Антоанета Цонева

За корпоративно-търговските интереси, медиите-бухалки, политически пионки и зависимите институции

politika_hateЩе се опитам да обясня какво се случва в публично-медийната среда с голям и горчив корпоратино-търговски привкус. Или какви точно неща се случиха за няколко дни, които за сега остават извън мейнстрийм новините. Случиха се знакови неща, които разкриват дълбоките зависимости на публичната среда (медиите) от олигархични корпоративно търговски интереси, облечени в политическа власт и влияние. Събития, които разкриват дълбоката зависимост и порочната свързаност между олигархия, политическа власт и медийно-публичната среда…

Случи се следното:

1. Германски и български журналисти снимат около имоти на Пеевски. Мутрите, в последствие полицията, се опитват да сплашат журналистите, а обаждане до българския журналист от негов шеф пък разкрива порочната зависимост олигархия-охранители-полиция-медии. Зависимост, без която няма легален начин шефът на един журналист да разбере от полицията по какъв друг проект той работи на различни трудово-правни отношения, извън собствената му медия. Това обаче не проработва в случая с германската медия, която публикува подробен репортаж, а приблизителен превод на случката има в края на този статус. Този факт недвусмислено разкрива зависимостите на охранителните органи (в случая на МВР и полицията) от корпоративните и търговски интереси на олигархичните и политически кръгове, протектиращи Пеевски;

2. Друга очевидна и не по-малко порочна зависимост между олигархия-полиция-прокуратура-медии се разкрива в действията, които текат срещу Антоанета Цонева, които тя описва в статуса си. Поводът е поредица от клеветнически и откровено манипулативни статии, при които бухалката на Пеевски и Кръстева, в-к Политика, в следствие което Антоанета (а и аз по-късно звънях на дамата) се обажда на пишещата във вестника Кристи Петрова с, най-общо казано, искане да спазват професионални и етични стандарти при писането на материали, в които цитират или коментират публични личности. В резултат, Антоанета е привикана не другаде, а в Отдел Убийства, след процесуални действия на прокуратурата и е подведена и принудена да подпише предупредителен протокол, че „няма да напада“ мадам Кристи и „няма да наеме други хора да я нападат“ — факт, който разкрива безспорно това, че има пряка зависимост между полицията, прокуратурата и кръговете, около Пеевски и корпоративните и търговски интереси, които го поддържат и протектират. При това, Тони е принудена е без да й позволят да напише особено мнение, че НИКОГА не е отправяла заплахи към коментираната госпожа… Описанието на Антоанета Цонева е приложено по-долу в този текст.

Случаят с германските репортери: Nikolay Staykov искаше всъщност да ни покаже повече от нейния [на майката на Пеевски], но охраната ни забрани всякакви да правим всякакви снимки. Решихме да изберем друг имот на Пеевски, но тогава полицията прекъсна нашата работа. Заснехме със скрита камера как нашият оператор, който иска да запази анонимност, трябваше да даде документите си за проверка. Много скоро той разбра защо – малко след това получи обаждане и натиск да бъде предотвратено излъчването на този репортаж. Причината – полицията е информирала Пеевски кой е снимал и той не иска репортажи за неговата личност. В негова подкрепа са облечени с тъмни дрехи хора и очевидно също така полицията, която следи за спазването на това правило. Именно срещу такива схеми се събират протестиращите вечер след вечер в центъра на София, защото Пеевски се е превърнал в образ на мафиотските методи и липсата на морал в цялата политика.

Случаят с Антоанета Цонева и вестник ПОЛИТИКА, описан от нея: Във връзка със сигнал, подаден до главния прокурор от г-жа Кристи Петрова – журналист от в-к „Политика“, срещу мен с твърдения, че се чувства застрашена по някакъв начин от моето настояване (в телефонен разговор) да спазва журналистическите стандарти и да обосновава своите твърдения с факти, днес ми се наложи да дам сведения в отдел „Убийства “ в СДВР. Инспекторът, по искане на районния прокурор, настояваше да направя това пред него и писмено, както и да подпиша предупредителен протокол, че по никакъв начин няма да упражня физическо насилие над г-жа Петрова, нито да наема други лица да го направят, поисках да напиша върху протокола, че аз никога не съм отправяла такива закани и никога не съм имала такива намерения, но ми бе категорично отказано; Очаквам протоколът да се появи в пеевските парцали, които не са спрели да ме етикетират и поставят на първа страница; много е дълга ръката на „пеев“, институциите работят за него – не за гражданите, ако този предупредителен протокол „изтече“ от МВР или прокуратурата – ще е категорично ясно как работи машината срещу протестиращите – след като мога да бъда обект на отдел „Убийства“ – значи ние живеем в „1984“ на Оруел; искам да кажа едно, днес отново осъзнах колко те се страхуват от свободните граждани, страхуват се от сянката си – медийните бухалки на маман са включени на режим дискредитация денонощно, но това мен няма да ме впечатли – очаквам с интерес следващата публикация на Кристи Петрова и следващата първа страница на „Политика“ – след като бях определена от нея като „кукловод“ на протестите, член на „хора на омразата“, снежанка на олигарх и т.н., сега мога да се появя като силно опасен фрик :), готов на физическо унищожение – жалки сте, страх ви е знам 🙂

Репортажът на немската АРТЕ: http://videos.arte.tv/de/videos/arte-journal–7753694.html

Човекът на годината, според публиката

Трамваят, в който скинари пребиха правозащитници. снимка в-к Труд
Интернет публиката избра своя човек на 12011 година. Доктор Мила Бобадова спечели тази награда в конкурса на БХК „Човек на годината“. Приносът на г-жа Бобадова, с две думи е в това, че с активната си гражданска позиция и дейност е допринесла за инкриминиране на насилието на животните. Инициатива, която наистина протече в обществото ни и аз следях спорадично в течение на последните няколко няколко години. Познавам не един или двама активисти в тази сфера, но вероятно не всички са толкова активни, колкото Мила. 

Това, че подобна номинация печели по такъв категоричен начин наградата на публиката в годишен конкурс „Човек на годината“ (2011) за мен е симптоматично.

Никой не може да ме убеди, че приносът към правата на животните е по-достоен и важен от приноса към правата на хората и към обществото като цяло.

Твърдо съм убеден, че нормалното общество, основано на принципа на правото и Закона, е това общество, което може да гарантира правата на всичките си членове, вкл. и четириногите, а не обратното.

Няма ли законност, всичко е на повърхността. Повърхностна демокрация, повърхностна свобода на словото, повърхностни права, свеждащи се до правото да попсуваме реално или в мрежата телевизора, след като са ни облъчили с поредната доза политическа помия, беззаконие, безотговорност и безхаберие. И празни приказки.

Не мога, дори заради аргумента, да допусна, че всеки един от номинираните (част от които познавам лично): отказалата се Любослава Русева, Светла Енчева, Антоанета Цонева, Калина Павлова, покойният Дими Паница, Христо Комарницки, проф. Велислав Минеков, Атанас Чобанов, а и всички останали, имат по-малък принос към нормализацията на обществото ни и защита на правата на човека, от Мила Бобадова. Толкова по-малък принос, че трябва резултатите от гласуването на публиката за тези ярки личности, които обществото познава и повече или по-малко цени или обича, да са 10, 20 пъти по-слаби от тези, на ветеринарния лекар, допринесъл за защита на правата на животните.

Подобни резултати деформират обществените плоскости и перспективи. Изкривяват ги до таква степен, че за хората става нормално и приемливо един гей или циганин да може бъде пребит до смърт, пред бездейните и безучастни погледи на гражданите, а едно (умишлено или не) прегазено куче да предизвиква повече умиление от изхвърлено в кофата новородено…
И не ме разбирайте погрешно. Който ме познава, знае колко обичам кучетата.

Съжалявам, че трябва и аз да го кажа, след като Светла повдигна темата, тъй като самият аз съм сред номинираните за тази година, но не мога да го премълча. Нямаше да е честно спрямо съвестта ми и спрямо всички останали номинирани. Вярвам, че подобна награда на публиката има един важен положителен ефект и той е, че наградата на журито ще бъде друга.