската федерация да може да води преговори; на трето място, не голямата вероятност да се появи такъв консенсусен субект след предсрочните парламентарни и президентски избори, анонсирани от В. Янукович на 4 февруари същата година.

Ако в Русия олигархията се балансира с мощен чиновнически апарат, то в Украйна държавният апарат видимо е по-слаб от илигопола и той, подобно на публичната политика, е подконтролен на олигарсите. Точно олигарсите (Р. Ахметов, Д. Фирташ, И. Коломойский и др.) управляват киевските политически общности, вклучая Върховната Рада и системната опозиция. Несистемната опозиция (т.нар. Майдан) е извън контрола на системната опозиция. Тонът тук го задават „полевите командири“ (в значителната си част – футболни фанатици и представители на криминалитета), които не се ползват с електорално влияние и, доколкото се вижда, са подконтролни на няколко олигархични групировки, но в значителна степен на полските и британските спец служби. При това, много от олигархичните групи финансират Майдана за да се „подсигурят“ (в оригиналния текст: „не класть яйца в одну корзину“).

Президентът В. Янукович – човек с невисоки морално-волеви качества. Той се бои да сдаде поста и едновременно с това е готов да „разменя“ силоваците срещу гаранции за запазване на поста на президент и неприкосновеност, след като се оттегли от този пост. Междувременно, частите на „Беркут“, които бяха използвани да подтиснат безредиците в Киев, сформирани главно от хора, раждани в Крим и източните области. По мнението на местните наблюдатели, всички опити на приемника на Янукович да организира репресии срещу МВР и СБУ (Службата за сигурност на Украйна), в качеството на наказания за потъпкване на Майдана, неизбежно се сблъскват с жестока силова реакция. Дори повече, нееднозначната позиция на украинската армия, която, по думите на сътрудника на министерството на отбраната на Украйна, е „заключена в казармите, а офицерите охраняват складовете с оръжия, за да не попадне то в ръцете на наемниците, не дай Боже, които ще почнат да стрелят един в друг…“

<…>

Предсрочните парламентарни и президентски избори могат да станат причина за нов цикъл на митинго-щурмовашка гражданска война, задълбочаване на „източно-западния“ електорален разкол и, в крайна сметка, ще ускорят дезинтеграцията на Украйна.

Резвитието и решенията на Мюнхенската конференция (по проблемите на сигурността, проведена в Мюнхен на 31 януари – 01 февруари 2014г. б.пр.) дават основание да мислим, че Евросъюзът и САЩ допускат дезинтеграцията на страната и дори не смятат такова развитие на нещата за извънредно. Концепцията на „поетапното“ поглъщане на голяма източноевропейска държава не само, че се артикулира публично, заедно с официалните говорители на ЕС, но намира поддръжка сред украинските елити.

Ще вземе ли участие Русия в тази геополитическа интрига?

2. Росийската политика по отношение на Украйна най-накрая трябва да стане прагматична.

Първо, режимът на В. Янукович окончателно банкрутира. Неговата политическа, дипломатическа, финансова и информационна подкрепа от Руската федерация вече няма никакъв смисъл.

Второ, в условията, в които епизодична гражданска война, под формата на градски герили от т.нар. „поддръжници на Майдана“, срещу ръководствата на редица области в източната част на страната стана факт, а дезинтеграцията на украинската държава по линия на географското разделение на регионалните алианси „Западните области, плюс Киев“ и „Източните области, плюс Крим“, станала част от политическия дневен ред — в тези условия, Русия в никакъв случай не трябва да ограничава своята политика в Украйна само до опити да влияе на киевския политически процес и отношенията на системната опозиция (Яценюк, Кличко, Тягнибок, Порошенко и пр.) с Еврокомисията.

Трето, в условията на почти пълна парализа на централната власт, неспособна даже под заплахата от банкрут и при отсъствие на средства в националната компания „НАфтогаз“ да плати русийския газ, да формира отговорно правителство, Русия просто е длъжна да се намеси в геополитическата интрига на Европейското общетсво, насочена срещу териториалната цялост на Украйна.

Преди всичко заради това, че нашата страна рискува да загуби не само украинските пазари за продажба на енергоносители, но, което е доста по-опасно, даже косвен контрол над газопреносната система на Украйна. Това ще удари върху позициите ОАО „Газпром“ в централна и Южна Европа, нанасяйки огромни щети на икономиките на нашата страна.

Следва (в следващата публикация):

3. Конституцията на Украйна при всички случаи е неспособна да стане механизъм, с помощта на който би могло по легитимен начин да започне интеграцията на източните територии на Украйна и Крим в държавно-правовото поле на Руската федерация.