Как Централната избирателна комисия чете Изборния кодекс

Снимка: club Z

Предвид големия обем на дискусията, в този текст съм си позволил редакторска намеса (съкращения и обобщения) върху думите на членовете на ЦИК, но с претенцията, че НЕ променям смисъла на казаното от тях, нито променям конкретното съдържание. Просто си позволих съкращения и обобщения на дискусията, относно сигнал на Протестна мрежа за нерегламентирана и скрита реклама на партия АТАКА чрез билбордове на телевизия АЛФА:

Цветозар Томов: случаят с билбордовете не е изяснен! Има поставени знаци и е безспорно, че е агитация. Ако няма надпис – редно е да се намесим. Нямаме доказателства, че е така или не е така. Ако оставим без последици, ще се окаже, че бягаме от ролята да проверяваме и ще си измиваме ръцете всеки път, когато не може да се докаже убедително. Трябва да има принципно решение, в което категорично да се казва, че при подобни случаи ЦИК ще тълкува като агитация нанасянето на елементи, които дават възможност за асоциация с изборите, дори и косвено!

Росица Матева: отправих запитване на имейла, помолих за допълнително обяснение къде се намира билбордът. Снимката е взета от Клуб Z. Получих втори имейл: Снимката е от магистрала Тракия, Всички билбордове на ПП Атака са такива. Не получихме конкретни доказателства в коя част на магистралата са билбордовете. Информацията е много обща и не показва нищо конкретно. Не може да се установи по безспорен начин. Не знам дали да вземем решение на основата на предположение.

Томов: Съгласен съм, че нямаме безспорни доказателства. Имаме сигнал и казус обаче. Не бива да го подминаваме. Има медии, в които въпросът се коментира. Това е обществен факт. Необходима е задълбочена проверка, за да излезем с позиция по сигнала. Предлагам решение по принцип. Да вземем принципно решение, с което да покажем, че при подобни сигнали ще възприемем определен стил. Не може да оставим жалбата без движение.

Мария Бойкинова: Г-н Томов е прав! Ние не можем да задължим вносителя или да гадаем дали е фотошоп. Ние трябва да извършим служебна проверка. Има институции, кат и други и ние трябва да установим категорично и по безспорен начин фактите по жалбата. Това е сигнал. Жалбоподателят казва: “пътвам с кола, видях!” Ние трябва да проверим…  Г-н Томов е прав! Какво да направи човекът? Да откъсне парче от Билборда? България е малка, може да се установи. Всички ще ни се смеят.

Таня Цанева: Ние ли да тръгнем да търсим билборда?

Ерхан Чаушев: Добре е, че във виртуалната сфера, медии и така нататък, Протесни мрежи битуват някъде си във виртуалното пространство, но все пак има и реалност… Уважаеми колеги, тия проблеми губят най-много времето на ЦИК. Виртуалната реалност ни губи времето. Една седмица ще мерим с линийки, с дълги реторични фрази, с безкрайни приказки мерихме с линийки, произнасяхме се. Плакати ни се водеха и т.н. В миналата ЦИК мерихме с линийки и си губехме времето. Една седмица време изгубихме с такива нещица. ЦИК не може да тръгва по магистралите да мери с линийки на кой километър имало билборд… Няма как да стане това. Ние толкова време ли ще губим за това?..

Ивайло Ивков: Считам, че проектът за решение е добре мотивиран, съгласно буквата на закона. Считам, че трябва да вземем решение дали всичките плакати, които са ни ноторно известни, защото сме местно пребиваващи, са агитационни материали или не са. Ако са агитационни материали, но не нарушават предизборната кампания, те биха били нарушение по друг член, извън предизборните правила.

Да обърнем внимание на два абзаца от отговора на представители на ПП Атака: Там се казва, че: 

“…Самото стилизирано изображение на профила на лидера на Атака представлява управленската програма на ПП Атака. Това е признание, че не е реклама на телевизия.

Някой е решил да ни злепостави и е залепил номер 20. След наше посещение вече не съществува…”

Т.е. ние имаме признание и от Атака, че има такъв билборд с номер 20. Дали има нарушение е въпрос на вътрешно убеждение и преценка на всеки един от нас. Фактът, че има такъв билборд не се нуждае от доказване. Той е признат от ПП Атака. Моето убеждение е, че става дума за агитационни материали на партия. Ако не са предизборни – има си друг текст в Изборния кодекс. Сигналът, според мен, е основателен.

Маргарита Златарева: Колеги, не мога да си представя, че ЦИК ще приеме, че това е симулация, само, защото тези, срещу които е сигнала са казали, че е монтаж и ние веднага ще се съгласим. Това е обидно за самата ЦИК…

Георги Баханов: Имаме ли отговор дали телевизията се казва АЛФА или АЛФА АТАКА? Надписът е АЛФА АТАКА…

Докладчик: Не знам как се казва телевизията… От търсачката в Интернет видях на живо телевизията и в студиото седи същото лого: АЛФА АТАКА… 

Баханов: Това е важно! Дали телевизията е АЛФА или АЛФА АТАКА, защото това ще отговори дали билбордовете рекламират Телевизията или телевизията и партията…

Докладчик: Влезте и вие в Интернет и ще видите същия надпис в телевизията. Аз не знам как точно се казва телевизията…

Баханов: Ако е реклама и на партия, трябва да вземем такова решение, с което да укажем, че трябва да постави надпис: “Купуването и продаването на гласове е престъпление” за да се спази решение. Така ще укажем на всички партии, че трябва да спазват закона.

Цачев: Трябва да вървим в посоката: комисията не е разследващ орган. Подаващият сигнала, негова тежест е да докаже твърдението си. 

–

Тук спрях да слушам. Предстои решение, което вече знаете…

Дали ЦИК се обиждат сами себе си и дали стават за смях с подобно решение, аргументи и поведение – оставям това на Вашата преценка (на ум, или в коментар под този текст)…

Само се питам дали ЦИК не искат наистина гражданите да им носят парчета от агитационни материали на различни партии, които, според тях, са в нарушение на Изборния кодекс?..

Не вярвам!

ЦИК не са чак такива идиоти, нали?..

(Пълният запис на дискусията може да бъде гледан на сайта на ЦИК. Последният запис от 08 май 2014)

Играта на Сидеров, или голата истина за Атака

Голата истина e, че най-вероятно, Сидеров не иска предсрочни избори.

Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че, в крайна сметка, е с  137,252 гласа по-малко от изборите през 2009.

Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да „валоризира“ ролята си на „балансьор“ и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти, под формата на електорална подкрепа.

Престои да видим дали и как ще отиграе първото, или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да се генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския „микро-Мусолини“, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов, веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост Атака, но до скоро го псуваха (има и такива, чиите идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в „нормалните“ държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен (pdf за сваляне), най-вериятно щеше да престои няколко часа на „трамвайчето“ в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на „Пирогов“. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в страна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

Да целува ръцете на репортера и полицая, Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати „под наем“.

Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще „отлъчи от правата националистическа вяра“ неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слупаме кресчендото му, около „Планът Сидеров“…

За снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза, като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

Не знам…

Още по темата от:
Добрата фея
Комитата

(Не)очаквано развитие по казуса с джамията Баня Башъ

Имаме новина! Показателна за нивото на демокрация в България.

Прокуратурата все още се ослушва, търсейки неизвестен извършител при нападението над джамията Баня Башъ в София, а погромаджиите в Бургас даже не са неизвестни — там изобщо явно няма проблем, съдейки от мълчанието на институциите…

През това време мюсюлманите ни научиха на законност и толерантност. Вместо мнозинството да демонстрира спазване на Закона и зачитане на правата на малцинствата, мюсюлманското малцинство в България прие, под профанизиран натиск, да се съобрази с исканията на атакистите и декларира, че ще намали звука и ще демонстрира част от озвучителните колони на джамията.

Нека да видим какви са основните „искания“ на атакистите и поддръжниците им.

Няма да коментираме по-гръмките заплахи, свързани с обществения ред, правата на другите граждани и националната сигурност и прочее, защото те, ако в тях има доза истина, са предмет на дейността на ГДБОП и ДАНС.

Да видим основните „оплаквания“, предмет на нормалните взаимоотношения в цивилизовано и демократично гражданско общество — пречи им на някои шума и им пречат молещите се, извън джамията.

Ще припомня, в опита си да оневини и обясни действията си, Сидеров размаха фотографии на човек, в гръб, държащ нож. Никой обаче до ден-днешен не успя да го попита за един видео запис, при който се вижда ясно как последовател на неговата партийка реже фес. Прави го с нож, който е с размерите на хладно оръжие, при това, прави го в началото на атаката на Атака над джамията, а самото действие със сигурност може да бъде квалифицирано като разпалване на религиозна и етническа омраза едновременно.

Да се върнем на темата за шума и молещите се извън храма.

По думите на Главния мюфтия, въпреки, че е с около 700 места, в джамията в петък се събират до 1500 души, което е повече от два пъти над капацитета. При това, мюсюлманите трябва да спрат жените си, за да не са повече, въпреки, че ограничения за присъствие на жените в петък няма. Тоест, очевидно е, че присъствието на богомолци извън помещенията на храма не е прищявка.

Тук е и първият проблем с аргументите на атакистите — нарушен бил законът. Да, ама не! религиозните церемонии не се подлагат на същия режим, който е валиден за всякакви други организирани събития на открито. Тоест, според приложимите закони, с които аз съм запознат,  закононарушение няма.

Другият аргумент — силата на звука, също подлежи на проверка —  също следва да се разглежда в контекста на приложимите закони и подзаконови разпоредби. Ако има ограничение или в часовите пояси, или в силата на звука, измервана в децибели, това лесно може да бъде проверено, а евентуалните нарушения — констатирани и санкционирани.

Това е нормалната логика в правова и демократична държава.

Къде е мястото на Атака в тази схема? Аз не я виждам! Най-малко я виждам в това, да скандира обидни, а вероятно и престъпни лозунги, да пише „турци, умрете“ по стените на джамията; да реже фесове с нож и да провежда системна подмяна на понятията, измествайки разговора от правото на вярващите мюсюлмани да изповядват религията си към привиждащите се на Волен Сидеров ислямисти, сякаш говорим за тренировъчна база в планинския комплекс Тора Бора…

В петък пред джамията

Вчера минах покрай джамията Баня Башъ. Беше ми интересно да видя дали скритата покана, която направи Сидеров (цитирам по памет: „Ние не организираме, но се говори, че хората щели да организират провокации“) към профанизираните си симпатизанти, ще хване дикиш.

Не хвана!

За щастие.

Какво видях обаче пред джамията? Някъде бях срещал, може и да греша, че мюсюлманите в София са има-няма 30 хиляди. Вчера, вероятно провокирани от безумните действия на Атака и нейните лидер и депутати, се бяха събрали вероятно два пъти повече, от колкото миналия петък. Въпреки това, не надхвърляха 300-400 човека.

Молитвата бе кратка. Звукът от усилвателите продължи броени минути, след което мюсюлманите за още по-кратко време събраха килимите и опразниха площада. Видях го с очите си. Никой, от минаващите или присъстващите не-мюсюлмани не възропта. Дори някои минаваха, без да обръщат внимание на случващото се.

Имаше и неколцина, обаче, които с носталгия в гласа, описваха съжалението си, „че го няма Тато, който щял да им даде да се разберат…“ Вярвам, че за тях представител на Тато е Волен…

Вярвам, че погромаджиите от миналата седмица са придошли в София маргинали, които нямат много общо с традициите на столицата…

Не ме интересува кой колко силно ще възрази срещу толерантното отношение на гражданите на София, че в света се надига опасна тенденция на ислямизация. Вярвам, че моделът за мирно и съвестно съжителство на различни култури е мъртъв само в политическия речник на амортизирани политици и политически терминологии.

Уверен съм, че в динамичния и глобален свят, в който разстоянията се преодоляват за часове, дори минути, а информацията се обменя светкавично, различните култури имат тепърва да се учат как да живеят мирно и съвместно.

Вчерашният ден затвърди вярата ми. Затвърдиха я няколкото десетки не-мюсюлмани, дошли да засвидетелстват уважението си към правото на вярващите да се обърнат към СВОЯ БОГ, на СВОЯ ЕЗИК, със СВОИТЕ РИТУАЛИ.

Защо и как точно Сидеров направи макар и брутална, но ефективна услуга на ДПС и на мюсюлманите — това е тема за политически анализ.

Защо Фандъкова и Иван Сотиров допуснаха погрома миналата седмица — това е административен и политически въпрос.

Защо не бе разрешено на мюсюлманите да започнат изграждане на нова джамия, в покрайнините на града, вярвам, че освен политически и административен е възможно да има и други скрити интереси…

Всичко това е въпрос на отделни анализи.

Аз видях нормалните хора на София, уважаващи своите съседи.


Това е важното.

И най-важната за мен снимка, препълнената джамия отвътре:

Волен проби не само българската национална сигурност, но застрашава и Европейския съюз

Снимка: Уеб Кафе

Днес излезе съобщение, че иранският външен министър е критикувал България за нарушаване на правата на мюсюлманите в България и призова ЕС да „създаде атмосфера, свободна от расизъм и нетолерантност…“

Това става седмици, след като ЕС критикува и реши да накаже Иран за погазване на човешките права в страната.

Ако се абстрахираме от всички безполезни словесни гимнастики на тема, кой пръв извадил нож, атакистът, режещ феса или мюсюлманинът и колко точно са шумни високоговорителите на минарето, по време на Езана, докато мюзеинът пее, нека разгледаме въпросната хипотеза:

Иран, благодарение на „патриота“ Волен Сидеров и неговата семейна партия „Атака“, е „напипал“ България, като слабото място на ЕС и сега минава в контра-атака, притъпявайки острието на обвиненията, че самият Иран погазва човешки права.

Така, по силата на иронията, освен, че е в очевидно политическо кръвосмешение със своя „враг“ ДПС, давайки му нови политически сили по метода на изкуственото дишане „уста в уста“, освен, че е в очевидна услуга на Русия, „шумейки“ по темата за американските военни бази, псевдо-патриотът с фашизоидна идеология Волен Сидеров, в момента се оказва инструмент във външно-политическите действия на ислямска страна, нарушаваща човешките права, провокирайки етническо и религиозно напрежение по оста Православие—Ислям в страна, в която мюсюлманите формират много влиятелно малцинство…

Целият инцидент пред джамията Баня Башъ

Благодарение на Канал 3 имаме възможност да видим целия инцидент пред джамията Баня Башъ в София, провокиран и организиран от Волен Сидеов и Атака, от началото, до края, включително и пресконференцията на Сидеров в Парламента.

София. 20 май 2011:

http://www.youtube.com/p/62525881A71674C1?hl=en_US&fs=1

(Ползвайте бутоните наляво и надясно, за да сменяте поредицата от записи.)

Къде грешат феновете на Волен

Всички поддръжници на Волен Сидеров размахаха несъстоятелната теза, че мюсюлманите от Баня Башъ били нарушили някакъв закон, събирайки се пред джамията на петъчната си молитва, когато бяха нападнати от щурмоваците на Сидеров, размахващи черни знамена и скандиращи расистки призиви.

За съжаление, подобна теза бе развита и от зам.-кмета по сигурността, Иван Сотиров. Той изрази нещо, в смисъл, че мюсюлманите трябвало да уведомят общината, а самият кмет Фандъкова не знаела, че можело да се стигне до подобни действия от страна на сидеровите щурмоваци.

Да обобщим: лека-полека отговорността на Сидеров и компания се размива зад удобно лансираната теза за необходимостта от разрешение, за да може мюсюлманите да извършват богослужебните си обреди извън храма.

Не смятам да коментирам това, че един от всичките нападнати вярващи извадил нож или това, че колоните на джамията били смущавали някого си. Да, ако някой атакува някого с нож, със сигурност е престъпно. Няма да разглеждам хипотезата за самозащитата, защото не съм видял точно какво се случва в момента с ножа, нито пък снимката казва много по въпроса.

За колоните от минарето не искам да коментирам. Живял съм 20 години на две преки от джамията и нито един път не ми се е случвало да ме притесни ходжата. Не мога да кажа същото обаче за трамваите по „Искър“ или за неделните камбани от другите храмове в региона…

Да се върнем на тезата за нуждата от разрешение при извършване на богослужебна дейност на открито. Първо, нуждата да се съобразява някой с някого не е еднопосочна. Тоест, колкото „иноверците“ са длъжни да се съобразяват с „гяурите“, толкова това е валидно и в обратната посока. Да не говорим за необходимостта двете групи да се съобразяват с атеистите. По тази причина демократичното общество възприема определени норми и ги записва под формата на закони, гарантиращи правата на всички обществени групи.

Конституцията гарантира равноправието на вярващите, принадлежащи към различни деноминации. Конкретните права на вярващите да практикуват публично или частно вярата си са разписани в приложимите закони.

Да видим какво казва Законът за вероизповеданията:

Чл. 2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. (2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.

Правото на вероизповедание е публично или частно…

Сега да видим какво казва Законът за събранията, митингите и манифестациите:

§ 1. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Този закон не се прилага за сватбени, семейни и други тържества, културни и спортни прояви, погребални ритуали, религиозни обреди и други подобни, както и за каквито и да било събрания на закрито. 

Не се прилага за религиозни обреди…

Има ли нужда да коментираме повече тезата на заместник кмета Сотиров или всеки друг, опитващ се да ни внуши, че виновни за провокацията са вярващите, събрали се в и около джамията, а не сидеровите щурмоваци, скандиращи расистки призиви и разпалващи религиозна омраза?

Прочее, вярвам, че Сидеров ще обясни, че „турците“ сами са написали със спрей „Турци сте умрете България“ на стената на джамията си. (правописът е на автора)

Агнешкото мълчание на кметовете

Два идентични случая, белязани с насилие, омраза и откровено и очевидно нарушение на закона, свързано с подстрекателство към насилие и разпалване на религиозна омраза.

Единият е в Бургас, където активисти на ВМРО местни футболни запалянковци нападнаха вярващи от религиозната общност на Свидетелите на Йехова.

Другият случай е от София (20 май). Очевидно нестабилният в психическо, а и в политическо отношение лидер на псевдо-патриотичната и фашизоидна формация Атака, следван от шепа свои последователи-щурмоваци, атакуваха мюсюлманите, молещи се в Баня Баши не другаде, а в центъра на столицата.

В страни от грозотата на случилото се — камъните и яйцата, хвърляни от атакистите, запалените от тях молитвени килимчета, в случилото се имаше нещо добро. Провокациите бяха посрещнати, докато това беше възможно, с ръкопляскане от страна на молещите се и с призиви от колоните на джамията да не се поддават на провокации.

Нека обаче се замислим за участието на бургаската и софийската община в събитията.

По закон (за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/, чл. 11 ал. 1), организаторите са длъжни да:

За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

Пак по същия закон (чл. 12 ал. 1) общината пък има задължението и правото да предложат промяна в мястото или времето на протеста:

Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината, предлага промяната им.

Кметът дори има следните правомощия:

(чл. 12 ал. 2) Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
2. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Стигаме до същността: Нито бургаският кмет Николов, нито софийският Фандъкова съм ги чул да коментират адекватно насилието на религиозна основа в управляваните от тях градове. Ако за бургаската наказателна акция на ВМРО бе по-скоро ясно, че не е организирана в съответствие с изискванията на ЗСММ, то за софийската все още нямаме дори и приблизителна информация какво точно се е случило зад кметските стени на „Московска“…

Валидни са две хипотези:

1. Първата възможност, в която имам сериозни основания да се съмнявам е, че Сидеров надлежно и своевременно е уведомил кмета Фандъкова, която, в неразбираемо за мен благоговеене пред коалиционния партньор на Борисов, въпреки очевадните дори за децата предпоставки за, цитирам,  за нарушаване на обществения ред, представляващи очевадна заплаха за, отново цитирам, правата и свободите на другите граждани е действала крайно непрофесионално и безотговорно.
2. Вторият сценарий, по-удобен за кмета и управляващите, е, че Сидеров и шпиц-командата му са действали на своя глава, без да спазят предписанията на закона. При тази хипотеза не става ясно защо полицията, въпреки присъствието си и направените арести, не е направила всичко възможно да предотврати разпалването на религиозна омраза, насилието, погромите и посегателствата над чужда собственост. Същата тази полиция, която не пожали сили и техника да бие и гони като хищник протестиращите на 14 януари 2009. Да не говорим, че най-вероятно и тогава, и сега, сред вандалите и хулиганите, замерващи служителите на реда и вярващите с камъни, вероятно са присъствали едни и същи хора…

Общото между двата сценария обаче е тоталната некомпетентност и безотговорност на управляващите, както на национално, така и на регионално ниво. Да не забравяме, че Борисов ще ни спусне отново своя кандидат за кмет. Мисля, че ще бъде е безотговорно, ако не му попречим отново да го назначи служебно.

Атака трябва да бъде забранена, Сидеров — въдворен…

Днес бе поредното, все по-скандално изтъпление на псевдо-националисти с откровено фашистки действия и убеждения. Волен Сидеров и ордата му профанизирани фашизоидни щурмоваци провокираха с престъпните си действия религиозна омраза и извършиха насилие на основата на религиозна основа.

Щурмоваците, предвождани от Сидеров, освен, че упражниха насилие над молещи се мюсюлмани, палиха техни религиозни символи, провокираха сблъсъци и безредие, след което, в крайна сметка, Сидеров, без никакви признаци на здрав разум, направи още по-скандално изявление от трибуната на Народното събрание, продължавайки с езика на религиозната омраза.

Сред грешките на т. нар. преход има няколко, по отношение на политическия живот в страната. Не бе приет лустрационен закон, наследницата на комунистическата партия не бе поставена извън закона, допусна се формирането на партия на етнически принцип. Сега, след като прокуратура и полиция бездейства по отношение на насилието на ВМРО в Бургас, очевидно е, че най-скандалният акт на религиозна омраза и насилие, провокиран от политическа партия и нейния лидер, има вероятност да остане отново ненаказан.

Възможният сценарий на последиците за политическата партия и нейния лидер, ако допуснем за миг, че прокуратурата си извади ръцете от носа, е да се поска свалянето на имунитета на Сидеров и, ако бъде доказана вина на самата партия, произтичаща от политическата ѝ идеология — забрана на самата Атака.

Ако е необходимо, Сидеров трябва да бъде прегледан и, при нужда, въдворен. Въдворяването е необходимо с цел да бъде предпазен самият страдащ, както и да се опазят близките му и обществото от него.

Изборният кодекс — начин на употреба

снимка: news.bg

Уседналостта е един от най-сериозните плюсове на Изборния кодекс, според ГЕРБери и атакисти. Най-сетне сме щели да видим честни избори, в които Турция няма да се меси! Най-сетне ще спре изборният туризъм! Ще спрат автобусите… (Същият този туризъм, който тече в момента трескаво, размествайки услужливо листите за догодина. пример 1, пример 2, пример 3)

Уседналостта е сериозно критикувана от ДПС като противоконституционна. И Президентът даде заявка, че ще наложи вето.

Да разгледаме следния сценарий:

Президентът налага вето, а ДПС успява някак да сезира Конституционния съд за новия Изборен кодекс.

Без да знаем, дори приблизително, ефекта от автобусите върху изборните резултати, кой печели и кой губи от евентуалната отмяна на този принцип в Конституционния съд?

Всички печелят!

снимка: www.temanews.bg

ГЕРБ и Атака се афишират като поборници за законност и демокрация и върли опоненти на изборния туризъм (течащ усилено и в момента, дори и в региони, доминирани от ГЕРБ), ДПС и Турция. ДПС печели още един повод да консолидира редиците си.

Президентът, заедно с ДПС, ще се покажат като „големите демократи“, загрижени за всички българи и техните равни права и като борци срещу „слабото управление“ и калпавото законодателство на ГЕРБ и недемократичната Атака.

Това пък е добре дошло на ГЕРБ и Атака в ситуация, в която вълната на народната любов очевидно и категорично се оттегля от тях, а псевдо-патриотичната и квази-демократичната им позиция в полза на „честността и справедливостта“ на изборите ще им върне поне малко от гласовете на наивните избиратели.

Сценарият, при който всички — ГЕРБ, Атака, ДПС и Първанов печелят, е чиста загуба за гражданите в една нечиста игра.